For English version click here.

Земя от огън и лед, с денонощна светлина и пълен мрак, остров на пълните контрасти – това е топлата снежна приказка Исландия. На няколко км от Гренландия и Северния полюс, Исландия ме посрещна учудващо топло, както от страна на климата, така и по отношение на хората, които са едни от най-гостоприемните в Европа.

До Исландия пътувахме с нискотарифните полети на Wizz Air от София до Лондон и от там Лондон – Рейкявик. Точно по разписание самолетът ни кацна в 16:20 ч в Рейкявик – най-северната столица в света. Взехме автобус, който за 45 минути ни откара до хотела. Пейзажите по пътя обаче истински ни удивиха – сякаш не бяхме кацнали в Исландия, а на луната. Навсякъде имаше вулканични камъни покрити с пясък, тук-таме по някоя дупка и дим от гейзери. Оказа се, че на целия остров преобладават вулканичните плата, които са със средна височина от 400-800 метра. Градовете са разположени предимно на крайбрежието, а в центъра на острова има само гейзери и вулкани, при това активни и опасни.

Населението на цялата страна е 280 хиляди човека, от които 117 706 живеят в столицата. По време на вечерната ни разходка не усетихме оживление по улиците, за разлика от ресторантите, които бяха пълни в петък вечер и ни се наложи да изчакаме, докато се освободи някоя маса. Чакането обаче си заслужаваше, тъй като рибата, която си поръчах беше невероятно вкусна – Исландия не напразно бе известна с риболова си. Минаваше 22:00 часа, а юнският ден сякаш изобщо не бързаше да си ходи, беше много светло, леко ветровито и все пак красиво. Сякаш наистина бяхме на друга планета, която слънцето огряваше и през нощта, и ние нямахме търпение да я обиколим цялата.

На следващия ден, който по случайност се оказа рождения ми ден, ни предстоеше еднодневна екскурзия, включваща около 300-километрова обиколка на южна Исландия. След интересната закуска в хотела, към 08:30 часа дойде автобусче на Reykjavik Excursion, което ни отведе до централната автогара. От там ни прехвърлихме на по-голям автобус, и обиколката ни започна с мила екскурзоводка, разказваща интересни истории и факти за родния си остров.

От нея научихме, че климатът в Исландия е субарктичен и морски, като от тук минава северноатлантическото течение, което прави времето сравнително по-меко. Зимата температурите са от -10 до 0 градуса, а през лятото от 0 до +13 градуса. Миналата година обаче имало няколко дни, когато температурите достигнали +23! Именно в тези дни, населението масово си взело отпуски, за да се наслади на тази необичайна топлина, на място обгърнато от вечна хладина. 

В началото на пътуването ни започна да вали, но екскурзоводката побърза да ни успокои. Местните казват, че ако не ти харесва времето, когато вали, изчакай час и половина и то ще се промени – или за добро или за лошо. При нас промяната бе на добре и не след дълго дори пекна слънце. Първата ни спирка бе в едно малко градче с оранжерии, в които се отглеждаха различни плодове и зеленчуци. За съжаление Исландия е сравнително бедна на растения. Дърветата заемат едва 1% от общата територия. Според легендите, когато първите норвежки викинги се заселили тук, отсекли дърветата, за да си направят кораби и къщи. Нови дървета обаче така и не поникнали повече. Причините за това са много: вулканичната пръст, подземните газове и ледения въздух. Дори сега в съвременния модерен свят, засаждането и грижата за едно дръвче отнемат много време и грижи. В оранжериите, които видяхме отглеждаха краставици, чушки, домати и дори се надяваха някои от овошките им да роди ябълки.

Продължихме пътуването, като пейзажът бе все така каменист от засъхнала лава. Всъщност местните гледаха на лавата от полезната й страна, тя пречиствала подземните им води, които се ползвали директно за битови нужди, без да се налага да минават през пречиствателни станции. Исландия поддържа висок стандарт и всички цени са много високи, но таксите за отопление и вода са символични. По пътя ми направиха впечатление и множеството жълти колчета забити по периферията на шосето, които през зимата били жизненоважни, за да могат хората сред снега и вечната тъмнина да виждат огражденията на пътя.  

​Научихме още, че всекидневно в Исландия има земетресения, които обаче са твърде слаби и не се усещат. Последното по-силно земетресение, 6.4 по скалата на Рихтер, било през 2008 година и било засечено имено в градчето, където се намирахме сега, в превод Топлия извор, като нямало никакви разрушения. В страната стриктно се спазват законите за строене, които задължават всяка сграда да има солидни основи и  уплътнения.

Исландия е последната заселена страна в Европа. През 9 век тук идват норвежките викинги, които построили първата си къща именно в Рейкявик. Дълго време били без парламент и управление, но след това станали част от Дания. Чак в края на втората световна война, Исландия печели своята независимост.

Следващата ни спирка бе при една бяла църква с черен покрив, издигната на мястото, където била първата църква в Исландия, тук за първи път е преведена и библията на исландски език. Исландският език е част от скандинавските езици, който обаче е запазил старите си корени и дори сега има хора, които работят за неговото запазване и налагат забрани за ползване на думи чуждици. Така например вместо популярната дума „телефон“ те използват думата „симе“ идваща от тяхната дума „свръзка“, от тук се променя и името на мобилния телефон, който вместо GSM наричат „фарсиме“. Компютърът наричат „телва“, което идва от две техни думи: числа и магическа топка. Тук дори има забрана за ползване на чужди имена при кръщаването на техните деца. Ако родиш тук например не можеш да кръстиш детето си Джон, трябва да ползваш исландския му заместник, а именно Йон. Исландците имат по 2 имена – собствено и бащино, като дори в официални случаи и кореспонденция, винаги се обръщат един към друг с първите си имена.

След като си запалихме по една свещичка в църквата, в 11:10 часа тръгнахме отново към вътрешността на острова, научавайки от екскурзоводката за тукашните животински представители. В началото единственият обитател на острова била полярната лисица. В последствие заселниците внесли коне, кокошки и дори овце, които днес са повече по численост от самите исландци. Тук няма обичайните насекоми, като  мравки, комари, като няма нито змии, нито дори жаби.

За малко заменихме пейзажа от вулканични камъни с едно езеро, което се виждаше в далечината. Научихме, че същото е топло и единственото в страната, в което човек може да се изкъпе. Всички останали езера,  включително и океана, са студени като лед. Последва 10 минутна фотопауза и почивка, край един малък водопад, красив като от приказка.

За да ми върви по вода на рождения ми ден, продължихме по-нататък към още по-голям водопад. Трудно ми е да опиша с думи неговата красота. Исландците го наричат Gullfoss или Златния водопад. Същият се образува от реката Хвитау и се спуска от 32 метра височина, като е нещо грандиозно, величествено, шумно, студено, но и много, много красиво. Исландия определено успя да ме впечатли с природните си красоти. Разходихме се около водопада за 40 минути, попивайки всички негови капки, пари и бушуващи звуци. Дори слънцето ни огря, и се почувствах благословена.

Само на 15 минутно разстояние с автобуса стигнахме и до прочутия гейзер в Исландия. Самото име „гейзер“ на исландски означава изригвам, и така местните наричат тази изригваща вряла вода на 20 метра височина, разположена на 80 км от столицата. В цялата страна има още много други гейзери, но този бил най-известния. При последното земетресение, пластовете на земята се разместили така, че от Големият Гейзер вече не изригва вода, но точно срещу него се намира гейзера Strokkur, от който на всеки 3-4 минути изригва вода на 7 метра височина, при това с температура между 80 и 100 градуса!

​Тук имахме почивка от час и половина, в която можехме да се снимаме и обядваме. Обядът ни приключи с парче торта от моркови, която бе уникално вкусна.

Екскурзията ни продължи през националния парк Þingvellir (тингвелир). Мястото е от историческа, културна и географска значимост, като направихме едночасова разходка от единия до другия му край. Тук се намира най-голямото естествено езеро в страната, както и първият издигнат парламент в Исландия датиращ от 930 година. През 1928 година местността е обявена за национален парк, за да запази историческата и природната му значимост. Каньонът тук сякаш е сцепен и разделен на две. Всъщност пукнатината в земната кора непрекъснато се разширява с всяка година. Научихме, че геоложката структура на острова притежава част от европейската и американската тектонична плоча, което доказва, че двата континента са били свързани.

След едночасова разходка сред засъхнала лава и тук таме цветя, се отправихме обратно към рейса. Екскурзията ни бе към своя край, като можехме да слезем на три спирки в Рейкявик: търговски мол, автогара и центъра на града. Ние разбира се избрахме първата и слязохме пред магазин Hagkaup. Разположен на 30 минути пеша от центъра на Рейкявик, това бе едно от малкото места, отворени след 18:00 часа. Магазинът и ресторантите в него бяха пълни, а хората изглеждаха щастливи и спокойни. Исландия поддържа много висок стандарт, със също толкова високи цени, но явно хората получаваха и добро възнаграждение. Научихме, че за  разлика от нашата страна те нямат определена обща минимална заплата. За всяка професия тя е различна.

На връщане от мола тръгнахме пеша и минахме покрай известната им църква Hallgrímskirkja. Името се чете трудно, но от панорамната й площадка се вижда ясно надалеч. Качихме се догоре с асансьора и останахме доста време захласнати в морето и града.  Пред църквата е издигнат паметник на Leif Ericsson, викинг и пътешественик по душа, който през 10 век се отправил към Северна Америка.

​По пътя хапнахме тайландска храна и станахме свидетели на прекрасна серенада. Около 10 младежи в официални облекла се бяха строили пред жилищна сграда и започнаха да пеят в хор. Отсреща на балкона се появи едно момиче, което изглеждаше много щастливо и май й предстоеше годеж. Татко й също се подаде на балкона, одобри песента, и след малко слезе и отвори външната врата на младежите, приканвайки ги да влязат у дома.  

​Така приключи прекрасния и в никакъв случай еднообразен рожден ден в красивата и екзотична Исландия.

На следващия ден се събудихме огрени от ярки слънчеви лъчи още от ранни зори. През целия ден слънцето бе щедро към нас и ние се насладихме на поредното топло-ледено пътешествие. След засищащата закуска едно рейсче ни откара до старото пристанище, където се качихме на корабчето Elding. Предстоеше ни плаване в Северноатлантическия океан, с наблюдение на китове и екзотичните птици кайри. На английски птиците носят пухкавото име Puffin, на руски са познати като тупики, което също им подхожда имайки предвид комичната им походка, на български обаче носеха скучното име тъпоклюна кайра. Независимо от името, тези сравнително малки пилета много ми допаднаха, и ги обсипах със снимки, за разлика от китовете, които бяха много срамежливи и се наложи да се задоволя само със снимането на някой гръб.  Китовете са бозайници и за това, се очакваше на всеки 5 минути да се издигат на повърхността и ние съответно да ги снимаме, но океана бе твърде голям дори за тях и не беше никак лесно да се проследят. Стояхме в океана с часове, а всичко, което успях да снимам е едно гръбче. Затова пък със собствени очи видях тези огромни и прекрасни водни обитатели.

​Тъпоклюнните или по-точно сладките кайри ме впечатлиха повече. Приличат на пингвини, но с човка на папагал, като умеят както да летят, така и да се гмуркат в ледения океан. Тези птици през целия си живот имат само една любов и един партньор. Всяка година снасят само по едно яйце, и идват да го мътят именно в Исландия, където малките се излюпват в края на май и юни. Корабчето ни отведе на малък остров, който бе препълнен със сладки кайри. Същите са доста малки и обектива на фотоапарата ми помогна да ги разгледам по-добре. Те се движиха с много поклащания, които им носеше прякора морски клоуни, за мен си останаха пилетата с топли чувства в ледената пустош.

От пристанището решихме да се разходим пеша до хотела, хапвайки по пътя по един хотдог. Взехме си банските и се качихме на ново рейсче, този път към по-лениви приключения: посещение на Синята лагуна.  

Мястото бе уникално – край засъхнала лава тече млечно-синя, топла и лековита вода. Това  вероятно е най-посещаваното място в цялата страна – най-добрия спа-център в Исландия. Бе невероятно при 12 градуса навън, да се съблечеш по бански и да се къпеш на открито. Пáрите се издигаха нависоко към безоблачното небе, слънцето ни се усмихваше щедро и плувайки или просто киснейки се в топлата вода, успяхме да отпуснем всичките си сетива. Беше невероятно усещане да се къпя в лечебна минерална вода, стъпвайки по засъхнала лава.

Вечерта се сбогувахме с приказната Исландия, като вечеряхме в най-хубавия й ресторант. The Perlan или Перлата е въртящ се ресторант, който предлага фантастични панорамни гледки към целия град. Зад панорамните прозорци, масите се придвижваха уникално бавно, дори неусетно, като за да се направи пълна обиколка бяха необходими цели 2 часа. Толкова продължи и нашата вечеря, като сьомгата, която си поръчахме бе великолепна, както и поднесения пастет преди това. През нощта така и не се стъмни и дълго се наслаждавахме на красивите гледки на града. Прибрахме се пеша наслаждавайки се на поредните забележителности по пътя.

Исландия е наистина уникална – макар да е лишена от богата растителност и цветя, тя успява да впечатли посетителите с множество природни чудеса. Наследници на някогашните викинги, местните са много гостоприемни и мили. Исландия може да е студена страна, но е изпълнена с  топли сърца.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИСЛАНДИЯ:

Местоположение: Исландия е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Намира се между Гренландия и Шотландия, на северозапад от Фарьорските острови.
Площ: 102.775 кв.км
Население:  332 529 човека (данни от 2016)