BEOGRAD

БЕЛИЯТ ГРАД БЕЛГРАД
с кратка спирка в НИШ

автор: Ана Бонева


„Белият град” Белград се издига при вливането на река Сава и Дунав, и се оказа изненадващо красив. Много пъти бяхме минавали транзитно през него, но спирайки веднъж осъзнахме каква грешка бяхме допуснали. Градът е запазил древната си история, която се премества със средновековни крепостни стени, красиви паркове и модерни сгради.

​Пътят от София до Белград е около 5 часа, стига да не се чака на граничния пункт Калотина, който от отсрещната сръбска страна носи името Градина. 

Първият сръбски град, през който минахме бе Димитровград (у нас познат като Цариброд). Той е бил част от България, но през 1920 г. според Ньойския договор преминава в тогавашното Кралство Югославия. Следва Пирот, разположен на река Нишава, който се слави с производството си на килими. И той е бил част от България, но през 1878 г. с Берлинския договор Пирот е предаден на Сърбия. Пейзажите, къщите и нивите до тук не се различаваха по нищо от нашия роден край.

Следваше разклон за града Бела Паланка (име подобно на песента на Хулио Иглесиас – Палома Бланка). Той също е бил част от България, но след Берлинския договор е предаден на Сърбия. Без да се спираме продължихме напред към столичния град минавайки през 13-те тунела всеки с различна дължина и за които бях чувала, че са издигнати от армията на Хитлер.

​В Сърбия, подобно на България има кафяви пътни знаци показващи културните паметници. Така напр. минахме покрай знак, на който на кирилица бе написано Манастир Свети Петър. Написано така сякаш приканва българите да го посетят, въпреки че повечето от тях минават през страната само транзит без да научат за културните богатства и традиции.

След по-малко от 3 часа минахме и през красивия сръбски град Ниш (разположен на 160 км от София) разположен на река Нишава, който в продължителни периоди през Средновековието е бил в границите на българската държава. Тук направихме първата си почивка, разглеждайки забележителностите от различни векове. Особено впечатляваща е запазената крепост от 18-ти век, в която се е сгушил красив парк с китни кафенета и ресторанти предлагащи прочутата сръбска плескавица. В страни от крепостта има голям паркинг, където можете да оставите колата, на кратко разстояние от главния вход на крепостта започва и пешеходната улица на града с множество магазини.

От Ниш до Белград ни оставаха още 240 км, които минаха неусетно по хубавите сръбски пътища.  Докато стигнем сръбската столица научихме, че градът е имал 15 имена. Основан от келтите първото му име било Singidun, след това името било променяно на Alba Graeca, Alba Bulgarica, Fehervar, Nandoralba, Nandorfehervar, Landorfehervar, Weißenburg, Griechisch-Weißenburg, Castelbianco, Veligradion , Dar Al Jihad (Къща на войната), Belgrat, Prinz Eurgen Stadt. Градът обаче си остава в днешни дни, с името му дадано от българския цар Борис I и споменато в едно писмо от папа Йоан VIII в писмо до Борис I от април 878 г. Според някои името на града идва от белите скали в околността. Друга версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света се означавали с цветове. Цветът на Запад е белият цвят и тъй като това била най-западната точка на България, е наречен Белград. След векове на българско, унгарско и византийско управление, за първи път градът влиза в Сърбия през 13 век.

Започнахме пешеходната си разходка от площада на Републиката. Пешехоната улица Княз Михайло ни изведе до крепостта „Калемегдан”, от където се разкрива прекрасен пейзаж към града в подножието и най-вече на мястото, където се сливат двете пълноводни реки Сава и Дунав. Около крепостта има красив парк и различни кафенета и музеи. Можеше да се сравни с прекрасния ни Царевец, но беше много по-голяма по размери. Според някои легенди през 5-ти век тази крепост била разрушена от хуните и гробът на Атила бил тук, при сливането на Дунав и Сава. Днес на крепостта е издигната 14-метрова статуя наречена Победник, която представлява гол мъж държащ меч и гълъб на мира, които гледат към сливането на река Сава в Дунав.

Вечерта се разходихме по пешеходната улица Скадарлия, която е пълна с ресторанти и кафенета, в част от които свири музика на живо. Наричат улица Скадарлия – „Белградският Монмартър“ и през лятото тук се събират художници и писатели.

​Друга емблиматична улица тук е „Краля Милана“, на която се намира Стария дворец издигнат през 1881 г., както и Новия дворец, построен в началото на 20-ти век, който днес служи за седалище на президента. Срещу Стария дворец се намира и сградата на сръбския парламент.

​На другия ден с колата минахме и покрай впечатляващия катедралния храм Свети Сава, която е най-голямата сръбска православна църква.

​Белград е истинско балканско бижу. Често го наричат и жерав, защото е бил напълно разрушаван над 40 пъти и след това е възкръсвал отново. Днес в него се сливат не само река Сава и Дунав, но и минало и съвремие, придавайки на сръбската столица уникален чар и приветливост към туристите.


ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕЛГРАД:

Местоположение: Белград е столица и най-голям град в Сърбия, разположена е в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав.
Площ: 359.96 кв.км
Население:  1 166 763 човека
Официален език: сръбски
Надморска височина: 117 м
Климат: влажен субтропичен климат и ясно изразени четири сезона.
Часова зона: UTC+1
Валута: сръбски динар (SRB)
Допълнителна информация: www.beograd.rs


СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА БЕЛГРАД:

Най-добро време за посещение: през цялата година.
Типични храни и напитки: сръбската кухня е смесица между европейска и балканска кухня. Непременно опитайте сръбската плескавица, а за закуска местния бюрек.
Места за посещение: Белградската крепост, православния храм Свети сава, стария дворец и лятната резиденция Бели двор и др.

Leave a comment