RUSE

РУСЕ – МАЛКАТА ВИЕНА

автор: Ана Бонева


Аристократичният град Русе се издига гордо на Дунавския бряг и наднича любопитно малкия си румънски съсед Гюргево, който  се намира от другата страна на реката. Русе е най-големият български град на река Дунав и на пето място в страната по брой население. Известен е с европейския си облик и красиви сгради издигнати още през 19 век. Именно те спечелват прозвището на града „Българската Виена“.

Настанявайки се във високия хотел Рига, имахме възможност първо да разгледаме Русе от 12-тия етаж, където бе нашия апартамент. Дунава бе спокоен, а корабчетата по него изобщо не бързаха. Затова пък пристанището бе оживено, сякаш искаха да оправдаят първоначалното име на града, което било Сексагинта приста (от lat. Sexagita Prista, „пристанище на 60 кораба“). Днешното пристанище едва ли щеше да побере толкова кораба, но все пак Русенското пристанище бе най-голямото речно пристанище в България. Крайбрежната алея, която водеше към него привлече нашето внимание и ние започнахме разходката си по нея.

Тихият бял Дунав, не беше толкова бял, акостиралите корабчета обаче бяха. Облачетата отгоре им завидяха за тяхната белота и се разплакаха изливайки върху нас силен дъжд. Подгизнали бързо се скрихме в къщата-музей на Захари Стоянов. Служителката там шеговито сподели, че всичките й посетители днес изглеждали като корабокрушенци. В музея бе топло и уютно с мебели от 19-ти век. Разгледахме красиво подредените експонати предимно оръжия на българския революционер и помощник-апостол в Априлското въстание, както и негов пръв историограф с книгата си Записки по българските въстания, след което и главен организатор на Съединението на Княжество България и Източна Румелия – Захари Стоянов. Той първоначално бил овчарче, а след това чиракувал за шивач. На особена почит бе и неговата тъща баба Тонка или по-точно Тонка Обретенова, която имала 5 момчета и 2 момичета, и също активно се включвала в организираната национално-освободителна борба. Нейната дъщеря Анастасия Обретенова била женена за Захари Стоянов, а другата й дъщеря ушила знамето на Червеноводската въстаническа чета през 1875 г. Синовете на баба Тонка Петър Обретенов и Ангел Обретенов

били четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В музея бе изложен черепа на Хаджи Димитър. Другият й син Никола Обретенов пък бил четник в четата на Христо Ботев, като в музея имаше красив макет на кораба Радецки.

Дъждът навън продължаваше да вали, но въоръжени с чадъри не се отказахме от разходката си в „Малката Виена“, отправяйки се към многобройните старинни сгради-паметници на културата натрупани през дългогодишната история на града.

Историята на Русе бе много динамична и интересна. Първоначално тук е имало тракийско селище, което след това се разраснало на римска крепост с името Сексагинта Приста. По-късно селището станало владение на славяните, а през Първото и второто Българско царство укрепеният град носил името Русе, а по-късно и Гюргево. През османското владичество градът бил преименуват на Русчук, като е имал голяма крепост и е бил важен търговски център.  След Освобождението Русе е най-големия град в Княжество България и първият, който добива европейски вид.  

„Малката Виена“ днес бе запазила хубавия си централен площад, на който се издига  високия и красив Паметник на свободата, пазен отдолу с бронзови лъвове. Самата статуя представлява колона, на която е стъпила фигура на жена, държаща меч в лявата си ръка, сочещ в дясна посока, откъдето били дошли освободителите. Под колоната единият бронзов лъв разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и щита на Свободата.

Ние пък се пазихме от дъжда, скривайки се в една виенска сладкарница.  Решихме да опитаме прочутото виенско кафе, все пак се намирахме в Балканската Виена. И макар да не препоръчваме тази напитка, горещо съветваме да посетите красивия русенски град. Дунав е пленителен, а Русе е несъмнено неговата българска перла.


ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РУСЕ:

Местоположение: Русе се намира на брега на Дунав, в най-западната част на най-голямата крайдунавска низина – Побрежие.
Площ: 187,124 кв.км
Население:  159 798 човека

Официален език: български
Надморска височина: 98-102 м
Климат: умереноконтинентален
Часова зона: UTC+02:00
Валута: лев (BGN)
Допълнителна информацияhttp://www.ruse-bg.eu/index.php


Съвети при пътуване в Русе:

Най-добро време за посещение: през цялата година.
Типични храни и напитки: Казват, че река Дунав се опознава с рибени специалитети и в Русе можете да ги опитате. Особено сполучливо подготвят тук сач със зеленчуци и меса, които може да допълните с топли пърленки. Да не забравяме и прочутите консерви Русенско варено, известни в цяла България.

Места за посещение: В централната част на града има множество запазени сгради от края на 19-ти век, с красиви фасади украсени със статуи, гербове, колони и др. Величествен е Паметника на свободата и църквата Света Троица, интересни са къщите-музеи на Захари Стоянов и музеят Баба Тонка. Телевизионната кула в Русе е най-високата телевизионна кула в България, издигаща се на 204 м.

Leave a comment