For English version click here.

Пътуване в Германия

Сгушен на 90 км южно от Франкфурт, живописният град Хайделберг вдъхновява от векове хората, като Гьоте, Хенрих Хайне и Марк Твен.  За разлика от останалите немски градове Хайделберг е избегнал злата участ и бомбандировки през Втората Световна Война, запазвайки своите оригинални сгради от късното Средновековие и Ренесанса. Историческият облик на града се слива с младежкия дух на неговите жители, превръщайки Хайделберг във водещ университетски град в Германия и истинско съкровище за туристите от цял свят.

След като пристигнахме в Хайделберг взехме от гарата автобус 35, като шофьорът ни показа къде да слезем и как да стигнем до хотела. Среднощният град ни очарова и нямахме търпение да се съмне и разгледаме града на светло.

Денят ни започна в ранни зори, дебнейки изгрева над стария мост – една от забележителностите на града. Денят обаче си дойде без розовата си усмивка. Градът беше обгърнат с облаци и лека мъгла, сякаш наистина излизаше от някоя приказка. За утрешно разсънване и гимнастика, разходката ни започна по  известната Философска пътека, от където се разкриваше най-хубавата гледка към целия град.

Хайделберг бе градче с около 150 000 жителя, известно със своя романтичен замък и с най-стария университет на Германия. Векове наред той е бил столица на князете от Курпфалц, като от тук те са владеели Свещената Римска империя. През града минаваше пълноводната река Некар, която допринасяше за очарованието на града.

Разходката започна от Alte Brücke / Старият мост, който на дневна светлина бе много по-впечатляващ. Мостът носеше още името Karl-Theodor-Brücke и бе издигнат през 1788 г. свързвайки старата част на града с източния квартал Neuenheim. Поради наводнения мостът бе изграждан 9 пъти, като през 1788 г. бе направен изцяло от камък с 8 опори. От към старата част на града мостът имаше красиви средновековни кули, които са служили както за жилища на пазачите на моста, така и за затвор. Същите се издигаха на 28 метра височина и бялата им фасада бе отлична за снимки. По самия мост бяха издигнати красиви статуи подобно на Карловския мост в Прага. На една от статуите бе представен самият Карл-Теодор, а на другата богинята Миневра, която била на почит в Университета в Хайделберг.

От другата страна на моста, оградена с каменни стени, започваше Философската пътека. Като излизах от хотела на вън валеше и вместо със синьото небе, трябваше да се задоволя със синия си чадър опънат над мене. В началото си философската пътека бе тясна, стръмна и обградена с високи каменни стени. Нямаше никаква панорама поне през първите 20 метра. След това се заискачвах по множеството стъпала, минавайки край красиво оформените тераси с великолепна гледка над Стария мост, Замъка и старата част на Хайделберг. Изкачването ми продължи, докато стигнах до една алея и именно нея нарекли през 19-ти век Алеята на Философите или Philosophischesweg, тъй като това било любимото място на множеството творци, които са идвали тук. 

Въпреки облаците, които се бяха спуснали ниско на земята и обгръщаха панорамата от всички страни, Хайделберг ми се стори много вдъхновяващ. Докато се изкачвах, а и след това птичите песни ме следваха навсякъде. Дори дъжда спря, но друг негов представител ме посрещна в самото начало на Философската пътека. Това беше един жълт гущер на черни петна, който ние наричахме дъждовник. Той също философстваше и не се отместваше от философската алея, за което му благодарих, че така замислен ми позираше.

В центъра на града имаше и красив замък, резиденция на великите херцози на Хесен. Графовете са разполагали и със замъка разположен на самия хълм над град, носещ името Франкенщайн. Авторката Мери Шели използвала точно това име за световноизвестния си роман Франкенщайн, който написала докато пътувала през региона и била вдъхновена от замъка. Ние обаче не го видяхме, а подобно на влака ни го подминахме след няколко минути, заканвайки се следващия път да го включим в местата за посещения.

Снимките от панорамната алея се изсипваха като дъжда преди това. Облаците продължаваха да придават приказна мистичност на града, а светлината в утрешните часове караше всички сгради да се отразяват в реката Некар и се получаваха чудесни снимки. Продължих разходката си по алеята, снимайки също обособените китни панорамни тераси, някои от тях обкичени с много цветя и дори с палми. Имаше красиви беседки и пейки. Дъждът ги бе намокрил сутринта, но облаците не бяха скрили красивата гледка, която се разкриваше от тях. На места бяха обособени и информационни табла със снимки и карти на Хайделберг през годините. Птиците продължаваха да пеят. Въздухът беше чист и свеж, и на мен ми беше много приятно. Спуснах се по едни други стълби, минавайки покрай красиви жилищни постройки и скъпи къщи.  Озовах се на крайбрежната алея, където разходката и снимките ми продължиха. Красивите къщи се оглеждаха в реката, в която плуваха лебеди и чапли.

Върнах се обратно към Стария мост, на който точно до красивите арки се намираше и една статуя на маймуна държаща огледало. Докато снимах статуята и всички образи около нея, покрай мен мина едно дете с училищна чанта. Малко смутено мина покрай мен и потърка пръстите си в огледалото и пръстите на маймуната, след което се затича, вероятно за училище. Приех това като положителен знак, носещ късмет. Надявах се днес да не изпитват този ученик или поне да му напишат висока оценка. Аз също потрих пръстите си в тези на маймуната, както и изтърканото й и отразяващо се огледало. Погалих за късмет и каменни свитък хартия положен до маймуната, както и двете малки мишлета в близост. В последствие научих, че галенето на огледалото носело богатство, галенето на мишлетата вещаело много деца, а докосването на пръстите на маймуната – повторно завръщане в Хайделберг. Благослових наум отново това дете, което ми показа, че този паметник не беше сложен там само за снимки.

_{Was thustu mich hie angaffen?
Hastu nicht gesehen den alten Affen zu Heydelberg /
sich dich hin und her/
Da findest du wol meines gleichen mehr}

_{Какво си ме зяпнал така?
Не си ли виждал маймуната на Хайделберг?
Огледай се
Може би ще видиш подобни на мен.}

Сутрешната приказна разходка с панорама от облаците на Хайделберг ме разведри и очарова.  Градът обаче тепърва имаше с какво да ни впечатли. Отправихме се към катедралата на Светия Дух, разположена на пазарния площад в старата част на Хайделберг. Преди тази църква от 14-ти век, на мястото е имало други две по-стари базилики.

Точно срещу катедралата бе разположена прекрасната сграда на рицарите, превърната днес в луксозен хотел, но запазвайки напълно външната богата декорация. Построена през 1592 г. тази ренесансова сграда безспорно бе една от най-красивите в Хайделберг.

След задължителните няколко снимки на сградата от различни ъгли, се отправихме и към площада на кметството. Самата сграда на кметството бе построена през 1701 г. на мястото на предишна постройка, която била разрушена. Днес на площада пред кметството имаше статуя на Херкулес, който пазеше спокойствието на площада и градчето.

Продължихме покрай дългата сграда на кметството и излязохме на още един много красив площад, на който имаше красива статуя на Мадона с дете в ръце и с позлатен венец. Снимките тук бяха отлични, защото освен статуята от хълма се подаваше и красивия замък, към който се бяхме отправили. В края на площада тръгваше фуникуляра (кабинковия надземен лифт), който ни отведе до замъка.  С фуникуляра можехме да стигнем и до Königstuhl, който беше най-високия хълм в Хайделберг издигащ се на 567.8 метра. Следобеда обаче трябваше да хванем влака за Нюрнберг, затова се задоволихме само с разходка на прочутия замък на Хайделберг. Същият бил многократно разрушаван и издиган наново, като всеки владетел го реконстроирал по свое виждане и съгласно своето време. Това придаваше на руините едно очарование, което стотиците снимки там едва ли успяха да уловят. Разходихме се из различните панорамни и вътрешни дворове на готическо-ренесансовия замък. Най-старите постройки датираха от 13-ти век. Голяма част от замъка беше в руини, но влизайки във вътрешния двор се впечатлихме от останалите постройки. Влязохме в подземната изба, където бе изложена най-голямата бъчва, която бях виждала. Според легендата в нея се събирали вината, които поданиците плащали като налог. В тази бъчва се смесвали всякакви вина и едва ли комбинацията била добра, но поне пазачът на бъчвата – кралския шут Перке но, я оценявал. Името му било Перке но (от италиански Защо не), защото когато му предлагали питие той винаги отговарял Перке но? Веднъж обаче изпил една чаша и умрял, хората погледали какво имало в чашата – вероятно отрова, но се оказало вода – той просто не бил свикнал с тази течност. Бъчвата наистина беше огромна, според брошурите можеше да побере 221 726 литра и бе изработена от 130 дъбови дървета. На нас ни трябваше да се качим по стълба, за да стигнем до върха й, от там имаше панорамна площадка, с която да я обходим от всички страни, след което слизахме по друга стълба, озовавайки се пред статуя на Перке но.

Особено ми хареса и средновековната аптека в замъка, където всичко бе изложено и подредено много добре в дървените или порцеланови шкафчета.

Всяко лято от замъка се изстрелвах множество фойерверки  създавайки невероятно шоу наречено Schlossbeleuchtung (светлините на замъка). Такива има през първата събота на юни, втората събота на юли и първата събота на септември. Шоуто започва с червени светлини, които сякаш пресъздават пожарите, на който бил подложен града през 1689, 1693 и 1764 г. Сред червените игриви светлини започват фойерверките, които в период от 15 минути обсипват небето във всякакви цветове и форми, връщайки ни обратно в приказния свят на Хайделберг.

След замъка обратно с фуникуляра се спуснахме в центъра на града, където се разходихме по препълнената с магазини и хора пешеходна улица. Тя се движеше успоредно на реката Некар и се смяташе за една от най-дългите пешеходни улици с дължината си от 1.6 км. Имаше много туристи от различни националности, като младите хора преобладаваха – това все пак бе университетски град.

Старият и новият университет бяха следващата забележителност, която отрупахме със снимки. Университетът в Хайделберг бе най-старият в Германия, открит през 1386 г., като днес продължаваше да работи с дванайсет факултета. Тук бе учил и Петър Берон, както и много други български студенти.

Времето в Хайделберг явно беше спряло, запазвайки красивите средновековни постройки. За съжаление обаче нашите часовници работиха и ни приканиха да се оправим към гарата и да се отправим към следващата ни дестинация. В приказния Хайделберг нямаше време за приказки, градът ни остави без думи и с искрено възхищение.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХАЙДЕЛБЕРГ:

Местоположение: Хайделберг е разположен в южна Германия, в областта Баден-Вюртемберг, на брега на реката Некар.
Площ: 108.83 кв.км
Население:  149 633 човека

Примерна програма за пътуване в Германия с посещение на Хайделберг: