For English version click here.

Най-хубавите места в Гърция

"Някога преди много лета,

Зевс събрал всички божества

и на всеки дал късче земя.

 

Само бог Хелиос докато греел над земята

оставал извън подялбата.

 

Зевс не искал да го огорчи

и затова изпод морските вълни

издигнал остров китен и зелен,

който на бог Хелиос бил дарен.

 

Родос нарекли това късче земя,

което от незапомнени времена

е дом на слънчевата светлина.“

Тази легенда звучи достоверно предвид факта, че в Родос почти няма ден без слънце. Явно местните хора знаеха как да го задържат. В миналото издигнали в чест на слънцето величествена статуя на бог Хелиос, висока 31 метра. Тя се извисявала на входа на пристанището и била обявена за едно от Седемте чудеса на света. Това бил знаменитият Родоски колос, който обаче съществувал само 65 години, като през 227 г.пр.н.е. бил разрушен от силно земетресение. Останали единствено краката на статуята, които 800 г. напомняли за това чудо на Древния свят, но след това и те били бутнати и напълно разрушени. Останали единствено легендите, които заедно със слънчевата светлина ежегодно привличат милиони туристи.

Над 90% от всички посетители идват на острова със самолет. Останалите се възползват от фериботните и круизни услуги пристигайки на красивото родоско пристанище. Тук са  издигнати два пилона със статуи на елен и сърна, които се предполагало, че показват мястото, където стоял Родоския колос. Трудно е обаче да си представим как една висока 31 метрова  статуя може да има такъв голям разкрач (освен ако не е поза на йога) и най-вероятно статуята била издигната пред самия храм на Аполон, в близост до двореца на Великия Магистър. Според традицията обаче колосът бил издигнат на пристанището, като свидетелство за това била илюстрация на белгийски художник, който дошъл и нарисувал колоса 200 години, след като същия бил разрушен.

На самия бряг на пристанището, в близост до колоните, се издига катедралата Благовещение Богородично. Тя е уникална и единствена в Гърция, като архитектурата й е католическа, а интериорът православен. В страни от нея се издига каменна камбанария с часовник, под който има релеф на лъв със затворена книга. Такива релефи има много във Венеция, но тамошните са на лъвове с отворена книга. Тукашната книга бе затворена, защото италианците, когато дошли на острова през 1912 г. решили, че ще останат завинаги и островът нямало да има друга история и затворили книгата. След Втората Световна Война обаче, която те загубили се наложило да напуснат острова,  останал само красивият им релеф по стената. Зад катедралата бе сградата на италианските губернатори, която наподобяваше двореца на дожите във Венеция.

Всички сгради срещу пристанището бяха построени от италианците в периода 1912-1943г, в типичния „фашистки“ дизайн на Мусолини. Особено интересна е сградата на съда,над която се вее гръцкото знаме, а отдолу с кръгли релефи са изрисувани всичкитесимволи на Родос.

Най-отдясно имаше релеф на елен, подобен на този, който стоеше на пилоните на самото пристанище и носещ името “platoni deer”. Оказа се, че тези елени са емблема на острова и често се срещат из тукашните гори. Според легендите елените се появили на острова заедно с кръстоносците. Преди тяхното появяване островът бил известен под името „офиуса“, което означавало „място с много змии“. Кръстоносците донесли тези елени, които макар да не убивали директно змиите, се вярвало, че техните секрети имат миризма, която гони влечугите. Резултатите потвърдили това и вместо змии, островът и до днес се славеше с тези красиви животни.

Вторият изрисуван релеф на сградата на съда бе знака на медицината, защото тук бил роден на бащата на медицината Хипократ. Третият символ бе голо дете седнало на лодка и гребящо сред големите вълни, което най-вероятно символизира военноморската сила на Родос. Съседният град Линдос бе признат за поставяне началото на „военноморските закони“, които за първи път били изписани тук, и дори съвременните правила се базираха на тях.

Следваше релеф с главата на бог Аполон, който помагаше на слънцето да изгрява, а до него на следващия релеф имаше арфа, която също е част от представите за така тачения тук бог Аполон, който покровителствал музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата.

На шестия релеф имаше котва с две хищни риби до нея, които са древен символ на войната, като отново символизират военноморската сила. На последно, но не по значение място имаше релеф на роза. Според някои името на острова не произлизало от името на морската нимфа Рода, жена на Хелиос, която му родила 7 сина, а идвало от гръцката дума ροδον /родон/, което в превод означава роза. Така и това красиво цвете си бе извоювало място сред символите на Родос. Всичките 7 релефа запечатани на камък и обгърнати с легенди ни представиха набързо слънчевия остров.

Покрай пристанището се виеше и средновековната каменна стена, която разделяше стария от новия град, въпреки, че новият град не беше толкова нов и имаше множество красиви венециански сгради. Крепостните стени бяха масивни, като между тях имаше три пропасти. Така навремето врагът трябвало да преодолее първо едната каменна стена, след нея огромен ров, втора стена, след нея нов ров, трета стена, след нея ров и каменен замък. Защита определено е била добра и ако не друго е успяла да съхрани множество паметници на културата. Сред каменните стени има различни порти, за различните общности, които живеели в града, така че всяка от тях да си има собствен вход – имало френска, английска, италианска и др. порти.  

През която и порта да минете, все ще се озовете на калдеръмена тясна уличка притината от всички страни със средновековни сгради. Особено красива бе архитектурата на Археологическия музей, в който можеше да се проследи цялата история от острова – от финикийците дошли преди 3000 пр.н.ер., до гърците, римляните и рицарите на Св. Джон, който връщайки се от Йерусалим спрели на острова, харесали го и го закупили от Византийската империя. Именно от тяхно време бяха всички дворци на острова. След тях следваше владение на Османската империя, временно Италианско владичество и чак през 1948 г. Родос бил освободен и върнат на Гърция. Експонати от всички тези периоди можеха да се видят в Археологическия музей, който се помещаваше в издигнатата през 1440 г. болница на рицарите.

Пред сградата минаваше и сравнително широката улица на Рицарите, която свързваше болницата с двореца на Великия магистър. Този великолепен замък заслужава да се посети, като се вярва, че същият бил издигнат на мястото на древния храм на бог Аполон. Дори да нямате време да влезете вътре, снимките отвън на множеството кули ще ви впечатлят.

​Особено приятни са разходките из стария град привечер, когато градът се оживява – всички магазини работят до късно, от ресторантите се носи игрива музика и веселото настроение обхваща целия град. Празненствата продължават и в новия град, където се намира единственото казино в Родос. Не далеч от него е Аквариума на Родос, който бе разположен на най-северната точка на острова – на красива пясъчна ивица, разделяща Средиземно от Егейско море. На отсрещния бряг на морето се виждаше Турция.

Над града се издигаше Актрополът на Родос, което било най-високото населено място на острова, от където идва и името (акро – високо и полис – град). Тук има прекрасна панорамна площадка, от където можете да снимате от високо целия град Родос, заобиколен от все така красивото синьо море.

Най-добре придвижването до акропола да става с кола – все пак е една от най-високите населени части на острова. На самия връх има древен стадион, който бил с дължина 1 км,  но само една четвърт (210 м) бе запазена от него. От лявата му северозападна страна имаше древен амфитеатър, с приблизително 800 места, като се смяташе, че същият бил използван предимно за музикални представления. Над тях гордо се издигаха няколко колони част от величествения храм на Аполон.

Тук бе лесно човек да се пренесе в древността и митологията и да повярва, че островът е възникнал от морска пяна и именно тук богът на Слънцето Хелиос се влюбил в морската нимфа Роди – дъщеря на Афродита и Посейдон, която му родила 7 сина. Той благословил острова дарявайки го с най-добрата си светлина, която бе видима и до днес.

Стратегическото местоположение на острова привличало не само гръцките богове, но и древните завоеватели, и съвременни туристи. Последните обаче идват само през лятото, като официално туристическия сезон започва през април. Чартърните полети стартират от 1 май, а най-активния сезон е около 10 юли. След 10 септември започва слабия сезон, а зимата е доста пуста и тиха. Не зависимо от сезона обаче, Родос си остава слънчев остров, отрупан със забележителности и прекрасни пейзажи не само в главния си град…

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГРАД РОДОС:

Местоположение: Главен град на гръцкия остров Родос, разположен в най-северната част на острова
Площ: 19.480 кв.км
Население:  52 000 човека
Официален език: гръцки