ORLOVA CHUKA

Пещерите в България

ОРЛОВА ЧУКА– пещерата на орлите превзета от прилепите

автор: Ана Бонева


Някога в Стара Планина живели два орела. Те събирали храна от близката низина, но един ден се появил силен вятър и мъгла, и те не успели да стигнат до своето гнездо. Женският орел трябвало да роди всеки момент, затова мъжкият орел започнал да търси място да се скрият бързо от вятъра. Дърветата се огъвали от силния вятър, затова с клюна си орела започнал да премества здравите камъни от земята и така случайно намерил пещерата, където отвел своята любима. Там се родили техните малки орлета, който първоначално живеели там, а после като се научили да летят се отправили обратно към Стара Планина. Днес тази пещера носи името Орлова чука.

Измислих тази история, за да запаля въображението и пробудя любопитството на моя племенник докато пътуваме към пещерата Орлова чука. В пещерата обаче нямаше следи от орли, а бе дом на десетки видове прилепи. Още на входа на пещерата имаше указателна табела под формата на прилеп, където имаше много интересна информация за тези създания. Колкото до името на пещерата, оказа се идва от скалния венец, който стои над входа.

Входът на пещерата бе разположен под стотици стъпала, които се оказаха
хлъзгави под дъжда и ние внимателно се спуснахме по тях. Не бяхме обаче единствените посетители. Въпреки лошото време, групата ни наброяваше 18 човека, а екскурзоводът ни бе забавен възрастен човек, който увлекателно ни разказа интересни неща за пещерата и нейните обитатели. Научихме например, че прилепите живеещи тук се хранеха само с насекоми, а такива в момента нямаше навън. Насекомите излизаха само при температури над 12 градуса. Самата пещера бе с постоянна вътрешна температура от 14 градуса, но за наш късмет вътре също нямаше насекоми.

Прилепите ядяха по 3-5 грама насекоми на ден – една добре балансирана диета. Прилепите излизаха навън нощем и се връщаха обратно в пещерата преди зазоряване, криейки се от техните врагове – грабливите птици. Дневните грабливи птици по тези места летяха със скорост над 135 км/ч, я някои ястреби дори със 170 км/ч, докато прилепите се движеха около 70-80 км/ч, с такава скорост карах и аз сутринта поради проливния дъжд.

Прилепите живееха около 20 години, като екскурзоводът ни шеговито каза, че ги познавал добре и дори бе кръстил едно малко прилепче Гошко, което няколко пъти се прояви като домакин и ни посрещна в пещерата и летя над нас. Видяхме и много други прилепи, част от които се бяха скопчили едни в други и спяха. В пещерата видяхме и следи от предишните обитатели – пещерните мечки. Пещерата бе защитена и пазена най-вече заради техните следи. Тук бяха открити техни кости, а по стените имаше запазени резки от техните нокти. Екскурзоводът ни г-н Иванов ни призна, че пещерата бе безкрайна и все още не бе изследвана цялата, така че имаше възможност да се натъкнем на такава мечка. Групата ни се засмя, но не и децата. Повечето от тях вървяха през цялото време хванати за ръце за техните родители.

За първи път чувах за пещерни мечки, които се оказаха, че са били два пъти по-големи от полярните мечки и тежели над 1 тон. Живеели са по времето на ледената епоха. Вътре в пещерата се виждаха следи от лапите им по стените. Според гида ни такива следи мечките можеха да оставят само един ден в годината – на пролет щом се събудят след 5 месеца сън. Мечките спели свити на кълбо, а неизползваните им нокти ставали с дължина 6-8 см и закривени надолу. След сън при разпъването си мечките изпъвали тялото и лапите си, маркирайки стените преди хиляди години. След това мечките изминавали над 100 км в търсенето на храна, защото по това време нямало екскурзоводи, които да водят туристи в пещерата.

След това гидът ни по забавен начин ни разказа, че за изчезването на пещерните мечки вина имал нашия дядо Кроманьонеца, който убивал пещерните мечки, не толкова за месото, колкото за козината, която опъната на земята покривала площ от 8 кв. м гъст и тъмна, с дебелина 32-42 см, което било „Дормео-дюшеците на ледената епоха”, които в края на ледената епоха спомогнали за демографския бум и нарастването на населението.

Обиколката ни с екскурзовода в пещерата Орлова чука започна в 13:15 часа и продължи до 14:00 часа. Влизайки в пещерата се наложи на няколко пъти да навеждаме глави, като самата пещера се бе образувала от реката Черни Лом преди 2 милиона години. Когато реката била подземна, тя не се е движила вертикално, а турбулентно, във вид на водовъртежи и именно те бяха образували интересните форми и образования навсякъде в пещерата. Това бе наистина една от най-равните и една от най-топлите пещери, в които бях влизала. И тук имаше различни сталактити, сталагмити, сталактони и драперии (образованията по скалите), които растяха с по 1 см на всеки 100-150 години. Гидът ни показа и капките вода, които се подаваха от повечето образувания, същите идвали от дъжд или сняг паднал преди повече от 1 година. За една година водата минавала през 40 метровата скала. Така дъждът, който днес ни бе навалял, след една година щял да влезе и в пещерата.

Племенникът ми гледаше и поглъщаше всичко с очи – особено причудливите фигури наподобяващи еленче, перка на акула, динозавърска глава и др. Макар в пещерата да не бе останала много вода, все пак се бе образувало пещерно езерце с толкова чиста вода, че почти не се виждаше. Екскурзоводът ни каза, че това било езерцето на желанията и всеки можел да го докосне с ръка и да си пожелае нещо, което щяло да се сбъдне в рамките на една година. Хубаво е да вярваш в мечтите си и аз докоснах с ръка ледената вода, оставяйки и монета в страни.

След езерцето на мечтите влязохме и в първата по-голяма зала, която се наричаше Концертната зала, поради отличната си акустика. От тук тръгваше една от най-правите галерии, на която двама посетители можеха да се видят в цял ръст на 150 метра разстояние един от друг и която нашия гид наричаше Шанз-елизе. Перпендикулярно на нея имаше и друг коридор, който беше много по-дълъг, който обаче беше само за професионални пещерняци. Колкото пъти влизали хора от тук, няколко дни по-късно се връщали с открити нови пещери и коридори. Над 15 км бе дълга тази пещера, като в България имаше и по-дълга пещера, казваше се Духлата и се намираше в югозападната част на Витоша. Същата обаче не беше отворена за посетители, а само за пещерняци. Според фолклора пещерата Орлова чука била толкова дълга, че излизала на повърхността си чак в Румъния, същото обаче все още не бе доказано.

След като се разходихме из пещерното Шанз-елизе минахме през коридора Мечата пътека, която туристите често наричаха Отмъщението на екскурзовода, тъй като беше много тясна и ниска, и трябваше да ходим много приведени, за да излезем отново в близост до Концертната зала и от там до изхода на пещерата. Навън дъждът бе поспрял, но локвите и калта сякаш бяха станали по-големи, леко намокрени, и по-силно накалени стигнахме до колата и се отправихме към град Русе, който бе на по-малко от 40 км.

Пещерата Орлова чука ни впечатли, както с домакините прилепи и красиви образования, така и със забавните истории на екскурзовода ни.


ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОРЛОВА ЧУКА:

Местоположение: Пещерата Орлова чука се намира в Дунавската равнина на територията на община Две могили, на десния склон на долината на река Черни Лом. Пещерата е на 40 км от Русе и на 2.5 км от село Пепелина.

Дължина на пещерата: 13 437 м

Температура: 14 С

Най-добро време за посещение: от 1 април до 31 октомври

Работно време: понеделник-неделя 10:00 – 17:00 часа

Валута: лев (BGN)

Допълнителна информация: http://www.dvemogili.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=7&Itemid=15&lang=bg


Leave a comment