For English version click here.

Най-хубавите места в Гърция

На границата между Егейско и Средиземно море се издига остров Родос, благословен от гръцките богове. Именно тук богът на слънцето Хелиос се влюбва в морската нимфа Рода, дъщеря на Посейдон и Афродита, която му ражда 7 сина – първите заселници на острова. След това островът бива завладяван няколко пъти от различни култури – финикийци, гърци, римляни, византийци, рицари, османци, италианци, всеки от който оставил своите следи и паметници на красивия остров. 

Родос е два пъти и половина по-малък от остров Крит, но пъти по-голям от прочутите острови Миконос и Санторини, които човек може спокойно да разгледа за 1 час. Родос имаше идеалният размер от 1398 кв. км – хем си на остров, хем има достатъчно неща за разглеждане. Трудно е обаче да се обиколи за един ден, и не защото е толкова голям или пътищата не го позволяват, а защото има много забележителности, които като гъби след дъжд са покрили целия остров. Пътната мрежа на острова е отлична и заслужава да си вземете кола под наем, с която да обиколите поне част от културните и природните съкровища на острова.

След задължителната обиколка на главния град Родос, очарователен със своята крепост и пристанище, ви препоръчваме да посетите не по-малко приказния град Линдос, чийто име на испански означаваше красив и съвсем заслужено носеше това название. Пътят до него ни отне около 40 минути, като минахме покрай множество маслинови насаждения, част от които „бебета“ – само на 20-30 години. Когато се засади едно маслиново дръвче отнема около 5-10 години преди да даде първите си плодове и след това всяка година дава плодове без да спира, като дърветата живеели по 100-150 години. Когато маслините станат готови за бране под тях се поставят мрежи и с пръчка или с машина се разклаща дървото, за да паднат плодовете. Това обикновено ставало октомври – ноември месец.

Освен с маслини, Родос е известен и със своето вино, като имат 5 основни винарни, които изнасят „напитката на боговете“. Най-известните сред тях са C.A.I.R. (винарна в непосредствена близост до гр. Родос), Емери и Ембола.

В Родос отглеждат още много дини, портокали, праскови, кайсии, смокини, домати, картофи и нар, като нарът е един от символите на острова.

Островът бе видимо хълмист, като минахме и покрай най-високата му точка, която бе 1216 м (малко по-ниско от нашата Люлин планина, която бе 1256 метра). В неговото подножие се отглеждало най-хубавото грозде в целия остров и тук се правило прочутото вино Ембола. За качественото вино било необходимо грозде отглеждано в суха и камениста земя. Когато гроздето се отглеждало с много вода – давало по-голяма реколта, но качеството не било същото. Тук лозята не бяха толкова много, но с отлично качество.

Първата ни спирка преди красивия Линдос бе залива на Сейнт Пол, който от крепостта в Линдос изглеждаше като затворено езеро, тъй като входът на водата оставаше закрит. Тук имаше параклис на Св. Пол, който минал от тук, когато се връщал от Йерусалим и спрял на острова, за да проповядва християнството и така залива получил неговото име. Днес неговият параклис бе често използвано място за сватби, като фонът на морето и красивия град Линдос, придаваха истинско вълшебство на мястото, което отново обсипахме със снимки, след което се отправихме към безспорно един от най-красивите градове на острова – Линдос.

Първото нещо, което видяхме от Линдос бе красивият замък издигнат гордо на един хълм, оглеждащ се от три страни в морето. В подножието му имаше множество традиционни бели къщи с кафяви покриви, които наподобяваха белите къщи в Санторини и Миконос, които обаче бяха със сини покриви.

Отправихме се директно към замъка, като изкачването по тесните калдъръмени и стръмни улички отне не повече от 15 минути. Имаше и друг алтернативен начин за изкачване посредством „линдоските таксита“, каквито наричаха магаретата тук. Те си имаха специална стоянка и който желаеше, можеше да се изкачи до крепостта на гърба на магаре. Пеша обаче можехме да спираме колкото си искаме – хем за сувенири, хем за още прекрасни снимки.

Входната такса за крепостта бе 6 евро, но напълно си заслужаваше. Минавайки зад крепостните стени сякаш се върнахме назад във времето на рицарите, и дори още по-назад заставайки до руините на древни гръцки храмове. Според легендите град Линдос е основан от внука на бог Хелиос – Линдос, според друг мит първият заселник е един от безсмъртните синове на Зевс. При всички случаи историите са единодушни, че такъв красив град може да е само божествено творение. Омир споменава Линдос, като един от гръцките градове изпратили своите кораби в Троянската война, което още в древността свидетелства за военноморската му сила. Местните жители още в древността написали първия закон за военноморско право известен като „Родоския военноморски закон“, който в последствие бил приет в цялото Средиземноморие, бил използван от римляните, а по-късно и в съвременното военноморско право.

Издигнат между два защитени залива с укрепен замък високо в скалите, градът станал важен търговски център и военноморска сила. Линдос процъфтявал толкова много, че през 7 век имал собствени колони в Сицилия. В града се печатали монети, като се водила активна търговия с Египет. Търговията и военната сила дали тласък за развитие и на изкуството. В Линдос имало отлично училище за скулптури, като особено известна била статуята на Атина изготвена от дърво, злато, мрамор и слонова кост. Същата била поставена в издигнатия през 550 г.пр.н.ер. храм на богинята Атина. По-късно византийският император Теодорис II взел статуята в столицата си Константинопол, където обаче тя била унищожена. Историята за прекрасния храм в Линдос била увековечена на мраморни плочи от монах през 99 г.пр.хр., като днес тези плочи се пазят в музея в Копенхаген.

Ние пък увековечихме нашето посещение на Линдос с множество снимки. Позираха ни бели колони от древно гръцки храмове и ранни византийски базилики, всички те обгърнати със средновековни крепостни стени.  След загадъчните руини се спуснахме обратно в градчето Линдос с белите къщи и тесни калдъръмени улички, отрупани с множество магазинчета за сувенири.

Линдос силно ме очарова – носеше аромата на история със силен морски привкус. Докато поглъщахме неговата красота, стана време за обяд и се отправихме към малко рибарско градче Хараки. То бе разположено на брега на залив, на който от отстрещната страна се издигаше хълм, с руини на замък. Рицарите на Св. Джон били издигнали общо 10 крепости на острова – тази тук, която бе почти изцяло унищожена, и далеч по-запазените и впечатляващи крепости в Родос и Линдос. Целта на тези замъци била да бранят острова. 

Разходката ни продължи с посещение на още едно специално за острова място – Долината на пеперудите. Представляваше природен резерват с единствената естествена гора от дървета Liquidambar orientalis в Европа, в която от средата на юни до края на август (туристическия сезон) идват и гнездят множество пеперуди, сред които и величествените огромни пеперуди Монарх. Именно ароматът на дърветата привличал толкова пеперудите, които идвали тук, от всички страни на острова.

Сенчестата разходка сред множество мостчета, водопади и красиви дървета ни очарова. Пеперуди видяхме единствено в сувенирния магазин в края на парка, но затова пък снимахме няколко големи рака в реката. Мястото бе много спокойно и красиво, и заслужаваше да се посети.

Продължихме обиколката си връщайки се на западния ветровит, но зелен бряг, като по пътя имаше електрически вятърни мелници, които произвеждаха ток. Електричеството обаче било много скъпо на острова и местните предпочитали да ползват слънчеви панели, каквито имаше закачени на почти всички къщи.

Отправихме се към древния акропол на Ялос, на който италианците били издигнали огромен кръст. По време на Втората Световна Война обаче те свалили кръста, защото врагът им се ориентирал по него къде се намира летището на острова и бомбандирали тази част. Преди 20 години кръстът бил наново издигнат, но този път не бил от желязо, а от цимент.

Качихме се на хълма Monte Filerimos, като направихме невероятни панорамни снимки към крайбрежието и вторият по големина град на острова – Ялос, където се намираше и нашият хотел. Освен с името Ялос, градчето било познато и като Трианда (Трийсет), защото на времето било много богато и имало 30 пищни големи къщи. Отправихме се пеша към огромния 70-метров кръст, който бе „пазен“ от множество пауни, които обикаляха навсякъде и издаваха силни крясъци. Успяхме да снимаме няколко мъжки екземпляра с разпънати опашки, които се перчеха пред кафявите женски. Пътеката до кръста бе направена от италианците по образец на Голгота – мястото, където бил разпънат Исус, като на всяко място, където носачите са спирали докато носели кръста бяха издигнати каменни паметници с библейски релефни картини.

Колкото и да бе впечатляващ кръста, пейзажът, който се разкриваше от неговата панорамна площадка, го надминаваше. Съвсем ясно се виждаше зеленият хълм с борови насаждения, по който се бяхме изкачили, в низината му небрежно излегнал се на морския бряг стоеше гр. Ялос, а синьото море се преливаше по цвят със сините планини (вероятно остров Сими и Турция), над които синееше в още по-блед нюанс небето. 

Отправихме се към древния акропол на Ялос, за който входната такса бе 3 евро, но отново напълно си заслужаваха, показвайки ни едни от съкровищата на острова оцелели през годините. В самия акропол имаше руини от храма на Атина, както и църква издигната през средновековието от рицарите на Св. Джон, която в последствие прераснала в манастир. По време на османското владичество хълмът бил изоставен. След това италианците възстановили малката църква, манастирът бил разширен и довели католически свещеници, които да го осветят. След Втората Световна война, когато италианците напуснали острова, взели свещениците със себе си. Така манастирът останал затворен и днес можеше да се разгледа само от вън.

Църквата бе оставена отворена за посещение, като от дясната й страна имаше красива сенчеста пътека от интересни дървета, която водеше до нова панорамна площадка, от която освен Ялос се виждаше и целия град Родос. Това беше прекрасен завършек на еднодневната ни разходка, като вечерта се върнахме обратно в гр. Родос, чийто крепостни стени бяха красиво осветени, а средновековните тесни улички бяха изпълнени с живот – с множество отворени магазини и заведения.

Трябваше ни цял друг ден да обиколим и красивите плажове на острова. Отправяйки се към най-южната точка на острова – Прасониси. Името означаваше „зелен остров“ и представляваше остров, свързан със сушата посредством пясъчна ивица. Интересното на този плаж бе, че от лявата страна хората се къпеха в Средиземно море, а от дясната страна – в Егейско. Ние се избрахме място за плажуване от страната на по-спокойното и топло Средиземно море и само след минута препичане вече бяхме в кристално чистите морски води. Плажът беше пясъчен, така че нямахме нужда от водните обувки, които носехме за каменистия западен бряг. Освен за плуване, водата ставаше и за сърф, като нямаше толкова вълни, колкото вятър.

Следващата ни спирка за плажуване отново бе прекрасен пясъчен залив – Цамбика – с тюркоазени води и дълга пясъчна ивица. За следващия път оставихме залива на Антъни Куин и Св. Пол, който толкова много ни очарова.

Остров Родос е наистина прекрасен и завладяващ.  Най-добре почувствах това в самолета на връщане – сякаш слизах от рая обратно на земята. Спомените и снимките обаче ми помагат  отново да изживея всички приятни моменти натрупани на най-слънчевия остров на земята.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОСТРОВ РОДОС:

Местоположение: Родос е най-големият от Додеканезките острови и се намира на 18 км западно от Турция, между континенталнаГърция и остров Кипър.
Площ: 1 401 кв.км