For English version click here.

Пътуване в Мексико

Мексико е една палитра от традиции, музика и култура, устоели на времето и различните завоеватели, превръщайки страната в истинско бижу за всички туристи – от тези, които обичат плажа, до другите, които предпочитат историята и приключенията. В Мексико има всичко, при това поднесено с топло гостоприемство и сърдечна усмивка.

В няколко статии ще се опитам да ви пресъздам това уютно късче на земята, което за 14 дни остави у мен топли и безценни спомени. Ще започна с източното крайбрежие, където кацнахме в Мексико за първи път, ползвайки директния полет Париж-Канкун.

Вместо с пясъчни замъци Канкун ни посрещна с облачни фигури. Множество облаци се бяха вкопчили заедно, образувайки интересни пейзажи, сякаш се бяха събрали всички, за да ни посрещнат. Първото впечатление от Мексико бе, че е много зелено. Тюркоазено-зелените води на крайбрежието и гъстата гора след това привлякоха интереса на фотоапарата ми. Второто впечатление дойде със слизането от самолета още на летището – това беше влагата. Беше февруари, а въздухът тук сякаш бе нагорещен.

Отправихме се към хотела с едно мини бусче, в което шофьорът ни Роберто шеговито сподели, че пътуваме към курорта, който се казва не Playa del Carmen, а Playa del Crime (курорта на престъпността). Неговите впечатления бяха, че тук много се крадяло. За наш късмет през целия ни престой в Мексико не станахме свидетели на никакви кражби, и в никакъв случай не бих потвърдила неговите думи. Хората там ми се сториха много мили и сърдечни, нещо което сякаш липсваше в родната ми страна.

След като имахме време да се освежим и дори поспим, рано на следващия ден се отправихме към една от местните атракции в региона, а именно резервата Рио Секрето. Придвижването в този национален парк става само с местни бусчета, като докато навлизахме в джунглата с любопитство разглеждахме поставените пътни знаци, на които бе написано и нарисувано: внимание змии, внимание лисици, патици, ягуари…

Бусчето ни спря в Рио Секрето и ни посрещна екскурзоводката Санди (съкратено от Сандра), която всъщност бе родена в Швейцария, но Мексико толкова й харесало, че сега се бе преместила тук.  Беше много усмихната, лъчезарна и мила, турът мина много приятно. Първо ни раздадоха по една гривничка с чипове (но не за да ни търсят, като се загубим, а за заключване на гардеробчетата), където трябваше да оставим всичко, включително фотоапарати, бижута, дрехи и обувки. Само по бански се отправихме към обособената рецепция, където като в зала за боулинг бяха подредени различни обувки за плуване. След това трябваше да минем през едни душове, чиято вода не беше топла, но бе със същата температура като в пещерата. Престраших се и дръпнах въженцето, докато върху мен се изсипваше хладката вода. Същото имаше за цел да отмие от телата ни всякакви кремове, козметика и химия, които можеха да замърсят пещерата и водата в нея. След това ни подредиха в редичка, така че момчето от съблекалнята да ни разгледа добре и на всеки един подаваше непромокаем костюм – без да пита за размера. Нахлузихме отгоре и по една спасителна жилетка, след което ни раздадоха каски със закачени лампички на тях, като имаха копче за включване и изключване. Екипирани така, към 8-членната ни група (една двойка американци, двойка канадци и двойка германци) и Санди, се присъедини фотографът Мануел. Той ни придружи по целия път и засне голяма част от обиколката.

Преди да влезем в пещерата, по пътя спряхме и присъствахме на древен ритуал. Тази пещера била свещена за маите. В тази местност това бил единственият им източник на питейна вода. Ето защо при всяко влизане в пещерата, трябваше да искаме позволението на боговете. Санди ни представи един човек, който бе шаман и на езика на маите извърши пречиствателен ритуал с нещо като кандило и много пушек. След това влязохме в пещерата, която в началото си приличаше досущ на нашите, след малко обаче започнахме да газим във вода, чиято дълбочина бе от коляното до кръста. Санди ни представи сталактитите, които се спускаха от тавана и бяха кухи във вътрешността си и сталагмитите, които бяха твърди и запълнени. Имаше и много сталактони. Пипането на всички тези образования бе забранено, защото веднъж докоснати от човешка ръка те спираха да растат, а пещерата беше млада само на 2 милиона и половина година. Била открита съвсем на скоро, когато собственикът на тези земи преследвал една змия, и когато същата се скрила между камъните, той ги преместил и видял в земята дупка, от където се разкрила великолепната пещера. Това станало през 2006 година, като от 2009 г. пещерата бе отворена за посещения. Интересното беше, че подът в пещерата не беше хлъзгав. Причината за това беше липсата на мъх, който не можеше да се образува поради липсата на светлина. За разлика от нашите пещери, които са електрифицирани и от тази светлина се формират образования, тук цареше пълен мрак, смущаван само от лампичките на нашите каски. Санди носеше и водоустойчив фенер, с който ни осветяваше и показваше пътя и различните образования.

В пещерата видяхме прилепи, рибки и дори щурец. Оказа се, че прилепите се хранели предимно с плодове, които внасяли в пещерата. От тях оставяли люспи или семки, с които се хранели щурците. На няколко места видяхме и корени на дървета спускащи се от тавана търсейки вода. Самата почва по тези места бе доста варовиковата, което позволяваше формирането на пещери. Доста навътре в пещерата, подът се оказа кух и под него имаше и друга пещера, която обаче беше с морска вода. Морската вода бе по-тежка от питейната и затова заемаше долния пласт. В една от залите на пещерата, където бяхме видели 2 прилепа, Санди ни помоли всички да загасим лампичките си и да постоим една минута в мълчание. Когато светлините угаснаха настана пълен мрак, дори след минута очите ми не свикнаха с нея и не можеха да отличат водата от скалите. След като се смълчахме и затъмнихме, прилепите започнаха да кръжат над нас, чувахме плясъка на крилете им, но не виждахме абсолютно нищо. Беше интересно преживяване, като се молех нито един прилеп да не кацне върху мен.

Следваше най-интересната част: няколко по-дълбоки места, които минахме като се отпуснахме по гръб във водата. Спасителната ни жилетка ни поддържаше на повърхността, а с ръце си помагаме и се реехме по водата, заобиколени от причудливи сталактити. Тук водата бе дълбока около 2-3 метра. Иначе най-голямата дълбочина в пещерата бе 8 метра. Оказа се, че в пещерата имаше общо 3 маршрута, така че изобщо не се засякохме с други туристи. Изходът на пещерата беше много интересен, обгърнат с множество растения, през които се провираше стълба, която ни изведе на повърхността. От там разходката ни продължи по една горска алея, като дърветата в тази гора бяха разбира се палми. Имахме осигурен обяд, в който особено много ми хареса местния начос (печения царевичен чипс). След като се нахранихме, изчакахме бусчето седнали не на пейки, а на едни хамаци вързани за палми. Обиколката в пещерата продължи час и половина, а с пътуването, обяда и екипировка, екскурзията отне 5 часа. Оползотворихме тези часове добре, както и следващите. От хотела си взехме плажните кърпи и се отправихме към плажа, разположен на по-малко от 50 метра от хотела, влизайки в леко прохладните карибски вълни и газейки финия бледо бежов, почти бял пясък.

Плажната ивица беше доста по-тясна от нашите, но затова пък зад нея се издигаха множество палми. На плажа имаше хора, но пък бързо си намерихме места и опънахме кърпи. Пясъкът беше не само фин, но и не се полепваше по тялото, което беше много добре, а след като се намокрихме падаше много бързо. Вълните леко танцуваха и ни тананикаха, докато чайките кръжаха и от време на време ни правеха сянка. Беше 20 февруари – един горещ слънчев ден на Карибите.

Вечерта се разходихме по 10th Avenue – пешеходна улица с много магазини, като атмосферата напомняше типичен морски курорт в пика на сезона. Подобно на външната температура, цените също бяха високи и засега нямах впечатлението Мексико да е евтина дестинация. Хапнахме в ресторант Casa Adela, където си поръчахме 1) Plato mexicano maya (съдържащо 2 crispy chicken taquitas, chican tamale, empana, panucho and poblamo pepper stuffed with cheese. Served with charro beans and cactus salad и 2) Coconut Shramps – crunchy shripms breaded with coconut, topped with a sauce made with mango. Served with rice and sautéed vegetables). Цената на двете ястия придружени с фреш от манго бе 570 мексикански долара (или 43 американски долара), а това беше обикновен, не скъп ресторант.

Вечерта имахме резервация в клуба Coco Bongo, описван като най-доброто нощно заведение с музика на живо и микс между кабаре и цирк дьо Солей. Програмата наистина беше много добре ранжирана с микс от танци, акробатика и много сценични ефекти. Цялото заведение танцуваше и пееше докато гледахме шоуто. Прибрахме се на следващата сутрин, като имахме отново малко време да поспим преди следващия вълнуващ мексикански ден.

Курортът Плая дел Кармен бе кръстен на жена, която издигнала хотел и хората често започнали да идват тук, като мястото станало нарицателно – плажа на Кармен или Плая дел Кармен. По-късно така и не измислили друго име на разрасналия се вече курорт, като самата Кармен била обикновена жена.

Курортът обаче беше необикновен, за разлика от Канкун, където отсядат повече американци, Плая дел Кармен беше предпочитан за почивка от европейците. Като такава на мен лично също повече ми хареса от съседния Канкун, като тук имаше отлични плажове за почивка, заведения за хранене и развлечения, и много магазини. Многобройни са и еднодневните екскурзии, които тръгват от тук, но ние се бяхме спрели на 14-дневен тур с разглеждане на прочутите пирамиди край Чичен ица, руини на Тулум, многолюдната столица Мексико сити и още много забележителности по пътя. Мексико е прекрасно място, както за почивка, така и за екскурзии и приключения.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕКСИКО:

Местоположение: Мексико (Съединените мексикански щати) са разположени в Северна Америка, като граничат на север със САЩ, на югоизток с Гватемала и Белиз, на запад с Тихия океан, а на изток с Мексиканския залив и Карибско море.

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА ЮКАТАНСКИ ПОЛУОСТРОВ:

Най-добро време за посещение: през цялата година, като вероятно от декември до април са най-добрите месеци за плаж и разглеждане на забележителности.

Примерна програма за посещение на Мексико и Юкатанския полуостров: