For English version click here.

Най-добрите коледни дестинации

Планината е мястото, където земята среща небето. Тази близост е особено красива в Пиренеите – благодатна и легендарна планина отрупана целогодишно със слънчеви целувки. Именно тук е скътана и красивата малка страна със звучно име Андора. Името най-вероятно произлиза от арабската дума al-Darra (Гората) или от баската дума andurrial (земя-покрита-с-храсти). При всички случаи Андора ни впечатли със зеленина, високи планински върхове и дълги слънчеви часове. Това е отличното място за шопинг, ски и спа.

Пътуването до Андора не би трябвало да отнема твърде много време, като има директни полети от София до Барселона, а от там с рейс е около 2 часа и половина. В нашия случай обаче, пътуването отне цял ден, благодарение на услугите на България еър, които 7 дни преди пътуването промениха своя маршрут и директния полет до Барселона, включваше „бонус“ кацане в Мадрид. Още от София излетяхме с 25 минутно закъснение (т.е. към 07:40). С леко подрусване отидохме на небето, слава богу в буквалния, а не в преносния смисъл. Полетът ни бе слънчев, летейки над леко засивелите облаци. Същите не бяха пухкави и бели като друг път, а леко зацапани като уличен сняг.

Облаците като вълни прииждаха и закриваха гледката, но също така бързо се отръпваха и ние се наслаждавахме на пейзажа. След около 3 часа път вече летяхме над Испания, която се оказа доста хълмиста страна. В далечината се подаваха снежните склонове на Пиренеите, но ние се отправихме на юг към Мадрид, където щяхме да имаме т.нар. Техническо спиране. За полета до Барселона явно не се бяха събрали достатъчно пътници и България еър бе решила да комбинира пътуването и с полет до Мадрид. Разбрахме за тази промяна точно една седмица преди полета, като според Общите им условия те имат право да променят маршрута и времето без никаква компенсация към пътуващите. Единственият ни бонус, бяха повечето въздушни снимки. Кацнахме на мадридското летище със закъснение и излетяхме с още по-голямо закъснение. Повече от час и половина чакахме в самолета, докато част от пътниците слязоха и се качиха нови. Докато ние мърморихме за голямото закъснение, новите пътници, които се качиха в Мадрид, се оплакваха от мръсния самолет. Същият не бе почистен в Мадрид, а хората, които идваха, щяха да пътуват с този самолет до София, със спиране в Барселона. Пътуването се оказа доста изнервящо и красивата слънчева панорама отвън не можеше да го компенсира.

В 12:30 часа пристигнахме на слънчевото летище в Барселона. Температурата бе +11С и ние нямахме търпение да излезем навън и намерим рейса за Андора. Рейсчето дойде бързо, като същото не беше голямо, но успя да ни побере заедно с една руска група, които мъкнеха ски. Тръгнахме от летището с 25 минути закъснение, което не беше нищо ново за днешния ден, но този път не се оплаквахме. Макар и със закъснение  нашият ваканционен уикенд най-сетне започна.

Първоначално се движихме по магистрала, на която ограничението бе 120 км/ч. Слънцето блестеше от нашата страна и макар да не можехме да снимаме много, се насладихме на пътуването. Минахме през малък 250 метров, но много добре осветен тунел, от лявата страна се виждаше град, а зад него скали, които преди това бяхме видели от самолета. Движейки се с рейса през обширни поляни и планински гори и ни беше трудно да отгатнем кой сезон е сега. По леко обагрените дървета бих казала, че е началото на есента, при това все още топла и златна. Денят обаче бе 7 декември, и само на няколко километра от тук, бе Андора – страна, в който ски сезона бе открит тази година още на 30 ноември.

Пътят бе гладък и колкото повече наближавахме, толкова повече и по-извити ставаха завоите. Планинските върхове се протягаха и сякаш наистина се опитваха да докоснат небето. Пейзажът бе по-скоро еднообразен, но в никакъв случай, не бе скучен. От време на време се появяваше по някоя река или езеро, и фотоапаратите ни се събуждаха и се опитваха да вземат спомена със себе си. Препоръчвам пътуването от дясната страна на рейса, където панорамата бе по-подходяща за снимки.

В 16:15 часа минахме испанско-андорската граница, без контролните органи да проверят нашите документи. С автобуса продължихме изкачването по слънчевите Пиренеи, които всъщност се явяват естествена граница между Испания и Франция, като 2/3 от тяхната площ се разпростира в Испания. Пиренеите се разгръщат на 430 км дължина от Атлантическия океан до Средиземно море, като най-високият връх има звучното име Ането (3404 м).

Ние кръстихме Пиренеите „Испанската Пирин планина“, поради сходството в имената и легендите свързани с тях. Според българските легенди името Пирин най-вероятно произлиза от славянски главен бог Перун, а испанците пък си имали принцеса Пиринеи, дъщеря на митичния цар Бебрикс. При тях дошъл на гости Херкулес, точно преди десетия си подвиг, и силно се влюбил в девойката. Случило се така, че Херкулес се напил и изнасилил девицата, която забременяла и за да се скрие от баща си избягала в гората. Там родила дракон и умряла от скръб. Херкулес научил за това и много се натъжил, като решил да й издигне гроб. Домъкнал най-големите камъни и ги редял един върху друг, докато се получила планина, а воплите му „Пиринеи, Пиринеи“ като ехо отекнали и завинаги останали да кънтят в планината, запазвайки това име и до днес.

Има предположения, че самото име Пиренеи, най-вероятно идва от гръцката дума „огън“. В планинската държава Андора, която изцяло се намира в Пиренеите обаче не чухме гръцки глас, само руска и разбира се испанска реч. Имаше много руснаци – освен пълния ни автобус, в последствие и по магазините, и улиците се чуваха руснаци. Дори по телевизията излъчваха 3 руски канала. Чудех се, как хората от най-голямата държава на света идваха именно в тази миниатюрна Европейска държава.

Автобусът ни остави на централната автогара в Андора, от където пеша се отправихме към хотела, който намерихме сравнително бързо, като изминахме 600-те метра през центъра, разглеждайки централната търговска улица. Хотелът Salvia d’Or беше много уютен и приятен, с отлично разположение на централната търговска улица. Оставихме си багажа в стая 209 и веднага излязохме навън, за да разгледаме столичния град Андора ла Вея. Името „Вея“ имало старинен произход и означавало град, т.е. Андора ла Вея = град Андора, а не както си мислех преди, че означава Старата Андора (тъй като vieil означаваше стар на френски). Градът обаче, колкото и модерен, лесно можеше да мине и за стар средновековен град, като повечето сгради бяха от камък и дори новото строителство поддържаше тази архитектура.

Отправихме се към старата част на града, която се беше скрила зад големите молове, накичени щедро с коледна украса и препълнени с хора. Градът беше много оживен, все пак беше събота вечер и по улиците започнаха да пускат музика, а ние бързахме да разгледаме една от забележителностите на Андора – Casa de la Vall, която е най-старата сграда и символ на страната. В превод името й означава „Къща в долината“ и е издигната през 14-ти век от заможно семейство, като по-късно е използвана и за затвор. През 1702 г. е закупена от държавата, за да служи за седалище на парламента и до днес си остава най-малкия парламент в Европа. Сградата е отворена за посещения от 10:00 до 13:00 часа и от 15:00 до 18:00 часа, при това с безплатен гид. Ние обаче бяхме там в 17:45 часа и ни казаха, че последната група вече е влязла и ще трябва да изчакаме до вторник, тъй като неделя и понеделник бяха почивни дни.

Като не успяхме да разгледаме музея, решихме да разгледаме моловете, като започнахме с големия мол Пиренеи, от където излязохме с 3 торби. Уморени от всички етажи и щандове, влязохме в близкото ресторантче Мама Мария, където пробвахме местни специалитети като каталунска наденица, испански кюфтенца и телешка пържола, поднесени със салата и пържени картофи. Магазините работиха до 21:00 часа, така че шопинга ни продължи и след вечерята. По улиците свиреха ди-джеи и пускаха силна музика, която придаваше весело настроение и приканваше към улични танци. Всички украси сияеха и не се усещаше нощната тъма. Особено ни впечатли огромния осеян с хиляди лампички снежен човек, който се намираше на пешеходната зона, в близост до нашия хотел. Навън бе станало доста хладно, но сияйната усмивка на снежния човек, ни довя топло Коледно настроение. Андора ни впечатли много приятно. Малко пред 22:00 часа обаче целя град утихна. Музиката спря и сякаш всички се прибраха у дома. Ние също се прибрахме в топлия хотел Салия Д’оро, където след горещия душ, очите ни моментално се затвориха.

Следващата утрин бе тъмна и прохладна. В тази страна на сиестите, дори слънцето се успиваше и изгряваше чак към 08:10 часа. Ние станахме преди това, като хотела ни изненада с богата и отрупана бюфет маса. След закуска се отправихме към автогарата, но се оказа, че градските автобуси спират на друго място и си направихме добра разходка из столичния град. Не беше дълга, тъй като тук всичко бе на 10-минутно пешеходно разстояние. Градът бе много компактен и чаровен. Каменните сгради преобладаваха, както и големите магазини и молове, украсени с весели коледни светлини. Взехме автобус L6 и се отправихме към град Ордино, който се намира само на 8 км от столицата Андора ла Вея.

Градът е разположен в подножието на връх Casamanya (2740 м) и се намира на 1298 метра надморска височина. По тротоарите и градинките имаше сняг, за разлика от столицата, която ни се стори доста топла и нямаше снежна покривка. Всъщност столицата Андора е най-високо разположената столица в Европа, издигаща се на 1023 метра височина. След нея се нарежда Анкара на 938 м, Мадрид 667 м и София на 580 метра надморска височина. Но да се върнем към планинското градче Ордино, което сгушено в планината, ни очарова с приятната си снежна покрива и празнично настроение. Ордино бързо ни впечатли с каменните си къщи и коледни украси. На централния площад бе организиран коледен базар, но ние се отправихме първо към Музея на миниатюрите, който представлява уникална колекция от миниатюрни творби, видими само през големи микроскопи.

Входната такса бе 5 евро, като обиколката ни започна от кино залата, където научихме повече информация за украинския майстор Николай Сядристый. Филмът увлекателно ни представи постиженията на човешките творения и архитектура, като огромните пирамиди и китайската стена, които много трудно се виждали от космоса, като миниатюри под микроскоп. В днешното съвремие, когато хората са толкова много и живеят толкова нагъсто, всичко трябва да се твори в по-малки размери, а този майстор надминава останалите, като създава най-малките творби в света. 40-години от своя живот посвещава на изработването на миниатюрни творби, които днес са придобили световна известно и са обиколили света. Андора е привилегирована, че именно тук този майстор решава да отвори музей на миниатюрите – в една от най-миниатюрните страни. Този майстор бе успял в ухото на обикновена игла да изработи пирамида с четири камили и палма. Същите са трудно видими с просто око, по поставени под микроскоп впечатляваха със своите детайли. Цялата композиция на кервана бе изготвена от злато в ухото на обикновена игла за шиене, над творбата имаше текст, че в един кубичен милиметър могат да се поберат 325 камили с този размер!

Колекцията не бе голяма, но силно впечатляваща, точно като самата Андора. Разходихме се из централния площад на Ордино, където свиреше музика и коледния пазар създаваше празнично настроение. На площада се издигаше и красива каменна църква, в която обаче не успяхме да влезем, тъй като в момента се провеждаше литургия.

Взехме обратно рейса към Андора ла Вея и направихме малък пред-обеден шопинг. Сдобих се с нова раница, в която сложихме бански и кърпи, и се отправихме към известния термален център Калдея, намиращ се на 800 метра от нашия хотел.

Калдея всъщност е най-големият СПА комплекс в Европа. Фасадата наподобява на футуристична катедрала, цялата в стъкло и е идеално място за пълен покой и почивка. Горещите извори тук поддържат температура от 32 градуса, като 4-часовия ни билет включваше достъп до множество басейни, турски бани, сауни, спа и хидромасажи и др.

От вътре сградата бе не по-малко блестяща, като бе отрупана с бели гирлянди и сини големи топки. Стъпалата също бяха сини, като ни отведоха до рецепцията, където ни закачиха отличителни зелени гривни, даващи ни достъп до всички помещения. Оставихме си дрехите и всички принадлежности в отделни шкафчета и само по бански, кърпа и фотоапарат, тръгнахме да обикаляме огромния СПА-комплекс. Единственото нещо, което не ми хареса, бе забраната за носенето на джапанки, всички трябваше да ходим боси навсякъде и макар да имаше обособени идеални зони за ходене, джапанките си ми липсваха.

Обиколката ни започна от голямата вътрешна лагуна (Gran laguna interior), която представлява голям минерален басейн, върху който са накацали различни джакузита, а на отделни места се спускат водопади и има танцуващ фонтан. Водата тук е 32 градуса, като има специално подготвените струи за масаж на горната част на гърба, а в джакузитата човек може да се отпусне приятно, позволявайки на водните струи да масажират мускулите. На едно от мостчетата в тази лагуна има т.нар. Piano de agua или водно пиано, представляващо строи вода, които текат нагоре, и човек стъпвайки върху тях можеше да си направи масаж на ходилата.

От голямата вътрешна лагуна се отправихме плувайки или ходейки по един канал, който ни отведе навън. Температурата на водата тук е 34 градуса, а на въздуха около 11 градуса, но от топлите изпарения на водата изобщо не ни стана студено. Напротив препичахме се на слънце, докато външното джакузи ни правеше още масажи. Много интересен бе и т.нар. голям поток една струя вода, която те кара да плуваш или те води по течението към голямото джакузи. Така дори не се налагаше да правим усилия да плуваме – само се оставяхме на течението и то ни отвеждаше на още по-топло и приятно място за седене във водата.

Когато обаче достатъчно „гъбясахме“ решихме да излезем, като се върнем обратно във вътрешната лагуна. От там минахме през Bano Sirocco – представляваща баня с топъл въздух и се отправихме към исландската баня – цялата в лед и сняг. Същата стимулира циркулацията на кръвта от главата до петите, благодарение на замръзване и прохлада. Аз обаче се задоволих само с нейното снимане, наслаждавайки се на следващия аквамасаж – при уредите за Espacio de aquamasaje. Представляват нещо като телефонни кабинки, в които силна струя вода се движи по целия ти гръб и те масажира отпускащо и приятно.

Последва кратка почивка в сауната, която тук бе с големи прозорци и отпускаща светлина. Въздухът бе сух и около 85С. Според описанието същата помага за елиминиране на токсините и отпуска напрежението в мускулите.

До сауната имаше една водна пътечка, която се казваше Paso Polar, която също подминах с недоверие. Името Полярна пътека идваше от ниската температура на водата (10С), която хидратирала и освежавала тялото след сауна и хамам. Ние обаче предпочетохме да се нагреем още и затова отидохме и до хамама, където температурата е едва 55С, но парата в нея благоприятства за цялостното отпускане и дишане.

В центъра имаше много хора, но в никакъв случай не бе пренаселен. Навсякъде имаше свободни места и спокойно изпробвахме почти всички съоръжения. Поседнахме и за кратка почивка в Luz de Wood / Горската светлина – представляваща стая с ярък вълнист таван, който създавал релаксация с отрицателни йони, намаляващи напрежението. Без капка напрежение се отправихме към следващото помещение представляващо римски бани. Красиво издялани колони наподобяваха повече културата на маите и ацтеките, като тук имаше два басейна един с 36 и друг с 14 градуса. Температурния контраст ободрява тялото и дава тонус.

Отправихме и към втория етаж, до който не всички имаха достъп и бе доста по-обезлюден. Първата стая обаче с водни легла бе изцяло пълна и чак при второто ни влизане успяхме да усетим и това удоволствие – при всяко помръдване водата правеше вълни под нас, които те унасяха и пренасяха на някой тропичен остров. А такива тропически острови на втория етаж имаше няколко. Първо изпробвахме банята на ацтеките (Bano Azteca), която представлява топъл басейн с водно течение сред тропическа градина. След това влязохме в малък сърцеобразен басейн с множество грейпфрути.  Плодовете бяха цели и имаше табела, че тяхното изстискване и рязане е забранено. Според табелите банята с грейпфрутите ексфолира и омекотява кожата, карайки човек да се чувства по-млад.

Минахме през още няколко басейна и сауни, като най-много ме впечатли „къщичката на Аладин“ или поне аз я кръстих така. Представлява султанска кула, на върха с полумесец, в която е поместена ароматна парна баня. В нея човек можеше да си полегне на удобни мраморни пейки и шезлонги. По средата на помещението имаше красив фонтан, който пръскаше прохладна вода, а цялата стая бе изпълнена с ароматна пара, която караше организма моментално да се отпусне и да се почувства по-добре. Точно пред „къщичката на Аладин“ имаше и воден бар, т.е. басейн с каменни столчета в него, като можехме да пием безплатно вода и студен чай. Преди тръгване се излегнахме и на дълги шезлонги под инфрачервени лампи, които се включваха като протегнеш и махаш с ръце, и под които с по-голямо постоянство можехме да хванем карибски тен. Ние обаче се пазихме за алпинския тен утре, когато щяхме да ходим на ски. Сега се опитахме максимално да се изсушим, за да можем да излезем навън.

Беше 19:00 часа и в Калдея вече запалваха различни светлини. СПА-центъра работеше до 21:00 часа, но вечер ставаше особено пъстър и красив. Вътрешната голяма лагуна бе осветена с различни цветове, музиката бе засилена и придаваше парти настроение. Не бързахме да си тръгваме и затова решихме да се качим и на панорамния асансьор, който ни отведе до върха на кулата, където се намираше бар Сириус. Самото посещение на бара струваше 1 евро и чак след като ги платихме ни пуснаха до асансьора за слизане.

Вечерта бе прохладна и 600-те метра до хотела ни се сториха дълги, затова на няколко пъти влизахме в някой мол, за да се стоплим, а и за да разгледаме красивите коледни украси и още по-хубавите коледни намаления. В първия мол, в който влязохме имаше огромна светеща елха, а пред нея големи плюшени мечоци свирещи коледни песни по избор. Дядо Коледа също стоеше в страни – целият в лампички и готов за снимки.

По пътя спряхме и в един уютен ресторант, където хапнахме прочутата испанска паеля с морски дарове. Стоплени и заситени, с бодра крачка се отправихме към хотела, наслаждавайки се на красиво изпъстрените и сияещи улици.

Следващият ден бе 9 декември, като според православния календар, на този ден се празнува Зачатието на св. Анна. Дълго време Йоаким и Анна нямали деца, и мъката им била голяма. След множество молитви дошла и добрата вест, за дългоочакваната рожба, която нарекли Мария. Вестта, която ни споходи нас, пък бе отличните условия за ски в планината. По телевизията излъчваха канал с директна картина от пистите и ние се наслаждавахме на струпалия се сняг, невярвайки, че само на няколко минути от Андора ла вея наистина имаше отлични условия за ски. Столичният град бе топъл, сух, почти пролетен, а при разположения на 7 км град Encamp вече имаше заледени тротоари, взехме лифта и се отправихме на връх планината, в прочутия ски курорт Grandvaleria.

Андора е планинска страна, която се разпростира едва на 468 кв.км, но предлага високи възвишения богати на снежна покривка. Първият ски курорт в Андора е отворен през 1957 г. със ски-лифта в Pas de la Casa. Днес основните ски центрове са два Grandvalira и Vallnord с общо 110 ски лифта, превозващи 156000 скиори на час. Ски сезонът тази година бе открит на 30 ноември, но ваканциите и отпуските все още не бяха започнали, и из целите писти бяхме едва десетина скиори, което беше невероятно – сякаш разполагахме с частни ски писти и лифтове. Всички ски съоръжения си работиха и ние се чувствахме като ВИП гости, обслужени навсякъде с внимание и обгрижвани от всички.

Ски пасът в Grandvalira-Encamp струваше 44 евро, като картата беше за цял ден за всички писти, които не успяхме да обходим, тъй като същите бяха доста дълги, и макар лифтовете да бяха бързи и да бяхме единствените пасажери на тях, пак не ни остана време да ги изпробваме всичките. Подбирахме предимно сините и червени писти, като всички те бяха отлично поддържани, а като бонус имахме и прекрасен слънчев ден.

Удоволствието от карането на ски бе пълно. За първи път минавах през снежни тунели, които водеха към други писти. Пихме чай в истинско иглу изградено изцяло от сняг, пред което имаше ди-джей и свиреше музика. Денят мина неусетно и чак към 16:00 часа усетихме истинската умора, от непрекъснатото движение. Върнахме се в хотела, като този път вечеряхме в един мол, лека салата с испанска тортила.

Андора е разположена между Франция и Испания, но по отношение на кухнята испанското влияние бе по-силно. Колкото до националното знаме на Андора, същото е заимствано изцяло от двете й съседни страни. Флагът на страната се състои от три вертикални цвята, разположени от ляво на дясно съответно синьо, жълто и червено, като в средата на знамето е изобразен и герба на страната. Знамето е прието през 1866 г., като синият и червеният цвят са в чест на Франция, а червения и жълтия – в чест на Испания.

Андора може да е сред най-малките държави в Европа, но изпреварва по площ 5 други европейски държави, а именно: 1) Ватикана е най-малката европейска държава заемаща площ от 0.44 кв.км; 2) Монако – площ 2 кв. км; 3) Сан Марино (61 кв. км); 4) Лихтенщайн (160 кв.км);  5) Малта (316 кв.км); 6) Андора (480 кв.км); 7) Люксембург (2586 кв.км);  8)Кипър (9 250 кв. км); 9) Словения (20 273 кв. км); 10) Македония (25 713 кв. км).

Други интересни неща, които научихме за Андора са, че площта й от 468 кв.км, само 8% е урбанизирана, а 92% са гори, езера, реки и планини. Населението наброява около 78 хиляди човека, от които 36% андорци, 37% испанци, 13% португалци, 6.5% французи и др. Официалната валута в страната е еврото, макар че страната е извън Европейския съюз и телефонните ни сметки бяха доста високи след посещението на тази страна.

Релефът на Андора е планински, със 72 върха, част от които над 2000 метра височина, което прави Андора една от най-високо разположените страни в Европа. Най-високият връх на територията на страната е Comapedrosa (2942 м височина), а най-ниската е при пресичането на река Рунер с испанската граница (838 м). Така средната надморска височина е 1996 метра.

На следващата сутрин с тъга установихме, че бяхме подценили тази малка страна с този малък престой. Времето изобщо не ни стигна да обиколим 18-те музея, представящи традициите и фоклора на страната, като Casa de la Vall (понастоящем най-малкият парламент в Европа), музея на стари автомобили, музея на парфюма, музея на електричеството, музея на тютюна и т.н. Не успяхме да посетим и 1400-те магазина и бутици, по-голямата част от които разположени в Andorra la Vella и Escaldes-Engordany.

Мястото, хората и слънчевите дни приканваха към нови посещения на тази приказна планинска страна. На 10 декември обаче ние се сбогувахме с нея и се отправихме към Барселона, като оставихме багажа си на летището и с автобуса Aerobus се отправихме към центъра на града.

Това беше 3-тото ми посещение на Барселона, но първото ми през зимата. Всъщност зимата по нищо не можеше да се познае тук, сред толкова слънце и палми. Единствено големия коледен пазар край площада Santa Lucia издаваше сезона и месеца. Пазарът беше отрупан с дървени къщички, от които можеха да се закупят елхи, коледни играчки, множество свещници и свещички, както и весело украсени дървени пънчета.

Задоволихме се само с Коледния пазар и магазинчетата по пешеходната улица, свързваща катедралата Санта Лучия и площад Каталуня. Нямахме време за многобройните забележителности на Барселона, които вече бяхме снимали в предишните ни пътувания. Обиколката ни ободри преди дългия нощен полет този път с авиокомпания WizzAir. Кацнахме в София в 23:30 часа с 30 минутно закъснение.

4-те почивни дни бързо се изтърколиха, но се надявах хубавото настроение, което ми остана от тях, да се задържи по-дълго. Планината е мястото, където земята докосва небето, и ние наистина се докоснахме до него – стъпвайки в планинския рай, наречен Андора.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА АНДОРА:

Местоположение: Андора е малка държава в Югозападна Европа, разположена между Франция и Испания, в източната част на планините Пиренеи.
Площ: 468 кв.км
Население:  84 082 човека

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА АНДОРА:

Най-добро време за посещение: целогодишно – през зимата има отлични условия за ски, а през лятото – планините са идеално място за разходки, СПА центровете работят през цялата година.
Типични храни и напитки: испанска паеля с морски дарове, Escalivada (запечени зеленчуци), Crema catalana (нещо като нашия крем карамел), предлагат се множествено френски и испански вина, като Пино Ноар е единствения сорт, който расте и в Андора.
Места за посещение: В Андора ла Веля си заслужава да се посетят най-малкият парламент в Европа, Калдея – най-големият СПА център в Европа, както и множеството молове. В Ордино – музеят на миниатюрите; в Енкамп – музей на старите автомобили и етнографския музей.