For English version click here.

Пътуване в Германия

Франкфурт е петият по големина град в Германия и е известен като финансовия и бизнес център на страната. Той обаче предлага много повече от това. Разполага с богата колекция от музеи и исторически сгради, и е прекрасно място за разходки, било то и само за един уикенд.

Това е и един от най-старите градове в Германия. Според археолозите първото селище в този край било издигнато през 1 век. Документално обаче за „Крепостта на франките“ / Frankonovurd – на старонемски и Franckfort през Средновековието, се споменаваше за първи път през 794 г. в едно писмо на Карл Велики. Градът край пълноводната река Майн бързо процъфтял, като през 1372 г. добил статута на имперски град. В него се избирали кайзерите на Свещената империя и немските крале. Предстоеше ни да посетим готическата катедрала Кайзердом, където са били коронясвани владетелите на Свещената Римска Империя. Самата катедрала бе построена  през 1415-1514 г., като със своята 80-метрова кула била най-високата сграда във Франкфурт до появата на първите небостъргачи. През Средновековието големият икономически подем продължил, като още от 1240 г. тук започнали да се провеждат търговски панаири. Първият панаир на книгата например се състоял през 1478 г., като до днес есенната книжна борса във Франкфурт бе най-голямата в света. Франкфурт има население от над 660 000 жителя, като според брошурите над 300 000 хора го посещават всеки ден. Ние също допринесохме за тази бройка, кацайки на едно от най-големите летища в Европа – летище Франкфурт на Майн, където на всяка минута кацаше и излиташе по някой самолет.

На излизане от летището си взехме еднодневна карта за пътуване и в 09:20 вече бяхме във влака и пътувахме към центъра на Франкфурт. По пътя непрекъснато се оглеждахме през прозореца, подготвени, че от влака се разкриваше най-хубавата гледка към небостъргачите във Франкфурт и затова седяхме от дясната страна, но беше толкова облачно и мъгливо, че не успяхме да видим тази гледка, нито да си направим хубави снимки.

На гарата оставихме куфарите в едни големи чехмеджета за съхранение на багаж до 24-ти коловоз, където таксата за голям шкаф бе 5 евро, а за малък 3 евро. Централната гара във Франкфурт бе най-оживената и натоварена гара в Германия, обслужваща над 350 000 пасажера на ден. Сградата бе издигната през 19-ти век. Ние обаче решихме да разгледаме града пеша, излизайки навън въпреки дъжда.

Тръгнахме по Königstraße, след което завихме надясно озовавайки се пред новата сграда на Операта. Opern- und Schauspielhaus Frankfurt бе една от водещите опери в Европа, като през 2003 г. бе получила награда за Най-добра оперна сграда. От вън обаче същата не беше впечатляваща – беше модерна стъклена сграда и вместо нея, направихме повече снимки на паметника на еврото издигнат в градинката срещу операта, точно пред висока административна сграда.

Отправихме се към Römer Platz, като по пътя минахме през красивата сграда на Кметството, където с големи букви бе изписано Ratskeller. Това означаваше Избата на общинския съвет и днес бе един от най-препоръчваните ресторанти разположен в мазето на кметството. Ние обаче се отправихме към самия площад Römer Platz, от където се носеше гъст аромат на печени вурсчета и се чуваше силна глъчка. Беше 1 май и имаше концерт, който след това се превърна в трибуна за изявление за социална Европа. Беше пълно с хора и почти невъзможно за снимане. На снимките, които направихме имаше повече чадъри, от колкото пъстри къщи. А тези къщи, издигнати през 14-15 век, бяха едни от най-красивите в целия Франкфурт. Самият площад още през 12-ти век се бе оформил като търговски център, на който идвали търговци от Италия и Франция. Тук се провеждали и всички по-важни фестивали в града, включително коронацията на императора на втората Свещена римска империя.

От източната страна на площада, срещу кметството в последствие били издигнати изписаните дървени къщи, всяка от които и до днес си носи своето име. От ляво на дясно те бяха: Zum Engel (Към Ангела) №28, Goldener Greif (Златните графити) №26, Wilder Mann (Дивият мъж) №24, Kleiner Dachsberg-Schlussel 20-22, Grosser Laubenberg 18, и Kleiner Laubenberg №16. В центъра на площада се намиращи Фонтанът на правосъдието (Gerechtigkeitsbrunnen) издигнат през 1543 г. и представляващ богинята на Правосъдието, държаща везни, но вместо обичайната превръзка на очите, тя гледаше към кметството на Römer platz. От Южната страна на площада се издигаше и църквата Alte Nikolaikirche (Старата църква на Св. Николай), построена през 1290 г. През 15 век тя била предназначена за ползване единствено от семействата на общинския съвет.

Шумът и тълпите хора ни накараха бързо да обиколим площада и излезем от него, отправяйки се към величествената катедрала Кайзердом, където са били коронясвани немските крале. Строителството на катедралата започнало още през 1250 г. на мястото на стари църкви от 7-9 век. Влязохме в катедралата, в която в момента се провеждаше литургия и съответно не успяхме да изкачим спираловидните стълби на високата катедралната кула. Оставихме панорамните гледки за по-късно, когато щяхме да се качим на небостъргача Main Tower.

От Катедралата се спуснахме към реката Мейн, минавайки покрай красивата сграда Leinwandhaus, издигната по същото време като катедралата. През 12-ти век тук живяла еврейската общност, като християни и евреи съжителствали мирно едни с други до 15-ти век, когато император Фридрих III ги преместил в другата част на града, обвинени, че преди това били донесли чумата в града. Евреите нямали право в неделя и по време на коронации да излизат от своите къщи, въпреки че евреите правели големи дарения в християнските университети и административни сгради. Днес тази къща бе музей, разкриващ историята на сградата и нейните обитатели. Дъждът обаче бе започнал да спира и ние я подминахме отправяйки се към голямата река Майн, която от дъжда бе станала още по-пълноводна, но също и мътна. Тук си направихме първите снимки без чадъри, снимайки още различни корабчета и красиви мостове.

Бяхме огладнели и така и не пресякохме реката, като се отправихме обратно към живописния площад Römer platz, от където от многобройните щандове си взехме по едно Франкфурско вурсче с хлебче и горчица. Не валеше и успяхме спокойно да хапнем на крак наслаждавайки се на красивата архитектура.

По пътя успяхме да снимаме и красивата дървена къща Haus Wertheim, построена през 1600 година и единствената къща, която успяла да оцелее през бомбандировките през 1944 г. Днес на приземния й етаж имаше уютен ресторант, но ние бяхме предпочели по-традиционните немски наденички, които се печаха на улицата и ароматът им бе завладяващ. Вкусът също бе отличен, като след обилния обяд имахме нужда и от десерт. Седнахме в една сладкарница на площада пред St. Paul Kirche и пробвахме различни топки сладолед, като тази After eight с примес от мента и шоколад много ми хареса.

Гледката към кръглата църква на Св. Пол също бе много приятна. В тази готическа сграда на 18 май 1848 г. се бе състоял първият немски национален съвет / асамблея. Влизайки в сградата се насладихме на 360-градосовото пано изобразяващо това събрание.

Беше 13:25 ч. с хубавия сладолед настроението ни се подобри и разходката ни продължи. На моменти дори се появиха слънчеви лъчи. Отправихме се към известната търговска улица Zeil, която имаше най-голям оборот от продажби в цяла Германия. На 1 май обаче всички магазини и молове на нея бяха затворени и ние решихме да се отправим към по-историческата част на града. Първо обаче решихме да потърсим Франкфурската борса, която бе известна в цял свят и именно тя превръщаше града във финансовата столица на Германия. Не я открихме лесно, но за сметка на това открихме куп други забележителности, сред които красиво езерце с гъски и чапли, разположено точно зад старата опера. Тази сграда бе много по-впечатляваща на външен вид от новата. Построена през 1880 г., през Втората световна война била напълно разрушена, но през 1981 г. наново реставрирана. Сега продължаваше да бъде място за множество концерти и оперети. Като в момента на нейния площад се провеждаше концерт на живо и отново беше пълно с тълпи от хора. Интересното бе, че вместо немска музика, пееха на турски и дори се чу един вик-поздрав от сцената: Marhaba Frankfurt!

Навсякъде имаше плакати с текст „1 май маратон във Франкфурт“. В този ден беше организирано състезание с велосипеди и затова голяма част от улиците бяха затворени за автомобили. На площада пред старата опера освен сцена имаше и различни шатри със забавления, а дори и казино на открито. Вместо казиното обаче, ние се отправихме към борсата, минавайки отново покрай площада Hauptwache или в превод Главната стража. Този площад пробуди спомени в мен, като бях минавала от тук точно преди 14 години. Бароковата къща в центъра на площада беше все така красива и запазена, като датираше от 1730 г. и е служила за централна щаб квартира, когато Франкфурт е бил независим щат, както и затвор. Днес площадът бе основен транспортен възел, като 8 от 9-те линии на надземния влак S-Bahn минаваха от тук, както и 5 от 7-те U-Bahn (метро) линии. Ние обаче вървяхме пеша и след още няколко пресечки успяхме да стигнем до борсата.

Сградата на борсата бе също много красива, обкичена с множество колонии и статуи. Ние обаче се снимахме повече пред големи бронзови фигури на бик и мечка разположени пред самата борса. Бикът показваше повишаването на цените, а мечката падането на курса. Борсата във Франкфурт датираше от 1585 г. и днес бе втората най-голяма борса в Европа, след тази в Лондон.

Следващата забележителност, към която се отправихме все така пеша, беше къщата-музей на видния немски писател, поет и философ – Йохан  Волфганг фон Гьоте. Къщата, в която Гьоте бе живял през първите си години бе богато декорирана и показваше заможен живот. Тук бяха представени различни негови предмети, като особено впечатляваща бе библиотеката. Къщата му наистина разполагаше с богата мебелировка и лесно се виждаше, от къде Гьоте бе черпил вдъхновение.

Ние обаче решихме да се вдъхновим от красивата панорама разкриваща се от 54-тия етаж на небостъргача Main Tower. Това бе една от най-високите сгради във Франкфурт и единствената, в която се допускаха туристи. На върха на 200-метра височина, се разкриваше 360-градусова гледка към града. Входната такса бе 6.50 евро, но напълно си заслужаваше дори в този облачен ден. От високо пред нас се разкриваха десетки други небостъргачи. Можехме да се насладим на криволичещата река Мейн, както и да снимаме от птичи поглед забележителностите, които вече бяхме видели от земята.

Снимахме и телевизионната кула Europaturm, която се издигаше на 337 метра (малко повече от Айфеловата кула и нейните 324 метра). Най-високата сграда обаче, с отделни етажи бе Commerzbank Tower, която се издигаше на 259 метра и разполагаше с 56 етажа. Това бе 7-та най-висока сграда в Европа и 197-мата висока сграда в света.

В далечината се виждаше и Messeturm – небостъргач приличащ на молив, който се издигаше на 256.5 метра височина и разполагаше с 63 етажа. Това била най-високата сграда в Европа в периода от 1990-1997 г. След което била заменена от Commerzbank. Днес най-високата сграда в Европа бе Mercury City Tower в Москва, която се издигаше на 338.8 метра със своите 75 етажа, а на второ място бе The Shard – небостъргач в Лондон, който макар издигащ се само на 312.7 метра разполагаше с 87 етажа. Нито в Лондон, нито в Москва се бях качвала на небостъргач и сега истински се наслаждавах на гледката. Всички направихме десетки снимки. Тъкмо слязохме от панорамната площадка и на улицата започна отново да вали. Това обаче не притесни състезателите по колоездене, които започнаха да профучават по централната улица. Особено ми хареса едно малко дете седнало в триколката с качулка на главата, която не го предпазваше много от дъжда, но бе истински доволно, че по време на състезанието и то бе седнало на колело.

Разходихме се отново по търговската улица Ziel със затворените магазини. Дъждът обаче се засили и ние се принудихме да вземем метрото. Пътуването с него ни се отрази добре, защото всички вече бяхме уморени.

Върнахме се обратно на централната гара, от където взехме влака за следващата си дестинация – Хайделберг. Макар и облачен Франкфурт за пореден път ни очарова. Трудно ни беше да си представим, че след Втората Световна Война градът бил изцяло унищожен и носил прякора „най-красивите руини в Германия“. През 1981 г. бил напълно възстановен, а след това израснал до днешното си величие и световно признание, получавайки прякора „Немският Манхатън“.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФРАНКФУРТ:

Местоположение: Франкфурт на Майн се намира в югозападна Германия на реката Майн в област Хесен. Това е петият по големина град в Германия (след Берлин, Хамбург, Мюнхен и Кьолн).
Площ: 701.350 кв.км
Население:  679 664 човека
Официален език: немски

Примерна програма за пътуване в Германия с посещение на Франкфурт: