For English version click here.

Екскурзия до Обединените Арабски Емирства

Дубай сякаш е излязъл от приказките за 1001 нощ, като вместо вълшебна пръчица, използвал петрола, който в миг трансформирал малкото градче в огромен мегаполис, държащ почти всички рекорди в света за най-голям, най-бърз, най-скъп и т.н. Полетът от София до тази вълшебната страна на безкрайните възможности продължи около 5 часа, като летището в Шаржа бе светло с големи куполи като джамия. Наравно с проверката на паспортите ни сканираха и зениците на очите, като тези строги мерки благоприятстваха върху почти нулевата престъпност в страната. Пътуването от летището Шаржа до Дубай също отне около 1 час, като по пътя научихме, че  Обединените Арабски Емирства всъщност се състоят от седем емирства – Абу Даби, Дубай, Шаржа, Аджаман, Фуджейра, Рас ал Калма и Ум ал Куейн. Същите се обединяват през 1971 г., създавайки държава от 83600 кв.км, с 6 милионно население и много богата. Интересното е, че властта била поделена между различните емирства, т.напр. емирът на Абу Даби е винаги президент на ОАЕ, емирът на Дубай е винаги вицепрезидент и мистър-председател, като тези два поста са наследствени. Управникът на Шаржа съответно е министър на икономиката и търговията и т.н.

Движейки се от Шаржа към Дубай, видяхме много строежи, които завладяваха пясъчните територии. Иначе пясъкът ни впечатли още на кацане, като не бях виждала толкова много пусти пясъчни територии, на които само на места имаше ограждения и малки сгради. Въпреки това на отделни места бяха засадени палми и имаше зеленина. Разстоянието от Шаржа до Дубай не бе голямо, но поради големите задръствания пътят отнемаше повече време. В Дубай видях най-големите и хубави магистрали, някои от които с по 8 платна, но дори тук се образуваха задръствания, тъй като всяко семейство има поне 3-5 коли, или за всеки член на семейството по една кола. Бензинът им е безбожно евтин, по 1.50 драхма на литър в Абу Даби и по 1.60 в Дубай или това прави под 60 стотинки за литър. „Черното злато“ / Петролът бе направил тази държава толкова богата, но тъй като тези ресурси не са вечни, емирът на Дубай отдавна е започнал да превръща страната в основен финансов и търговски център на изтока, както и в основна туристическа дестинация.

Още с наближаването на Дубай високите небостъргачи ни впечатлиха с уникалната си архитектура. Нямаше два еднакви небостъргача и сякаш всичките се конкурираха по уникалност. В Интернет бях намерила статия, според която през 1991 г. в Дубай е имало само 1 небостъргач, а днес те са около 400! Не успяхме да ги преброим, но бяха много, почти колкото и моловете. Докато пътувахме с рейсчето, екскурзоводката ни обясни, че климатът в Дубай е много горещ, особено през лятото. Юли и август температурите надхвърлят 40, а понякога и +50 градуса. За целта са издигнати множество молове, които представляват големи центрове за забавления и магазините са само малка част от тях. Същите са климатизирани, с множество заведения за хранене, кина (само в един от моловете кината бяха 22), в Мола на Емиратите има закрита ски писта, в Мола на Дубай има ринг за фигурно пързаляне, водна зоологическа градина, увеселителен парк на закрито и др. 

Настанихме се бързо в хотела, като веднага излязохме навън, за да стигнем до близкия мол, от където да вземем двуетажния туристически автобус, с който да придобием първоначална представа за Дубай. Първото ни впечатление бе, че градът е огромен и стигането от една точка до друга отнемаше много време.

Качвайки се на двуетажния автобус, можехме да се насладим не само на гледките, но и на силния вятър. Взехме си 24-часов билет комбиниран с нощен тур, и буквално треперихме от студ повече от 5 часа, но пък направихме над 400 хубави снимки, които ни топлиха. Трудно е да се опише, че сме измръзнали именно в Дубай, където дневните температури по това време надхвърляха 30 градуса, вечер обаче същите бързо спадаха на 18, а западният вятър ги правеше да изглеждат още по-ниски.

След 2 часа обиколихме едва 60% от града без да слизаме от рейса. Беше жалко да виждаме толкова много и интересни неща, а да нямаме време да слезем и да ги разгледаме от вътре. Гледахме градът отстрани и все още не можехме да го усетим, освен вятъра, който сякаш се усилваше. Автобусът имаше и закрита долна част, но снимането през стъкло си е предизвикателство, особено по време на движение. За това не станах от мястото си на втория етаж, където със слушалки слушах екскурзовода на английски (имаше още 10 други езика), който разказваше интересни неща за бляскавия Дубай, който обаче все още гледахме като на екран, без да слезем и усетим.

Нощният тур бе също впечатляващ. Вместо слушалки си имахме екскурзовод на живо. В края на обиколката автобусът ни остави в мол Wafi, където имаше светлинно шоу. Не бяха прочутите танцуващи фонтани, но пак успяха да ни впечатлят. Няколко прожектора сменяха светлините си върху фасадата на мола под звуците на музика и получаващите се ефекти създаваха  чудесна туристическа атракция.

В края на програмата рейсът ни остави пред Мола на Емиратите в 22:00 часа, от където пеша се прибрахме до хотела и бързо заспахме, стоплени най-сетне под топлите завивки.

На следващия ден сутринта решихме да изпробваме и метрото в Дубай. Това е първото в света напълно автоматизирано метро без шофьори. Голямото откриване е било на 09.09.2009 от 09:09 минути от Емира на Дубай. Същото е изцяло климатизирано и е един от най-евтините начини за предвижване в града. Спирките му бяха огромни и се виждаха отдалеч. Екскурзовдката обаче ни беше предупредила, че в метрото е напълно забранено да се яде, пие и дори дъвчи. Навсякъде имало камери и всяко нарушение са наказвало с глоба от минимум 100 драхми (41 лева).

Ние взехме метрото до спирка Burjuman (който разбира се е поредния мол) и от там се качихме отново на двуетажния автобус, който ни отведе до малко пристанище, където акостират туристическите корабчета и ние се качихме на едно от тях, като цената бе включена в билета на рейса. Вместо в 11:30, корабчето тръгна със 7 мин. закъснение съвсем бавно без да бърза. Точността не е от силните страни на арабите, пък и в тази жега, за къде да бързат.

Слънцето печеше ярко и все пак ние предпочетохме да седнем отпред на откритата палуба, за да снимаме по-добре. Корабчето бе дървено на 2 етажа, като по-голямата част от горната палуба бе с навес и навсякъде имаше маси със запрашени бели покривни и множество столчета. Персийският залив бе спокоен и ние необезпокоявани от клатушкания можехме да снимаме до насита отрупаните със сгради брегове.

След като свърши едночасовата разходка се наложи да изчакаме 20 мин. (времето, през което минават туристическите бусчета) и да слезем на следващата спирка №6 – Дубайският музей. Самият музей е разположен в сграда на военно укрепление с много интересни експонати на оръжия, ножове и покъщина. Бяха издигнати макети и експонати на истински арабски лодки и сламени къщи. Под земята имаше етнографски музей, в който бяха направили хора в реални размери в тяхната ежедневна дейност. Имаше ковачи, продавачи, шивачи, учители с ученици и др. Музеят ме впечатли с високите си технологии и начин на представяне.

От музея за по-бързо се придвижихме с такси отново до мол Burjuman, където се включихме в синята линия на туристическите автобуси и се отправихме към хотела, от където в 15:30 щеше да започне организираната ни екскурзия Сафари в пустинята.

По пътя направихме прекрасни снимка на Burj al Arab. Бурдж ал Араб е луксозният 5-звезден хотел, който претендира да е 7-звезден, поради големия си лукс и обслужване. Това е и най-високият хотел в света (поне за момента), който се издига на 321 м височина. Хотелът е построен върху изкуствен остров, отдалечен на 280 м от брега на Персийския залив, свързан с него чрез тесен мост. Достъпът до хотела обаче е ограничен само за гости на хотела или с резервации в ресторанта. Следобедната закуска в ресторанта е по 140 долара. От вън сградата е уникална, като представлява платно на кораб.

От тук туристическият автобус ни откара на друг изкуствен остров с множество хотели – Палмовите острови. Това са едни от най-големите изкуствени острови в света, с прекрасната форма на палма, която обаче може да се види добре само от високо. От земята ние не можехме да повярваме, че сме на изкуствен остров, от всичките тези големи магистрали и хотели. Автобусът ни спря пред хотел Атлантис. Този хотел бях виждала по телевизията, като се оказа, че са 2 идентични хотела – единият е в Дубай, а другият на Бахамите. Дано успея да се снимам и с двата!

Стигнахме на време в хотела, като не след дълго дойде и джипа, който заедно с други туристи ни откара в пустинята. Част от емоциите бяха в екстремното каране на колата, която се изкачваше рязко и слизаше още по-рязко сред гигантските дюни. Пясъкът като вода стигаше и се удряше в прозорците, а ние се опитвахме да снимаме камилите, които тук таме се появяваха сред дюните. Това возене на джип носеше името „пустинна въртележка“ и беше разбираемо защо.

След около 30 мин. стигнахме до бедуинското селище, което представляваше ограден със сламена ограда голям двор, в който имаше различни развлечения за туристите. Пред самия вход имаше отделно заграждение за камили, които туристите можеха да пояздят и аз разбира се бях въодушевена. Качването на камила бе много по-лесно от качването на кон, когато обаче същата се изправя или сяда, трябва да се държиш много здраво, защото същата се клати на всички страни. Един бедуин я държеше за въже и направихме едно кръгче. Беше кратко, но бях много доволна. Камилата определено ми хареса и ми стана едно от любимите животни – поне в ОАЕ.

След язденето на камили, можехме по желание да се облечем и снимаме в народните им носии, които за жените са съответно черни абаи. Кандури пък се нарича мъжката бяла дреха, която арабите носят отгоре. Черното определено не е моя цвят, но пък можех да се снимам и с един сокол, който разкраси черните ми снимки.

Снимки продължихме да правим и след това, като се пързаляхме със сноуборд до дюните, които бяха като истински ски писти. Най-хубавите снимки разбира се станаха по време на залеза, когато слънцето бавно се спусна над дюните, осветявайки всичко в златни цветове. Най-интересното на пустинята, а и на плажът в Дубай след това, бе че пясъкът им НЕ се нагорещява от слънцето. На черноморските ни плажове следобед човек не може да стъпва по пясъка, толкова е горещ, а тук същият е прохладен през целия ден. Пясъкът е много ситен и фин като брашно, беше ми много приятно да го пипам с ръце, само дето и двете ми обувки се напълниха с пясък, който дори в хотела трудно отстраних.

Вечерната програма в бедуинското селище включваше танц на кючекиня и танц на въртящ се мъж с голяма пола, бюфет и барбекю с различни ястия, като повечето от храните бяха доста пикантни. Имахме на разположение безплатни безалкохолни напитки и вода. Седяхме на земята върху множество застлани килими и възглавници. Пикникът на лунна светлина ми хареса, а звездите макар и далеч бяха много и прекрасни. Късно вечерта (около 22:00 часа) джипът ни върна обратно в хотела.

Следващият ден бе петък, който бе почивен ден в арабския свят. В Дубай дори метрото работи в петък чак от 13:00 часа, затова се наложи да вземем такси за да стигнем до мол Дубай, където бе входът за Burj Kaliha – най-високата сграда в света. Бурдж Халифа (в превод от арабски „Кулата на Халифа“) е най-високата сграда в света, издигаща се на височина 828 м (Айфеловата кула напр. е висока 324 м.). Тук се намира и най-бързият асансьор в света (18 м/с), това е сградата с най-много етажи (160), най-високата външна наблюдателна площадка: на 452 м, най-високата джамия (на 158-ми етаж), най-високия плувен басейн (на 76-ти етаж), най-високия нощен клуб (на 144-ти етаж) и др. Общо взето докато бяхме в ОАЕ научихме, че всички рекорди по най-големи, най-бързи, най-скъпи и т.н. се държат от тях. Сградата обаче е уникална, вдъхновена от цвете, цялата е остъклена и отразява слънчевата светлина. Издигната е между края на 2004 и началото на 2010 г., точно по време на финансовата криза, която се е усетила дори тук. Първоначално името на сградата е била Бурдж Дубай, но тъй като в последствие пари по проекта идват от Абу Даби, кулата е преименувана на името на емира на Абуд Даби и президент на ОАЕ – Халифа ибн Заид ал-Нахаян.

Двата асансьора само за минута превозват туристите до 124-тия етаж, от където бяхме захласнати от прекрасната гледка. Според брошурите от тук се виждало 95 км далечина, което е трудно да се прецени, но е лесно да се видят всички големи небостъргачи в Дубай, които изглеждаха като значително по-малки и можехме спокойно да огледаме техните покриви. Обиколката и снимките отгоре ни отнеха поне един час, като отново бях възхитена и очарована от Дубай. Слизайки от кулата, сякаш слизахме от 7-мото небе, всички бяха с огромни слънчеви усмивки от прекрасните пейзажи, които бяхме побрали във фотоапаратите и в очите си. Разходихме сме из Дубай Мол, в който има огромна ледена пързалка, подводна зоологическа градина, огромен аквариум, увеселителен парк на закрито, водопад, множество фонтани и красиви алеи за разходка. Наистина пазаруването в тези молове, е само една малка част от всичките атракции. Вътре беше прохладно и всичко блестеше от чистота.

След мола взехме такси и отидохме до Madinat Jumeirah – истински оазис в Дубайската пустиня. Представлява 5-звезден хотелски комплекс с множество изкуствени канали, по които човек може да се разходи с гондола. Палмите и красивите сгради се отразяват във водата и позират на туристите. В далечината се вижда 7-зведният хотел Бурж ал Араб, който на обяд беше обгърнат в облаци и само върхът му се подаваше из облаците, сякаш наистина предлагаше почивки в самия рай.

Беше прохладно, фонтаните румоляха, гондолите ни подминаваха и ние бавно се разхождахме, попивайки това прекрасно място с всичките си сетива.

След това решихме да стигнем пеша до близкия обществен плаж, който обаче се оказа на 30 мин. разстояние, защото трябваше да заобикаляме 3-те петзведни хотела – Medinat, Jumeira и Burj al Arab. Минахме и покрай голям воден увеселителен парк, като вървяхме по тротоар, с пъстри цветни алеи. Цветята ухаеха великолепно, сякаш се перчеха, че не са изкуствени и че за тях се полагат големи грижи, а от тях се искаше да се усмихват на слънцето и да раздават на минаващите се богатия си аромат.

Общественият плаж бе сравнително малък, не много широк, но водата бе прохладна и толкова приятна за джапане. Пясъкът бе все така фин и прохладен, и мястото бе идеално за кратка почивка. Направихме си и чудесни снимки на фона на 7-зведния хотел Бурдж ал Араб, като си събрахме красиви цветни миди. Неусетно следобеда отмина и отново с такси се върнахме в мола на Дубай, където в 18:00 часа започна прочутото шоу на фонтаните. Това разбира се е най-голямото шоу от светлина, музика и вода в света, като водата се издига на 150 метра височина (равно на 50-етажна сграда). Застанахме на едно мостче, точно срещу Бурдж Халифа и се чудехме дали с появилия се лек вятър, водата нямаше да изпръска нашите камери, но нямаше пръски, само невероятно и прекрасно шоу, като водата в пълен такт с музиката се движеше и оприличаваше различни форми. Първата песен бе едва 2 минути и нямахме търпение шоуто да продължи, но следващата песен бе чак след 30 мин. Прозвуча I’ll always love you на Уитни Хюстън и програмата беше още по-добра от първата песен. Слънцето бе залязло и се появиха светлините сред водата. Третата песен (която започна след 19:00 часа) бе на Andrea Bocelli – Time to say goodbye и въпреки че беше много красиво, ние решихме да кажем good-buy на мола, който бе огромен и въпреки това препълнен с хора, а и на нас ни стана отново хладно, въпреки цялата събрана топлина през деня.

В Дубай видяхме как с много пари, човек може да сбъдне и най-дръзките си мечти. Бедната природа бе компенсирана с 2 милиона кубика вода (преработена от морето), и градът се радваше на прекрасна зеленина, по бреговете се издигаха изкуствени острови, направени изцяло от естествени материали. Светлината и водата танцуваха, и беше трудно да се представи, че всичко това преди е било пустиня, а Дубай – малко рибарско селище. Едва ли предишните поколения и в най-смелите си мечти са вярвали, че Дубай толкова ще процъфти.

Тук няма бели нощи, но булевардите и града са така добре осветени, че на човек не му се прибира у дома, а иска да поглъща още музика и светлина.

Дубай е наистина като излязъл от приказка, при това вълшебството и удивлението продължават да се появяват, опитвайки се този град да съвземе всички най-добри по-, по- и най- световни класации.

ОАЕ ме впечатли много приятно, та това е една от най-сигурните държави в света, с ниска и почти никаква престъпност, с висок стандарт и условия на живот, и все пак всичко тук е издигнато изкуствено с много пари, а нашата страна макар и бедна е естествена и творение на природата. Дано не я превърнем в пустиня, а ако го сторим, то нека да е поне като Дубайската.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДУБАЙ:

Местоположение: Дубай е разположен на югоизточния бряг на Персийския залив и е едно от седемте емирства съставляващи Обединените арабски емирства.
Площ: 4 114 кв.км
Население:  2 459 068 човека (към 2016)
Официален език: арабски
Надморска височина: 11 м
Климат: сух и горещ. Казват, че Дубай има два сезона: горещ и още по-горещ.
Часова зона: UTC+4