For English version click here.

Най-красивите места в Сърбия

България е известна със стотиците си минерални извори, но въпреки това изобщо не влизаме в списъка с ТОП 10 най-добри СПА дестинации в Европа. В повечето такива класации първо място заема Исландия с нейните 800 топли извора, като Синята лагуна е наистина уникален СПА комплекс, в който посетителите могат да се киснат в горещ извор, върху вулканични камъни. На второ място обикновено поставят Унгария и столицата й Будапеща, в която ежедневно около 60 милиона литра минерална вода извира от 118 извора. Има обособени няколко обществени бани, част от които в нео-бароков стил и са особено популярни сред младите, когато в Будапеща се организира нощ на баните и в тях се провеждат партита по бански. 

На трето място е друг голям мегаполис – Истанбул, който е известен със своите хамам бани, които могат да се допълнят с други местни традиционни процедури като турски масаж и парна баня, придружени разбира се от турски подсладен чай. Cagaloglu hammam е един от най-популярните турски Спа центрове, който е на повече от 270 години!

На четвърто място най-често класират областта Тоскана в Италия, която също е известна със своите топли минерални извори. Част от тях, като Bagni San Filippo са били използвани още от етрусите и римляните. 

По-назад в класацията е малката държава Андора с огромния СПА комплекс Калдея, който претендира да е най-големия СПА център в Европа и определено има с какво да впечатли своите посетители. 

Граничният пункт Калотина е само на 40 км от София, но и за краткия път до тук, има какво да се види и снима през прозореца. Град Сливница например, който подминахме по пътя се слави с бурните си ветрове, откъдето идва и самото му име („сливане“). Тук е имало и голямо сражение по време на Българо-сръбската война, като за помен е издигнат паметник, разположен точно на излизане от града.

Подминахме и Драгоман (от лат. Драконови планини), чието име навява древни легенди. Стигнахме до Калотина, за която също се носеше мита, че до тук ще стига магистрала Тракия, но все още не беше факт. Бързо преминахме границата и минахме покрай сръбския Димитровград, чието старо име бе Цариброд, и бе известно, че тук живеят предимно българи.  Следваха селищата Желяшь и Гоин дол, докато накрая стигнахме и спряхме в Суково.

Посетихме Суковския манастир, който бе много красив, разположен сред тучна зеленина, която в този майски ден сякаш сияеше. Пристигнахме по време на литургия и не успяхме да се видим с попа, който много увлекателно разказвал местни легенди, но затова пък местна жена с няколко думи ни обясни, как манастирът бил издигнат. Църквата била построена през 1857 година, по заповед на Сали бей от Пирот. Така той искал да благодари за оздравяването на сина си Емин.

След кратката почивка в манастира се отправихме към град Пирот. Подминавайки го, но успявайки в далечината да снимаме средновековния му замък. Самото име на града идва от гръцки – Пиргос, в превод – кула. Освен със своите килими, градът е известен и с различните си фестивали. Всяко лято тук се провеждат надпревари между пълни хора и слаби. През януари ромите имат бал, след него идва т.нар. празник-кашкавал.

Подминахме село Чифлик, разположено на река Нишава, в ляво ни остана и град Бяла Паланка. Следваха 13-те тунела, като всеки си имаше табела с точна дължина, след тях от дясно ни остана манастир Света Петка.

Отбихме по стария път до Ниш, вместо да поемем по хубавата магистрала, така разгледахме още няколко села и си спестихме магистрална такса. След с. Просек, на няколко километра разстояние минахме през известните Нишки бани. Това градче на 10 км от Ниш е известно с минералната си вода още от хилядолетия. Император Константин е имал тук резиденция,  сега е пълно със СПА центрове. Казват, че водата е лечебна и лекува стерилитет, ние обаче така и не спряхме, а продължихме напред.

Направихме си кратка обедна почивка в Ниш, паркирайки край крепостната стена. Отвътре на която бе сгушен красив парк, а в самото начало имаше и уютни ресторантчета, които уважихме поръчвайки се по една сръбска плескавица със сръбско пиво.

Хотелът ни носеше името на курорта, и беше приличен. Известен бе с минералната си вода, но храната в ресторанта можеше да бъде по-добра. Бяхме на all-inclusive и бюфет маси, но хубавата храна бързо свършваше, а останалата бе по-добре да не ядем. СПА центъра обаче беше обширен, като всеки ден ползвахме сауната, басейна и джакузито. Хареса ми и стаята с нагорещените камъни, като за тези услуги трябваше да си доплатим, но си заслужаваше, тъй като релакса беше пълен.

Започнахме следващия ден със закуска и СПА. Следваше оскъдна храна за обяд, и все пак намерихме сили за една допълнителна екскурзия, която местните ни бяха препоръчали. Отправихме се към Дяволския град, който вместо с лава, бе пълен с красиви цветя. Слънцето щедро се усмихваше и земята в пролетна си премяна също бе засмяна. Та именно тук, сред пищната зеленина, сърбите решили да именуват мястото Дяволския град, което никак не му подхождаше. Единственото червено нещо тук, бе малък червен извор, край който научихме легендата за това целунато от пролетта място:

„Някога брат и сестра решили да си поиграят в тази гора, но дяволът им развалил играта, като ги прилъгал да дойдат към реката, и щом децата отпили от тази вода, всичките си спомени забравили на часа. Погледнали се, влюбили се и веднага решили, сватба да вдигнат за чудо и приказ. Дяволът доволно протривал ръце, но една фея решила да му попречи. Сватбата тя успяла да спре, като вкаменила младоженците и гостите. Повикала дявола след това, да седне на рамото й, и му заръчала: „В гората отиди и нещо ми донеси.” Хукнал дяволът през глава, но се загубил в гъстата гора Разплакал се дяволът и от неговите сълзи бликнал червен извор.”

Това всъщност е богата на желязо вода, казват че е лековита, особено за кожни заболявания. Всъщност този природен феномен съчетава две неща: пясъчни фигури и два извора с киселинна вода. Заобикалящата ги природа също придава мистичност, но не наподобява дяволски град, а божествено място. Има 202 пясъчните фигури, различни по форма и размер, но в нито една от тях не успях да оприлича на младоженците и гостите. Българската версия на Каменната сватба край Кърджали имаше далеч по-правдиви и красиви фигури. Тукашните пясъчни фигури имаха различна височина от 2 до 15 метра, като всяка „пирамида” има шапка от камък на върха си. Казват, че подобни образования имало и в Съединените щати, но там мястото се наричало „Божествена градина”. Това, което ме впечатли тук бе чистотата. Природният резерват е много добре поддържан и са изградени много неща – като панорамни тераси и дървени мостчета. Слънчевата разходна из зелената гора, определено ми допадна и май не е лошо да отидеш на гости на дявола 😉

За съжаление следващият ден бе дъждовен, затова тръгнахме обратно към София още преди обяд, като от хотела ни пакетираха обяд под формата на сандвичи, които бяха далеч по-вкусни от сервираната досега храна. Отново минахме през множество селца, като спряхме чак в Пирот, в един супермаркет.

Впечатление ми направи жп линията, която при село Баркова, едва ли не влизаше в дворовете на хората. Седейки до шофьора можех лесно да прочета всички табели по пътя, като тези, които успях да си отбележа в тефтера са:  Belolijin, Дряновец, Прокупле, Нова Божура, Мерошина, Мрамор, Ниш, Нишки бани, Просек, Островица и веднага след това, добре познатите 13 тунела.

Вместо късно вечерта се прибрахме още следобяд. Бяхме си отпочинали добре – явно спа процедурите в Сърбия действаха. Пролетната умора бързо се изпари и нямахме търпение да плануваме нови дестинации.

Допълнителна информация за СПА курортите в Сърбия:

В Сърбия има над 1000 студени и топли минерални извора с множество лечебни свойства. Обособени са над 53 СПА курорта, от които са се възползвали още римляните. В голяма част от тях не само водата е лечебна, но и климата е благоприятен. СПА курортите в Сърбия са истински оазиси насред зеленина и спокойствие. Ето и списък на по-известните СПА курорти в Сърбия: Bujanovačka Banja, Brestovačka Banja, Bukovička Banja, Vranjska Banja, Banja Vrdnik, Vrnjačka Banja, Banja Vrujci, Gamzigradska Banja, BanjaGornja Trepča, Banja Junaković, Banja Kanjiža, Banja Koviljača, Lukovska Banja, Banja Ljig,Mataruška Banja, Niška Banja, Ovčar Banja, Banja Palić, Prolom Banja, Ribarska Banja, Banja Rusanda, Selters Banja, Sijarinska Banja, Sokobanja, Divčibare, Ivanjica, Rudnik, Zlatar, Zlatibor.