От няколко години си имам своя традиция да прекарвам рождения си ден на ново място по света. Тази година изборът ни отведе в сърцето на испанската Коста Бланка – Аликанте. Прекарах деня със семейството си, обикаляйки и обиквайки някои от най-красивите и уютни кътчета на града.

Сутринта оставихме колата в подземния паркинг Alfonso El Sabio – чудесна локация, близо до центъра и до повечето забележителности. От там се озовахме пред Mercado Central (Централният пазар) – истинското сърце на Аликанте. Сградата му, построена в началото на ХХ век, впечатлява със своята архитектура в стил модернизъм, а отвътре кипи от живот и аромати. Разходихме се между щандовете с пресни плодове, морски дарове, местни сирена и маслини, а децата бяха заинтригувани от екзотичните подправки и веселите продавачи. Научихме и нещо любопитно – под сградата археолози са открили останки от древноримска винарна! Това прави мястото не само кулинарен, но и исторически бисер!

От там се отправихме към асансьора, който води до замъка Санта Барбара. Намира се в подножието на хълма, и е издълбан директно в скалата. Той е отличен вариант за изкачване на хълма, особено с деца. За броени минути бяхме на върха, където ни посрещна гледка спираща дъха – морето, старият град, пристанището… Децата се забавляваха гонейки чайките и се насладиха като тях на прекрасната панорама от птичи поглед.

Научихме, че Санта Барбара е един от най-големите средновековни замъци в Европа – издигащ се над 160 метра над морското равнище. Името му идва от деня на Света Варвара – 4 декември 1248 г, когато е превзет от кастилците. Векове наред замъкът е бил стратегическа крепост, построена върху място, обитавано още от римляни и маврите. Децата бяха заинтригувани от разказите за тунели, тайни проходи и старинната затворническа кула, а от наблюдателната площадка с изумление гледахме как морето се слива с хоризонта. Казват, че при ясно време от тук се вижда дори остров Табарка – още едно съкровище по крайбрежието на Коста Бланка.

След това се отправихме към стария квартал Санта Круз – тихо и красиво място, където времето сякаш е спряло. Цветята по балконите, тесните улички и автентична атмосфера ни накараха да се чувстваме като в приказка.

Обядът също беше приказен – морска паеля край пристанището, докато лодките поклащаха сянката си върху водата, ние се наслаждавахме на морските деликатеси в чиниите си. Беше много вкусно и приятно.

Разходихме се и по крайбрежната улица Explanada de Espana, настлана с мозайка в цветове на вълни. Палмите, изрисуваните вълни и морският въздух създаваха усещането, че сме на правилното място в правилния момент и всичко е наред с живота. Спокойно, весело и пълно с усмивки – точно така си представям идеалния рожден ден.

Следобеда се насладихме на слънцето и пясъка на плажа Постигет с много игри, разходки и задължителния сладолед. Нищо не казва по-добре „честит рожден ден“ като пясък по краката и сол в косата.

Привечер се запътихме към любимото място на децата ми – улицата на гъбките (Calle San Francisco). Там сякаш реалността се превръща в приказка – с гигантски гъби, цветни пейки и съоръжения за игри. Сякаш Аликанте беше подготвил специална изненада само за нас.

Денят завърши с торта, песен и огромна доза щастие. Аликанте ни подари слънце, смях и семейни спомени, които ще носим дълго в сърцата си. А когато вечерта се прибирахме с колата, небето над нас беше осветено от ягодовата луна – така наричат първото пълнолуние през юни. Името идва от северноамериканските индиански племена, които го използвали като ориентир за началото на сезона на дивите ягоди. Ягодовата луна се свързва със завършване на един цикъл, обновление, нежност и радост. Да отпразнувам рождения си ден под такава луна беше истински подарък – като космическо намигване, че съм на точното място, в точното време, с любимите хора. Един съвършен ден. И едно ново начало.

А къде ще отпразнувам следващия си рожден ден? Вече мечтая…