For English version click here.

Най-красивите места в Китай

Великата Китайска стена е едно от „7-те чудеса на света“. Представлява система от отбранителни съоръжения в Северен Китай, издигнати през III век пр.н.е. за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя е едно от най-древните и добре запазени човешки творения, символ на китайската нация. Името на китайски звучи „Чанчън“ и буквално означава „Дълга защитна стена“.

Строежът на стената започва още през IV век пр.н.е., като през следващите 2300 години различните династии работят по укрепването и удължаването й, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света. Най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 6000 км. Смята се, че общата дължина на стената е надхвърляла 10 000 км, височината е достигала 8 м, а дебелината 6-7 метра. Днес общата дължина е към 6000-6500 км (колкото е и разстоянието между Пекин до Москва), като на места широчината й достига 10 м, а височината 15 м.

Основният материал за изграждането на стената е пръст, камъни, дърво и керемиди. За нейното строителство са били привикани стотици хиляди хора – майстори, затворници, войници и селяни, голяма част от които умират по време на строежа. Записано е, че „стената е толкова висока, защото е стъпила на човешки кости и толкова дълбока, защото е напоена с кръвта им“.

Още си спомням как сърцето ми трепна от възхищение, когато я видях за първи път – най-великата забележителност на Китай – Великата китайска стена – издигаща се по хребретите на високите планини и спускаща се чак до морето. Не зная защо си представях Китайската стена само като фон, на който щяхме да се снимаме – оказа се, че по нея не само можеше да се ходи, но и да се катери човек и ако искахме да получим сертификат, че сме били на китайската стена, трябваше да се изкачим на върха, което включваше множество стъпала и увеличена надморска височина. Все едно да се качиш на Витоша, но вместо лифт по стълби, при това под припека на парещото китайско слънце. Беше предизвикателство, особено за мен, тъй като си бях с обувки на токчета, за да ми отиват на роклята, с която исках да позирам на китайската стена. Имахме 2 часа, които аз оползотворих изцяло в катерене, като задължително включвах и почивки за поемане на въздух. Екскурзоводът ни гордо ни упъти от подножието с думите, че „който не се е качил на китайската стена, не е истински герой” и качвайки се на върха щяхме да бъдем истински герои.

Ще запомня стената с множеството хора от различни държави, с които се разминавахме и взаимно се снимахме на всяка от кратките почивки. Гледките бяха невероятни, както и самата стена, която в този си участък бе много добре запазена. Представях си колко много войни са минавали от тук, а сега по камъните потропваха моите токчета, които също привличаха вниманието. На една от почивките снимах едно семейство от САЩ, което в момента живееше в Тайланд, таткото носеше спящото бебе на гърба си, а майката вървеше след тях. Похвалих таткото, че е стигнал толкова нависоко носейки бебето и столчето му през цялото време, но той настоя, че моето изкачване с токчета, коствало много повече усилия. Усилията ни обаче бяха възнаградени, като на върха, на една от поредните наблюдателници имаше обособено магазинче, в което едно момче ме снима, разпечата ми цветната снимка и ми я ламинира, оформяйки нещо като сертификат, удостоверяващ, че наистина съм била на това велико място – великата Китайска стена.

След изморителното ходене, обядът много ни се услади. Този път ресторантът бе разположен на втория етаж на магазин/фабрика за китайски порцелан. Успяхме да разгледаме как се правят тези фини китайски фигури и съдове, които красиво се изрисуваха на ръка. Тук научих, че китайската дума за ваза е „пхин“, като по същия начин се произнася и спокойствие, за това е хубаво в домовете да се поставят вази, които носят хармония.

Тъй като има имаше още време до вечерния влак, който щеше да ни отведе до древната китайска столица Сиян, екскурзоводът ни отведе до голям мол, в който човек трябва да се пазари. В него имаше типичните китайски стоки, каквито продаваха и у нас, само дето бяха без цени и продавачите първоначално даваха много голяма цена, при която клиента като се откаже, го питат колко е готов да даде и дори да е 1/3 от цената – същите се съгласяват и продават. В Китай имаше всичко, освен достатъчно време. След като набързо разгледахме мола успяхме да хапнем набързо по един сладолед и след това да се качим в рейса отправяйки се към гарата.

Хареса ми начина на приготвяне на сладолед – беше във фунийка или купичка, като 1 топка струваше 33 юана, две топки 43 йана и три топки 50 юана. Аз си взех 1 шоколадова топка, като ме попитаха дали искам шоколадови пръчици (под питане имам предвид посочване), което аз потвърдих, след това ми посочиха шоколадово брауни, което също потвърдих, както и някакви шоколадови бисквити. Всичко това нарязаха на малки парченца и го смесиха със сладоледа, който ми сервираха във фунийка. Китайският сладолед бе много сладък, а допълнителните екстри, които не се заплащат допълнително, придаваха чудесен вкус и в летния ден, това беше сладък и хубав начин да се сбогуваме с Пекин.