For English version click here.

Обиколка на Кипър

Традиционната кипърска салата сe приготвя от маруля, 3 домата, 2 глави лук, патладжан, 3 сварени яйца, черни маслини, зехтин, винен оцет, лимонов сок и сол. Това бяха съставките олицетворяващи и самия остров Кипър с неговата зеленина, плодородие и богата есенция от история и култури. Много велики цивилизации бяха оставили своите следи тук – като се започне от египтяните, финикийците, гърците, римляните, византийците, венецианците, османците, британците и се стигне до днешното гръцко-турско управление. Природата на острова бе почти толкова богата, колкото и неговата история, и това превръщаше острова в предпочитане място за почивка и живеене. Щипка зелени планини, лъжица слънчеви плажове и цяла чаша история и митове, правеха Кипър идеалната хапка за всеки изгладнял за забележителности турист.

Кипър бе 10-тия по големина европейски остров и третия – в Средиземно море, след Сицилия и Сардиния. Западната част на острова изобилстваше от растения и животни. През зимата тук мигрират хиляди птици, включително фламинго, корморани и лебеди. Същите могат да се видят най-вече край солените езера при Лимасол и Ларнака. Южната част на острова се славеше със своите плажове и кристално чисти морски води. В Централната част цареше спокойствие, пазено от множество манастири, а северът бе запазил едни от най-добре съхранените руини. Островът обаче бе разделен не от географските посоки, а от хората. От 1974 г. на неговата територия живееха две различни култури – гръцката населявала тези земи още от преди 3000 г. и турците, получили право да живеят тук след завладяването на острова от султан Селим II през 1571 г. Никозия оставаше единствената столица в света, разделена на две половини със стена, каквато навремето имаше Берлин. За краткия 4-дневен престой успяхме да разгледаме само гръцката част, но огромните турски знамена изрисувани на скалите в Никозия, ни показваха, че и другата част от острова имаше с какво да ни очарова.

Пристигнахме на острова на връх Нова година, пътувайки с приветливите и комфортни самолети на Aegean airlines. На летището се престрашихме да си вземем rent-a-car, въпреки че движението на острова бе от лявата страна, и не съжалихме за това. Пътищата на острова бяха отлични, а колата ни помогна максимално да обиколим острова за краткия ни престой.

Първият ден не бе много впечатляващ, тъй като Новогодишните тържества се оказаха не толкова празнични. В полунощ изгърмяха точно пет фойерверки и с това партито приключи. Вероятно новата година не е най-доброто време за посещение на острова, но всъщност идвайки от студена България, тукашните температури от +18 градуса ни се сториха много приятни за началото на януари, нямаше тълпи от туристи и на нас ни хареса да съчетаем малкото празнични дни с обиколка на забележителности.

На първи януари се събудихме под звука на птичи песни, нещо невъзможно по това време на годината в България. Кипър ни посрещна със слънчево време, все пак островът се славеше с 330 слънчеви дни в годината.

След закуска излязохме на плажа, но не за де изкъпем, а за да напишем в пясъка 2015 година, която си пожелахме да бъде много успешна. След това с колата под наем се отправихме към центъра на Ларнака. Спряхме първо пред форта, издигнат от турците през 1625 г. на мястото на средновековен замък, който бил разрушен два века преди това. В него можеха да се разгледат оръжия от Османското владичество, а през лятото във вътрешния двор се провеждат концерти, постановки и други културни мероприятия. През първият ден от годината обаче военното укрепление бе затворено и ние се задоволихме със снимки отвън. Джамията зад него също ни впечатли, но най-много ми хареса крайбрежната алея, с множество палми и приятно соления аромат на море. Преди пристанището кривнахме в една странична уличка и стигнахме до пощата и някакъв музей. Същият бе затворен и ние се върнахме пеша към центъра, като направихме кратка почивка в едно много приятно кафене Coffeeland, където сред десетките видове кафета и сладкиши бяха декорирани коледно дърво само с червени стереопорени чаши – беше много оригинална идея. От тук се насочихме към църквата Св. Лазар, която бързо ни очарова – разгледахме я само отвън, защото бе затворена, но слънчевите снимки компенсираха пропуска, че не успяхме да влезем в нея. Същата бе издигната, за да съхранява мощите на светец през 10 век, на мястото на стара църква от 900 г. В църквата имало красиви икони, сред които и известната икона от 17-ти век на Възкръсващия Св. Лазар. Върнахме се към колата и с нея се отправихме към северната част на Ларнака, където се намираше древния град Китион.

Според легендите този град бил създаден от Kittim, внук на Ной, а според археологическите разкопки същият бил основан през 13 в.пр.Хр. Микенската цивилизация издигнала тук крепостни стени и храмове. През 9 в.пр.Хр. градът бил завладян от финикийците, които  превърнали големия храм в място за преклонение на тяхната богиня Асаре. Китион бил важен търговски център за продажба на мед, който бил извличан от мините при Тамасос. Днес от цялото величие бяха останали малки разкопки и руини, които бяха оградени и в този ден затворени за посещение.

Беше 14:00 часа и решихме да уплътним деня с посещение и на другия известен кипърски курорт – Лимасол, намиращ се на 66 км разстояние магистрален път. Лимасол ни се стори огромен особено след като с колата прекосихме дългата крайбрежна туристическа част, в която сред красивите хотели имаше множество магазини и увеселителни паркове.

Особено ми хареса едно кръгово движение, на което бяха издигнали огромна глава на дядо Коледа, която се въртеше. Оказа се, че през нощта същата засияваше с хиляди лампички и ми се стори великолепна коледна украса.

Паркирахме колата в близост до катедралата Agia Napa, която бе издигната в началото на 20-ти век в типично византийски стил, върху основите на стара византийска църква. Тя била осветена през 1906 г. и до днешни дни служеше като основна православна катедрала в Лимасол. От тук поехме по пешеходната улица изпълнена с множество ресторантчета и стигнахме до замъка на Лимасол, издигнат от принцовете Lusignan. В последствие венецианците, османците и британците подсилили неговата отбранителна система. През 1191 г. в дворцовия параклис се венчали Ричърд Лъвското сърце и принцеса Berengaria Наварска. Турците след това използвали замъка за затвор. По време на Втората Световна война, това била основната щаб квартира на британската армия. Днес тук се помещаваше средновековен музей, който обаче в първия ден на годината почиваше. Разходихме се още пеша, като малко преди да се стъмни и точно преди да завали се качихме обратно в колата и се отправихме обратно към хотела.

На следващия ден ни събудиха морските вълни, които сякаш гальовно си играха със слънчевите лъчи и смехът им отекваше чак до хотелската ни стая. Вторият ден от годината започна с разходка по крайбрежната улица, която бе отрупана с палми. След това се спуснахме и на плажа, крачейки по твърдия пясък. Нямаше мидички, само по някой друг скрит камък. Интересното бе, че дори имаше хора, които се къпеха в морето, а то бе студено въпреки сутрешната игра със слънчевите лъчи.

След като закусихме в хотела се отправихме директно с колата към Никозия. Разстоянието Ларнака – Никозия бе 45 км, които взехме за по-малко от час, като направихме кратка почивка край солените езера на Ларнака, където бяха накацали розово фламинго. За пореден път минахме и покрай древния акведукт Kamares, който се намираше точно на изхода на Ларнака. Същият снабдявал целия град с вода взимана от реката Тримитус. Беше огромен и макар да изглеждаше в типично римски стил се оказа, че бил издигнат през 1745 г. от турските управници и използван чак до 1930 г.

Никозия бе най-големият град на острова и ние усетихме това, докато търсихме място за паркиране. На няколко крачки от паркинга, който избрахме започваше пешеходната търговска улица изпълнена с магазини, а те със стоки и намаления. Типично по женски бързо напълнихме торбите, а още не бяхме видели нито една забележителност. Следобеда компенсирахме това минавайки покрай няколко църкви, джамии и влизайки в красивата къща на Хаджигеоргакис Корнезиос. Той бил високо образован кипърски грък, бизнесмен и филантроп, който от 1779 г. изпълнявал длъжността Драгоман (преводач) между турското правителство и гръцкото кипърско население. Въпреки, че редица години служил на турците, накрая бил екзекутиран от тях. Къщата му поне бе запазена и днес превърната в музей с малка етнографска изложба. Входната такса от 2 евро бе съвсем прилична и на мен лично къщата и мебелите ми хареса.

Все така с торби се отправихме и към стария архиепископски дворец, превърнат днес в музей на народното изкуство, който снимахме отвън, защото в момента бе затворен за посетители. Направихме си снимки с портата Фамагуста, покрай която се нижеше старата градска крепостна стена. Днес градът имаше други по-големи ограждения, които деляха гръцката от турската част, наричана зелена линия и все още пазена от войската на НАТО.

След като напълнихме целия багажник с покупки и подаръци, се отправихме обратно към Ларнака, където спряхме в центъра, за да се снимаме с огромното коледно дърво, което предишния ден бяхме подминали с колата. В основата на украсената изкуствена елха бяха оформили малка пещера, в която имаше огромен стол – вероятно предназначен за дядо Коледа, а в страни от него – множество подаръци и едно сладко джудже. Магазините в Ларнака също бяха отворили врати, но портфейлите ни вече бяха затворени.

Малко преди да се стъмни се прибрахме обратно в хотела, където вечеряхме, а след това под звуците на вълните бързо затворихме очи, доволни от деня – изпълнен със забележителности и покупки. 

На следващия ден в 07:00 часа сутринта морето бе заспало. Само с лека прозявка вълните се разбиваха нежно в брега. Времето сякаш бе заспало, както често се случваше в Кипър. В 08:30 часа сутринта движението по магистралата към Лимасол бе почти празно. Заспали бяха и електрическите вятърни мелници по пътя. Небето също бе още по облачната си пижама и само в далечината се виждаше синия му цвят. Слънцето се опита да го разбуди, но небето се нацупи и натъжи, и в миг започна да вали. През целия ден се редуваха слънце и дъжд, като съревнованието им създаде красива дъга към обяд.

Малко преди 10:00 часа спряхме в замъка Колоси, който бе най-добре запазения средновековен замък в Кипър. През 1210 г. земята на острова минала в ръцете на рицарите на Св. Джон от Йерусалим, които издигнали този замък и го използвали като основно място за срещи с Grand Master. На няколко пъти замъкът бил превземан от генуиците и мюсюлманите, като сегашния си вид замъкът придобил през 1454 г. от Grand master, Louis de Magnac. Представлява три етажно здание издигнато под формата на квадрат с височина от 23 м и стени с дебелина 2.5 м. До входа се стигаше посредством мост, като на времето същият бил охраняван с механизми над вратата, които заливали с вряла вода или олио атакуващите. Въпреки дъжда ние също минахме по дървения мост и дори се изкачихме на наблюдателната кула, където сред множеството капки се наслаждавахме и на красивата панорама. Спуснахме се и на приземния етаж, където имаше 3 стаи, които аз оприличих на затвор, но се оказаха складови помещения, в които съхранявали провизии и вода. Всички помещения в замъка бяха празни и нямаха мебели, но каменните камини и подаващата се светлина през малките прозорчета, създаваше една приятна, макар и студена атмосфера.

Отправихме се към следващите исторически забележителности – руините на древния град Курион. Тук входните билети бяха по-скъпи (4.50 евро на човек, докато за замъка входа бе 2.50 евро), но напълно си заслужаваха. Курион напълно можеше да се конкурира с красивите древни градове като Ефес и Помпей, които наскоро бях посетила. Древният Курион бил главен център на културния, политическия и религиозния живот. Тук е бил издигнат известния олтар на Аполон, който по-късно станал седалище на християнския архиепископ. Издигнат на стръмен хълм, градът бил създаден през 12 в.пр.н.ер. от гръцките микийци, като по римско време продължил да се разраства. Градът имал стратегическо отбранително местоположение и можел лесно да контролира близките плодородни земи. Курион бил разрушен от две катастрофални земетресения в началото на 4-ти век. Разходката ни започна от къщата на Евстолиос, която гледаше към морето и имаше много красиви мраморни мозайки запазени и до днес.  Дългата правоъгълна стая беше разделена на четири части: две декорирани с изчистени геометрични мотиви, третата с картина на яребица и на четвъртата имаше изображение на млада жена държаща измервателен инструмент. Според надписите около нейната глава, младата жена е Ktisis и изобразява създаването на света. От къщата бяха останали няколко бели колонии, основата на стени и разбира се прекрасната гледка към морето.

На тази гледка се радваше и красивия амфитеатър разположения в непосредствена близост. Същият разполагаше и с прекрасна акустика, която една руска група реши да изпробва и ни изрецитираха няколко стиха и песни.

След рецитала като истински дами се отправихме и към древната агора, в която магазините отдавна не работиха, но колони и руини се подаваха от всички страни на фона на красивото море. Отново започна да вали, но ние все пак се отправихме и към къщата на гладиаторите, като по пътя се полюбувахме и на обществените бани, които с още малко дъжд можеха отново да бъдат ползвани.

Курион ни очарова, но нямахме търпение да стигнем и до Пафос, както и до известната скала на Афродита – Petra tou Romiou, разположена преди града. Вярва се, че именно тук била родена красивата богиня на любовта Афродита. Нейното име произлиза от гръцката дума aphros, която означава пяна, и вероятно именно от пяната образувана от разбиващите се вълни създала красивата богиня. Днес мястото бе превърнато в известна туристическа атракция, като се вярва, че всеки който може да преплува три пъти около скалите ще се радва на щастлива и споделена любов. Хладката вода и тъмни облаци не ни предразположиха към плуване, но затова пък се опитахме да снимаме скалите от различни места, наслаждавайки се на красивия морски пейзаж.

Времето сякаш изведнъж се събуди и ни подгони на север от Пафос в близост до Залива на коралите, където се намираше зоологическата градина. Първоначално възникнала като частен парк на Mr. Christos Chistoforou, който след това отворил парка за посещение и представил богатата си колекция от птици и животни. Колекцията от папагали и отровни змии е една от най-големите в Европа. Тук могат да се видят жирафи, маймуни, сурикати, крокодили, кенгуру, албиносови дребни кенгурута (wallabies), муфлони, бели лъвове, тигри и др. Днес това бе най-голямата лицензирана зоологическа градина в Кипър, като тук освен да се разгледат животните можеше да гледа и шоу програми с тях, като в 12:00, 14:00 и 16:00 часа напр. имаше шоу на папагали и бухали. Ние пък успяхме да видим как хранят жирафите, като срещу 10 евро едни рускини подаваха храната и получаваха целувки от дългошиестите животни. Мен лично ме впечатлиха най-много белите кенгурута, каквито виждах за първи път – бяха чисто бели, малко по-малки от сивите си събратя, но подскачаха по същия интересен и чаровен начин като тях. Хареса ми и просторната клетка на видрите – със свое езерце и водопад. Огромна бе и клетката на гъските и фазаните, които обаче предпочитаха да излизат от нея и да се разхождат по алеите заедно с туристите.

Тъкмо разгледахме зоологическата градина и отново заваля – този път силен дъжд като изведро с няколко гръмотевици за разнообразие. Все още валеше като стигнахме Царските гробници в Пафос, но намаления дъжд ни прикани да излезем от колата и разгледаме тези уникални руини. Слънчевите лъчи на залязващото вече слънце разбутаха облаците и ни позволиха да се насладим на феноменалния залез. Името на  царските гробници всъщност не включваше гробовете на нито един цар, а само на аристокрация. Целият комплекс представляваше широка система от пещери и каменни гробове датиращи от елинската и римската ера (3 в.пр.н.ер. и 3 в.н.ера). Осем надгробни комплекса бяха отворени за посещение, като каменни стъпала ни отведоха до подземните помещения. Някои от гробовете имаха колони, други – стенописи. Залеза на живота бе подсилен със залеза на днешния ден. Разходката ни бе пълноценна. Останаха още много неща да бъдат посетени на острова, но за малкото дни тук успяхме да оползотворим максимално времето в разходки.

Слънчевият остров Кипър ни изпрати с топла слънчева усмивка, приканвайки ни пак да го посетим. Преди да си тръгнем снимахме отново множеството улични котки, които бяха много добре охранени и гледани. В Кипър имаше множество котки – явно някогашното египетско присъствие си оказваше влияние и котките бяха по-добре гледани и от туристите.

Останахме много доволни от rent-a-car Шевролет Авео, който взехме и върнахме на летището и който ни позволи да разгледаме китния остров. Особено ми хареса практиката в Кипър всички автомобили под наем да бъдат с червени номера, а местните съответно – с жълти или бели. Така лесно можеха да се познаят кои са туристите и шофьорите, които най-вероятно не са свикнали с лявото им движение.

Прибрахме се с полета на България еър, като летяхме над южното крайбрежие на Кипър, минавайки над Лимасол. Не успях обаче да видя скалата на Афродита, въпреки, че се движихме само над брега. Скоро изгубихме Кипър от погледа ни, а морските вълни се смесиха с облаците. Така и нашите спомени се смесиха със снимките си и загубихме представа дали сме видели повече, от колкото сме снимали, или сме снимали повече, отколкото сме видели реално. Зад обектива острова ни се видя слънчев и много разнообразен.

Точният произход на името Кипър все още е неизвестен, като най-популярните теории са две: първата, че произлиза от гръцката има на киперсово дърво, на гръцки κύπρος, и следователно това била „земята на кипарисите“. Според другата теория от тук произлиза името на добива на мед, който по-късно след засилена търговия получава латинското име Cyprium – металът на Кипрос. И двете теории показват, че островът е богат, както на растителност, така и на метали, а ние след като го посетихме можем да потвърдим, че острова изобилства със забележителности и история, както и с приказни плажове и спокойно море. Да не забравяме, че това е и острова на любовта, където е родена красивата Афродита. Човек лесно може да се влюби в това място, и ако Кипър е едно от най-заспалите места за посрещане на новата година, то със сигурност бе една от най-оживените плажни дестинации през цялата година, със своите 330 слънчеви дни и температура на водата не падаща под 18 градуса.

При повторното ни посещение на острова, този път с децата, отседнахме в all-inclusive хотела Louis Phaethon Beach Pafos, който искрено ни впечатли вкусната си храна, с детския си басейн и няколко детски площадки, както и с отличната анимация за деца. Пясъчният плаж е на 250 м, но и близкия каменист плаж, също става за разхлаждане в топлите дни, а такива имаше дори през ноември, затова искрено препоръчваме острова, а и хотела целогодишно.  

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КИПЪР:

Местоположение: Република Кипър се намира в източната част на Средиземно море, на юг от Турция, на север от Египет и югоизточно от Гърция.
Площ: 9 250 кв.км
Население:  1 141 166 човека
Столица: Никозия

Съвети при пътуване в Кипър:

Най-добро време за посещение: туристическият сезон на Кипър е от април до октомври, но и извън него островът предлага приятен топъл климат и изобилие от забележителности.
Типични храни и напитки: разнообразие от морски дарове, сред които калмари, октопод, сепии и др. Традиционната гръцка салата тзадзики, гръцките завити сандвичи сувлаки, мусака и йемица (пълнени зеленчуци).
Места за посещение: Древният град Курион, град Пафос – родното място на Афродита, столицата Никозия, оживените курорти (дори през зимата) Лимасол и Ларнака, както и множество манастири във вътрешността на острова.