For English version click here.

Празничният парад по случай деня на Св. Патрик в Дъблин е един от най-пищните фестивали не само в Ирландия, но и в света, като всяка година тук идват над половин милион посетители, при това всичките облечени в зелено. Климатът и разположението на страната благоприятстват в превръщането на Ирландия в една от най-зелените страни в света, а този празник гарантира челната позиция, на него дори хората са позеленели!

Музика, еуфория и веселба – това са трите думи, с които бих описала този зелен фестивал – зелен като природата и пролетта. Ирландия обаче е много по-пъстра, загадъчна и завладяваща. Страна, която не успяхме да обиколим изцяло за кратките 4-дни, но която успяхме да заобичаме, прехласнати по нейните легенди, обичаи и стотици замъци!

Празничното настроение ни завладя още на летището в Дъблин – цялото обкичено с балони в цветовете на ирландското знаме – зелено (като келтската традиция и обширните поля), бяло (като мира) и оранжево (свързано с последователите на William of Orange).

Престрашихме се и взехме кола под наем, въпреки лявото движение по пътищата. Оказа се, че шофираното тук е много по-лесно, от колкото в България, поради отличния асфалт и най-вече шофьори, които спазваха правилника! Благодарение на колата успяхме да видим повече от Ирландия, чието официално име според конституцията е Ейре, което в превод на английски език става Ирландия (eire + окончание land характерно за германските езици). С колата се отправихме към прочутите скали The Cliffs of Moher, които през 2009 г. бяха едни от 28-те финалисти за Седемте чудеса на природата, чийто победител бе обявен на 11.11.2011 г. в Цюрих. Те се намират точно на другия край на страната или на 276 км от Дъблин, като се движихме по магистралата за Галуей (третият по големина град в Ирландия).

Преди да стигнем до скалите, направихме кратка почивка край замъка Dunguaire Castle, който буквално изникна на пътя ни и отбих колата в страни, за да го разгледаме. Замъкът беше затворен, но впечатляващ отвън. Разположен е на нисък хълм на брега на залива на Галуей, с живописен изглед към градчето Kinvara и мистичния район Burren.

GPS на колата и многобройните знаци по пътя ни отведоха право до отвесните стръмни скали, Cliffs of Moher, които се извисяват на 120 м над Атлантическия океан и доста наподобяват нашите родни морски скали при Калиакра. Всяка година тук идват над 1 милион посетители и ние спомогнахме за увеличаването на тази бройка, закупувайки входен билет и разхождайки се по живописните алеи разположени до самия ръб на скалите. Геолозите имат дълго обяснение за ерозията и образуването на скалите преди 320 милиона години, народните легенди обаче бяха много по-интересни и ние се задоволихме с тяхната версия. Според тях именно тук преди много години живяла старица-вещица на име Mal, която се влюбила в известния ирландски герой Cu Chulainn. За нейно огорчение, героят не споделял чувствата й, и все се опитвал да се отърве от нея. Най-накрая успял, като стигайки до скалите, използвал различните пластове за стъпала и слязъл в морето. Mal не била толкова сръчна като него, подхлъзнала се и паднала от скалата. Близкият град приел нейното име – Miltown Malbay, така тя оставила следи в този район, но не и в сърцето на своя любим. Скалата носи името Hags Head (в превод главата на старицата) и наистина прилича на възрастна жена, надвесила погледа си към морето.

Вятър и ситен дъждец ни придружиха по време на цялата обиколка и снимките ни станаха на дъждовни капчици, но въпреки това, скалите успяха да ни впечатлят и не обръщахме внимание на дъжда. Беше красиво – построено от най-добрият архитект в света – майката природа. Ние се разходихме до каменната кула О’Браян, на която туристите могат да се качат и наслаждават на прекрасната панорама, освен в дните като този, когато кулата е затворена, поради лошото време.

Хотелът ни Oak Wood Arms*** бе много уютен, а вечерята изненадващо вкусна. Доволни се почерпихме и с известната ирландска бира Guiness, която бе тъмно пиво и малко кисела за моя вкус. Според една статистика в Интернет, ирландците консумират 131.1 литра бира годишно, като типичният ирландец пие само при два повода – когато е жаден и когато не е жаден. Това е втората най-висока консумация в света след чехите. Тъмното пиво съчетано със светлите преживявания от деня бързо ни приспаха.

На следващия ден продължихме обиколката из зелената Ирландия, без да обръщаме внимание на облачното намусено време. Според статистиката 270 дни в годината тук вали и днес бе един от тях. Хареса ми изказването на Hal Roach (ирландски комедиант), който е казал, че “Разбираш, че лятото е дошло в Ирландия, когато дъждът стане по-топъл.”

Докато пътувахме в посока замъка Bunratty Castle, ни направи впечатление, че имаше няколко отбивки за голф игрища. Според справочниците голфът е доста популярна игра в Ирландия – с над 300 игрища. Колкото до самата игра, има различни тълкования за нейното възникване. Една от тях е, че голфът е измислен преди много години в Шотландия, като правилата били ясни “Gentlemen Only…Ladies Forbidden” (Само за Джентълмени…Забранено за Жени), от където идва и акронима на английски език – GOLF. Ние подминахме всички табели и паркирахме точно пред замъка, покрай който течеше малка река, вливаща се в голямата река Шанън. От тук идва и името на замъка Bunratty – на ирландски означава долен край на реката.

Някога на мястото на замъка е имало викингско селище, като през 1250 г. е построено първото укрепление. Сегашният си облик замъка придобива през 1425 г. от влиятелното семейство McNamara. По-късно през 16-ти и 17-ти век е собственост на заможния клан O’Briens (на ирландски o’ означава „внук на”, а “Maк” пред името значи „син на”). Замъкът се славел с красивите си градини, в които живеели над 300 сърни (в момента в парка пред замъка са останали само 2 сърни и 1 елен). Помещенията в замъка са обзаведени с мебели от 15-ти и 16-ти век. Интериорът се състои от 3 основни етажа, всеки от който с голяма зала. На мен ми допаднаха наблюдателните кули, по които се качихме посредством тесни вити стълби и пейзажите от последния етаж бяха невероятни.

Още повече ни впечатлиха малките селски къщи построени в подножието на замъка, точно като българския музей на открито – Етъра. И тук имаше много традиционни исторически ирландски къщи, ферми, мелници и др. от 19-ти век. Във всяка от тях можеше спокойно да се влиза и да се разгледат мебелите и уредите, които хората са ползвали преди време. Бяхме свикнали с дъждеца и не му обръщахме внимание, разхождайки се из миналото на Ирландия. Взехме си сувенири от входа на замъка, след което продължихме към следващия замък – в средновековната столица на Ирландия – Килкени.

Разстоянието от Bunratty Castle до Kilkenny бе 147 км, което взехме за приблизително 2 часа. Килкени ми напомни за Велико Търново по стръмните улички, които се виеха нагоре и след това спускаха надолу, като тук също има красив и добре запазен замък. Оставихме си багажа в хотела и започнахме разходката си по средновековните улични с множество сувенирни магазинчета, модни бутици и кръчми. През гр. Килкени минава реката Nore, която дели града на две, като повечето забележителности стоят на западния бряг.

Замъкът Kilkenny е построен през 1195 г от William Marshal, първият граф на Pembroke, като през 1967 г. е прехвърлен на народа на Килкени срещу сумата от 50 паунда и в момента площите се стопанисват от общината. През март месец замъкът бе отворен за посещения от 09:30 до 17:00 часа, като входната такса бе 6 евро. Разходихме се из градините, при това по-дълго, от колкото очаквахме, защото ни беше трудно да намерим входа. Отвън имаше красив фонтан, който си работеше въпреки дъжда. Беше свежо, не студено, и ухаеше на дъжд – на небесна свежест. В замъка имаше множество камини, но нито една от тях не работеше, за разлика от къщичките в Bunratty, които бяха много уютни и посрещаха посетителите със запалени камини.

Особено впечатляваща в замъка бе голямата бална зала, която през 19-ти век била реставрирана и на тавана били поставени стъкла, от където сега се спускаше светлина, и ние си представихме приказни балове с класическа музика и танци. На последния етаж бяха спалните помещения, като по продължението на целия коридор имаше много картини. През 16-17 век, коридорът е служел за галерия, като колекцията наброявала 500 картини. Имаше китайска стая и китайска спалня, с ръчно нарисувани в Китай тапети, което само ме наведе на мисълта, че още по онова време е имало големи разпродажби на китайски стоки. Очаровани от замъка, продължихме разходката си из средновековния град, в който, подобно на гр. Шанън нямаше по-висока сграда от 5 етажа. Всички здания, които видяхме в Ирландия, бяха отлично поддържани и много спретнати. Къщите тук не бяха слепени една за друга, както нашите къщи, където като протегнеш ръка можеш да пипнеш отсрещния прозорец. Тук всичко беше на прилично разстояние, така всеки имаше свобода и хората се съобразяваха едни с други.

Празничният 17 март дойде неусетно, като още от сутринта празничното настроение обгърна цялата страна. Дори облаците сякаш отиваха някъде да празнуват и за момент небето остана синьо и сияйно. Надявахме се само да не са тръгнали към Дъблин, на където щяхме да се отправим и ние след закуска, за да присъстваме на световно известния парад.

Св. Патрик е вероятно най-почитания светец в Ирландия, живял е в периода 387-461 г.н.ера, като е спомогнал за покръстването на ирландците. Всяка година на този ден, всички ирландци в цял свят, се обличат в зелено, а на много места се провеждат паради, като най-големият е разбира се в Дъблин. Зеленото се свързва именно с трилистната детелина, която Св.Патрик използвал за обясняване на Светата Тройца и днес масово шапките, дрехите, дори лицата на хората се декорират със зелени детелини. Миналата година на парада в Дъблин са присъствали над 650 000 човека, като тази година ние решихме да увеличим тази бройка, като се включим в тържествата. Увеселителната програма включваше много забавления, музика, танци и концерти на живо, а всички кръчми както обикновено щяха да бъдат отворени.

Разстоянието между Kilkenny и Дъблин е 124 км, което взехме доста бързо движейки се през цялото време по магистрала. Движението бе учудващо спокойно и в самия Дъблин, като оставихме колата и багажа в хотела, и се отправихме пеша към самия център на града, като от време на време се отбивахме в страничните улички, където имаше виенски колела и свиреше музика.

Не беше лесно, но успяхме да си намерим и сравнително добри места на централната улица, от където да снимаме парада. Публиката беше многобройна, но много възпитана – нямаше бутане и всички спокойно гледаха шествието, което беше изпълнено с пъстри костюми и много музика. Минаха представители на полицията, на пожарната (като те дори свиреха на гайди), военни, различни училища, Националната лотария и др. Само от парада, който продължи малко повече от 2 часа, направих над 120 снимки и клипчета, опитвайки се да запечатам този момент, както в обектива, така и в сърцето си.

Следобеда имахме възможност да разгледаме забележителностите в ирландската столица, като особено ми допадна Дъблинския замък, където в 16:10 успяхме да хванем група с гид, който увлекателно разказваше историята на замъка и основните владетели. Разходихме се из огромните зали, както и в подземието, където имаше останки от първото укрепление издигнато тук още от викингите. След замъка разгледахме няколко катедрали, като катедралата на Св.Патрик е най-голямата в Ирландия. Минахме и покрай няколко музея, но не успяхме да ги разгледаме, за разлика от множеството магазини, които учудващо бяха отворени по време на националния празник. Времето беше хладно, макар че не валеше, имаше един вятър, който масово караше хората да влизат по кръчмите и да се затоплят с известното ирландско уиски. Ние пък решихме да се стоплим в един мол, в близост до парка St.Stephen’s Green, където от вътрешната страна, точно до входа имаше два големи екрана, на които излъчваха футбол и мъжете се бяха настанили и гледаха мача, докато приятелките им / жените обикаляха магазините. Стори ми се гениална идея!

“Ирландия, господине, за добро или лошо, е като никое друго място под небето, няма човек, който да се е докоснал до земите й или да е вдишал от въздуха й, и да не е станал по-добър или по-лош.” Това е казал George Bernard Shaw, който всъщност се оказа ирландец и в случая беше прав – Ирландия е наистина прекрасна страна, чийто простор вдъхва свобода, зелената й – отмора, а стотиците замъци и кръчми, бяха винаги готови да приютът посетителите от лошото време.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИРЛАНДИЯ:

Местоположение: Ирландия се намира в Северозападна Европа, като заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 от острова е заета от Северна Ирландия – част от Обединеното кралство.
Площ: 70 273 кв.км