For English version click here.

Най-красивите места в Литва

Замък издигнат над бистра вода, охраняван от патици и обгърнат с легенда, Тракай е едно от тези приказни места, които сякаш са излезли от някаква приказка.

Тракай всъщност е малко градче, притиснато между две езера в средата на живописния исторически национален парк Тракай. Той е любимо място за почивка на литовци, а и на всички туристи решили да посетят очарователната Литва.

​Разстоянието между Вилнюс и Тракай е 28 км, които взехме бързо за 30 минути с автобус, като през по-голямата част пътувахме по широки пътища минаващи сред гори. Литва е наистина много зелена. До Тракай може лесно да се стигне и с влак.

Тракай е едно чудесно курортно градче. По пътя от гарата до хотела имаше множество пъстри къщи, на не повече от два етажа. Тротоарът се виеше покрай езерото Галве, известно с това, че на него има 21 острова, като разходката покрай него много ми хареса. По пътя имаше и множество небрежно паркирани лодки, които сякаш чакаха някой навит гребец да ги подхване. Аз обаче продължих пеша, като по пътя са отбих в един супермаркет, за да си купя вода със звучното име Нептун.

Хотел Apvalaus Stalo Klubas бе по-малък, от колкото очаквах, но беше стратегическо разположен – точно пред самия замък, от който ни делеше езерото и един дървен мост. Тухленият замък ме заплени още преди да стигна до него. Красивата му фасада като Нарциса непрекъснато се оглеждаше във водата.

Замъкът Тракай е разположен върху малък едноименен остров, като по пътеводителите го наричаха „Малкият Мариентбург”. Това пробуди любопитството ми в последствие да проверя къде се намира и „големият” или оригиналния замък Мариенбург. Оказа се, че подобен огромен тухлен замък, обхващащ цял остров има и в Полша, край град Malbork, на 63 км от Гданск. В Полша програмата ни беше доста натоварена и сме пропуснали това така добре запазено съкровище, построено през 1406 г. и запазило до днес първенството като най-големият тухлен замък в света.

Сега трябваше да се задоволя с подгласника му – замъкът Тракай, китно разположен в езерото Галве и свързан със сушата с дървен мост, покрай който плуваха патици, доста по-различни от българските. Имаше и чисто черни такива, с по-няколко сини пера – бяха особено красиви на фона на замъка.

Входът на замъка бе 14 LTL (7.93 лв.), като вътре можеха да се разгледат множество зали, да се качва по различни вити и обикновени стълби, но което най-много ми хареса – можеше да се снима спокойно навсякъде. Навън започна леко да ръми и аз бързо се шмугнах в замъка, чиито тухлени стени бяха учудващо топли.

​Самото строителство на замъка е започнало през 14-ти век от великия херцог Kestutis, като замъкът е напълно завършен от неговия син Витаутас през 1409 г., който умира тук през 1430 г. В последствие Тракай става един от основните центрове на литвийските херцози, а замъкът има основно значение, дори днес, като годишно е „обсаждан” от хиляди туристи.

Най-силно ме впечатли архитектурата на замъка, както и интересната колекция в музея. Имаше зала с много пари от различни епохи, различни печати, книги и множество аксесоари от далечни времена, когато са изработвали изделията до най-малкия детайл.

​На излизане от замъка бе спряло да ръми и успях да направя една разходка около замъка и съседните му островчета (до където можеше да се стигне пеша). След това се върнах в хотела, от чиито прозорец се виждаше замъка и чаках да видя дали през нощта ще го осветят. За съжаление чакането ми не се увенча с успех. В тъмното бяха запалили лампички по моста, но не и на острова със замъка, който бе напълно скрит в тъмнината. Същият обаче ме придружи и в съня, като се чудех колко ли празничен изглежда замъка по време на юлския фестивал, когато в него се провеждат рицарски игри и различни концерти.

Събудих се рано сутринта – не от часовник, а от птича песен. Беше прекрасно събуждане, особено след като отворих прозореца и видях красивото отражение на замъка в езерото. Насладих се на прекрасния пейзаж и по време на закуската, след което се отправих към автогарата и от там още 30 минути до Вилнюс.

ЮРАТЕ И КАСТИТИС

Дълбоко, дълбоко в Балтийското море
живеела прекрасната нимфа Юрате.
Тя била царица на подводния свят
и живеела в огромен кехлибарен палат.
Грижила се за всички водните обитатели,
които я обичали и й били приятели.
Един ден обаче, уж на шега
вълните отнесли една лодка далеч от брега.
Младият рибар в нея сякаш чакал това,
започнал да хвърля мрежи в морската вода.
Пренебрегнал вълните, запретнал ръкави
и една след друга рибите започнал да вади.
На следващия ден той пак се появил
и успешния си риболов продължил.
Все по-навътре в морето навлизал
и с все повече риба на брега излизал.
Тогава Юрате решила да го спре –изпратила му вълни и бурно море,
но без да се уплаши, той вдигнал платна
и лодката му се задържала на повърхността.
Изпратила акули – колкото лодката големи,
огромните им зъби отдалече блестели,
но той ги заудрял силно с греблата –
по слабото им място – главата.
Акулите се разотишли, вълните се  успокоили,
рибарят започнал наново да лови риби.
„Май ще трябва сама да се справя“,
помислила Юрате и отишла при рибаря.
Преди обаче да излезе на повърхността,
се загледала как вади мрежите с лекота.
Бил силен, строен и много красив,
явно безстрашен и малко нетърпелив.
Първоначално го гледала с възмущение,
но след това в очите й имало възхищение.
Захласната в него не усетила как
се хванала в мрежите на този моряк,
той я издърпал от водата с всичка сила,
след което ахнал пред нимфата красива.
„Кой си ти?“ попитала го първо тя.
„Казвам се Каститис – рибаря.“
„Защо са ти толкова много риби, кажи –
не можеш да изядеш всичките с месеци.“
„Рибар съм – с това печеля пари,
за да изхранвам старите си родители.“
„А ако ти дам перли и кехлибари
ще върнеш ли в морето моите приятели?“
„Разбира се“ отвърнал Каститис и на мига
пуснал целия си улов в морската вода.
За благодарност Юрате му дала своите обици,
направени от красиви сияйни кехлибари.
„Не мога да ги приема“ Каститис поклатил глава,
„Те са ваши и с тях сте толкова красива.“
„Добре тогава, ела с мен и си избери предмет,
който да може на нахрани майка ти, баща ти и теб.
Аз съм царицата на морския свят
и живея в огромен кехлибарен палат.“
„Благодаря за поканата, но едва ли ще се справя,
да стигна до двореца ти без да се удавя.“
„Знам какво ти трябва”, казала тя,
след което изсвирила силно с уста.
Група делфини веднага се явили
и своята царица с крясъци поздравили.
Каститис не разбрал какво им отвърнала тя,
но един делфин се приближил до лодката.
Това е майка-делфин, тя ще ти даде
да пиеш от млякото на нейното дете.
Делфините като хората дишат с дробове,
но под водата издържат много повече време.
Пийни и не трябва да се страхуваш,
дълбоко в морето ще можеш да плуваш.“
Каститис без колебание от млякото отпил,
след това със скок във водата се потопил.
Усмивка се появила на неговата уста,
усещайки, че дишал под морската вода
и Юрате се усмихнала, и му подала ръка,
заедно двамата заплували към замъка.
Спуснали се на голяма дълбочина,
където не прониквала слънчева светлина,
но имало риби с различни цветове,
които блестели като звезди в нощно небе.
Изведнъж сякаш станало светло като ден,
Каститис се спрял и загледал изумен –
кехлибареният замък сякаш от злато сияел
и цялото дъно като слънце огрявал.
Отпред имало градина с водорасли и корали,
сред които рибки и водни кончета си играели.
Имало много перли, раковини и какво ли още не,
но Каститис бил захласнат повече по Юрате.
Очите й били дълбоки като Балтийското море,
които като вълни го галели и се чувствал тъй добре.
Топлата й усмивка сякаш вдъхвала живот,
той усетил, че изпитва чиста, искрена любов.
Юрате също го обикнала и се чудела сама,
как да задържи Каститис при нея – в замъка.  
Един до друг стояли и мълчали,
но след малко погледите им ги издали,
той я хванал нежно за ръка
и й предложил да му стане жена.
Юрате се съгласила и всички водни същества
започнали да подготвят царската сватба.
Само след миг цялото дъно се преобразило
всичко заблестяло тържествено и красиво.
Пъстри миди заблещукали от всички страни,
рапаните свирели, медузите танцували.
Осем-ръки октоподи майсторели с бързина
венчални пръстени за младоженеца и булката,

използвали кехлибар прозрачен като роса
и кристално чист като любовта.
Сватбена рокля и костюм ушили –
двамата влюбени бързо пременили.
Милион водни обитатели от всякъде заприиждали
такава царска сватба – никога не били виждали.
Най-големият кит в цялото Балтийско море
застанал отпред да венчае Каститис за Юрате.
Гостите притаили дъх, настанала тишина,
лека музика се носела и сватбата започнала.
„Ти, царице Юрате, кажи на присъстващите тук
съгласна ли да вземеш Каститис за свой съпруг?“
Без капка колебание казала „ДА“
и китът се обърнал към младоженеца:
„Ти, Каститис рибарю, кажи ни сега
взимаш ли Юрате за своя жена?“
Прозвучало силно второ „ДА“
церемонията била към края,
но точно тогава се появили вълни
морето се разтворило и се изсипали мълнии.
С тях се спуснал от синьото небе
Перкунас – господарят на светкавиците.
Той се развикал „Искам да знам защо
не съм поканен на това тържество?
Юрате, губиш си времето с този човек
знаеш, че аз исках да се оженя за теб.“
„Перкунас, знаеш, че не си добре дошъл тук
и че никога няма да бъдеш мой съпруг.“
„Така ли? Не съм сигурен в това,
знам обаче, че няма да бъдеш и негова жена.”
Каститис се втурнал да я защити,
но Перкунас го засипал с мълнии,
рибарят използвал мидите като щит,
но не могъл да му помогне дори големият кит.
Мълниите чупели мидите на парчета,
превръщали ги в пясък и ги отнасяли на далече.
Китът бил оставен на дъното без вода,
не можел да се движи, нито да помага.
Перкунас потъркал силно двете си ръце
и образувал гръмотевична буря в Балтийско море.
„Юрате, все още можеш царството си да спасиш,
стига още днес за мен да се омъжиш.”
Царицата обаче поклатила глава –
това означавало едно нещо – война.
Нови мълнии, като стрели летели –
всичко на морското дъно рушели.
Юрате се опитала да образува вълни
и с тях светкавиците да изгаси,
но Перкунас имал повече сили
и успял водата далеч да задържи.
Тогава тя хванала Каститис за ръката
и двамата се скрили в замъка,
надявайки се здравите кехлибарени стени,
да ги спасят от огнените мълнии.
Перкунас застанал пред затворените врати
и решил целият дворец да разруши.
Отново протрил ръце, затворил очи,
опитал се да събере всички си сили,
след което насочил огнените си стрели
право към здравите кехлибарени стени,
но мълниите веднъж достигнали до тях,
изненадващо се връщали назад.
Кехлибарът бил прозрачен като роса
и отразявал всеки лъч светлина.
Перкунас определено не очаквал това –
срещу него се обърнала собствената му мълния.
Опитал се с ръце да се защити,
но твърде горещи били неговите стрели,
започнал да търси камъни и миди,
но по дъното били останали само песечинки.
Беззащитен, уплашен, с последни сили
Перкунас търсел място да се скрие,
тогава Каститис от един прозорец подал глава,
видял го злодеят и му изпратил светкавица.
Мълниите унищожили Перкунас на мига,
но и Каститис бил ранен от последната стрела.
Юрате се надвесила над него, искала да го спаси,
но стрелата била пронизала дълбоко неговите гърди.
Със сълзи го поливала и топлела с ръце,
не можела обаче мъката си да спре,
тогава решила и извикала колкото й глас държи:
„Аз, царицата на морето, се отказвам от безсмъртието си!
В замяна искам да бъде върнат живот
във вените на Каститис – моята любов,
и колкото години са ми отредени
през всички тях, той да е до мене.“
Щом казала това, дошла вълна,
която отвела Юрате и Каститис на брега.
След малко той отворил очи
и видял, че до него Юрате лежи.
Не била вече нимфа, нито царица,
но била красива девойка и негова годеница.
Нежно я погалил и я хванал за ръка,
този път той я отвел у дома.
Оженили се отново и били много щастливи,
а след време и няколко деца им се родили.
Единствено замъкът тънел в самота
и от време на време пращал на брега,
парче кехлибар с цвят на слънчева светлина,
прозрачен като сълза и чист като любовта!

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЛИТВА:

Местоположение: Република Литва е разположена в Североизточна Европа. Тя е най-голямата от трите балтийски държави (Литва, Латвия и Естония). Граничи с Латвия на север, с Беларус на югоизток, с Полша на юг, с Балтийско море на северозапад и с Русия на югозапад.