For English version click here.

Пътуване в Мексико

Мексико е прекрасно място за почивка, а Канкун безспорно е неговата перла. Тук се намира второто по големина летище в страната, с международни полети от цял свят, като европейците предпочитат да почиват в разположения на 55 км курорт Плая дел Кармен, а американците отсядат в самия Канкун, на 19 км от летището.  

На времето тук е имало джунгла, но през 60-те години на миналия век станал популярен туристически курорт. Самото име идваше още от маите kaan kun и означаваше „гнездо на змии“. За наш късмет такива не срещнахме. Иначе курорта изглеждаше доста по заселен, с огромни хотелски комплекси. Канкун беше най-посещаваният курорт в Мексико, като средната годишна температура бе 27 градуса, с над 240 слънчеви дни в годината, като нашата почивка влизаше в тази бройка.

Хотел Casa Maya, в който се настанихме, бе разположен на брега на Карибско море и разполагаше с красив пясъчен плаж, към който гледаше и нашата стая. На рецепцията персоналът не беше много учтив, но гледката от стая 1517 на петия етаж напълно компенсира нелюбезното посрещане. Хапнахме в ресторанта на хотела, като вместо на бюфет масите, предпочетохме да си поръчаме ястие от менюто – такос със скариди и гуакамоле (пюре от авокадо) поднесени с пластмасови прибори. Беше много вкусно, макар хрупкавата черупка да бе трудна за забождане.

Карибските вълни на вън ни приканваха да се присъединим към тях, като се отправихме към плажа, където пясъкът беше още по-ситен от този в Плая дел Кармен и по-бял. Интересното бе, че този пясък бе създаден от черупки на корали и същия не се нагорещи през целия топъл ден. Морето също беше топло, още от ранни зори. Избрахме си шезлонги под сламено чадърче, като допълнихме почивката и с по един коктейл сервиран в кокосов орех.

След ползотворната почивка следваше нов интересен ден, в който закусихме рано сутринта в ресторанта с гледка към морето и басейните. В 07:25 часа дойде да ни вземе автобус, като екскурзоводът ни Кристофър ни закачи по една розово-лилава гривничка, която не трябваше да сваляме цял ден. На нея бе написана екскурзията ни Tulum & Xel-ha, както и нашите имена. В автобуса Кристофор ни каза причината, защо на гривничките ни са написани имената – защото мястото, което щяхме да посетим Xel-ha бе парк с безплатна храна и пиене, при този отворен безплатен бар, често хората в края на програмата се явявали при автобусите и говорили несвързано, но щом имахме имената си написани, екскурзоводите лесно щяха да се ориентират и да ни помогнат да си намерим обратния автобус. Всичко това Кристофор ни разказа по много забавен начин и еднодневната ни екскурзия започна добре. В рейса имаше много други пътуващи, като всички бяха с различни гривнички, съответно за различни екскурзии.

В 07:45 ч спряхме на една автогара с много туристически автобуси. Тук трябваше да слезем,

като на земята имаше множество стрелки. Ние трябваше да следваме розовите стрелки (съответно цвета на нашите лентички), които ни отведоха до нов автобус, който беше за Tulum и Xel’ha с нов англоговорящ екскурзовод. До тук организацията на туристическата агенция Cancun Discount ни впечатли. Вървенето по розовата пътека със стрелки беше забавно и оригинално, а автобусите бяха чисто черни с изрисувани змии в различни цветове. Нашата змия беше синя на цвят, а точно където беше регистрационния номер на автобуса, бяха изрисувани бели зъби. Имахме двама екскурзовода Даниел и Андреас, а шофьорът ни се казваше Херман, представиха се като тримата мускетари, които щяха да ни придружават през деня.

Автобусът ни пътуваше към Тулум – голямото пристанище на маите. Този древен град бе скътан зад каменни стени и се извисяваше на хълм надвесен над Карибско море. Пътувахме успоредно на карибското крайбрежие научавайки, че тук се намираше вторият по големина коралов риф в света (първият разбира се бе в Австралия). От другата страна на пътя имаше джунгла, като Андреас ни каза, че там имало още скрити градове, които предстояли да бъдат открити. В джунглите все още имаше и хора, които ги обитават, и които спазваха старите традиции и говореха само на езика на маите. Адреас и Даниел в момента взимаха уроци по майски, но споделиха, че същият е доста сложен и нямал нищо общо с испанския, а бил по-близо до китайския мандарин и тайландския език. Имало 24 различни диалекта, които допълнително усложнявали неговото усвояване.

На един от билбордовете по пътя пишеше “no lo veo, no lo creo” (не го вярвам, докато не го видя). Е, аз го виждах и пак не можех да го повярвам. Бяхме в Мексико, движихме се по магистралата обгърната с палми и тропически дървета, а по телевизора в автобуса ни пуснаха филмче за маите и техните обичаи. Маите имали много книги и писмени документи, но с идването си испанските колонизатори започнали да изгарят всичко.

Към 9 часа подминахме разклонението за Rio Secreto, като според часовника в автобуса външната температура бе 22 градуса. След филмчето Андреас ни разказа повече неща за Тулум и маите, които го бяха създали. Маите били отлични инженери, астрономи и дори мореплаватели. Така например маите пътували свободно от Канкун до Панама и обратно, като следвали кораловия риф. Тулум се развил като голям град именно благодарение на пристанището си и на търговията. Автобусът ни спря пред паркинга на Тулум, където на слизане ни дадоха по една бутилка със студена вода, която щеше да замести навън приятния климатик от автобуса и съответно по един входен билет за обекта. В края на паркинга имаше магазини, от другата страна на които минаваше туристическо влакче, което ни отведе до входните врати на древния град Тулум. Тук имахме едночасово разглеждане на обекта с екскурзовод и малко по-малко от час свободно време, което се оказа недостатъчно за обиколка и снимане на всички руини и плажове тук.

Името Tulum / Тулум означаваше „градски стени или крепостен град“ и бе дадено заради каменните стени, които обгръщаха от трите страни града под формата на правоъгълник, а от четвъртата страна го пазеха стръмните скали и  морето. Наличието на градски стени не бе срещано в другите градове на маите в този регион, но и за разлика от тях Тулум беше и с по-малки размери от страна на площ и големина на сградите. Когато испанците видели Тулум през 1518 г. испанският конкистадор Juan de Grijalva го описал, че имал големината на Севиля и кула толкова висока, колкото той никога не бил виждал. Екскурзоводът ни Даниел ни показа сградата стъпила на най-високата част на града, която наричали Замъка, в който все още имаше запазени рисунки. Само преди 500 години сградата била много по-впечатляваща със светло оцветената си фасада и множество скулптури. На приземния етаж от двете страни имало два малки храма с вътрешни олтари, от които се смятало, че изпълвали въздуха с аромати и цветове. На горната част на храма са се извършвали ритуали.

Точно до замъка се намираше и храма на бога на вятъра, който представляваше малка правоъгълна постройка. Ролята на този храм обаче беше от голямо значение. По него маите познавали какъв вятър идвал от морето и дали имало опасност от урагани. От другата страна към морето имаше поставен кръг и когато вятъра минавал през него издавал специфичен звук, по който маите го познавали. На Юкатанския полуостров нямало земетресения и единствено ураганите създавали опасност за живота на хората и било важно да бъдат предсказани.

По време на лятното равноденствие с изгрева на слънцето неговите лъчи минавали точно през прозореца на храма на вятъра и се отразявали точно в срещуположната постройка от другата страна на града, до каменните стени. Ефектът едва ли се е получил случайно, имайки предвид, че едно от старите имена на града бе Zama, което означаваше изгрев, и целогодишно гледката от тук към изгрева била невероятна.

Научихме, че в близост до град Тулум нямало синоте и кладенци с питейна вода, въпреки че на Юкатанския полуостров имаше над 8000 синоте. Най-близката сеноте била на 8 мили (13 км) от тук. Затова в Тулум бяха издигнати няколко каменни цистерни, в които се съхранявала дъждовна вода. Когато водата стояла затворена така няколко дни същата започвала да позеленява и за да избегнат това маите слагали във водата царевица, така водата запазвала своята свежест.

През свободното време за разходка отново си имахме екскурзовод, този път под формата на игуани, които излизаха от всякъде и докато ги снимахме отблизо забелязахме интересни детайли по фасадите. Древният пристанищен град бе отлично място за плаж и снимки. Точно под стръмните скали имаше фин бял пясък и множество туристи, които се препичаха на слънце и къпеха в Карибските води. Ние също поджапахме докато направим още хубави снимки към крепостта с красивите палми.

Набързо обиколихме още няколко сгради измежду които една със сламен покрив, но едва ли запазен от времето на маите. Свободното ни време там отлетя бързо като карибски бриз и ние се отправихме обратно към автобуса, като по пътя от туристическото влакче, видяхме традиционния мексикански обичай на хората да се въртят с главата на долу на нещо като въртележка с народни носии. За съжаление не успяхме да го снимаме добре бързайки да хванем рейса.

Следващата ни спирка бе водният парк Xel’ha / Шел-ха, който се намираше на 13 км северно от Тулум и на 122 км южно от Канкун. Същият се издигаше на място, където реката Quintana Roo се вливаше в морето. Името на парка означаваше „смесване на водата“, имайки предвид сливането на солена и сладководна вода. Водният парк бе създаден още през 1980 г. като естествен аквариум на стотици видове водни обитатели.

Тук имахме 5 часа свободно време, но отново не успяхме да обиколим всичките атракции на парка. Започнахме обиколката си като си избрахме шкафче, в което да сложим всичките си принадлежности освен подводните камери и си взехме по една плажна кърпа. Имаше много атракции, както за деца, така и за възрастни. Повечето американци се бяха струпали в петте   ресторанта, където храната и пиенето бяха напълно безплатни. Имаше огромни бюфет маси с голямо разнообразие от салати, ястия и десерти. Вместо да преяждаме ние решихме да си вземем оборудване за гмуркане (очила, шнорхел и плавници) и се отправихме към един от многобройните заливи, в чиито води се движеха пъстри рибки. За първи път плувах с шнорхел и ми беше много интересно. С подводния апарат успях да заснема тези морски обитатели, като плувахме точно където реката се вливаше в морето и тяхното разнообразие бе най-голямо. Навън започна леко да вали, като се чудех как не ми влиза вода в шнорхела, но всъщност времето постепенно се разясни и синевата на небето отново се опита да засенчи морската вода.

В 15:30 часа отидохме в делфинариума, където първо ни пуснаха филмче за делфините и ни дадоха указания как да общуваме с тях. Забраниха ни да ги пипаме по устата, очите и дупката за дишане, след което ни позволиха да влезем в басейна при тях. Плувахме с 4 делфина, които грациозно минаваха покрай нас, а ние можехме да галим гладката им сива козина. После ни разрешиха и да си играем с тях, като протягайки двете ръце делфинчето излизаше на повърхността и можех да го уловя за двете перки сякаш танцувахме, след което то нежно докосна бузата ми със своята муцунка, получавайки най-сладката целувка. През цялото време в басейна се смях на глас като дете, беше много забавно и бях истински щастлива.

Делфините бяха много дружелюбни същества, които също обичаха игрите. Бяха по-големи на размери от нас, като обикновено дължината на делфините варираше между 1.2 до 9.5 метра, а килограмите от 40 кг нагоре до 300-500 кг (колкото беше Косатката). Нашите делфинчета бяха над 2 метра на дължина с сив цвят. В последствие гледах филмче как се дресират делфините, като се оказа, че това наистина са едни от най-интелигентните същества на Земята. Докато плуваха делфините около нас аз им говорех на различни езици, приканвайки се да се приближат по-близо. Най-понятният им език обаче се оказа жестовият, като вдигахме ръце и въртяхме пръст, те също започваха да се въртят. Като пляскахме с двете си ръце във водата, те също започнаха да пляскат с опашки, опръсквай ни силно. От време на време те също издаваха звуци и леки подсвирквания, но ние не знаехме какви са техните команди, а само сърдечно им ръкопляскахме.

След това незабравимо плуване, се отправихме към изследване на парка, минавайки по един ужасно клатещ се мост, за да можем да снимаме залива на маите от другата страна и така наречения капризен залив. За съжаление нямахме време да се возим на огромните прозрачни надуваеми гуми, които се носеха по течението на водата, нито да се качим на въжения лифт спускайки се като Тарзан по лиани през залива. Имаше и цяла градина с палми и хамаци, като ние се снимахме на дървените шезлонги препичайки се на слънцето, което отново се бе появило. Минахме и през зоната за масажи, и велоалеята, но отново бързайки към шкафчето, където набързо се преоблякохме. Потърсихме ресторант за последно похапване, но след 17:00 часа всичко бе затворено. Освен бара, където си взехме по един шарен плодов коктейл и се отправихме към изхода на парка.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КАНКУН:

Местоположение: Канкун е крайбрежен град на полуостров Юкатан в Мексико.
Площ: 50.212 кв.м, като е свързан с остров Канкун, който има L-форма с 21 км дължина и 400 м широчина.

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА ЮКАТАНСКИ ПОЛУОСТРОВ:

Най-добро време за посещение: през цялата година, като вероятно от декември до април са най-добрите месеци за плаж и разглеждане на забележителности.

Примерна програма за посещение на Мексико и Юкатанския полуостров: