For English version click here.

Най-красивите места в Китай

Приказно красивата древна китайска столица Сиан е разположена на 1114 км от Пекин. Ние тръгнахме от китайската столица с директния нощен влак, който тръгна в 19:00 часа и пристигна в Сиан към 08:00 часа. Влакът бе сравнително чист, макар, че двуетажните легла не бяха толкова удобни, колкото тези в хотела от предишната вечер, пътуването мина добре. Влакът приятно протракваше и ни приспиваше, като не беше изобщо пренаселен, както преди това бях чела за Китай. В Интернет имаше статии, че китайските влакове са толкова пълни, че хората спели прави по коридорите облегнати един на друг. Бях прочела, че и тротоарите са толкова пълни с хора, че човек можел да върви само странично, пробивайки си път с рамена. Това въобще не се оказа вярно, поне в края на месец май. Китай ми се стори много спокоен и дори безлюден при толкова много народ на теория. Когато попитахме екскурзовода къде са хората и защо улиците не са толкова оживени, той ни отговори, че същите са на работа. Всички работеха освен нас – туристите. Така ние се  насладихме на възможността да си легнем в един град и сутринта да се събудим в друг.

Пристигнахме в Сиан рано сутринта и на гарата ни очакваше местния екскурзовод, Нася, която ни разказа повече за родния си град. Рейсът ни отведе първо в хотела, където имахме 1 час – за взимане на душ и закуска, след което освежени се събрахме отново в рейса и започна туристическата ни програма в древната китайска столица Сиан. В превод Сиан означава „западна безопасност“ и това е един от най-старите китайски градове с над 3100 годишна история. Предишното име на града е било Ю винг или Вечен мир. Всъщност именно в покрайнините на града е открито и неолитното селище Банпо, което щяхме да посетим на следващия ден, и което датира отпреди 6500 години. Такава богата история е трудно да се опише, затова само на кратко научихме, че градът става важен културен и политически център на Китай още през 11 век пр.н.ер. Градът става столица през 202 г.пр.н.ер., като именно тук първият китайски император Qin Shi Huang издига своята прочута теракотена армия, която отново щяхме да видим на следващия ден.

Този ден ни предстоеше разходка в центъра на града, където има много запазени стари сгради, както и модерни такива. Жителите в града са над 8 милиона, но на мен отново ми се видя цифрата преувеличена, гледайки и снимайки почти празните тротоари. Беше горещо, но и облачно. Въздухът бе сякаш по-тежък тук, но настроението ни бе леко и нямахме търпение да се разходим из този живописен и красив град.

Първата ни спирка бе край Древната градска стена. Това е една от най-старите и добре запазени градски стени в цял Китай. Тяхното строителство е започнало през 194 г.пр.н.е. и е продължило 4 години.  Дължината на стените достигала 25.7 км. По-късно стените отново били издигнати от династията Минг през 1370 г., които обгръщали много по-малък град с обща дължина от 13.7 км, с височина от 12 метра, на места с дебелина от 15 метра. Има 4 основни порти (иначе общо са 18), всяка със свое име: Changle (означаваща вечна радост) на изток, Dnding (хармония и мир) на запад, Yongning (вечен мир) на юг  и Anyuan (вечна хармония) на север. Южната врата е смятана за най-красиво декорираната. Тя е в близост до часовниковата кула и центъра на града. Ние обаче посетихме Северната врата, където нямаше почти никакви хора, и успяхме спокойно да се разходим по крепостта стена, наслаждавайки се на града под и около нас. По самата стена бяха издигнати много лампи, от които се разнасяше и спокойна китайска музика и бе наистина много приятно човек да се разходи тук. Такава дълга стена едва ли може да се обходи цялата, но поне малка част от нея успяхме да „покорим“ и тя съответни успя да ни „заплени“.

След градската стена, автобусът ни отведе до историческия музей в Сиан. Китайците имат поговорката, че „Можеш да усетиш 50-годишните промени на Китай в Shenzhen, 500-годишните – в Пекин, а 5000-те години в Сиан”. Най-доброто място за проследяване на тази история е естествено музеят. Този модерен музей е отворил врати на 18 май (денят на музеите) 2007 г.

Самият музей мен не ме впечатли особено – вероятно защото не успях да го разгледам целия. Екскурзоводката ни беше оставила по-малко от час свободно време и трябваше сами да обикаляме неговите зали. Според брошурите тук се съхраняват над 130000 културни реликви, а аз видях по-малко от 100 експоната! Това, което разгледах бе подземието, където бе поставен голям красив макет как е изглеждал преди и сега град Сиан. На първия етаж съответно имаше множество печати, йероглифи и няколко монети.

Това, което ме впечатли истински беше паркът около музея, който беше огромен и включваше различни здания, включително Пагодата на малката дива гъска. Интересно име за интересна сграда. Научих, че пагодата е вид храм, в който се съхранява будитската култура. Тази пагода тук е построена през 707 г.н.ер., състои се от 13 етажа и достига 43 метра. В основата си е квадратна, като стъпалообразно се извисява към небето. Построена е учудващо здраво, особено в тази част на Китай, която се смята за земетръсна зона. След толкова много земетресения единствено последните два етажа (преди е била на 15-етажа) са се увредили. Дори получилите се пукнатини с времето са се наместили и сега е като нова. Невероятно е, човек да минава покрай толкова стари здания. Нямах време да влизам вътре и да се изкача по многобройните етажи, а всъщност не знаех и че е позволено. Успях поне да се разходя из парка, в който имаше много различни статуи на дракончета и други фигури, имаше голяма камбана, фигури на големи костенурки и красиво езеро с мостчета. Всичко навяваше хармония и в мисълта си поздравих създателите на този парк, а в последствие и музеен комплекс. Не е необходимо да се затваря историята в музея, тя бе налична и отвън.

Следваше да посетим Пагодата на голямата дива гъска, по чието подобие, тази бе изградена. Великата пагода на дивата гъска / 大雁塔 е построена по времето на династията Тан (649-683) и още от тогава се е  превърнала в символ на Сиан и свещено място за будистите. Пагодата е построена в манастирски комплекс с цел запазване на 657-те тома будистки писания, донесени в Китай от Индия от монаха Xuan Zhang, чийто статуя е издигната пред храмовия комплекс. Този монах тръгнал по пътя на коприната, като пресякъл пустини докато стигне до Индия, люлката на Будизма. След 17 годишно пътуване и минаване през 100 страни, той събрал различни фигури на Буда, 657 документа и различни будиски реликви. При завръщането си с позволението на император Gaozong (628-683) започнал строежа на пагодата, като било отделено място, където монаха да превежда писанията на китайски, превел е общо 1335 глави, като написва и книга „Пилигрим към запада“ по време на династията Танг, която книга станала важна в училищата.

Първоначално пагодата се е състояла само от 5 етажа, като през 704 г. била възстановена и допълнена с още 5 етажа от импеатрица Wu Zetain. През 1556 г. голямо земетресение уврежда пагодата и последните 3 етажа са отпаднали. Седеметажната пирамидална пагода е с височина 59.9 м. и е разположена върху квадратна основа с дължина 48.8 м., ширина 45.9 м. и височина 4.2 м. Голямата пагода е изцяло реконструирана от династията Минг (1368–1644) и отново по-късно през 1964 г. В момента височината на пагодата е 64 м и отгоре се разкрива прекрасна гледка към Сиан, чийто център е на по-малко от 4 км разстояние.

Имаше статуи на слонове, които символизираха Индия и статуи на дракони – сивмолизиращи Китай. Беше красиво и отново много хармонично.

След този парк ни отведоха към друг парк – Паркът на любовта. На самия му вход, върху скалите бяха изработени красиви червени фигури на исторически образи свързани с любовта, измежду които разпознах единствено Адам и Ева. Паркът всъщност е издигнат около известна пещера, в която според легендата живеели двама влюбени: Първият министър на династията Танг, който живеел между 618-907 г.н.ер. имал три дъщери. Най-малката, Wang, се влюбила и се омъжила за беден момък, на име Xue, въпреки че нейните родители били против този съюз. Наложило се младото бедно семейство да заживее в пещера, като месец след сватбата Xue бил извикан на военна служба и 18 години той бил далеч от дома. Родителите на Wang настоявали тя да се омъжи повторно, като много мъже искали ръката й, но тя останала вярна на Xue, който след 18-години се върнал като генерал у дома. И двамата заживели щастливо заедно. В парка има и прекрасна тяхна статуя с кратко описание на английски език.

В парка имаше още красиво езеро с черни лебеди и огромни червени риби. Имаше изработено красиво голямо сърце, пред което се снимахме. За да навлезем по-навътре в парка трябваше да се плати допълнителен вход, затова ние се задоволихме с красивото предверие, като на мен лично ми хареса идеята за тематичен парк посветен на любовта. И ние в София си имахме Мост на влюбените, но в него далеч нямаше нищо романтично и хармонично каквото бе усещането тук. Имаше и пейка с надпис, Пейката на влюбените (освен йероглифите, тук повечето надписи бяха и на английски език).

Дотук Сиан успя да ме впечатли, а тепърва ставаше и още по-красив. Слънцето се скри и целият град заблестя. Имаше пъстри лампи навсякъде и дори дърветата сияеха в нощта в различни цветове. Особено ми хареса площадът с фигурата на първият китайски император, която цялата сияеше, а колоните около нея непрекъснато сменяха своите цветове. Същите се отразяваха в близкото изкуствено езеро създавайки невероятни ефекти. Продължавайки пеша надолу срещу фигурата, попаднахме на втория китайски император и така последователно, на известно разстояние един от друг – все по права линия, човек можеше да проследи историята на Китай. Всичко беше осветено прекрасно и тъкмо когато си помислиш, че по-хубаво не можеше да бъде, и ето, че Китай отново ни изненада. Имаше няколко павилиона, на чийто стени бяха изобразени големи йероглифи, светлината на тези павилиони отново се отразяваше в малко езеро и беше толкова красиво, че дори не се сетихме да попитаме какво пише. Това значи – да онемееш от красота.

Нощта едва започваше, а с нея и новите атракции на Сиан. Отведоха ни пред множество фонтани, които всяка вечер танцуваха под звуците на красиви мелодии и многобройни светлини. Китайците бяха измислили прекрасно шоу звук и светлина, и ние имахме късмета да станем част от него, наслаждавайки се на фонтаните, които ту затихваха, ту се вдигаха нагоре, ръководени от музиката. На фона на фонтаните, най-отзад, се подаваше осветената сграда на Великата пагода на дивата гъска. Беше прекрасно. На човек му идваше да запее, а ако реши да потанцува, можеше да спре като нас край градските стени, които също бяха приказно осветени и хората се събираха и танцуваха заедно. Носеше се музика и смях. Хората сутрин се събираха заедно, за да играят гимнастика, а вечер – да се разпуснат и потанцуват. За това не им бяха необходими заведения и алкохол, достатъчно беше да се пусне лека музика в парка и всички китайци се веселяха.

Беше късно, когато се прибрахме обратно в хотела. Моята стая бе 1401 на 14-тия етаж. Имах красива гледка и огромно меко легло. Хотелът ни XIHEFENGRUN HOTEL XIAN беше 4-ти звезди и стаите ми се сториха огромни. Във всички хотели имахме по 2 бутилки от половин литър вода + каничка-бързовар с безплатни чай и кафета. Китай наистина се оказа гостоприемен и интересен. Същият обаче ме остави без думи, сядайки да описвам преживяното и видяното през деня. Една китайска поговорка гласи, че „най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет”, но подобно на фотоапарата и очите ми не можеха да поемат цялата красота.  Очите ми се бяха напълнили с толкова много впечатления, че умът ми подобно на картата на фотоапарата се запълни и отказа да работи. Не ми идваха никакви думи, а малкото, които ми бяха останали бяха размазани като йероглифи. Спах спокойно необезпокоявана дори от сънищата.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СИАН:

Местоположение: Си-ан е един от най-старите градове в Китай, и една от четирите древни столици. В момента е най-големият град и административен център на провинция Шънси в Централен Китай. Градът е разположен в низина заобиколен от осем реки.
Площ: 9983 кв.км
Население:  7 160 000 човека (данни от 2003 г.)
Официален език: китайски
Надморска височина: 405 м

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА СИАН:

Най-добро време за посещение: вероятно най-доброто време за посещение на този древен град е през пролетта и есента, когато не е нито много топло, нито много студено.
Типични храни и напитки, които си заслужава да опитате: китайската кухня е популярна в цял свят, но най-вкусна е разбира се в родината си. Докато сте в Сиан опитайте студените оризови нудели поднесени обикновено с телешко или пилешко месо.