Най-горещата столица в Европа, една от най-високо разположените столици на стария континент и третият най-населен град в Европа – това е Мадрид, испанската столица още от 17-ти век. Бях прочела толкова много неща за града, че на слизане от самолета, имах чувството, че вече съм била тук. Това чувство обаче бързо изчезна и градът успя да ме впечатли надхвърляйки представите ми от книгите.

От летището до центъра на града, където бе нашият хотел, пътувахме с Метрото, което бе бързо и много удобно за ползване. Мадрид притежава най-голямата подземна мрежа в Европа след тази в Лондон, като същата е съставена от 293 км и 300 спирки. Първата метро линия е отворена за ползване през 1919 г., като век по-късно продължаваме да се наслаждаваме на този бърз транспорт.

Хотелът ни бе в близост до Puerta del Sol (слънчевата врата), което представлява голям и оживен площад. Смяташе се, че това е географическия център както на Мадрид, така и на Испания. Затова на площада бе поставена / нарисувана точка обозначаваща Нулевия километър и разстоянието до други големи столици.

Названието Пуерта дел сол идваше от изгряващото слънце, което се е виждало от тази източна порта, част от крепостните стени на града от 15 век. Името на площада напълно съответстваше и на топлото време в испанската столица. Оказа се, че това е най-горещата Европейска столица, в която са измерени рекордните 40.5 градуса. В началото на юни, денят бе не по-малко топъл и слънчевото ни настроение ни отведе до едни от най-красивите забележителности в града.

Сред тези места бе и площада на който се намирахме. В неговия център бе издигната статуя на Крал Карлос III седнал на кон и гледащ към Кралската пощенска служба (Real Casa de Correos), която представлява красива червено-бяла сграда с часовникова кула. На времето това е била първата поща в Мадрид, след това полицейски участък, а сега седалище на местното управление. Останалите сгради на площада бяха не по-малко впечатляващи, като на мен ми хареса и другият малък паметник издигнат тук на едно мече държащо дръвче (El Oso y El Madroño). Според легендите първоначално наричали града Ursaria (от латински: място на мечки), поради многото животински обитатели тук, затова имено мечето и дървото madroño се превърнали в символите на Мадрид.

Името на града обаче не произлиза от madroño, а от арабската дума “магерит“ означаваща „място на много течения“. Едно такова течение, този път от туристи, ни отнесе на следващия красив площад –  Plaza de la Villa (градският площад), който бе малко по-надолу по главната улица (Calle Mayor), на времето това е бил основният площад в града, като днес тук са разположени бившето кметство, бившата Академия на изобразителното изкуство и архиепископството.

Още по-забележителен се оказа и следващият площад – Plaza Mayaor (Големият площад), към който кривнахме следвайки една немска група. Първоначално този площад бил извън крепостните стени и се използвал за състезания с бикове и пазари. Днес е място за туристи, предлагайки им прекрасни снимки и китни кафенета. В средата има статуя на Филип III седнал на кон, на нас обаче повече ни харесаха сградите с кули, каквито имаше пред и зад конника. Оказа се, че на този площад, с размери 129 на 94 метра има разположени триетажни сгради с общо 237 балкона гледащи към площада. Към този площад има 9 входа, като ние избрахме този, по който бяхме дошли, както казват „познатият път е най-краткият път“.

Улица Calle Mayor ни отведе до друго мадридско бижу – красивата катедрала Алмудена. По бялата й фасада имаше изящни статуи, красиви кули и голям купол. Оказа се, че когато крал Филип II прeместил испанската столица от Толедо в Мадрид пожелал да издигне величествена катедрала посветена на Девата на Алмудена. Плановете и приказките по нея започнали още от 16-ти век, но самото строителство стартирало чак през 1879 г. Настоящата катедрала била издигната на мястото на първата джамия в Мадрид, която след това била приспособена за църква. Днес катедралата е красива, колкото от вън, толкова и от вътре, с красиво обособени статуи и параклиси.

Точно срещу катедралата се намира и кралския дворец (Palacio Real), смятан за един от най-красивите дворци в Европа. Издигнат е, за да замени предишния замък Алкасар, който изгорял 30 години по-рано. Днес дворецът може да се обиколи почти изцяло, ние обаче бяхме привлечени повече от неговите градини. Докато обиколим двореца и снимаме същия от всички страни, вниманието ни бе привлечено от паметника на Дон Кихот и Санчо Панса издигнати на близкия площад Испания. Зад паметника се издигаха най-високите сгради в Мадрид и на нас ни се прииска да видим града от високо. Вместо обаче да влизаме в някоя от високите сгради се отправихме към близкия лифт, който водеше към парка Каса де Кампо в съседство с Парка на атракционите и зоологическата градина.

От птичи поглед градът бе не по-малко впечатляващ, като преминахме над река и множество зеленина, каквато сред красивите сгради не бяхме видели преди това в Мадрид. Лифта ни остави на едно хълмче, от където през парка се разходихме към най-близката метро станция. Видяхме от високо една от най-високо разположените европейски столици. Оказа се, че на първо място бе Андора ла Вея (столицата на Андора), което се намираше на 1023 м надморска височина, на второ място бе Мадрид на 667 м и на трето място бе София (580 м). След нашата столица следваше Берн (Швейцария) на 542 м и Сараево (Босна и Херцеговина ) на 518 м.

До следващата забележителност стигнахме с метрото (червената линия, L2), слизайки на спирка Banco de Espania. Намирахме се пред световно известия музей Прадо, пред който вече се виеше огромна опашка. Цената на билета бе 14 евро, но от понеделник до събота от 18:00 до 20:00 часа входът бе безплатен и мнозина като нас се възползваха от това. Според испанците музеят Прадо е най-голямата художествена галерия в света, като притежава над 8600 картини, от които на показ са изложени по-малко от 2000 платна – повечето от които на световноизвестни художници. Освен картини имаше и богата изложба на статуи, монети и др. Богатата изложба идваше от кралската колекция, новопридобити творби, дарения и завещания. Музеят Прадо е безспорно едно от местата, които си заслужава да се посетят.

Този музей е част от трите художествени галери разположени в непосредствена близост  образуващи т.нар. Златен триъгълник. Другите две галерии са Museo Thyssen-Bornemisza, включващ творби на Реноар и Ван Яйк и Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofia, който помещава испански творби, включително Guernica на Пикасо.

За следващия ден си оставихме посещение на парка Ретиро, като си направихме и еднодневна разходка до Толедо. Пътят от Мадрид до Толедо с влак бе по-малко от 30 мин. и определено градът успя да ни впечатли. След като се върнахме обратно в испанската столица се разходихме из оживения парк Ретиро, който е прекрасно място за почивка. Имаше красиво езеро с лодки, по парковите алеи хората си правиха пикник, а имаше и множество атракции и изпълнители, които разнообразяваха зеления пейзаж. Паркът Ретиро е първият голям парк в Мадрид, покриващ площ от 1.4 кв.км. На времето е бил собственост на испанските монарси, а след 19-ти век станал общински парк.

Излизайки от парка минахме през красива порта, която ни отведе до още по-красив фонтан – Fountain of Cibeles. Фонтанът бе разположен в средата на кръгово движение, като множеството минаващи коли затрудняваха снимането  и все пак си заслужаваше дебненето и обикалянето му от всички страни. Фонтанът бе кръстен на Cybele или Ceres – римската богиня на природата, и изобразяваше богинята седнала на колесница теглена от два лъва.

Фонтанът не бе единствената атракция на този площад. Тук се намираше също така двореца Cibeles, който наподобяваше катедрала и приютяваше кметството на Мадрид. От другата страна бе Buenavista Palace издигнат от дюкесата на Алба през 1777 г. и притежаващ красиви френски градини.Тук е и сградата на испанската банка, която се помещава в предишния дворец на дюка и дюкесата от Бехар. Точно срещу банката бе поредния бароков дворец издигнат от богатия банкер Хосе де Мурга. Нищо чудно, че бяха направили кръгово движение тук, сред толкова красиви сгради на човек му се искаше да ги обикаля, и обикаля, десетки пъти.

Всъщност с целия град е така. Мадрид притежава едно приятно очарование и буди искрено възхищение, привличайки ежегодно милиони туристи. Мадрид е най-посещаваният град в Испания и е в челните места на множество други класации. Испанската столица е третият най-населен град в Европа, след Лондон и Берлин. Притежава втората най-голяма подземна метро мрежа, след тази в Лондон и е най-горещата, в буквален и  преносен смисъл столица на стария континент.  Мадрид е мястото на много течения, които се надявам, отново да ме отнесат там.

Местоположение: Мадрид се намира в централната част на Испания, разположен на бреговете на река Мансанарес, като градът е политическият, стопански и културен център на страната.
Площ: 604.3 кв.км
Надморска височина: 657 м
Население:  3 165 235 човека
Климат: субтропичен