For English version click here.

Пътуване в Австрия

АЛПИТЕ

Бял пухкав сняг. Километрични отлични писти. Удобни лифтове от всички страни, които те отвеждат до върха за броени минути. Това са Алпите – гръбнакът на Европа – най-голямата и висока планина разпростираща се изцяло в Европа и заемаща 11% от нейната площ. Осем държави си поделят тези снежни територии, а именно: Лихтенщайн (100 % от територията на страната е в Алпите), Швейцария (75% от нейната площ е в Алпите), Италия, Германия, Франция, Словения и дори Монако.

Името Алпи най-вероятно идва от староанглийската дума “alp”, което означава заснежен връх. Друга теория е, че произлиза от думата “albus”, което означава бял и отново се свързва с белите върхове. Над 100 върха в Алпите имат височина от над 4 000 метра, и затова я наричат „планината на четирихилядниците“. Най-високият връх е Мон Блан (Mont Blanc, в превод от френски Бялата планина), който е с височина от 4809 м. Френският град Genoble е най-големият алпийски град и затова някои го наричат „столицата на Алпите“. След него идва Инсбрук, който е втори по големина, но затова пък е на челна позиция като най-голям ски курорт в Алпите. И определено е едно от най-добрите места за ски, на които съм била.

ИНСБРУК

Инсбрук (в превод от немски Innsbruck означава „мостът над река Инн“ и това значение е залегнало и в герба на града) е истинско алпийско бижу, разположено на двата бряга на река Инн. Това е главният град на австрийската област Тирол и безспорно едно от най-добрите места за ски в Австрия. Градът е домакин на няколко зимни Олимпиади (през 1964 и 1976 г. тук се провеждат Зимните Олимпиади, а през 1984 и 1988 зимната Параолимпиада).

Историята на Инсбрук датира още от Каменната ера, като областта е населявана много преди идването на римляните, които през 4-ти век установяват военен гарнизон под името Veldidena. За първи път името Инсбрук се споменава като Oeni Pontum, което на латински означава мост над Ин, като тук бил разположен важен мост над реката Ин. Днешният герб на града съответно показва именно този мост от 1267 г. видян от птичи поглед. Инсбрук става столица на Тирол през 1429 г. и през 15-ти век е политически и културен център на император Максимилиан І.

КАК ДА СТИГНЕТЕ ДО ТУК?

Макар в Инсбрук да има летище, полети до там се извършват само Австрийските авиолинии (от Виена) и Луфтханза (от Франкфурт), което сравнително оскъпява пътуването. Сравнително по-икономичен вариант е полет до Мюнхен или Меминген, от където можете да вземете влак или кола под наем.

Ние избрахме летище Мюнхен, а колата ни под наем беше от Budget rent-a-car: луксозен Ситроен комби, който имаше повече екстри, от колкото можехме да ползваме. Размразяването на предното стъкло ставаше за секунди и отопляемите седалки определено ме впечатлиха. Пътуването на 26 декември се оказа учудващо спокойно по магистралите, като малко преди да стигнем в Австрия отбихме на една бензиностанция и си закупихме австрийска винетка. Пътят от летището на Мюнхен до Инсбрук бе около 2 часа и половина.

БИРГИТЦ

Инсбрук предлага отлични хотели, но ние се бяхме спрели на настаняване по-близко до пистите, в уютен семеен хотел Сингер, разположен на 10 км над Инсбрук в живописното курортно градче Биргиц. Селището е възникнало 100 г.пр.н.ер. под името Birga, като днес е традиционно тиролско градче разположено на 860 м надморска височина в слънчева низина над Инсбрук, в сърцето на Тирол.

Тук има малка църква, чешма и прекрасна гледка към Алпите. Биргитц се слави със своите шейни теглени от кончета и естествена ледена пързалка, като ние се възползвахме и от безплатните автобуси, които спираха на няколко метра от хотела и ни отвеждаха за по-малко от 15 минути до Axamer Lizum, с безбройните дълги и отлични писти.

AXAMER LIZUM

За 7-дневния ни престой не успях да обиколя всички писти. Същите се разпростират от 1583 м до 2340 м надморска височина и са отрупани с пухкав, здрав, дебел сняг. Сред тях има 4 км лесни писти, 27 км писти със средна трудност и 10 км трудни писти. Цената на дневния билет за всички писти бе 33.50 евро, което не беше много по-различно от цените в България, само дето пистите и съоръженията не могат да се сравнят и докато в България прекарвах повече време по опашките на лифтовете, от колкото на пистите, то в Алпите опашка не видях, само безспирно свободно пускане по широки и отлично обработени писти. Това са Алпите – удоволствието да караш ски.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ИНСБРУК

​Нашата разходка в Инсбрук започна от Триумфалната арка издигната в южния край на улица Мария Тереза. Същата е издигната по нареждане на Мария Тереза по случай сватбата на нейния син Леополд за Мария Лудовика Бурбон-Испанска през 1765 г. По същото време обаче ненадейно умира съпругът й император Франсис I, така южните орнаменти на арката символизират радостта и сватбата, а северната страна – трагичната смърт.

​Продължихме по широкия булевард Мария Тереза, от двете страни на който има красиво изписани сгради, коя от коя по-хубава. Стигнахме до колоната на Анна (Annasäule), която е издигната като благодарност за оттеглянето на баварската армия, на 26 юли 1703 г. (денят на Св. Анна). На върха на колоната има статуя на Дева Мария, а под нея барокови фигури на Св. Анна, Св. Касиян, Св. Вигилй и Св. Георги. При нашето посещение на площада бе оформен красив коледен пазар с множество дървени къщички и сергии, придаващи още по-приказна атмосфера.

Неусетно стигнахме и до един от символите на града – Златният покрив. Същият е издигнат на предната фасада на някогашната цитадела от 1420 г., като 2657 позлатени керемиди са поставени на покрива на терасата по случай сватбата на император Максимилиан за Мария Бианка Сфорза от Милано през 1494 г.  От тук по-късно императорът наблюдавал различни турнири и празненства, а златната зала, в която той се е венчал, днес продължава да се ползва за сватбени церемони.

​До Златния балкон се намира и кметството с градската кула (Stadtturm), от където се разкрива една от най-красивите гледки към града. Инсбрук е истинско алпийско бижу и ако 169-те стъпала не ви уморят до върха на кулата, то гледката от горе ще ви остави без дъх и думи. Инсбрук е истинска приказка.

Срещу кметството, диагонално на златния покрив, е издигната красива бяла сграда – къщата на Хелблинг. Същата се смята за една от най-красивите буржоазни къщи в Австрия и стените й са отрупани с красиви орнаменти.

Ние се отправихме към следващия символ на Инсбрук – реката Инн с накацали по бреговете пъстри къщи. За да стигнем до тях минахме през старата крепост Отобург, спомената за първи път през 1460 г. и смятана за една от най-старите сгради в Инсбрук. Особено ми харесаха орнаментите по прозорците с цветовете на австрийското знаме. Днес вътре се помещава луксозен ресторант, с прекрасна гледка към реката Инн.

Вероятно най-хубавата панорамна гледка към Инсбрук е от ски-скок съоръжението Bergiselshanze издигнато през 2002 г., до което може да се стигне пеша за около 30 мин. или да се вземе трамвай 1 или 6. На върха има кафене, където да со отпочинете и наслаждавате на красивия пейзаж.

​Вместо да ходим пеша, ние решихме да се насладим на панорамата от другата страна на града, качвайки се на лифт-фуникуляр, който ни отведе до Seegrube  и Hafelekar (2300 метра височина), където гледката към Инсбрук бе невероятна и искрено ме впечатли. Трудно е да се откъснеш от такава красота и затова решихме да удължим престоя си на върха, като хапнахме вурсчета с бира в ресторанта.

​Лифтът имаше спирка и на Алпийската зоологическа градина (Alpenzoo), която е най-високо разположената зоологическа градина в Европа (на 750 м надморска височина). В нея има над 2000 животни от 150 вида част от алпийската флора и фауна.

На следващия ден разгледахме красивия алпийски замък Schloss Ambrass, издигнат на един хълм над Инсбрук. Още през 10 век на това място е имало военна крепост, която е напълно разрушена през 1133 г. В днешния си вид замъкът е построен от Archduke Ferdinand II, вторият син на император Фердинанд І. Когато той получава тиролската област през 1563 г. поръчва на двама италиански архитекти да построят тук ренесансов замък, посветен на съпругата му Philippine Welser, за която се оженил тайно. Особено впечатляваща бе балната зала, чийто таван и стени бяха приказно изрисувани. Гледката към Алпите отвън бе не по-малко красива и вдъхновяваща.

С колата отидохме и до друга уникална забележителност на Инсбрук – музеят на Сваровски или т.нар. Кристален свят на Сваровски (Swarovski Kristallwelten). Същият е разположен в изкуствено обособена пещера, която прилича на тази от приказките за Али Баба и 40-те разбойника. От вътре бляскави стаи те отвеждат в приказен и сияен свят, като минавахме през различни зали, всяка с отделна тематика, с различно декорирани кристали, на фона на ефектно осветление и приятна музика. Музеят бе открит през 1995 г. по случай 100-годишния юбилей на световноизвестната фирма „Сваровски“. Не по-малко впечатляващ от музея бе и магазина за сувенири в края, както по отношение на асортимент, така и на цени. Задължително си взехме по един подарък-спомен от тук, който за мен ще си остане вълшебен, защото знам от какъв приказен свят идва.

Вечерта решихме да посетим Националния театър наслаждавайки се на прекрасна оперета. Театърът е построен през 1844-46 г., като през 1961-67 е обновен и допълнен, като днес тук се изнасят множество представления, освен театрални, така и на различни опери и оперети.

Пред театъра се издига красив фонтан на Леополд. Леополд V е управлявал града в периода от 1618 и 1632 г. Самият той е поръчал изготвянето на фонтана през 1621 г., но чак през 1893 г. същият бил завършен съгласно първоначалните планове. Статуята на Леополд V е уникална с това, че същият стои на кон, на който само задните крака служат за опора, без да се налага опашката допълнително да задържа фигурата, както е на много други места.

Беше 31 декември вечерта. В театъра ни раздадоха по чаша шампанско преди представлението. Самият спектакъл Ein Walzertraum (оперета от Oscar Straus) беше много забавен, изпълнителите отлични, музиката – великолепна. Беше много приятно да завършим годината по толкова приятен начин. Оперетата приключи към 22:00 часа и си направихме разходка из осветения приказен Инсбрук. На централните площади бяха оформени сцени и музиката огласяше целия град. Хората се веселяха и макар да беше студено, бе едно от най-красивите места за посрещане на новата година. Точно в полунощ над реката Инн започна грандиозно 15-минутно фойерверк шоу с музика от виенски валс. Новата година вещаеше да е добра и започна като истинска приказка.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИНСБРУК:

Местоположение: Инсбрук е център на австрийската провинция Тирол, намира се в Западна Австрия, в долината на река Ин в Алпите.
Площ: 104.91 кв.км (петият по големина австрийски град)
Население:  130 894 човека (данни от 2016 г.)
Официален език: немски
Надморска височина: 574 м
Климат: континентален климат с алпийско влияние, което очертава студена зима и лято с често променливо време.
Часова зона: UTC+1
Валута: евро (EUR)
Допълнителна информация: https://www.innsbruck.info/en/