For English version click here.

Пътуване в Мексико

След 250 г. маите вече имали оформена култура и започнал класическия период, който продължил до 950 г. От този период са останали най-хубавите архитектурни и научни достижения, керамични предмети и др. Изкуството  било в апогея си, както и науки като астрономия, математика, писане и възникване на майския календар. Населението нараснало и се оформили важни центрове с храмове, пирамиди, дворци и спортни игрища. По това време процъфтявали градове като Копан и Паленке, но най-влиятелния град бил Тикал – най-големият град в предколониална Америка. 

Третият период бе пост-класически. От този период бяха останали някои величествени пирамиди като Тулум и други в близост до Канкун. Точно по това време минахме в близост до Тулум, където от лявата страна на автобуса видяхме пирамида, част от големия комплекс. Тулум бил наричан от испанците El Castillo / замъкът и бе прекрасна комбинация от древна архитектура и море, но според екскурзоводът ни по отношение на руини същите не бяха толкова величествени колкото Чичен ица например, нито имали толкова йероглифи и изображения като Паленке. Името Тулум означаваше стена, ограда на езика на маите. Първото име на града обаче било Zama, означаващо Градът на изгрева, защото същия гледал към изгряващото слънце. 

По пътя екскурзоводът ни разказа и за множеството богове на маите, сред които централно място заемал богът на слънцето. Маите имали 5 различни символа, с които изобразявали слънцето. Един от тези символи напр. олицетворявал едновременно ден и слънце. Друго изображение на слънцето било човешко лице – на млад човек и на стар човек. Младият човек – символизирал изгрева, а лицето на  възрастния човек – залеза.

Според археолозите единствено маите и египтяните имали обособен слънчев календар, като този на маите се състоял от 365 дни – точен почти като този в днешни дни. Календарът на маите обаче отброявал не годините, а дните, като казвали, че даден човек е на еди колко си дни, а не години, като сега. Тази идея ми харесваше, въпреки големите цифри. В днешно време бе твърде общо разбирането „на 34 години”, а при маите възрастта се променяше всеки ден, и човек оценяваше смисъла и оползотворяването на всеки ден, а не е гледал отминаването на поредната година. 

На езика на маите, периодът от 360 дни се наричаше „тум”. Същият се делял на 18 месеца по 20 дни. Отделно прибавяли един кратък месец от 5 дни. Много интересно и отново точно, маите са изписвали числата. За изписването на всички числа са им били необходими само три символа: точка, чертичка и мида. Една точка означавало единица, две точки – двойка, три точки – три, четири точки – четири. Пет обаче не се изписвало с пет точки, а с едно дълга чертичка. Така шест бе долна чертичка и една точка, седем – долна чертичка и две точки и т.н. Деветнайсет бе три чертички и четири точки. Другият символ беше на нулата, изписвана с мидичка. Мидата означавала нищо. Маите разбирали важността на нулата и я ползвали много по-рано от индусите и арабите, които в последствие я въвели в Европа.

По пътя подминахме и научихме повече подземните пещери пълни с вода наречени сеноте. В момента имаше над 8000 сеноте в Мексико. Част от тези сеноте са с питейна вода, а други със замърсена вода. Имено такъв сеноте със замърсена вода щяхме да видим в Чичен ица. Иначе в древния град е имало 5 кладенеца, от които 4 са с питейна вода и 1 със замърсена вода. Именно последния обаче бил най-свещения за маите и ние щяхме да посетим именно него. Там са се извършвали много ритуали за бога на дъжда, като жертвоприношения му били давани деца и младежи, и по-рядко възрастни хора. Такива жертвоприношения били давани поради големите суши, които царели там. Сушата била особено опасна за насажденията от царевица. Ето защо маите смятали за свещени тези извори, които им осигурявали вода в сухите периоди. В това сеноте на Чичен ица бяха открити не само множество скелети във водата, но и накити и ценности от кехлибар, злато и сребро, корали от карибския залив и др. Тези находки можеха днес да се видят в музея в Мексико сити. Друга част можеха да се видят в университета Харвърд, където били донесени от археолога Едуард Томсън.

Екскурзоводът ни разказваше толкова увлекателно, че не усетихме кога времето и пътят минаха. Първата спирка на бусчето ни беше на една бензиностанция, където направихме кратка почивка. След това продължихме към Чичен ица, като по пътя преминахме през градче, където почти пред всяка къща бе закачен хамак, а някъде и по повече такива. Имаше много хубави къщи, но преобладаваха бедните със сламени покриви. На няколко места по пътя намалявахме напълно скоростта и минавахме покрай полицейски патрули. Оказа се, че при влизането и излизането от всички големи градове имаше такива караулки, като за разлика от българските КАТ, тези бяха въоръжени с автомати и записваха номерата на всички коли.

Първото нещо, което видяхме минавайки през входа на древния град на маите – Чичéн ицá бяха множеството амбулантни търговци, които продаваха маски и други традиционни сувенири. Движейки се в групата ние ги подминахме и не след дълго се озовахме пред голямата и най-висока пирамида на маите. Беше величествена, особена на фона на кристално синьото небе над нея и няколкото пухкави облачета за декорация. Основата на пирамидата бе квадрат, като височината на страните бе 24 метра издигащи се поетапно на 9 нива. Тук научихме, че пирамидите са играли важна роля в градовете на маите. За разлика от египтяните, те не са ползвали същите за гробници. Пирамидите са имали множество други предназначения, сред които място за провеждане на ритуали, за ориентиране на посоките (къде е север, юг, изток и запад), както и за календар. До върха на пирамидата имаше 91 стъпала, които олицетворяваха дните от годината. Умножени по четирите стени стават 364 плюс платформата отгоре 365 дни. Ако пирамидата се гледаше само от едната страна, то ъглите в нея бяха 18 или това бяха точно броя на месеците според слънчевия календар на маите. Особено интересен феномен се случваше на тази пирамида по време на пролетното и есенното равноденствие (21 март и септември). Тогава светлината така огряваше пирамидата, че се получаваше сянка по нейните ъгли, наподобяващи огромна змия, която се спускаше по тях. Едва ли случайно са постигнали този ефект и колко жалко, че съвременното строителство не е толкова прецизно, смислено и точно.

Тази пирамида носеше още името El Castillo / Замъкът. Самото име на града Chichen Itza пък означаваше „устието на кладенеца на Ицас“ – ицас бяха племето, което е живяло тук. Първите сгради на това място датираха от 435 г., като селището се разраснало между 600-900 година. Самото племе Ица пристигнало през 900 г. и царувало до 1200 г. След това в началото на 15-ти век селището било изоставено по неясна причина. Век по-късно дошли и испанците, като от града останала само красива легенда.

​След величествената пирамида се отправихме към игрището, като се оказа, че в повечето селища на маите е имало такива стадиони. Игрището, през което ние преминахме беше дълго 146 метра и широко 36 метра. От двете надлъжни стени имаше красиво изрисувани стени и закичени по една халка, през която маите трябвало да проврат топката, без да я докосват с ръце – нещо като смесица от днешния футбол и баскетбол. Играта обаче била доста по-трудна, тъй като намерените древни каучукови топки тежели по и над 2 кг.

Източната стена на игрището бе част от висока сграда, наричана днес Храма на ягуара. От другата страна на този храм имаше дълга стена с множество плочи на нея, на всяка от тях бяха изрисувани релефи на човешки черепи. Същите бяха над 500. Стената носеше името Tzompantli означаващо „стена на черепите“ и най-вероятно е служела за култ към мъртвите. Нямаше две еднакви лица и аз се чудех дали зад тези каменни плочи не се криеха реални човешки останки.

​Нямаше време за чудене, екскурзоводът вървеше бързо напред, опитвайки се да ни покаже максимално неща за краткото време, в което бяхме там (някъде около 3 часа). Минахме през храма на Венера, като се оказа, че за маите това не е била Богинята на любовта, а Богът на войната. Същата се намираше само на 100 метра северно от голямата пирамида и бе доста добре запазена със стъпала, в края на които стърчаха змейски или ягуарски глави. Всъщност Венера бе смятана за брат близнак на слънцето и звездата бе последната, която виждаме сутрин (докато тя помагаше на брат си да се качи на небето) и първата вечер, която вече е отвела брат си да спи.

Минахме и през „хилядите колони“, които някога са били част от храма на воините. Тук имаше останали изображения на войни, орли и ягуари хранейки се с човешки сърца. Не може да се каже, че маите не са били сърцати хора! Именно туптящите си сърца принасяли в жертва на боговете, като същите били изваждани от гърдите на избраниците – обикновено най-умните и красиви хора. Ето, че поговорката „да си имаш недостатък е против уроки“ добиваше смисъл.

​Част от колоните се оказаха и руини от пазара, а зад тях се смяташе, че са били жилищните постройки. Ние се отправихме към свещения кладенец / синоте, след което се спряхме пред впечатляващия El Caracol или астрономията на маите, разположена точно под съзвездието Орион. Следваше нов величествен храм, кръстен и използван от испанците като Църква. Сградата на „църквата“ бе богата на орнаменти по стените, като фасадата бе чудесна за снимки, за съзерцание просто нямахме време. Иначе научихме, че сградата бе отличен пример на Майо-толтетска култура – подобно на гръцко-римската в Европа. Така както гърците са повлияли на Европа, японците на Азия, така и маите са повлияли на тукашната култура.

Минахме покрай още една пирамида, по-малка по размери, но наподобяваща голямата пирамида. Тази носеше името „гроба на великия жрец“ и също се състоеше от 9 нива. Интересното тук бе, че под тази пирамида археолозите бяха открили тунел с дължина 20 км, водещ до друг град на маите. Според описаните ритуали този тунел бе водел мъртвите към рая или подземния свят.

Тук видяхме и първата по-голяма игуана, каквито в последствие видяхме много в Мексико, особено сред руините. Кръстих ги „пазителите на древните градове“ и последните живи обитатели на изоставените градове на маите.

Ние също трябваше да изоставим това прекрасно място, качвайки се обратно в автобуса и отправяйки се към град Мерида, който беше на 120 км от Чичен ица. Преди това обаче, в 15:00 часа спряхме в крайпътен китен ресторант със сламени покриви носещ името Pueblo Maya. Яденето на бюфет с по едно студено питие ни излезе по 25 долара на човек. Храната не беше евтина, но ресторантът ми хареса с красивите си градини, където имаше и дървета с множество банани, както и пъстри удобни хамаци, за лека дрямка след обилната храна.

В 17:00 часа тръгнахме от ресторанта, като слънцето бързо се спускаше над нас, а току-що нахранени, на нас бързо започна да ни се доспива. Все още не усещах, че се намирам на другия край на света. Хората бяха толкова любезни, че се чувствах като у дома си.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕКСИКО:

Местоположение: Мексико (Съединените мексикански щати) са разположени в Северна Америка, като граничат на север със САЩ, на югоизток с Гватемала и Белиз, на запад с Тихия океан, а на изток с Мексиканския залив и Карибско море.

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА МЕКСИКО:

Най-добро време за посещение: през цялата година, като вероятно от декември до април са най-добрите месеци за плаж и разглеждане на забележителности.

Примерна програма за посещение на Мексико и Юкатанския полуостров: