For English version click here.

Пътуване в Китай

„Пътуване на хиляди мили започва с една единствена стъпка“ Китайска поговорка. Разстоянието между София и Пекин е 7853 км или 4880 мили, като аз направих първата си крачка на 27 май, качвайки се на борда на самолет на Аерофлот. Полетът до Москва бе 3 часа и 25 минути, като летяхме над Букурещ, Кишинев и Киев. На московското летище имахме повече от час предстой, тъкмо време да се разтъпчем и след това отново да се качим на самолета този път в посока Пекин.  Полетът мина плавно и главно в присъница. Събудих се чак на сутринта, като облаците навън се бяха сменили със снежни бели върхове и телевизионните екрани ми потвърдиха това. Приличаше на уголемената версия на Алпите. Летяхме на 7772 м височина, а планините сякаш бяха на ръка разстояние. Храната, която ни сервираха беше добра, като наблегнах и на зеления чай, знаейки че неговата родина е именно Китай.

​ Целият полет Москва-Пекин бе 7 часа 25 минути, но с часовата разлика след излитането в 22:25 кацнахме в 09:50 часа в Пекинско време. На летището ни чакаха 2-ма посрещачи – Максим (основният ни екскурзовод, който щеше да придружи през 10-дневната програма в Китай) и една негова колежка. Максим отведе другите 2 българки, с които пътувах заедно директно в хотела, а аз заедно с китайката се отправихме към пекинската зоологическа градина, която много исках да посетя.

Беше горещо, още от сутринта градусите надхвърляха 30°, с ярко слънце. Сравнително бързо се придвижихме до зоологическата градина, като имаше задръстване по пътищата, но не повече от софийското Цариградско шосе. Направи ми впечатление, че колите непрекъснато се засичаха една друга, като който натисне пръв клаксона имаше предимство.

​Влязохме от северния вход на зоологическата градина, където се намираше Аквариума. Аквариумът е отворен през 1999 г. и е една от топ атракциите в страната, като това е най-големият аквариум на сушата в света. Иначе има класация за най-големите аквариуми в света, която обаче е на база галони вода в аквариума.

В аквариума снимах множество странни рибки, каквито виждах за първи път в живота си. Имаше огромни раци, многоцветни медузи и други непознати за мен животни. Сградата на аквариума е разделена на 7 зали съответно: Œ Rainforest Adventures / Приключения в джунгладата;  Tidal Encounters / Приливни същества; Ž Wonders of coral reefs / Чудесата на кораловите рифове;  Shark Wharf / Кеят на акулите;  Rare Chinese sturgeon hall / Редка китайска есетра; ‘ Marine Mammal Pavilion / Павилион на морските бозайници и ’ Whales and globefish gulf /Китове и  морски риби. Всяка една от залите е забележителна.

От аквариума влязохме направо в зоологическата градина, където под яркото слънце повечето животни се бяха скрили на сянка и почти всички спяха. Зоопаркът се разпростира на 220 хектара, от които 14 акра са езера, и е дом на 14500 животни. В зоологическата градина и аквариума живеят над 450 вида различни животни. Над 6 милиона туристи идват тук всяка година. Това е най-старата зоологическа градина в страната, отворила врати през 1906 г.

​Подобно на много от пекинските паркове и зоологическата градина е в стил китайски градини, с много цветя и дървета, примесени с малки поточета и реки, оформени хълмчета с накачени павилиони и исторически сгради. Пекинската зоологическа градина е известна с редките си животни, сред които са гигантските панди, златно-носовата маймуна, южно китайския тигър, ибис, китайски алигатор, гигантски китайски саламандър и др., както и други редки животни като сибирския тигър, снежно-белия леопард, тибетска газела и др. Тук има 13 от 15-те общо в света жерави. Поради жегата обаче голяма част от тях не успях да видя. Пандите, за които главно бях дошла обаче ме посрещнаха с ленива усмивка. Три от тях спяха, а четвъртата леко повдигна глава и се получи хубава снимка. За пандите бях чела, че се срещат само в гористите местности на Западен и Централен Китай и затова е обявена за национално съкровище. Голямата панда достига на дължина 120-180 см и тежи около 100 кг. Има отличителна окраска, като козината и е гъста и мръсно бяла. През плешките и предните крака минава широкочерна ивица. Задните крака са черни, има черни петънца по ушите и около очите. Има интересна, макар и много тъжна история за това как пандите са получили своята окраска:

„Преди много години, малко и хубаво момиче живяло в долината Wolong с нейното семейство. Тя била овчарче и много добро и мило дете. Докато пасяла овцете, една малка панда се присъединила към нейното стадо, вероятно смятайки, че е част от него, тъй като по това време всички панди били чисто бели.
Един ден обаче, когато пандата се присъединила към стадото била нападната от леопард. За да спаси пандата, момичето започнало да налага леопарда със своята пръчка, тогава звярът се обърнал към нея и я нападнал. Пандата избягала, но момичето било убито.
Когато останалите панди научили за това, започнали много да скърбят за детето, те се присъединили на неговото погребение и в знак на уважение покрили ръцете си с пепелта, какъвто бил обичаят. На погребението те не могли да се сдържат и заплакали, след което потъркали очите си с лапи и там също им останал черен белег. Плачът им станал толкова силен, че сложили ръцете си на ушите, за да намалят звука, така и ушите им станали черни.  Където се докоснали там останали черни петна, които се запазили за вечни времена, доказващи че всяко добро дело никога не била забравяно.
Легендата продължава, че трите сестри на момичето също се хвърлили в нейния гроб, от където земята се разлюляла и образувала голяма планина, която днес се нарича Siguniang – планината на четирите сестри. Всеки връх представлява една от сестрите и днес именно там живеят пандите, защитени от тези сестри.“

Пандите се хранят предимно с бамбук, като живеят около 18-20 години. Пандите в пекинската зоологическа градина обаче са стигали и до 30 годишна възраст. Пандите са застрашен вид, като по-малко от 1000 индивида живеят днес в природата и около 100 се държат в зоопарковете. 4-те панди, които видях имаха огромна къща, но всяка една беше в отделни краища. Пандите обичат усамотението и само при чифтосване се събират, през останалото време стоят сами, като ядат и спят.

С дома на пандите приключи и разходката ни в зоологическата градина. На връщане за хотела, екскурзоводката ме разходи до Чаената къща, която ни бе на път и където ми показаха традиционната чаена церемония, в последствие изгледах същата 4 пъти по време на престоя си в Китай, но тази първата си остана най-подробна, като ми показаха, как да държа чашата си, за да изглежда същата по-елегантно и как я държат мъжете – за да покажат сила; как да се усеща аромата на чая и при каква температура да се приготвят различните видове чай. В Китай използват чая като лекарство, един вид помага на кръвообращението, друг на зрението, трети – на сърцето и т.н. Всичко звучеше много интересно, пробвах 7 различни вида чай, като да си призная всичките бяха много интересни. Имаше един млечен, в който нямаше изкуствени добавки, само листа, и въпреки това ухаеше на мляко, другите бяха различни зелени чайове, особен ароматен бе този от жасмин, а най-сладък бе плодовия чай. В Китай пият много чай, а като научих колко положителни страни има, разбирам защо го правят.

След чаената церемония ме откараха най-сетне в хотела, където имах 3 часа до срещата ни с екскурзовода, която бе в 19:00 часа. Хотелът Radegast lake view hotel бе 5-звезди с много просторна стая и баня. Завивките също бяха разкошни, но реших да ги оставя за по-късно, първо си взех така желаната баня, след което реших да изляза навън, където косата ми щеше да изсъхне на слънцето. Точно срещу хотела бе градския парк Longtanhu park (в превод Драконовото езеро), чийто вход бе 2 йоана (6 йоана = 1 долар) и таксата напълно си заслужаваше. Паркът искрено ме очарова – имаше прекрасно езеро, около него типични китайски павилиони и богата растителност. Всичко беше много хубаво подредено и определено навяваше хармония.

​В последствие научих, че този парк е създаден през 1949 г. спазвайки обаче всички стари китайски традиции, според които в парка трябва да преобладават 3 основни елемента: растения, вода и камъни. В този парк имаше над 100 гравирани и дървени дракона. Тази разходка определено ме освежи и Китай ме впечатли.

Вечерта Максим заведе цялата група в един ресторант, където се приготвяла най-вкусната патица по пекински. Самото приготвяне на това ястие е толкова сложно, че „дори китайците отивали на ресторант, за да го опитат.” Сложността се крие и в специалните пещи, където патиците се пекат. Като влязохме в ресторанта майстор готвач ни показа и как се реже самата патица.

​ Беше тъмно като излизахме от ресторанта, като освен бляскави звезди, небето беше осветено и от китайски фенери.

Магията продължи и на следващия ден, който сякаш беше още по-слънчев. Рейсът ни отведе в Небесния храм, който е заобиколен от един от най-оживените и зелени паркове в Пекин с множество кипариси. Кипарисът всъщност символизира вечната любов и е особено почитано дърво в Китай. В парка хората сутрин правят гимнастика, пият чай, практикуват тай-чи или просто гледат, как целия свят минава покрай тях. От 06:00 до 08:00 сутринта се смята за час пик в Пекин, като хванахме малко задръствания, но в никакъв случай повече от софийските, само дето в Пекин живеят над 18 милиона човека, а в София 1.2 милиона!

Храмът на небето бързо ни очарова, като още на входа видяхме много хора, които правеха гимнастика, под звуците на музика и цвърчене на птички, сред зеленината на многовековни кипариси. Самият храм на небето е най-големият архитектурен комплекс  в света (обхващащ площ от 2700 м2), почитащ небето. Представлява комплекс от храмове, посещаван още от императорите на династията Мин и Цин, които отдавали своята почит към небето и се молили за добра реколта. Храмът е ограден от стена, която на юг придобива квадратна форма, а на север – полукръгла. Това въплъщава древното китайско вярване, че небето е кръгло, а земята – квадратна. До 1916 г. територията на Небесния храм е забранена за достъп. В него имал право да влиза само императорът. От дълбока древност молитвите към боговете на земята и на небето били един от главните религиозни ритуали в императорския двор. Те можели да бъдат извършени само от императора, тъй като неговата особа се считала за свещена. В Древен Китай се вярвало, че Китайският император е син на небето, който съдействал за решаването на земните проблеми от името на небесните покровители.

​Строежът на храма е започнал през 1420 г. от император Юн Лъ. Първоначално в него се отдавала почит както към Небето, така и към Земята. През 1530 г. император Дзияндзин издига отделен храм на Земята в северната част на Пекин, а този в южната остава само за Небето. Влиза се през Западната небесна порта и се върви 500 м по път, обграден от кипариси, който съединява основните постройки на Храма на Небето: Залата за жътвени молитви, Залата на небесния свод и Олтара на небето са разположени в права линия. Всъщност четирите храма олицетворят четирите сезона.

Залата за жътвени молитви е кръгло здание с троен керемиден покрив, с позлатена сфера. Издигната върху триетажна кръгла мраморна тераса, залата е висока 32 м. Тя е най-впечатляваща от всички дървени китайски постройки. Поддържа се само от 28 огромни колони, наредени в три кръга. Първият се състои от четири колони, всяка висока по 20 м и дебела по 1,20 м, символизиращи четирите сезона. Вторият кръг се състои от 12 позлатени колони, които символизират дванадесетте месеца в годината. Най-външният трети кръг, също се състои от 12 колони, които символизират дванадесетте часа на деня. Двадесет и осемте стъпала символизират двадесет и осемте съзвездия във Вселената – според китайската космогония 28 са съзвездията, които изграждат небето. Сградата е изцяло дървена, без използване на пирони. Оригиналната сграда е била опожарена от светкавица през 1889 г., като няколко години след инцидента същата е възстановена в сегашния си вид.

​За да стигнем до този храм се качихме по 28-те стъпала, сред които с камъчета бяха направени фигури на феникс и дракон. Фениксът изобразява женското начало – красотата, импеатрицата, а драконът – мъжкото – императорът. Именно пред този храм императорът палел сандалово дърво, като пушекът се отправял с молитвата му високо в небето и Богът можел да я чуе.

Другата част на храма, където се намира по-малкият Храм на Небето е строена през XIV в. В него се намира Залата на шепота. Облицованата със сини теракотени плочки стена е висока 3 м и дълга 200 м. Всяка дума прошепната, в която и да е точка на постройката, близо до стената, може да се чуе ясно на противоположния край. Ефектът се дължи на сферичната форма на стената и облицовката й от плочки, които пренасят трептенията по нея.

​Олтарът към небето представлява празна кръгла платформа на три нива от мраморен камък, всяко от които богато декорирани от издълбани фигури на дракони. Броят на различните елементи и орнаменти е равен на свещеното число 9 или кратни на него. Благодарение на дизайна на олтара, гласът на молещия се е бил отразяван от парапета и се е създавал значителен резонанс, който се предполагало, че помага на молещия се за връзката с небето.

​Екскурзоводът ни Максим, ни обърна специално внимание на малките фигури на животни украсяващи различните покриви на портите в храма – имаше дракони, орли и др. Техният брой олицетворява кой е главния вход. Имайки предвид, че 9 било императорското число, то ако императорът посещавал само 2 пъти в годината даден храм, то се поставяли само 5 фигури там. На главната порта на основния храм имаше 10 фигури.

В самият парк има и 5 големи камъка, за които се смята, че са паднали от небето и същите са свещени, а в момента – оградени. Различни песни, танци и упражнения продължаваха да се провеждат в парка, а ние като типични туристи – зяпахме и снимахме. За съжаление нямахме много свободно време, така че отново се качихме на автобуса, който този път ни отведе на огромния площад Тиенанмън или площада на Небесното спокойствие. Смята се, че това е най-големият площад в света, който се простира на територия от 440 хиляди кв. метра и събира около 1 милион души. Площадът носи името на вратата “Тиенанмън” (в буквален превод “Вратата на небесното спокойствие”), построена в северната част на площада, която го отделя от Забраненият град.

Строителството му започва през 1417 г. по време на династията Мин и е окончателно завършено през 1699 г. от династията Цин. Площадът е символ на китайската нация и нейната душевност. Тук се намира мавзолеят на видния китайски политик Мао Дзъдун, който обаче този ден беше затворен. Именно тук на 1-ви октомври (националния празник на Китайска народна република) се провежда известния парад на китайската армия. От едната страна на площада се намира Историческия музей, минахме и покрай паметника на героите и продължихме напред към Забранения град.

Забраненият град е китайски императорски дворец от средата на династията Мин (1368-1644) до края на династията Цин (1644-1912). Името на града идва от забраната на външни лица да влизат в него, като всяко нарушение било наказвано със смърт.

​ Строежът на Забранения град започва по нареждане на Юн Ло, третия император от династията Мин, управлявал от 1403 до 1423 г. На същото място в миналото се е намирал дворецът на монголския владетел Кубилай хан, за чието великолепие се разказва в “Пътешествията на Марко Поло”.

От 1406 до 1420 г. 100 хил. майстори и милиони работници изграждат 800 двореца, 75 административни сгради, множество библиотеки, храмове, ателиета, павилиони, беседки и свързващите ги пътеки, градини и дворове. Строен в продължение на 14 години, той е истински град в града, отделен от външния свят с 11 м висока, 8,62 м широка и 3400 м дълга правоъгълна червена стена, заобиколена с широк 52 м и дълбок 6 м крепостен ров с вода, наричана “Златна вода”. Броят на стаите е ограничен до 9999, защото според китайците числото 10 000 символично представлява “безкрайност”, а и само боговете можели да притежават дворец с 10 000 стаи. Дворцовият комплекс обхваща 720 хил. м2, от които 150 хил. м2 изградена площ и е пример за традиционна китайска дворцова архитектура.

След завършването на комплекса император Юн Ло премества столицата от Нанкин в Пекин. В периода от 1420 до 1911 г. Забраненият град е административен център на държавата, дом на 24 императора от династиите Мин и Цин, техните семейства и обслужващ персонал.

​ Забраненият град е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО още през 1987 г., като това е най-голямата древна дървена конструкция в света. Във всички дворове на замъка имаше огромни съдове за вода, които винаги се пазели пълни в случай на пожар, което се е смятало за най-голямото бедствие. Особено ми харесаха 5 моста във вътрешния двор на двореца, над изкуствен воден канал, като средният мост бил само за императора и неговото семейства, по двата моста около тях, можели да минават гостите на императора, а по най-крайните – неговите чиновници и наложници.

Тук научих, че в Пекин водата е недостатъчна и хората, дори днес я пестят. В центъра на града са изградени изкуствени канали, а другите малки рекички са притоци на Хайджъ. Забравеният град в Пекин определено не е забранен и е изпълнен с множество туристи. Минавахме през различните дворове, като самите сгради бяха затворени, но можехме да снимаме в част от отворените – само за снимки помещения. Последната част от двореца – представляваха императорските градини, в които растяха дълголетни дървета, цветя, красиви павилиони и отново причудливи камъни, които тук явно са на почит.

На изхода на Забранения град отново ни чакаше рейса, който побърза да ни отведе до следващата спирка от нашата програма – Чаената къща. Предишният ден вече бях посетила това място, като този път ни представиха други 6 чая, така че отново ми бе интересно, а чайовете пак ме впечатлиха – с техните вкусове и лечебни свойства. Цялото представяне продължи около час, като научихме как да сервираме чай, как да усещаме ароматите му, вкуса и последващия вкус.  Научихме, че традицията за приготвянето на чай датира от преди 2500 години. Според легендата чаят възникнал при император Shennong през 2737 г.пр.н.ер., който е и негов откривател. Императорът обичал да пие преварена вода, защото била по-чиста. Веднъж, докато му приготвяли чай на открито, сухо листо попаднало във водата, оцветявайки я в лек кафеникав цвят. Слугите не забелязвайки това, поднесли водата на императора, която я харесал и му се сторила много освежаваща напитка. Постепенно чаят започнал да се използва широко като лек и лечебните свойства на всяка от билките били записвани и разпространявани в цялата страна. В книга от 760 г.пр.н.ер. има описание как се отглеждат чаените листа, как се обработват и приготвят като напитка. Също така има описание как да се оцени хубавия чай.

Следваше обяд, с нови препълнени чинии от типично китайската кухня, която се оказа много вкусна. След обилния обяд – следваше нова обилна разходка. Автобусът ни закара до Летния дворец – още един шедьовър в китайската архитектура. Разположен на брега на изкуствено езеро, мястото бързо ни омая и впечатли. От екскурзовода Максим научихме, че това е един от най-добре запазените императорски паркове в Китай, като другото му име е Ийеюан, което означава градина на здраве и хармония. Целият парк е разположен на 3 кв.км площ и се състои от езерото Кунминг и Хълма на дълголетието. Именно тук е живяла и известната китайска импеатрица Циси.

​ Императрица Циси (Empress Dowager Cixi) е живяла в периода 29.11.1835 – 15.11.1908 г. Тя неофициално, но много ефективно е управлявала 47 години Китай по време на династията Qing. От екскурзовода научихме, че тя е била подарена като наложница на императора от нейните родители, и за да я забележи сред останалите наложници, тя го причаквала в градините и пеела за него. Гласът й бил много красив и императорът се влюбил в нея издигайки я със статус на императрица. Тя успява да роди син на император Xianfeng, който на 5 години наследил трона след смъртта на баща си. Тя успяла да измести останалите регенти и фактически управлявала цялата страна „зад завесите“. Когато синът й – Tangzhi emperor умира, противно на установените традиции, тя поставила племенника си на трона – Guangxu Emperor, който отново само привидно управлявал и всички решения се взимали от Циси. Тя не приела и не въвела западния модел на управление, но подкрепила технологичното и военно укрепване на страната. Мнозина историци я описват като деспот, но разхождайки се из Летния дворец и разглеждайки всички архитектурни шедьоври, които са построени по нейна заповед, не можехме да не оценим културния й принос в историческото богатство на Китай.

Максим ни разказа и други интересни неща от нейния живот, от които запомних, че импеатрицата искала всеки ден да й се приготвят по 128 ястия, които тя не изяждала, но обичала да гледа. След това ги подарявала на прислугата си. Паркът на летния дворец бързо ме заплени, особено дългия 800-метра навес, целият изрисуван с картини от историята и митологията на Китай. Навсякъде имаше и пейки, на които да седнеш, да съзерцаваш, а с повече късмет и да бъдеш с някой, който да ти разказва всички тези интересни история, запечатани с красиви образи на хора, животни, сгради и морета. Трудно е да се запечата тази хилядолетна китайска история, не само като картини, но и като снимки. Именно тук ми свърши паметта на фотоапарата и ми се наложи да започна да трия предишни снимки.

Дневната ни екскурзия съвсем не беше в края си. От летния дворец отидохме на прочутото представление на китайски цирк, като преди това направихме кратка фото пауза край прочутия им олимпийски стадион. Пекинският национален стадион, Наячао, наричан още Птичето гнездо е построен през 2008 г., по случай провеждащата се същата година лятна олимпиада. Строителството е започнало още през 2003 г., като разходите по построяването възлизат на 423 милиона долара. Това е проект на известните швейцарски архитекти Жак Херцог и Пиер де Мерон, които много удачно са вплели традициите на изтока, неговата хармония и красота, в грандиозно многопрофилно спортно съоръжение. Гнездото е символ на спокойствието, уюта и новия живот.

​ Първоначално е бил предназначен за 91 хиляди души, но след приключване на Олимпиадата местата са били намалени до 85 хиляди. Размерите му са 320 на 297 метра и има височина 69 метра, а площта му е 258000 квадратни метра.

Трудно е да пестиш снимки при толкова много красота. Всичко ми изглеждаше различно и исках да го запечатам на лента и в съзнанието си. Това се оказа особено трудно начинание, особено в китайския цирк. Китайският цирк се оказа в театрална зала, като имаше различни акробати и гимнастики. Китайците са наистина много атлетични и гъвкави и при всеки номер смайваха публиката. Особено ме впечатли номера, където в една не много голяма сфера, успяха да се поберат 7 мотора и да се движат едновременно без да си пречат. Беше изумително. Интересно бе как 10 гимнастички успяха да се качат една на друга върху едно колело, което непрекъснато се движеше – и така един возеше още 9 души – на обикновено малко колело. Имаше и много други акробатични номера, но за съжаление не успях да направя много снимки, за да ги запечатам завинаги. Успях обаче максимално да се насладя на шоуто и да си призная, че за по-малко от два дни Китай наистина успя да ме изуми и впечатли. Хората изглеждаха добри и искрени, и човек много лесно можеше да се отпусне в тази държава, тъй различна и далечна от дома.

​След цирка следваше и нощна разходка на Пекин, който целият бе осветен с различни светлини, но отново най-много ме впечатли големият им открит екран, който бяха опънали върху цяла улица. Смяташе се, че това е вторият по големина екран в Азия и по него прожектираха кратки филмчета за космоса, след това имаше множество надписи. Екскурзоводът ни обясни, че често сред тези надписи имало обяснения в любов и предложения за женитба. Покрай екрана, на улицата имаше много заведения, едно от които се казваше Love Café и веднага си представих влюбените, които идваха тук на по чаша питие или сладолед и загледани в екрана над тях, можеха да изразят любовта си – изписана на небесния екран със звездни букви. 

​ Късно вечерта се разделихме с нощния Пекин и се върнахме обратно в луксозния и хубав хотел, където сгушени в меките постели, продължихме и в сънищата си, да се възхищаваме на приказния Китай.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЕКИН:

Местоположение: Пекин е столицата на Народна република Китай и се намира в северната част на Севернокитайската равнина. Планините на север, северозапад и запад отделят района на града от степите на Вътрешна Монголия.

Съвети при пътуване в Пекин:

Най-добро време за посещение: вероятно най-доброто време за посещение на китайската столица е от март до май и от септември до октомври, като този период се смята с най-мек климат и най-пъстри цветове.
Типични храни и напитки, които си заслужава да опитате: китайската кухня е популярна в цял свят, но най-вкусна е разбира се в родината си. Докато сте в Пекин непременно опитайте прочутата патица по пекински, както и Jiaozi (китайски кнедли).
Места за посещение, които не трябва да пропуснете: Храмът на небето, Забраненият град, огромният площад Тиенанмън, летният дворец, пекинския зоопарк и др.

Примерна програма за обиколка на Китай с посещение на Пекин: