DRYANOVO

Пътуване с деца из България

ПЪТУВАНЕ С ДЕЦА
В ДРЯНОВО И ОКОЛНОСТТА

автор: Ана Бонева


В един летен следобед тръгнахме от София към Дряново с кола и по пътя си разказахме следната приказка:

Някога отдавана, преди много лета,
настанала студена и люта зима.
Тя покрила всичко с лед и снегове,
и всички се изпокрили в своите домове.

Животните треперили от студ и глад,
растенията не цъфтели, затрупани със сняг.
Нито едно цвете или трева,
не можело да пребори снежната преспа.

Дрянът, който е малко дръвче,
а някои дори наричат – храстче,
смело събрало сили
и срещу зимата решило да се изправи.

С помощта на няколко слънчеви лъчи,
то успяло да разцъфти.
Всички животни излезли от своите домове,
бързайки да похапнат от неговите цветове.

Дори пчеличките дошли,
и мед си направили,
а мечките щом чули това,
се събудили и изпогазили снега.

Така зимата била победена,
но преди да си тръгне Дрянът проклела:
да няма той никакви плодове,
докато е топло и слънцето грее. 

Но тя забравила за своята сестра – есента, 
И именно тогава раждал плодове дрянът. 
Дръвчето, което първо на пролет цъфти
И до последно на есен с плодовете си животните храни.

Има още много приказки и легенди за дряновото дърво. Заради своята здравина то задължително присъства в Коледната погача. От него се правят суровачките, а преди векове прабългарите са го ползвали за стрели и лъкове. Има вярвания, че дори Светият кръст бил направен от дрян.

Името на това дръвче носи и красивото българско градче – Дряново. Дали и този град е вълшебен и легендарен като своя съименник?

Оказа се, че ДА. Има цели филми за Дряновските легенди – историите за тях датират от управлението на Асеневци през Второто Българско Царство, други от Освободителните войни през 19-ти век. Мястото е наистина уникално и носи някакво спокойствие, и дори гордост.

Нашата разходка в града започна от музея на Кольо Фитчето – прочутият майстор на мостове и църкви – оставил неразрушимо наследство по нашите земи. На децата много им хареса залата с макети на част от творенията на знаменития майстор.

До музея има красиво издигнати къщи, и малък супермаркет, от който си взехме сладолед в топлия юлски ден. Именно на този площад се издига и прочутата Лафчиева къща, която се оказа, че е единствената запазена триетажна жилищна сграда от възрожденския период, построена около 1840 г. Тя е известна като

къщата без пирони, тъй като в конструкцията не е използван нито един пирон или желязна скоба. Друга прочута къща тук е Икономовата къща – дело на майстор Колю Фичето.

Отправихме се към красивата часовникова кула, построена още през 1778 г, покрай която имаше фонтани, които за съжаление в момента не работеха.

Много ни впечатли релефата карта на България в двора на СУ Максим

Райкович. Оказа се, че същата е направена от учителката по география Бонка Тихова и нейните ученици и съвсем точно пресъздава релефа на нашата родина. Личи си дори, че по реките е течало истинска вода, вливаща се в морето.

Цялото градче може да се разгледа за час, два, но на нас толкова ни хареса, че решихме да останем през нощта. Хотел Кентавър приятно ни впечатли – с прекрасен външен басейн, просторни стаи и вкусни храни.

На сутринта се разходихме от хотела пеша към моста на Колю Фичето, който е построен през 1861 г. и е оцелял в оригиналния си вид до наши дни.

Малко по-надолу бе и църквата „Свети Никола“ – също издигната от Кольо Фичето през 1851 г. с прекрасна камбанария.

Децата ни обаче останаха по-впечатлени от съвременния Пъмп Трак Дряново – площадка за скутери,

скейтбордове, кънки и дори колела, която видяхме по пътя за моста.

Прекрасно място за тичане и игри, а точно в страни е и архитектурния парк Камъкът вечен, състоящ се от каменни и дървени пейки и беседки.

Търсехме дрянови дървета в Дряново, но намерихме красиви паметници, къщи и детски площадки, с които градчето ни впечатли, и ни стопли с легендите си.

На 6 км извън града в посока Габрово се намира и Дряновски манастир, издигнат по времето на цар Калоян. Три пъти е разрушаван и изгарян, и три път наново възстановен. По време на Възраждането тук е имало около 500 монаси, което го превърнало в един от най-големите книжовни центрове. Днес атракция за децата са красиво изрисуваните икони, по които могат да се разкажат кратки библейски истории или просто да се запалят свещички за здраве и да се поставят  в  големите свещници пълни с пясък.

С децата ми събираме печати от 100-те национални туристически обекта, като същите могат да се взимат от Музея Кольо Фичето, Дряновския манастир  и пещерата Бачо Киро. Трите обекта са събрани под номер 22 и 22а.

Пещерата Бачо Киро е на по-малко от 300 метра пешеходно разстояние от манастира, като с децата влязохме вътре с надежда да видим прилепи,

но се оказа, че през юли същите се крият много навътре, за да родят своите малки. Прохладата на пещерата обаче ни се отрази добре. Оказа се, че това е първата благоустроена пещера, и тук са открити останки от епохата на палеолита. На входа бяха поставени статуи на първобитни хора – първите обитатели на пещерата. Навътре пещерата беше красиво осветена, като в Дъждовната зала залепихме по една монета в стената, намисляйки си желания. Моето желание се сбъдна – до мен имаше щастливи деца, които се наслаждаваха на краткото ни уикенд-пътуване.


Обща информация за Дряново:

Местоположение: Дряново се намира в подножието на Стара Планина, в Габровска област, като през града минава Дряновската река.

Площ: 28.1 кв.км

Население:  7069 човека (данни от 2022 г.)

Официален език: български

Надморска височина: 369 м

Климат: умереноконтинентален, отличаващ се със студена зима и сравнително топло лято.

Часова зона: UTC +2

Валута: лева (BGN)

Допълнителна информация: http://dryanovo.net


Съвети:

Най-добро време за посещение: през цялата година.

Типични храни и напитки: Пърленките тук са много вкусни, като можете да опитате и старопланинска погача с кашкавал. Ние останахме много доволни от кебачетата и овчарската салата в гостилница Дряновски манастир.

Места за посещение: Дряновския манастир Св. Архангел Михаил и пещерата Бачо Киро, които са извън града, в центъра заслужава да се посетят музея „Колю Фичето“, Лафчиевата къща (в която има етнографска експозиция за историята на Дряново), мостът на майстор Колю Фичето, Релефната карта на България, църквата Св. Никола, Часовниковата кула и китните централни площадчета изпъстрени с цветя и фонтани.


Leave a comment