For English version click here.

Пътуване в Литва

Отново ръсеше навън – слабо, но достатъчно, за да ме затрудни в снимането на пейзажи по време на пътуването ми с рейс от Вилнюс, Литва до Рига, Латвия. Пътищата в двете страни бяха много хубави, здраво асфалтирани с ясни бели ивици, сякаш бях в западна Европа. На две места се извършваха ремонти, но на големи цели участъци, а не както при нас – да се работи главно по кръпки. Литва всъщност се намираше в сърцето на Европа. Само на 25 км северно от Вилнюс се намираше Purnuskes, който е обявен за Центъра на Европа от Националния Географски институт във Франция през 1989 г.

Наближавахме Латвия, която се различаваше от своята южна балтийска съседка по това, че тук подобно на Естония има засилено немско и шведско влияние, в Литва се усещаше силното полско влияние. Докато основната религия в Литва е римокатолическата, подобно на Полша, в Латвия и Естония основната религия е лютеранството. Латвия граничи с Естония на север, с Литва на юг, с Балтийско море на запад, с Русия на изток и Беларус на югоизток.

Историята на Латвия започва с Балтийските племена, които за разлика от литвийците не се обединяват, а биват превзети през 13-ти век от немските рицари (Братя по саби), които имали мисията да превземат Балтийския регион и да разпространят християнската религия. Немският език станал официален в страната и немците продължили своето влияние до 1562 г., когато поляците превземат тези територии. По-късно през 1629 г. управлението поема Швеция и го задържа до 1721 г, когато територията става част от Русия. През 1991 г. Латвия обявява своята независимост от Русия, а през 2004 г. става част от Европейския съюз.

​В 10:10 часа минахме покрай знак с европейското знаме, на което с големи букви бе изписано Латвия.

Почти по разписание автобусът ни пристигна в 11:30 часа в Рига, като първата му спирка бе на летището (което между другото е най-голямото в Балтийските страни) и където слязоха част от пътниците. След това продължихме към централната им гара, където слязох и аз, и бързо се отправих към хотела Монте Кристо, който се намираше много наблизо.

Беше почти 12:00 часа, но стаята ми още не беше готова и трябваше да чакам до 14:00 часа. Вместо да си губя времето в чакане, си оставих багажа в багажното отделение на хотела и се отправих на разходка в най-големия град сред Балтийските страни – Рига. Тук живее 1/3 от населението в страната или над 700 000 човека. Градът бе наистина по-голям и оживен в сравнение с Вилнюс.

​ Времето обаче си беше същото – ту ръмеше, ту грейваше слънце. Жалко, че нито тук, нито във Вилнюс видях дъга, но пък за какво ми е да се взирам в небето, като на земята имаше толкова красива неща, особено в този град.

Започнах разходката от близкия парк, разположен точно пред операта. Градините на парка бяха изпъстрени с цветя, а по надолу имаше и прекрасен фонтан, на който в момента се снимаха булка с младоженец.

​Рига е пристанищен град и е разположена при вливането на река Даугава в Балтийско море. Самата река разделя града на две части – Стара средновековна част (от източната страна на реката) и западна част. Именно това ключово разположение помага на града да процъфтява през различните векове. Още от древността от тук е минавал викингския търговски път, който го свързвал с Византия. По-късно градът е голямо търговско пристанище на Руската империя.

​Още от своето възникване градът има укрепени крепости стени, които се запазват и подсилват до 1856 г., когато правителството решава да ги отстрани. Големите трапове около стените са превърнати в канали за разходка с лодки. От 10 километровите крепостни стени днес е запазена само една малка част, включваща и последно създадената порта от 1668 г. и една крепостна кула, която днес помещава Националния музей.

Именно тази кула ме привлече по време на разходката из пешеходните калдъръмени улички на Рига и вместо да следвам първоначално направената си карта, аз се отклоних от маршрута и се отправих към древната кула, днес наполовина опасана със зелени лиани. Много ми се искаше да се кача на нея и да видя градът от високо. Влязох, за да попитам за цената и се оказа, че входът е безплатен. Цялата кула бе превърната във военен музей с богата колекция. Освен, че е безплатен, вътре можеше и да се снима, което беше чудесно. На мен ми допаднаха различните униформи, както и големите макети на военни полеви части (някои от макетите на войниците си обръщаха главите, като минаваше посетител). При влизане в една от залите, на земята бяха поставени железопътни линии, и посетителите като стъпваха върху тях се чуваше силен звук на приближаващ се влак, което инстинктивно ни караше да се оглеждаме. Единственото разочарование бе, че нямаше панорамна тераса или прозорец, през който да видя града от високо. Във всички зали бяха спуснали завесите, а в коридорите прозорците гледаха директно към покрива на близката сграда и не можеше да се направи хубава снимка.

​На последния етаж поне имаше забавни табели и лозунги, повечето от които на руски език. Една от тях например гласеше: „Строитель! Ты здесь хозяин, а не гость – береги каждби гвоздь!”

Излязох от тухлената кула и направих снимки на малкото участъци от крепостната стена, била е красива и е ужасно, че са я съборили, при това не в бойни действия, а по решение на правителството, което решава да придаде друг вид на града.

Спускайки се по нови сравнително тесни и извити павирани улички се озовах на Катедралния площад. Самата катедрала обаче бе цялата покрита в скелета и по нея оживено работеха конструктори и реставратори. И така сградата й бе внушителна и датира още от 1211 г, като днес се смята за най-голямата средновековна църква Балтийските страни.

​ Поради реконструкциите, които скриваха голяма част от фасадата, аз фокусирах снимките си върху катедралния площад, който имаше много красиви сгради, които като повечето такива в Рига датираха от 19-20 век.

Отново продължих разходката си, като освен множеството сгради, снимах и безбройните кафенета и заведения, които сгушени сред хубавите здания бяха обкичени с цветя и приканваха минувачите да седнат в тях.

​Градът обаче ми се стори твърде интересен, за да се застоя на едно място. Разходката си заслужаваше, тъй като се озовах на един от най-красивите площади, които съм виждала. Площадът пред кметството е бил голям пазарен площад и до 19-ти век – административен и икономически център на Рига. Особено красиви бяха двете къщи на „черноглавите” или това е била гилдия от богати търговци, които са издигнали тези здания бижута още през 1334 г. Интересното е, че в тази гилдия на времето са участвали само неженени търговци и капитани на кораби. Сградите са били напълно унищожени през Втората Световна война, но възстановени в днешния им бляскав вид през 1999 г.

​Не мога да си представя как на този хубав площад са извършвали и толкова екзекуции, но в тяхна памет още през 1896 г. на площада е издигната статуя на Роланд, който бил считан за справедлив съдия и защитник на справедливостта. Статуята му е обърната с лице към кметството чиято триетажна сграда има красива камбанена кула на върха. Именно на този площад всяка година се издига и голямо Коледно дърво, каквото можех да видя сега само по сувенирите.

Минах покрай красивата лютеранска църква Сейнт Джон, след което отново излязох на Националната опера и красивите й градини. Вече имах снимки от тук, но не се сдържах и направих нови. Всичко беше много китно и хубаво. Самата сграда може да се сравни с българския национален театър, но е бяла на цвят с хубави колони отпред. Издигната е през 1863 г. от руския архитект (от Санкт Петербург) Ludwig Bohnstedt. Първоначално сградата е предназначена за градски театър на немско говорящите. Днес тук се помещават латвийския национален балет, националния хор и оркестър.

​В края на красивите сгради се намира още по-красив фонтан на жена поливащи малки ангелчета под нея. От дясната страна минах през голям мост над канал, по който минаваха малки лодки и се озовах пред високия паметник на свободата. Същият е издигнат през 1935 г. и представлява 42 метрова колона, на чийто връх има 9 метрова статуя на жена с вдигнати ръце държаща 3 звезди, символизиращи трите исторически региона на Латвия – Latgale, Vidzeme и Curonia със Zemgale, и тяхното единство.

Отправих се и към замъка на Рига, като по пътя минах през красиви богати и пищни къщи, и дори малки дворци, отново издигнати от богати търговски гилдии.

Самият замък не бе толкова впечатляващ. Намира се на брега на реката Давуга и макар да е издигнат още през 1330 г. е изцяло завършен между 1497 и 1515 г. След като шведите го завземат, те правят някои изменения през 1641 г, като между 17 и 19 век е реконструирана изцяло и крепостната стена. Днес това е официалното седалище на президента на Латвия, както и дом на няколко музея.

​ Слънчевите лъчи обаче бяха в разгара си и аз предпочетох да се разходя по крайбрежната улица на реката Давуга, вместо да влизам в нов музей.

Тук видях и снимах известната статуя на Големия Христофор или както го наричат тук Lielais Kristaps. Представлява малка стъклена къщичка в гръцки стил, в която стои статуя на мъж с малко момче на раменете и с тояга в дясната ръка. Според легендата Големият Христофор е основал град Рига. Той помогнал на Исус да прекоси реката Даугава, след което намерил купчина със златни монети и ги използвал, за да издигне града. Оригиналната статуя се пази в музей, но и копието бе много сполучливо и се получиха хубави снимки.

​ Вече беше късно следобед и обмислях вариант да си направя някоя разходка с лодка, което бе идеалният финал на моето тридневно екскурзионно пътуване из Литва и Латвия.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЛАТВИЯ:

Местоположение: Латвийската република е разположена в Североизточна Европа, граничи с Балтийско море и Естония на север, на юг с Литва, на изток с Русия и Беларус.
Площ: 65 791 кв.км

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА ЛАТВИЯ:

Най-добро време за посещение: през пролетта и лятото, когато времето е хубаво и можете да се разходите из основните забележителности
Типични храни и напитки:  латвийската кухня най-вече се свързва със зеленчуци и месо, като и рибата е много популярна, поради разположението на страната на източния бряг на балтийско море. Докато сте тук непременно опитайте местните корабийки, както и зеленчуковите им тарти (Sklandrausi).