For English version click here.

Почивка на Бали

Затворете очи и си представете една седмица в Бали. Първото, което изплува в ума вероятно е кристално чисто море с пъстри рибки и корали, бели пясъци, над които са се надвесили зелени палми и слънчеви лъчи от всички страни. Сега отворете очи и се върнете в реалността – Бали изобщо не изглежда така, поне не в началото на февруари, в разгара на дъждовния период. Повечето пясъци са черни, вулканични, и морето с тях съответно мътно. Палмите са по-нарядко за разлика от бамбука, който обаче изобщо не може да подслони някой турист от проливния дъжд, сипещ се от сутрин до вечер, а понякога и през нощта. Сред цялата тази мъглива и дъждовна обстановка Бали все пак има някакво очарование и ние се присъединихме към милионните туристи идващи тук за ползотворна почивка.

Наричат Бали – божественият остров и острова на хилядите храмове, което е вярно. Тук във всеки дом, дори хотели са обособени частни храмове, където хората отправят своите молитви към боговете и своите предци. Те от своя страна им отговарят като ги благославят със светена вода под формата на дъжд. Ние имахме привилегията да бъдем посрещнати с тази „благодатна“ вода още при кацането на международното летище Депансар. Тази „благословия“ ни лиши от плаж през следобедните часове, затова наблегнахме на балийската кухня, записвайки се на вечерен готварски курс.

Балийската кухня включва разнообразие от подправки, свежи зеленчуци, месо и риба, и като цяло е доста пикантна. По време на 5-часовиния ни готварски курс се научихме да приготвяме Pepes Ikan (запечена риба в бананови листа); Satay Manis (балийско сате със сладко телешко); Kare Ayam (пилешко къри); Kangkung Pelecing (спанак с доматено лют сос Самбал); Bumbu Kacang (балинийско фъстечен сос); Gado-Gado (зеленчуци с фъстъчен сос); балийско Nasi Goreng (пържен ориз с пилешко); Sambal Matah (пикантен чили сос); Acar (пикантна салата от моркови и краставици); Dadar Uti (зелени палачинки с кокос) и Bubur Injin (пудинг от черен ориз). Екипът на Anika Guest House ни представи тънкостите на приготвяне на всяко едно от тези ястия, като нарязахме всички продукти на ръка много ситно, а за сосовете стрихме подправките с вулканични камъни. Най-трудно обаче ми бе дегустацията и яденето на готовите ястия, тъй като във всяка едно от тях имаше минимум една люта червена чушка, а някъде и по повече, а аз не обичам пикантни храни. Научих, че тукашната кухня е доста люта, защото така убиват микробите, които иначе се развъждат по топлите места. Толкова люто обаче можеш да убие и мен, затова наблегнах на десертите и плодовете, които бяха много сладки.

Вечерта се върнахме в хотела и на лунна светлина си направихме първото къпане в Балийско море. Водата беше много топла и приятна. На следващия ден започна нашата 4-дневна обиколка на острова посещавайки едни от най-красивите места в Бали с местен екскурзовод.

Туристическата ни програма започна от едно ателие, в което шиеха, рисуваха и боядисваха дрехи и шалове. Екскурзоводът ни препоръча да си купим по един саронг (балийски шал), който щеше да ни позволи да влизаме свободно във всеки един от храмовете. Независимо дали бяхме облечени с дълги или къси поли, или дори с дълги панталони, всички мъже и жени трябваше да си завързват шалове през кръста преди да влязат в храма, по този начин прикривали интимните си органи, като възелът бе отпред. Саронгите наистина бяха много пъстри и красиви, като тези шалове можеха лесно да се превърнат в поли и плажни рокли.

След краткия пазар продължихме с културна програма и гледахме танца Баронг, който имаше религиозно значение. Сред декорите на стар храм театрална трупа ни изнесе представление, като главният герой бе Баронг, едно митично създание наподобяващо лъв – царят на добрите духове и враг на Рангда, демонът майка. Пресъздавайки борбата между Баронг и Рангда с различни танци и пъстри костюми, всъщност показваха вечната борба между доброто и злото. Имаше и красиви балийски танцьорки, които движеха ръцете си повече от краката, но сякаш с длани омайваха публиката.

Навлизайки по-дълбоко в балийската култура, влязохме и в една типично балийска селска къща. Всъщност имотът се състоеше от няколко сламести постройки (павилиони), като едната беше определена за спане, друга за кухня, трета за сушене на ориза, а имаше и отделена част за храм. Всичко бе простичко и именно това създаваше уют.

Продължихме към селището Butuan, което датираше отпреди 1000 г. Сред населението имало повече благородници, отколкото селяни и жителите развили своите артистични способности. И до днес местните са прочути със своите танци, живопис и архитектурата. Живописното училище в Butuan е известно със своите графики и цветна палитра. Особено красив е и местния храм Puseh Batuan, който посетихме. Из цялата му площ имаше красиви статуи и пищни резби върху балийския сив камък, който всъщност има вулканичен произход. Научихме, че всеки балийски храм се състои от 3 части: първата бе входната част, в случая – постройка извън храмовите врати, а понякога и само градина. От тук посетителите можеха да си вземат задължителния саронг срещу допълнителна такса, в случай, че не са закупили преди това такъв като нас.  Тази част бе пазена от статуи на митични създания. Следваше средната част на храма, където бяха издигнати няколко павилиони, и където хората се събираха да се молят, тук е и храмовата кухня. Последната бе най-святата част, тук са и най-високите постройки в храма, често наподобяват няколко етажна кула със сламени покривчета, леко приличаща на китайската пагода. 

След като обиколихме всички части на храма се отправихме към следващото ателие, което беше за изготвяне на дървени статуи. Изпод ръцете на ловките майстори излизаха красиви изделия на животни, хора, митични създания, и сякаш всички тези копия ставаха по-хубави от оригиналите.

Наситената ни програма продължи с още по-наситената на подправки балийска кухня, след което имахме време да се разтъпчем из природата в търсенето на красивия храм Guning Kawi. Засилилия се дъжд и спусналите се почти на земята облаци затрудниха придвижването, но усилията ни си заслужаваха. След като подминахме няколко оризови тераси, и минахме по мост реката Пакерисан, стигнахме до 7 метровите скали, в които бяха издялани 10 каменни пагоди или по нашенски параклиса. Смята се, че тези релефи са издигнати и посветени на крал Anak Wungsu и неговите любими кралици. От източната страна има пет храма посветени на краля и неговата кралица Mahendradatta и техните 3 сина. От западната страна пък са храмовете на второстепенните кралици и наложници. От североизточната страна е намерен надпис, който казва, че „кралят е издигнал храм тук“. Това уникално произведение създадено от хора и природа наистина оказваше величествено въздействие. Неспирно сипещата се вода отгоре обаче бързо ни прикани към следващия храм, където имаше пещера, в която да се скрием от дъжда.

Goa Gajah или в превод слонската пещера ни посрещна с огромна причудлива глава на митично същество с широко отворена уста, в която смело влязохме. Тъмните ниши отвътре бяха в Т-форма и имаше статуи на Буда и Шива. Този храмов комплекс датира от 11 век, но бил разкрит едва през 1923 г. Голяма част от него се намира на 15 метра под земята и дори сега след като са разкопани пак се наложи да слизаме по множество стъпала. Точно пред входа на пещерата имаше огромни извори, чиято вода се смята за свещена. Разходихме се из множеството зелени градини възхищавайки се на различните параклиси и причудливи дървета.

Качихме се обратно в автобуса и минахме покрай селището Bedulu, което било център на кралство Pejeng през 10-13 век. Името Bedulu идвало от магьосника-цар Bedaulu от 14-ти век, за който легендите разказват че можел да мести главата си по време на медитация (bulu – глава). Един ден обаче прекъснали неговата практика и вместо своята глава, той поставил на раменете си глава на прасе (beda ознавача различен). Тогава царят забранил на поданиците си да гледат към краля, за да не научат за неговата тайна, като управлявал от една кула издигната над нивото на очите. Генералът Gahah Mada обаче го изиграл, като му подал голяма чаша с питие, в което неговия образ се отразил и всички видели истинския му вид и генералът успял да го надвие.

Ние пък успяхме да надвием умората, като веднага щом се настанихме в хотела в град Убуд – градът на художниците, излязохме навън за нова разходка. Отправихме се към прочутия парк на маймуните, но кривнахме от пътя отбивайки се в едно СПА студио изпробвайки прочутия балийски масаж. Беше невероятно отпускане след дългия ден разходки и возене в автобус. Балийският масаж включва масажиране с длани и палци, нацелвайки всички проблемни точки. Бали тъкмо започна да ни харесва, докато на следващия ден не си заваля новата доза дъжд.

Беше 10 февруари 2016 г., на този ден в Бали започваше десетдневния фестивал Galungan, които се отбелязва на целия остров, като се смята, че през тези 10 дни всички богове слизат на земята. Организират се множество танци и паради из всички храмове, като това е най-големият фестивал в Бали. Явно боговете наистина слизаха от небето с облачните си каляски и от техните наздравици се сипеше обилен дъжд през целия ден. .

В празничния ден се отправихме към най-светия и важен храм в Бали – Pura Besakih, известен още като храмът-майка. Преди това обаче направихме кратка спирка при прекрасни оризови тераси, с наситен зелен цвят, благословени с много дъждовна вода. След това имахме време да опитаме прочутото Luwak Coffee, като спряхме в едно заведение с магазин и градина с подправки, както и с няколко клетки със сладкото животинче цибетка. Kopi Luwak, в превод от индонезийски е кафе от цибетка, и буквално означава това. Малките, приличащи на лисички, цибетки ги хранеха със зърна от подбрано кафе, което минава през храносмилателната им система, ферментира, зърната не се смилат, а излизат по естествен път навън, след което същите се измиват и съхнат, така кафето става с ниска киселинност и обогатено с ензими. .Това е едно от най-скъпите кафета в света, като тук на място го правиха и в специални кафе машини.

В последствие научихме как са стигнали до създаването на това кафе. През 17-ти век холандците внесли кафето в колониална Индонезия и създали ферми за кафе. Местните хора се грижили за фермата, но не им се позволявало да консумират събраното кафе, за разлика от дивите цибетки, които често идвали и изяждали реколтата. Местните нямали право да консумират кафе от фермите, но започнали да събират изходените зърна от цибетките. В последствие разбрали, че кафето от цибетката има много по-добър вкус от кафето от плантацията.

Красивия и важен храм Pura Besakih бе издигнат в подножието на планината Agung – основния вулкан в Бали, който в днешния празничен ден бе скрит сред облаците. Това е най-големият храм в Бали като се състои от 23 отделени, но все пак свързани помежду си храма, разположени на шест нива, подобно оризовите плантации, които бяхме видели преди това.

След подгизналия от дъжда храм, се спуснахме обратно към морето, настанявайки се в спокойния курорт Candidasa, който имаше тясна плажна ивица, но със светъл пясък и бистро море. В късния следобед си направихме плаж и без това бяхме мокри от дъжда, сега заменихме дъждовната с морската вода, а вечерта бе време и за морски коктейли. Хотелът ни представляваше множество вили, със сламени покриви и бани, които се състояха от открита и закрита част. Със спирането на дъжда и разчистването на облаците за първи път видяхме и звезди на небето. Блед лъч светлина от божествения дъждовен остров.

Рано, рано сутринта, преди да е завалял дъжда направихме кратък плаж в топлото балийско море, преди да продължим своето пътешествие. Обиколката ни започна с посещение на племето Ага – смятащи се за най-чистите корени жители на острова, живеещи изолирано от останалите балийци. Посетихме селището Tenganan, с китни сламени постройки, оградено отвсякъде със стени, в което жителите се опитваха да съхранят своята култура и традиция. Научихме, че тези жители нямали право да се женят за хора извън племето, ако някой се ожени за чужденец повече нямал право да живее с тях. В селището Тенганан живееха около 1000 човека от 325 семейства. Те си имаха собствен календар и техния основен празник бе през юни или юли, а не празнуваха празника от изминалия ден, който се отбелязваше в целия остров. В началото си селището беше доста комерсиализирано с множество търговци предлагащи сувенири на туристите, отвътре обаче къщите бяха подредени една до друга, а в центъра на селището имаше открити павилиони, в които се събираха женените мъже и взимаха важни за хората решения. Особено ме впечатлиха боядисаните петли затворени в клетки, явно подготвяни за бой с петли, този спорт макар и забранен, се провеждаше на много места из острова.

В последствие научихме и легендата за възникване на селището Тенганан. Според нея през 14 век крал Bedaulu, владетелят на Бали, загубил своя любим кон и предложил голяма награда, за този, който го върне. Конят бил намерен мъртъв в близост до селището Tenganan и местните хора поискали да им бъде дадена земята като награда. Кралят изпратил своите подчинени да начертаят граници на това място, предоставяйки на селяните всички земи, до които стига миризмата на мъртвия кон. Един от селяните обаче скрил месо от мъртвия кон в своите дрехи и докато развеждал подчинените на краля успял да увеличи многократно земите, които краля им предоставил.

Отправихме се обратно към крайбрежието, където наблюдавахме традиционен начин за добиване на сол от морската вода. Обикновено солта се извлича по време на сухия период, но и сега по време на дъждовния сезон, за туристите показваха техники за изсушаване и добиване на сол. Необичайното ясно време ни позволи да видим от брега отсрещния остров – Нуса пенида.

Подсолени добре се отправихме към Goa Lawah – Пещерата на прилепите. Този храм бе на повече от 1000 г. и бе свързан с важни ритуали за задгробния живот. Местните вярвали, че тук обитават душите на предците им. Основната „забележителност“ бе пещерата дом на десет хиляди свещени прилепа. Според легендите тази пещера продължава 30 км навътре в планината и стига чак в Besakih, и в нея живее огромният дракон-змия Basuki. Смята се за щастлива поличба, ако посетителите видят питона, който пази пещерата и ние успяхме да го зърнем в една пролука, в дясно от накацалите по тавана прилепи.

Следваше кратък път до Klungkkung – столицата на последното силно царство на Бали, където посетихме красивото съдилище от 18-ти век с прекрасните му градини.  Съдилището представляваше богато декориран със статуи павилион разположен китно сред езеро с водни линии. Колкото красива отвън, толкова впечатляваща бе постройката и от вътре. Таванът бе отрупан с красиви картини пресъздаващи житейски ситуации. Понятието да зяпаш в тавана придобиваше съвсем друг смисъл тук.

Непосредствено до съдилището, алеи от цветя водеха към малкия музей Daerah Samarapura, в който можеха да се видят колекция от скулптури и картини. Особено потърсяваща бе картината изобразяваща puputan (ритуалното самоубийство) на 200 члена на кралския двор през 1908 г. Този акт е изобразен на паметника издигнат пред вратите на съдилището. Колко жалко, че такава красота от цветя и скулптури бе помрачена с толкова тъжна история.

Последният храм за деня бе Pura Beji, посветен на богинята Dewi Sri, която се грижела за агрикултурата, и създала ориза като основна храна. Този храм бе важен от архитектурна гледна точка, като в него имаше уникално издялани релефи на цветя, характерни за ерата на крал Majapahit, като на времето същите били оцветени в пъстри цветове. Основният вход на храма бе пазен от два каменни дракона, които ни пропуснаха да влезем.

Екскурзоводът ни не пропусна да отбележи, че когато холандските колонизатори  открили храма, решили да го възстановят и дори добавят свои мотиви и статуи в него, разваляйки естественото му очарование. На мен лично ми харесаха фино издяланите камъни и красиви статуи. Много сладка бе статуята на прасе, показваща жертвоприношението, което се правило и мястото, където се изпичало. Вечерта и ние имахме обилна вечеря в хотела Puri Bagus Lovina, където стаите отново се помещаваха в самостоятелни вили с вътрешен и външен душ, разположени сред китни градини на брега на морето.

Станахме в 05 часа сутринта, докато познатите ни в България още не си бяха легнали. Настроихме се да посрещнем изгрева в морето в компанията на делфини. Облаците може и да скриха слънцето от нас, но вълните се оказаха по-добрички и ни разкриха сутрешната гонитба на делфините. Така и не разбрахме дали делфините се гонят едни други или закачливо бягат от лодките с туристи, но подскоците им над вълните бяха впечатляващи и макар в края да ни заваля силен дъжд, цялото мокрене си заслужаваше.

Този ден ни вървя по вода повече от колкото другите дни в Бали, като екскурзията ни започна с посещение на най-високия водопад в Бали Git Git. Водопадът се спуска от 45 м височина и е обграден от тучна зеленина. По пътя към него минахме и през мостчета и множество стъпала, любувайки се на прекрасната природа.

След това се отправихме към красивия храм Pura Ulun Danu Beratan,  разположен в сърцето на остров Бали, на брега на езерото Бератан. Преди да стигне до него спряхме за малко на пътя любувайки се на множеството маймуни, които като стопаджии махаха на туристите и ги приканваха да слязат от колите и да ги нахранят. Маймуните не обичат водата, но въпреки дъжда бързо започнаха да прийждат, виждайки, че нашето бусче спря. Шофьорът ни беше подготвен и ни подаде малки бананчета и фъстъци, които да раздадем. Явно в тази част на острова тези обитатели бяха често срещани и ние с удоволствие почерпихме чаровните посрещачи.

Храмът Pura Bratan бе изящен дори в проливния дъжд. Стъпаловидната висока постройка с 11 сламени покривчета закачливо се оглеждаше в езерото оставяйки всички посетители захласнати. Издигнат през 1663 г. този храм служел при важни церемонии и отдаване дарове към богинята на водата, реките и езерата Dewi Danu. Самото езеро Братан бе известно още като Езерото на Свещената планина, поради голямото плодородие в региона. Намирахме се на 1200 метра надморска височина и красотата наоколо сякаш още повече ни доближаваше до боговете и рая. При толкова красиви храмове Бали безспорно можеше да се нарече божественият остров.

Излизайки от Pura Bratan се чувствахме някак си благословени. Особено ми харесаха градините на храма, в които имаш множество фигури на животни обгърнати с цветя, пресъздаващи по уникален начин хармонията в природата.

Следващият храм в програмата бе Pura Taman Ayun, който в превод означаваше „красивите градини“ и бе разположен сред прекрасен парк от дървета и езерца. Дъждът се опита да изтрие и неговата красота, но изпод чадърите успяхме да зърнем и заснемем част от високите кули със сламени чадърчетата, както и красиво изрисувани павилиони и градини, които били в списъка на 50-те най-хубави градини в света.  

Ние се разходихме от външната страна на стените ограждащи градините, а където нямаше стени имаше ров с вода. Храмът бе обгърнат почти от всякъде с вода, което символизира индуския свят разположен в космическото море. Високите кули наричани meru, пък символизират планините, в които живеят боговете. Имаше множество по-малки дървени павилиони с каменна основа, наричани bale, в които имаше трон под формата на лотус, на който се вярва, че боговете Шива, Брахма и Вишну седят. Космическото море сякаш се бе спуснало над нас под формата на дъжд и неговите дъждовни капки-метеори придаваха сив оттенък върху снимките на иначе зелените градини.

Последният храм от нашата 4-дневна обзорна програма на острова бе Pura Tanah Lot, разположен на малък остров на 100 м от бреговата ивица. Ние уцелихме отлив и съответно можехме по суша да стигнем до него, ако не беше затворен за външни посетители. Снимахме се от външната му страна, като за съжаление не успяхме да хванем залеза, който рисувал красив силует на хоризонта, и множество посетители идвали специално за него.  Името на храма произлиза от думите за земя (tanah) и море (lot), т.е. това е мястото, където се срещат морето и земята. Тази част от храма, която гледа към морето е посветена на балийската морска богиня Betara Tengah Segara, докато частта гледаща към брега е посветена на бога Gunung Batukau.

Върнахме се обратно в курорта Санур, настанявайки се в 4-звездния хотел Mercure Resort Sanur, който се намираше на брега на морето и разполагаше с множество вили сред китни градини с няколко басейна и плажна ивица. Беше време за отмора и почивка. След като обаче бяхме прекарали няколко дни държейки чадъри, последното, което искахме бе и сега да легнем под някой чадър. Затова решихме да обиколим близките острови и да проверим дали вали само на Бали.

Записахме се на рафтинг с високоскоростна лодка и посещение на 3 острова в един ден, а имено Nuna Penida, Nusa Ceningan и Nusa Lembongan. На два от островите имахме възможност за шнорхелинг и наблюдаване на приказните корали и пъстри рибки. Научихме, че Бали е част от кораловия триъгълник – район богат на водни обитатели. Само тук могат да се видят над 500 вида корали или това е 7 пъти повече корали, отколкото на Карибите.

Прекарахме следобеда в залива Lembongan в частен плажен клуб, където наред с всички плажни удобства – басейни, шезлонги, дървени къщички, безплатно возене на банан, имаше и…слънце. Небето беше безкрайно синьо и слънцето щедро ни обгръщаше със своите лъчи. Бяхме на съседен на Бали остров, но се чувствахме още по-божествено. Явно слънцето си бе харесало този частен плаж и затова не ни посети на  Бали, но го виня, аз също си харесах едно бунгало буквално на самия бряг.

През следващите дни разнообразихме плажната почивка и с посещение на увеселителния парк Bali Safari & Marina Park, в който освен водни атракции и пързалки имаше сафарита и театрални постановки.  По интернет си закупихме Leopard package, който включваше трансфер от/до хотела, неопределен брой сафарита, питие за добре дошли, безплатна снимка с лъв, орангутан или игуана, возене на слон (10 мин.), вход за аквариума със сладководна вода, обяд в ресторант Uma, шоу с животни, шоу със слонове, златни места за театралното шоу Agung Show, вход за водния парк, неопределен брой вход за увеселителния парк и един сувенир за спомен, който се оказа сафари-шапка. При толкова много атракции времето в парка направо се изпари. Започнахме с возенето на слон, след което се качихме на бусче под формата на джип, който влизаше буквално в клетките на всички животни и ние можехме съвсем отблизо да разгледаме жирафите, зебрите, носорозите и безброй други животни. След това успяхме да хванем едно представление с животни, като главните артисти бяха няколко орангутана и непознати на мен птици. За броени минути изпуснахме храненето на крокодилите, но затова пък същите сити ни позираха на множество снимки.

Безспорно театралния спектакъл Agung Show беше впечатляващ с бляскави костюми, декори, множество ефекти и живи животни партниращи си с артистите. Самата история пресъздаваше любовта на крал Sri Jayapangus и китайската принцеса Kand Ching Wei. Щом я зърнал кралят се влюбил в нея и я направил своя жена. Всички на острова били щастливи, но дълги години двамата така и не успели да се сдобият с така желана рожба. На края кралят решил да тръгне с кораба си в търсене на вътрешен мир, но морска буря го отвела на остров Бали, където богинята на езерата Dewi Danu го съблазнила и му родила син. Китайската принцеса не се примирила с липсата на своя съпруг и тръгнала да го издирва. Щом пристигнала на острова в бясно разочарование тя насочила войските срещу любимия си. Богинята обаче ги спряла, като превърнала краля и неговата кралица в каменни статуи, които и до днес са заедно. Хората пък приели неговия наследник за свой крал и така всички заживели щастливо. Ефектите и декорите бяха много по-въздействащи от самата история. Беше наистина жалко, че преди спектакъла събраха всичките ни телефони и фотоапарати, и не успяхме да направим никакви снимки.

Затова пък след това се наснимахме с водните атракции, като дори се качихме на една лодка, с която минахме през клетката на маймуните и няколко пещери и водопади, пресъздаващи южна Америка.

Вечерта посрещнахме залеза на плажа, сбогувайки се не само със слънцето, но и с божествения остров Бали.  Научихме, че името Индонезия има гръцки произход и идва от Indos – индианци и Nesos – остров. Това бе най-голямата островна страна състояща се от над 14 000 острова. Бали далеч не бе най-големият сред тях, но определено бе най-прочутият. Очевидно при толкова много храмове, боговете го бяха благословили, както с богата реколта, така и с множество туристи. Ние също се чувствахме благословени и с топлите спомени се върнахме обратно в студената България, представяйки си студения сняг за фин балийски пясък. И днес, когато вали все се сещам за Бали, приятно е в лошото време да имаш хубави спомени.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА БАЛИ:

Местоположение: Тропическият остров Бали е част от Индонезийския архипелаг и се намира на 8 градуса южно от Екватора.
Площ: 5 632.86 кв.км
Население:  3 150 000 човека

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА БАЛИ:

Най-добро време за посещение: от май до септември, като юли и август са пиковия сезон и острова е пълен с туристи, а цените на хотелите са доста високи. Вероятно е по-добре да посетите острова през април, май, юни или септември, преди пиковия сезон, когато цените са по-поносими, а времето е прекрасно. От октомври до април е дъждовния период.
Типични храни и напитки: Балийската кухня е доста пикантна, като се използват множество подправки, които се смесват със зеленчуци, месо и риба. Силно влияние оказва както индонезийската, така и индийската, и китайската кухня. Типични ястия са: Bebek betutu (пушена патица, имайте предвид, че тукашните патици са доста недохранени и едно ястие едва ли ще ви стигне), Nasi goreng (пържен ориз, облян със соев сос и подправки, обикновено поднесен с месо или риба), Satay (шишчета от месо, богато овкусени с люти подправки).