For English version click here.

Най-красивите места в Eстония

Приближавайки пристанището на Талин ни зарадва близостта на стария град. Средновековните крепостни стени се виждаха в далечината, а десетки островърхи църкви надничаха от тях. Естонската столица е точно типа градчета, каквито харесвам – със средновековни калдъръмени улици, стари, но реставрирани къщи обкичени с цветя, зелени паркове и прекрасни крепостни стени, на чийто фон си направихме стотици снимки.

​Самото име на Талин се смята, че произлиза от естонската Taani-linn, означаващо Датски замък. За първи път градът е споменат от арабски картограф през 1154 г., която се смята за основаване на града. Иначе племето ести, от където произлиза и името Естония са населявали земите в близост през 2 хилядолетие преди Христа, успявайки да устоят на различни нападения от викинги, датчани, шведи и руснаци поне до 13-ти век. Първо част от страната бива завладяна от датчаните, които след това продават тези територии на тавтонските рицари, които притежавали Ливония (южна Естония и Латвия).  През 1526 г. страната преминава изцяло под шведска власт, а след Северната война от 1721 г. е присъединена към Русия. Естония постига своята независимост след многобройни войни през 1918 г., но скоро след началото на Втората Световна Война страната е отново окупирана от руски войски. Естония постига своята втора независимост от Русия през 1991 г., като през 2004 г. страна става член на Европейския съюз и НАТО.

Лесно е човек да се потопи в историята на Естония, прекрачвайки старите средновековни крепостни стени. Влязохме в старата част на града през Голямата брегова порта (Suur Rannavarav), която през средновековието е била основния вход, през който се е влизало в града. Тогава водата е била на 300 крачки от портата, сега не се сетихме да ги преброим. Внушителната порта обаче е изградена от камък и целяла да предпази града, като има 155 отвора за стрелци, а по-късно и за топове. Поради закръгледната форма, кулата е известна и като Дебелата Маргарет. Другите кули в града също имат своите интересни имена, като една напр. носи името Кулата на девиците, което било средновековна шега, защото същата служела за затвор за проститутки. Днес в кулата Дебелата Маргарет се помещава Военноморския музей, ние обаче го подминахме отравяйки се към средновековната част на града, чийто красиви сгради датират от 15-17 век.

Снимахме почти всички сгради по пътя, тъй като бяха изящни до най-малкия детайл. На някои от тях имаше релефни изображения, други – бяха окичени с цветя или знамена, трети пък бяха красиво декорирани със статуи, ту на хора, ту на дракони. Измежду тях имаше и една бяла къща с две статуи на хора и червени ярки емблеми под тях. Оказа се че това е било собственост на братството Kanut, издигнали сградата през 1863-64 г. в типичен английски стил със статуи на St.Kanut и Martin Luther. В момента половината сграда се ползва за модерен театър по танци. Срещу сградата се намира друга барокова къща с паметник на човек носещ старовремски очила. Според легендата този „зяпащ човек“ е сложен там от ревнивата му съпруга, като предупреждение към танцуващите момичета там, че съпругът й постоянно ги гледа.

Докато вървяхме по калдъръмените улички се спряхме в една сладкарница в близост до площада на кметството, където подобаващо да отчетем рождения ми ден. Тук пробвах за първи път прочутата торта Павлова, която се оказа много вкусна. Докато седяхме на открито, покрай нас минаха няколко групи туристи, повечето от които явно слезли от круизни кораби – разпознахме ги по залепените лепенки на дрехите. Всички те се отправяха през една тясна уличка, затова и ние щом приключихме с почерпката минахме от там и се оказахме на площада на кметството.

​Кметството бе издигнато през 1371 г. в типично готически стил. Смята се, че това е най-старото запазено кметство сред Балтийските страни и Скандинавия. Площадът около него е много живописен с красиви сгради, които попивахме с очи и фотоапарати. Самата сграда на кметството днес приютява музей, нас обаче ни привлече повече високата кула, чийто вити и стръмни стъпала леко ни измориха, а гледката отгоре направо ни взе дъха.

Талин е наистина прекрасен, с красиви китни къщи – подхождащи повече на приказка, от колкото на европейска столица, и с множество красиви църкви – католически, лютерански и православни. Броят им е внушителен и е трудно човек да повярва, че Естония е сред най-нерелигиозните страни в света, където само 14% от населението е обявило, че вярва в някаква религия.

​Талин е истинска приказка, освен сградите, част от уличните търговци също бяха облечени в старовремски костюми придавайки истинско очарование на града и атмосферата в него. Сякаш се бяхме върнали години назад във времето, и то в прекрасните богати времена, когато Талин е процъфтявал от търговия и е криел несметни богатства.

Все така пеша обиколихме цялата стара част на града, като минахме през красивата църква Св. Александър Невски. Там запалихме свещички за здраве и се полюбувахме на красиво изписаните икони.

​От вън църквата също бе внушителна с кръглите си куполи и златни кръстове. Построена е през 1900 г., когато Естония била част от Руската империя. В нея има 11 камбани, като най-голямата от тях тежи 15 тона и според брошурките на Талин същите звучат невероятно преди всяка литургия. Литургии обаче имаше само от 08:30 сутринта, затова не зачакахме силната им песен, а се спуснахме към крепостните стени, покрай които имаше красиви паркове.

Оказа се, че от 24 май до 24 август в Талин се провеждаше фестивал на цветята. Особено красиво същите бяха аранжирани в парка Tornide valjak, разположен непосредствено до крепостните стени и средновековни кули. Според туристическите наръчници в Талин има около 50 парка, което не е трудно да се повярва, взимайки предвид, че 50% от територията на Естония е покрита с гори. Учудващо обаче зеленият цвят не присъства в знамето на тази иначе зелена страна. Същото се състои от 3 цвята: синьо, черно и бяло, които съответно изобразяват: синьо – цветът на небето, черно – цветът на земята (плодородната почва) и бяло – на мира и надеждата.

​Знамето се развяваше над различни административни сгради, ние обаче се отправихме към поредната църква, този път прочутата църква Св. Олав, която е построена през 12-ти век и разширена през 14-ти век. В периода 1549-1625 г. тази готическа църква е най-високата сграда в света с нейната 159-метрова кула. Посветена е на норвежкия цар Olaf II (995-1030).

Съществува легенда, че на времето естонците искали толкова много да прославят своят град отвъд моретата, че решили да построят огромна църква. Започнали да строят църквата, но каквото правели през деня, някой през нощта го разрушавал, и така дните се повтаряли и хората не знаели какво да направят. Тогава при тях дошъл един едър мъж, който казал, че ще им построи църква, но трябва да му заплатят 10000 жълтици или да познаят как се казва. Хората се съгласили, като човекът започнал сам да строи църквата и бързо напредвал, хората обаче не успели да научат неговото име. Пратили шпионин, но и той безуспешно обикалял покрай дома на непознатия. Църквата била почти готова, останал само кръстът да се закачи отгоре, тогава шпионин чул съпругата на непознатия да пее на детето си „Спи детенце, спи, утре Олив ще ни донесе купища пари.“ На другия ден, докато човекът закачал кръста, хората му подвикнали „Внимавай, Олив, кръстът е накриво!“. Олив толкова се изненадал, че паднал от покрива на църквата. Ударил си главата и от устата му изскочили змия и жаба. Днес тази легенда е изписана в параклиса на Богородица.

​Като най-висока сграда, поне за средновековието, си заслужава човек да изкачи витите стъпала и да се наслади на прекрасната гледка от кулата. На панорамната площадка обаче духаше силен вятър, дървените тесни дъски хлопаха под краката ни, а дървеният парапет, които ни ограждаше изглеждаше най-нестабилният от цялата конструкция. Гледката наистина си заслужаваше и бе прекрасна, а страхът, че това може да е последното нещо, което виждам, направиха гледките от там много съкровени за мен. Направих 360 градусова обиколка, обиколих цялата кула от вън и снимах красивите крепостни кули и крепостни стени, живописните църкви и китни къщички, във Финския залив се бяха разположили няколко круизни кораба, като морето изглеждаше учудващо спокойно при целия този силен вятър.

След като слязохме от кулата се отправихме обратно към площада на кметството, където обядвахме.

​По обратния път за пристанището видяхме още по-оригинален ресторант с големи надписи DINNER IN THE SKY (вечеря в небето). Когато минавахме гостите започваха тъкмо да се настаняват на една маса, като келнерите грижливо ги закопчаваха с колани. В последствие с кран издигнаха тази маса високо в небето и хората можеха да се любуват на красивата гледка на града, докато келнерите се качваха с друга кабинка на крана, и обслужваха клиентите, а в тяхната кабинка имаше и музиканти. Не бях виждала такъв подвижен ресторант до сега и като цяло идеята ми хареса.

Стигнахме на време до ферибота и се настанихме на хубави места – в бара до огромния прозорец, който заема няколко етажа от кораба. Имах невероятен рожден ден в приказния Талин. Цял ден правих любимите си занимания – разходка в нова страна и снимане на красиви здания. Малко прекалих с последното (само снимките ми от Талин са 411), но е толкова трудно да се устои на добре запазената история, независимо дали е била добра или лоша, и красивите сгради и паметници от различни времена. Естония определено ме очарова, въпреки, че е на половината по територия на България – площта на страната е едва 45 277 кв. км с население от 1 318 000 човека (от които 416 000 живеят в Талин). Всяка година тук акостират над 300 круизни кораби, правейки туристите по-многобройни от местните хора. Тук няма и планини – най-високият връх е Suur Manamagi / Голямата Яйчна планина, който е едва 318 метра.  Официалният език е естонски, но почти всички говорят и руски. Смята се, че естонците имат най-богата колекция от народни песни в света, като документираните такива са над 133000 народни песни. Ще се радваме следващия път да чуем някои от тях, тъй като ни останаха още непосетени атракции в естонската столица. В Талин напр. минават 3 линии на туристическите двуетажни автобуси, от които ние този път изобщо не се възползвахме. Червената линия е почти изцяло в старата част, като минава през паметника на русалката и руския културен център. Зелената линия покрива историческите забележителности в покрайнините на града, а синята – музеите на открито плюс зоологическата градина. Всички тези автобуси минават през пристанището и събират многобройните туристи, като се надявахме отново да станем част от тях.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТАЛИН:

Местоположение: Талин е столица и най-голям град на Естония, намира се в северозападната част на страна, на южния бряг на Финския залив, на 80 км от Хелзинки.
Площ: 159.2 кв.км