For English version click here.

Пътуване във Финландия

Хелзинки е наричан „белият град на севера“, поради големия брой варосани сгради. Това е столицата и най-големия град във Финландия, разположен в южната част на страната на брега на Финския залив, част от Балтийско море. Това е и най-северната столица на страна-членка на Европейския съюз. Към града спадат повече от 300-та острова, част от които бяхме видели от високо, кацайки на Международното летище Finavia.

По пътя бях прочела интересни факти за града, които се надявах да не са верни. Напр. Хелзинки се смята за един от най-студените градове в света, като през зимата повече от 51-дни слънцето изобщо не се появява, 101 са средно снеговалежните дни, 121 са дъждовните дни, а 169 са дните с температури под нулата. Нас обаче ни посрещна слънчев топъл юнски ден. На летището термометрите показваха +26С в 17:30 часа. Когато стигнахме с рейса до Централна гара, температурите бяха намалели на +20С, а по-късно като се разхождахме вечерта вече бе едва +15С, но бе все така слънчево и светло, все пак бе периода на белите нощи.

Хотелът ни се намираше на 5 мин. от Централна гара, до големия мол Форум. Предишният ден бях получила по email от хотела уведомление, че стаята ни е номер 421, а кодът на вратата е 14537. В хотела нямаше рецепция, входната врата бе заключена, но след въвеждане на кода, същата се отваряше. Във фоайето имаше компютър, на който можехме да проверим или променим своята резервация, за да продължим по-навътре в хотела обаче трябваше отново да изпишем своя код, след който вратите се отваряха. Асансьорът също изискваше код, за да започне да се движи, накрая написахме кода и на хотелската врата. Стаята беше много функционална, с голямо легло и почти толкова голям телевизор на стената, банята и тоалетната бяха в издадено помещение, което отделяше спалнята от хола, който се състоеше от диван, маса и два стола. Имахме още хладилник, микровълнова и кана за топлене на вода. За първи път бяхме в хотел с компютърна рецепция и всичко мина учудващо лесно и успешно.

В хотела се задържахме съвсем за малко, оставихме багажа и излязохме навън, с широко отворени очи и закопчани якета, температурите вече се бяха понижили до +15С. Първо се разходихме из площада около Централната гара, самата сграда бе красива с висока часовникова кула. Ежедневно от тук минават около 200 000 пасажери, което я прави най-посещаваната сграда във Финландия.

Повечето сгради в Хелзинки бяха в неокласически стил, типични за Северна Европа – сравнително големи (на по 7 етажа) и някакси студени, но може би ни повлия температурната разлика, която усетихме за по-малко от час. Слънчевото небе също се бе скрило зад дебели облачни завивки. Отправихме се към Хелзинската катедрала, която представлява голяма лютеранска църква издигната в периода 1830-1852 г. До независимостта на Финландия, същата е известна и като църквата Св. Николай. Пред катедралата е издигната статуя на руския император Александър II, с който обаче се снимахме от разстояние, тъй като площадът бе ограден и явно се подготвяше за предстоящия празник на 12 юни.

Всъщност Хелзинки възникнал като град при управлението на шведския град Густав Васа, който заповядал на хората от Rauma, Ulvila, Porvoo и Tammisaari да се преместят и населят земята около устието на река Ванта. Заповедта му е от 12 юни 1550 г., като датата се приема за възникването на Хелзинки. От 1959 г. 12 юни се празнува като денят на Хелзинки с множество тържества и забавни мероприятия из целия град.

Днес обаче бе 10 юни и празникът бе в навечерието си. В 20:00 часа вечерта нямаше почти никакви хора по улиците, ние се разхождахме спокойно и снимахме рекордно. Слънцето се показваше от време на време изпод някой облак, като се очакваше да залезе чак в 22:43 и да изгрее отново в 03:57 ч. Нощта бе твърде кратка, за да успее да притъмнее навсякъде. Именно от белите нощи се възползвахме и ние, като се разхождахме до 23:30 часа.

От Катедралата се спуснахме към крайбрежната улица, където на един хълм се издигаше Успенската катедрала Пресвета Богородица, която се смята за най-голямата православна църква в Западна Европа и впечатлява със своята византийско-руска архитектура. Особено красиви бяха 13-те куполи, които завършваха със златни топки и кръстове. Беше вече затворено и не успяхме да видим красивите икони вътре и големи свещници висящи от покрива, но и от вън се получиха чудесни снимки.

Крайбрежната улица ни отведе на пазарния площад, който в този час също бе доста пуст. Тук таме туристи като нас минаваха и снимаха сградите. Тук се намира и кметството, където на 12 юни сутринта щеше да започне празника с тържествена реч на кмета. Сградата на кметството беше красива в светло небесно син оттенък, на покрива гордо се развяваше финландското знаме бяло с тъмно сини ивици под формата на кръст, които олицетворяват мира и християнството. Според друго тълкование синия цвят на знамето отразяват хилядите езера в страната и небето, а белият – снеговете, които през  по-голямата част от годината сковават страната. При всички случаи цветовете на знамето отиваха много на фасадата на кметството, което всъщност било построено през 1833 г като хотел, но през 1930 г. тук се премества кметът и сградата придобива изцяло нов вид през 1967-1970 г. Местоположението на кметството е стратегическо точно гледащо към пазарния площад и пристанището, от където тръгват повечето туристически корабчета.

Разходката ни бе спокойна и приятна, като не само белите нощи ни позволиха това, а и сигурността и спокойствието в тази държава. Според едно международно изследване Финландия е една от най-некоромпираните и най-демократични страни в света за 2012 г. и първите ми впечатления потвърдиха това. Минахме през различни търговски улици с големи, но затворени магазини, работеха единствено ресторантите, но все още не се бяхме престрашили да опитаме финландската кухня. Спомних си какво бе казал видния френски политик Жан Ширак за британците: „Не може да се вярва на хора с толкова лоша кухня. Това е страната с най-лоша храна, след Финландия.“

Легнахме по светло и се събудихме по светло, макар да бе едва 05:30 часа. Прекарахме деня в еднодневна екскурзия до Талин взимайки ферибота, като пристанището бе на по-малко от 30 минути пеша. Много финландци направиха като нас, като ходиха предимно на пазар в Талин, който бе значително по-евтин във всяко отношение.

На празничния 12 юни – празникът на Хелзинки, бяха предвидени забавни мероприятия, като музика, улично изкуство и театър из целия град. Входовете на музеите бяха безплатни, а вечерта се очакваше голям концерт на Radio Aalto с топ изпълнителите на финландската музика.

В 08:30 излязохме от хотела, като се отправихме към двора на кметството, където се очакваше кметът да държи тържествена реч, с която да открие празника. По пътя не забелязахме хора в празнично настроение, беше обичайна работна сряда – хората отиваха на работа, а децата – на училище. Пред катедралата нямаше никой, а няколко възрастни хора се бяха струпали в уличката пред музея. Там имаше и някакъв хор, който се готвеше да пее и ние се отправихме в тази посока. По пътя имаше щанд, на който даваха на всички безплатно по филия хляб намазана с масло. Вече бяхме закусвали, но нищо не пречеше да пробваме и финландската храна, която за наше успокоение не бе толкова лоша.

Хорът започна да пее и ние се присъединихме към публиката. След първата песен на балкона се появи кметът на Хелзинки Jussi Pajunen, който изнесе тържествена реч, от която разбрах само думата Хелзинки. Финландски и шведски бяха двата официални езика в страната, но и двата бяха непонятни за мен. Накрая кметът каза само едно изречение на английски език, че приветства всички гости на града и ги кани в двора на кметството за малка почерпка. На там се упътихме и ние. Шепата хора се беше разраснала и към двора на кметството се подреди завидна опашка, която обаче бързо се придвижваше и след броени минути се озовахме в двора, където бяха опънати големи маси, на които сервираха по парче сладкиш и чаша кафе, и мляко. В интернет бях прочела, че финландците са най-големите консуматори на кафе, на човек се падат по 12 кг годишно кафе, което е два пъти повече от италианците, три пъти повече от американците и четири пъти повече от британците. Не знам до колко е вярно, но всички си препълваха чашите догоре.

На излизане от кметството се отправихме към пазарния площад, който беше отрупан от търговци. Имаше всякакви сергии за храни и подаръци. Ние обаче бяхме решили да вземем ферибота и да се разходим сутринта до остров Суоменлинна, на които имаше крепостни стени – част от културното наследство на Юнеско. Всички пътеводители описваха Суоменлинна, като задължително място за посещение. На този остров имало по нещо за всички – здрави крепостни стени, военни оръдия, тунели, подводница, кафенета, ресторанти, дори пивоварна фабрика.

15-минутната разходка до там с ферибота също беше прекрасен начин да се разгледа Хелзинки от вода, минавайки през многобройните островчета. Задуха вятър и слънцето придърпа към себе си няколко облака. Ние си закопчахме якетата и слязохме на острова, който се състоеше от четири части. Първо обиколихме тази с големите жълти сгради, наподобяващи на военоморски музей – единствените обитатели тук обаче се оказаха ято гъски, които гордо крачеха из крепостните стени със своите малки пухкави сиви патенца. След това отидохме и на централния остров, където се издигаше голяма църква с почти толкова голяма камбана. Същата бе заобиколена от група туристи и ние продължихме напред, като усещахме лекия дъжд, който започна да се появява.

Скрихме се на време в информационния център, след което продължихме по красивите алеи на острова отрупани с жълти цветя. Минахме през крепостните стени и разгледахме тъмните каменни коридори. След което нови алеи ни отведоха до другия бряг на острова, където имаше много зелени хълмчета с отворени в тях скривалища, представляващи военни погреби. Тук дъждът се усили и ние се скрихме в една изготвена за целта туристическа хижа. Представляваше голяма едноетажна дървена постройка, в която имаше множество дървени маси и пейки, както и две тоалетни, нищо друго. Покривът отгоре обаче беше достатъчен, и ние подобно на останалите туристи седнахме на масите и зачакахме.

След 30 минути бе все така облачно и мокро, но дъждът поне бе леко намалял. С чадъри и качулки, бяхме сред първите напуснали хижата и се отправихме към нова експедиция на острова. Предстоеше най-интересната част. Над погребите имаше разположени големи топове, с които се снимахме, а като се спуснахме към крепостните стени от прозорчетата им се насладихме на интересни гледки. Имаше морски фар, корабчета и други пейзажи, които запечатахме с фотоапаратите. Спряхме се и пред голямата порта с многобройни стъпала, стигащи почти до морската вода. Дъждът бе спрял, а наблизо чухме и шум на шпаги. Имаше някакво представление и една жена в средновековни дрехи, се биеше с шпага с някакъв мъж. Друг мъж също с театрален костюм се провикваше на финландски и даваше наставления на дамата, която спечели битката и цялата публика й ръкопляска.

Вместо планирания час-два, прекарахме на острова 4-часа. Въпреки дъжда пътуването си заслужаваше и бих потвърдила информацията в туристическите наръчници, че това е място, което заслужава непременно да се посети.

Фериботът ни върна обратно на пазарния площад, където вместо да се разходим и вземем нещо за обяд, веднага ще прехвърлихме на другия ферибот, който тръгваше след 2 минути в посока зоологическата градина. Зоологическата градина на Хелзинки заема един цял остров. Клетките на животните са обширни и богато обзаведени, а разнообразието на животни също е завидно. Нямаше слон и жирафи, които на този климат трудно биха се справили, но имаше лъвове, тигри, ягуари, кенгурута и дори камили с дебели козини. Особено красиви бяха северните елени, сред които имаше и едно съвсем малко еленче, явно наскоро родено. В близост до клетката на мечката имаше отделен парк с пясъчни фигури, които също бяха внушителни и много красиви.

Влязохме и в покритата част на зоопарка, където се съхраняваха топлолюбивите животни и насекомите. Имаше маймуни и пъстри птици тукани, водни костенурки и дори алигатор. За първи път виждах отровна чисто синя жаба, както и мексикански ашолотъл, който представлява воден саламандър – риба с крака, наистина удивителни същества. Имаше питони и различни други змии, особено чаровен бе и един гущер целият покрит в шипове.

След зоологическата градина фериботът ни върна обратно на пазарния площад, където сергиите чувствително бяха намалели. Музеите вече бяха затворили врати, затова пък в кметството празничният бал бе в разгара си. Ние разгледахме изложбената част в кметството с множество снимки на Хелзинки и се любувахме на приятната музика, който идваше от 2-рия етаж. Нямахме покани, нито празнични дрехи за бала, затова се отправихме към следващата атракция концерта.

Преди това обаче решихме да удължим нашата разходка и да отидем до прочутата каменна църква, носеща сложното име Temppeliaukio. Църквата е издигната вътре в самата скала, като стените й са естествени скали, няма икони само огромен купол и голям орган, които създавали отлична акустика. Църквата отворила врати през 1969 г. и е популярна туристическа атракция не само по време на литургия, но и по време на концерти, които се провеждат тук. Ние отидохме извън работното време, но пазачът се смили над нас и ни пусна вътре за 5 мин. Акустиката наистина е отлична, като щракането на фотоапаратите се чу далеч.

В отлично настроение се отправихме към парка, разположен край красиво езеро Toolonlahti Toloviken. В другия му край се намираше операта и Олимпийския стадион, и ние се отправихме в тази посока.

Бялата сграда на операта не ни впечатли с архитектурата си, вероятно защото бе ново строителство – издигната през 1993 г. Вниманието ни беше повече съсредоточено към отсрещния бряг на езерото, където се подаваше увеселителния парк Linnanmaki. Същият разполагаше с огромно виенско колело и влакчета тип ролър костери. Ако не беше толкова облачно и не очаквахме новия дъжд, вероятно щяхме да се отбием и там. Сега обаче направихме по една отдалечена снимка на Олимпийския стадион (домакин на Летните олимпийски игри през 1952 г) и се отправихме обратно през парка, но от другия му бряг в посока Kaisaniemi Park, където от 16:00 до 22:00 часа щеше да има концерт на Radio Aalto. Концертът отдавна беше започнал, като музиката се чуваше отдалеч. Колкото повече наближавахме обаче, толкова повече дъждът се засилваше. Покрай самата сцена имаше охрана и пускаха всички без чадъри. Валеше проливен дъжд и последното, което исках е да си оставя някъде чадъра, затова гледах сцената от далеч, виждайки всичко на големите екрани. Нямахме познати финландски изпълнители, а и заради дъжда престоят ни на концерта не продължи дълго време. Малко пред 22:00 вече си бяхме в хотела, с мокри чадъри и фотоапарати препълнени със снимки.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХЕЛЗИНКИ:

Местоположение: Хелзинки се намира в югозападна Финландия на брега на Финския залив, част от Балтийско море.
Площ: 715.55 кв.км
Население:  588 195 човека
Официален език: фински и шведски език

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА ХЕЛЗИНКИ:

Най-добро време за посещение: от май до септември, когато слънцето почти не залязва.
Типични храни и напитки: сьомга, херига и други морски специалитети
Места за посещение: Остров Суоменлина (най-голямата островна крепост в Европа); Лутеранската катедрала (символът на Хелзинки и една от причините да наричат града „белия град на Севера“), Каменната църква (издълбана в самата скала и покрита с меден покрив), Успенската катедрала (най-големият източноправославен храм в Западна Европа), Линаимяк (най-старият увеселителен парк във Финландия, в който от кулата и виенското колело се разкриват най-красивите панорамни гледки към Хелзинки).