For English version click here.

Най-хубавите места в Гърция

На 24 май, денят на Просветата и на солунските Братя Кирил и Методи, ние пътувахме в посока Солун, но вместо да разгледаме красивия крайморски град, носещ гръцкото име Тесалоники, ние се отправихме към град Серес. За да намалим пътят до гръцката граница, предишната вечер бяхме нощували в хотел Стримон в Кресна, който на сутринта ни изненада с богата и вкусна закуска. Град Серес пък ни впечатли със слънчевата си усмивка и не напразно бе наричан слънчевият град.  Серес бе разположен на река Серовица и датираше още от тракийски времена. От славното му минало днес можеха да се видят старата базилика Св. Теодорес, археологическия музей Безестени, акропола Кулас с византийската кула на Орестио и централния площад известен още като площада на свободата. Най-голямата забележителност обаче беше на 50 км североизточно от града – красивата пещера Алистрати.

Пристигнахме в пещерата в 12:00 часа, като на билетния вход ни предложиха да изчакаме 30 минути и да разгледаме пещерата с български екскурзовод. Така и направихме.

Оказа се, че кметът на село Алистрати бе женен за българка и именно тя ни разведе из огромната пещера. Още на входа ни обясниха, че снимането вътре бе забранено, и че навсякъде има видео камери, и ако те видят да снимаш, на излизане те спират и глобяват. Затова се наложи да отворим повече очите си и да попиваме с тях красотите на пещерата. Минахме през две плъзгащи се врати и сякаш се озовахме в пещерата на „Сезам, отвори се!” Дългата и добре оформена алея заобиколена от множество пещерни образования ни впечатли. Сякаш наистина бяхме в пещерата на съкровищата, но не с богатства от злато, а с природни чудеса.

Не се знаеше кой точно бе открил пещерата през 1958 г. – дали са били ловци, които загубили кучетата си и слезли в една дупка в земята да ги търсят или овчари, които направили същото търсейки овцете си. Знаеше се само, че пещерата бе отворена за посещение през юни 1998 г., като бе оформена алея с дължина 1 км, равна и пригодена за разходки дори за инвалидни колички. Това безспорно беше една от най-големите красиви пещери в Европа. Сравних я с Постойна яма в Словения, която също ме бе впечатлила силно преди години. Тук обаче имаше един голям плюс – постоянната температура на въздуха бе между 17 и 20 градуса, за разлика от повечето студени пещери с ниски температури.

Пещерата наистина беше красива и достойна за богове, а в самия й край (поне този, до който стигнахме) имаше червени скали, сякаш наистина наближавахме ядрото на земята или царството на Хадес. Навън обаче беше пролет и по всичко изглеждаше, че Персофона не беше в пещерата, а на вън при майка си. Харесваше ми как гърците успяваха да създадат от всеки камък и скала легенда.

На излизане от пещерата екскурзоводката ни препоръча да видим каньона на река Агитис, който се намираше на 200 метра от пещерата. От другата страна на билетния център имаше изоставена гара с ж.п. линии. Пресякохме ги и само на няколко метра се изправихме на голяма височина над реката Агитис, която в България наричахме още Драматица. Тя е най-големият приток на Струма на гръцка територия, като дължината й е около 75 км. Дълбочината на пролома, при който стояхме варираше от 80 до 150 метра. В близост до ръба на скалите имаше пейки, от където можехме да са насладим на красивия пейзаж. Имаше и пътека, по която да се спуснем до реката, но същата беше много дълга и отвеждаше до отдалечения мост, който ние предпочетохме да снимаме от разстояние. Освен панорамни снимки, заснехме и множество цветя, които бяха цъфнали в различни цветове.

Отправихме се обратно в колата, връщайки се по същия път, поне до село Месорахи, от където завихме към град Амфиполис. На времето това бил древен гръцки град-държава, с пристанище на устието на река Струма. През 424 в.пр.н.р. става част от Спарта, а през 356 г.пр.н.е. е превзет от Филип II Македонски.  Град Амфиполи се намираше само на 6 км от Бяло море, като на входа му бе оставена огромна скулптура на лъв, която на времето стояла пред гроба на адмирал Laomedon от Лесбос, един от доверените пълководци на Александър Македонски. Паметникът бе възстановен и поставен на пиедестал на мястото, където бе открит, на западния бряг на река Струма, в близост до стария мост. Този лъв бе станал символ на областта Македония в Гърция.

Паметникът бе открит през 1912-1913 г., когато гръцки войници направили изкоп и открили части от тялото на лъва. Археолозите започнали да го проучват, но по време на войната изследователската дейност спряла. По-късно английски войници, които лагерували по тези места също открили нови части. През 1932 г. френски и английски археолози започнали систематични проучвания, които по-късно заедно с гръцките им колеги довели до възстановяване на паметника. Смята се, че оригиналът е бил направен от мрамор с размери 9.99 на 9.99 метра, около който е имало колонии, като лъвът символизирал силата и куража на Laomedon.

С колата разгледахме съвременното градче Амфиполис, на чийто хълм имаше оградени археологически разкопки. Същите обаче бяха отворени за посещение до 15:00 часа, а ние бяхме там към 16:00 часа. Можехме да посетим историческия музей в града, който все още работеше, но предпочетохме да пътуваме директно към град Едеса, който беше на 179 км от Амфиполи.

От магистралата снимахме крайбрежния курорт Аспровалта, чието име означаваше „бялата долина“ и разбира се също толкова бялото Бяло море. По пътя нямаше почти никакви коли, асфалтът бе отличен и сравнително бързо стигнахме Едеса, вземайки предвид не малкото километри разстояние.

Магистрална такса имаше само на едно място при това в размер на 2.4 евро. В Едеса както обикновено бе по-правилно да четем табелите, а не да слушаме съветите на GPS, като същите ни отведоха до красивия хотел Хагиати.

Семейният хотел Хагиати бе разположен в стара къща, чийто прозорци и дворче бяха окичени с пъстри цветя. От вътре сякаш влизахме назад във времето в типичната от 18-ти век къща, но с удобствата на модерния дом. Много ми хареса хотела, както от вътре, така и от вън. Същият се намираше в старата част на града, носеща името Вароша, а на 50 метра бе и другата основна забележителност на град Едеса – големия водопад.

Излязохме навън отправяйки се към водопада, като пътят ни мина през открития музей на водата – с множество воденични колела, малки водопадчета, езера и фонтани.  Самият град Едеса в България бе известен с името Воден, което много повече му отиваше, тъй като градът наистина изобилстваше от вода. Това име градът носел до 1923 г., като градът все пак е бил част от Македония, а днес си остава един от най-красивите градове в егейска (гръцка) Македония. Едеса пък било античното име на града, което изчезнало през Средновековието и било възстановено през 1923 г. Едеса заемаше важно място в гръцката история, като именно тук Каран Македонския (първият цар на Древна Македония) издигнал първата македонска столица. Градът бе разположен на река Вода (на гръцки Водас) и разполагаше освен с водно богатство, така и с много зеленина и паркове.

Водният музей на открито бе изцяло реновиран през 2000 г. Музеят бе като голям зелен парк, в който освен водните канали разполагаше и с кино на открито. Най-впечатляващ обаче се оказа големият водопад Каранос спускащ се от 70 метра височина. До него имаше красива, не много голяма пещера, но с множество образования, които бяха разрешени за снимки. Снимките на самия водопад обаче изобилстваха, като имахме възможност да снимаме същия от всички страни, дори да минем зад него захласнати от грохота и силата на водата.

В последствие от интернет научихме, че през Втората световна война един от сержантите на Гестапо, Фриц пръв оценил красотите на водопада, и всеки ден обикалял градския площад, като спирал мъжете и им конфискувал документите. Същите можели да си ги получат обратно, ако отидат и работят при водопада. Така през лятото на 1942 г. на мястото „възникнали“ два плувни басейни, с красиви озеленени паркове с красиви цветя. В края на войната, паркът бил дарен на град Едеса, но по време на цивилната война, бил напълно занемарен. През 1953 г. тук бил създаден ресторант с името Пизинес (басейни), където хората започнали да идват и танцуват, като постепенно мястото започнало да добива голяма популярност, а с това да се реставрира и разраства.

Докато се разхождахме в град Едеса почувствах едно неземно усещане за спокойствие и почивка. По улиците нямаше много хора, освен тичащи и играещи си деца, чийто смях ехтеше навсякъде. Градът изглеждаше като чудесно място за отглеждане на деца, с малки живописни жилищни блокове, красиви къщи и училище с лъсната и красива фасада, за разлика от българските надраскани училища.

От улицата си купихме килограм кайсии, които бяха толкова сладки, че изядохме половина още в движение. Минахме покрай красив светещ фонтан, разположен в нов зелен парк, и от там се върнахме към стадиона, в посока хотела. Точно до стадиона обаче имаше хубав ресторант, който от хотела ни бяха препоръчали с отлична гръцка кухня на добри цени.  Ресторантът се казваше OYΣΙΕΣ OYZEPI MEZEKΛEPI и тук хапнахме най-големия пълнен калмар, който някога съм виждала плюс задължителните гръцка салата и узо. Особено ми се услади и хлябът, който беше препечен с зехтин и босилек. Цялата сметка ни излезе 18 евро – в България само калмара щеше да струва толкова.

След прекрасната вечеря разгледахме нощната Едеса, в която дори в парка имаше множество, при това работещи лампи. Водопадът също бе осветен в различни цветове, но много труден за снимане на нощен режим. На тъмно разгледахме и старата част Вароша, с живописни къщи и величествена църква. Нощта бе топла и приятна. Прибрахме се в хотела и спахме много добре, затваряйки с клепачите си всичките красиви пейзажи от деня.

На следващата сутрин първо чух птичи песни, а след това мелодичен камбанен звън от близката базилика. Беше приятно да се събудиш под звуците на красиви мелодии. Още по-хубаво е, като станеш да отрупат масата ти с различни и вкусни ястия. Останахме много доволни от обслужването и закуската в хотела. Хапнахме омлет, гъсто кисело мляко, едри маслини, сладък компот от праскови, фреш от портокал, кекс, бисквитки и гръцка баница.

След обилната закуска се нуждаехме и от обилна разходка. Старата част на града Вароша беше още по-красива през слънчевия ден. Старите къщи бяха обкичени с цветя и почти на всяка улица имаше по някоя църква. Първата църква, в която влязохме беше църквата на Св. Петър и Павел от 14-ти век. По-надолу по улицата следваше църквата Koimisis, също от 14-ти век. Между двете църкви имаше красива панорамна тераса, от която снимахме селцата и църквите разположени в подножието на гр. Едеса. Малко по-надолу по улицата имаше паркинг, от който също се разкриваше красива панорама, най-вече на близкото заведение, което бе разположено на ръба на стръмна надвесила се скала. Бяхме прекалено сити, за да влизаме в ресторанта, затова се задоволихме да снимаме само скалата и него на върха.

Минахме отново покрай голямата църква, в която литургията бе току-що приключила и като си купихме свещички ни дадоха и по парче хляб. Върнахме се обратно в хотела, от където си взехме багажа, а на рецепцията ни подариха по едни DVD със снимки на хотела и видео на забележителностите в града. Досега нито един хотел  не ми бе правил такъв подарък и добрите ми впечатления още повече се засилиха.

Град Едеса много ми хареса. Градът бе облагодетелстван с много вода и сякаш наистина му вървеше по вода – хората изглеждаха щастлива, а туристите като нас доволни, че има какво да видят и снимат на спокойствие. Дори и хубавите неща обаче имаха край и ние се сбогувахме с град Воден и се отправихме към село Вергина.

Селото станало прочуто по цял свят, когато през есента на 1977 г. тук била открита гробницата на Филип II Македонски, бащата на Александър Велики. Именно нея искахме да посетим, наслаждавайки се от все сърце на обособения музей около гробницата. В него имаше няколко златни венеца, множество керамични съдове и статуи. Особено красиво бе златното ковчеже, на което бе изобразен античния македонски символ – шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата на Вергина.  Най-впечатляващи обаче бяха военните одежди, с които Филип Македонски бе погребан.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГРАД ВОДЕН:

Местоположение: Град Воден (на гръцки Едеса) се намира в северна Гърция, на 90 км западно от Солун и е главния град на област Пелла.
Площ: 321 кв.км
Население:  18 229 човека (данни от 2011 г.)