For English version click here.

Най-красивите места в Словения

В края на септември и началото на есента се отправихме към приказно красивата Словения. Тръгнахме от София в ранни зори, като в 07:15 ч вече бяхме в Драгоман – с красивите Драконови планини. Дракони имаше и в Словения, които заедно с еднорозите бяха митични словенски герои и част от легендарната им история.

Постепенно започна да се развиделява и зелените багри на дърветата отпуснаха сетивата ми. Есента още не бе облякла пъстрата си премяна и тревата и дърветата бяха все така зелени. Казват, че зеленият цвят успокоява и затова е винаги добре да имате под ръка нещо зелено, най-добре действали зелените американски долари… Е, аз си бях подготвила евро, тъй като това е официалната парична единица на Словения, която щяхме да посетим през следващите 4 дни.

Словения е една от бившите републики на Югославия и днес всъщност е най-богатата сред тях. През 2011 г. Брутен Вътрешен Продукт на глава на населението е 84%, което е средното ниво за Европа (сравнено с българското 43%, което е най-ниският сред страните членки на Европейския съюз). Словения граничи с Италия на запад, Адриатическо море и Хърватия на юг, а на север с Унгария и Австрия. Разположена на площ от едва 20,273 km2 (една пета от територията на България) страната е богата на природни ресурси, като обхваща част от Алпите (които всъщност започват или свършват тук), има морска ивица, както и част от областта Панония известна като житницата на Словения. Страната се слави и като една от най-зелените държави в Европа, пред нея са само Финландия и Швеция. Страната е предимно планинска и хълмиста, със средна надморска височина от 557 м.

В 07:30 вече бяхме на българо-сръбската граница, върнахме часовниците с 1 час назад и се приготвихме за 6-часовия преход през територията на Сърбия, която е най-голямата страна от разделените Югославски републики. Всъщност магистралата, по която се движихме цял ден е изградена върху древния римски път Вия Милитарис, днес свързващ столиците София-Белград-Загреб-Любляна.

В 12:20 часа бяхме в Белград, а в 13:45 стигнахме Сръбско-Хърватската граница. Последва приблизително 4-часов път в Хърватия. Тук за разлика от Сърбия не минавахме през самите селища, а същите оставаха някъде далеч встрани, без да можем да ги видим. Иначе Хърватия и Сърбия имат един и същ език, но хърватите използват латинската азбука, а сърбите – кирилицата.

Към 17:05 минахме в близост до Загреб, който остана в далечината. Хърватската столица е на 20 км от границата със Словения, от където имахме още 120 км до Любляна. Слънцето ни следеше с поглед зад едно облаче, но +23С вероятно му се сториха студени и отново издърпа към себе си пухкавите облаци и се скри.

Привечер най-сетне пристигнахме в Любляна и се настанахме в хотела, като бяхме уморени за разходки и се отдадохме на почивка и сладък сън.

Като сън мина и следващият ден, когато срещнах дракона на Любляна. Той стоеше високо над мен – целият зелен, отворил широко уста, крилата му бяха готови да излетят. Имаше дълга опашка, чийто край наподобяваше стрела. Целият беше каменен, но изглеждаше толкова жив, сякаш можеше да мърда.  Това беше драконът на Любляна. Можеше да бъде видян из целия град – усмихваше се от сувенирните магазинчета, подаваше шоколадовата си глава от китните сладкарници и кафенета, изпъчел се на самия герб на града, същият този Дракон стоеше пред мен гордо застанал на Драконовия или както го наричат в Словения – Змейския мост.

Словенската столица бе известна като Драконовия град, въпреки че нежното име Любляна, всъщност да произлиза от спокойната река Любляница, която се виеше из центъра на града.  Старото име на града бе Емона, но още преди да го опишат историците, гръцките легенди го определят като мястото, където Язон със своите аргонавти са поставени пред изпитанието да убият дракона. И успели.

Днес обаче няма паметник на великите гръцки герои, само Драконът е увековечен. Явно героите са спечелили битката, но не и войната, защото Драконът е възкръснал и е част от съвременна Словения. Той именно пази и символизира красивата столица. За първи път го видях на плакат в хотела, но след това срещата ни на Драконовия мост наистина ме впечатли. Беше застанал гордо и властно, сякаш градът наистина му принадлежеше. Беше зелен, като всичко в Словения, все пак това  е третата най-зелена страна в Европа.

Самата столица също имаше зелена пременя, било то паркът Тиволи, наричан още белите дробове на столицата или пък зеленият хълм с красивия средновековен замък.

Нашата разходка започна от самия център на Любляна – Тримостието. Трите моста са почти залепени един за друг, свързвайки двата бряга на река Любляница. Построени са от архитекта Плекник и се смятат за универсална конструкция. Всъщност са построени 40 години след земетресението през 1895 г., когато централният мост не бил засегнат, но австрийците, които владеели тези територии, искали да се подсигурят при следващи трусове и затова построили от двете страни по още един мост. Днес това е любимото място за срещи, като и трите моста са пешеходни и свързват пешеходните улици, виещи се покрай река Любляница, изпълнени с кафенета и магазинчета.

Беше петък следобед, кафетата бяха пълни, като голяма тълпа се беше събрала и на централния площад Presenov trg, разположен точно срещу Тримостието. Беше издигната сцена, от която някакъв човек говореше разпалено за политика. Само преди 2 дни в Словения бе гласуван вот на недоверие и управляващата партия трябваше да се оттегли. В слънчевия петъчен следобед обаче Любляна можеше да предложи много по-интересни неща от политически агитки. На съседните мостове например имаше музиканти и артисти, които забавляваха хората и придаваха на Любляна това спокойно и романтично усещане, което е трудно да се усети в останалите европейски столици.

Минавайки през централния площад обаче, дори насред тълпите, които бяха насядали в неговото подножие, не можехме да не обърнем внимание на красивия паметник на Франс Прешерен и неговата муза. Научихме, че той е бил поет и имал любима, на която посветил прекрасни стихове, но тя се омъжила за друг и той се самоубил. Едно от стихотворенията му обаче е толкова хубаво, че текстът му е залегнал в Словенския химн, който явно е изпълнен с много любов.

Отминавайки паметника му, се отправихме към друг площад, наречен Конгресния площад. И тук Хабсбургите си построили красиви сгради, превръщайки Любляна в малката Виена. Тук имено е разположена сградата на Словенската Филхармония и печатницата Slovenska matica. Малко по-нагоре друга улица ни изведе до Парламента, на чийто вход са изобразени голи фигури – явно хората трябва да бъдат напълно открити тук.

В петък следобед обаче това бе вероятно най-пустото място в Любляна, като единствените хора, които видяхме бяха в колите, които ни подминаваха. Затова решихме да се върнем обратно в обширния пешеходен център, усмихвайки се на минувачите и най-вече на надписите по различните магазини. Словенският значително по-трудно се разбира от сръбския, който е доста близък до българския език. Затова пък ресторантче с надпис: Палачинки Великанки или друг наречен Старамачка, пробуждат славянското и приятното усещане, че си близо до дома си.

Пешеходната обиколка беше много приятна, макар че непрекъснато си поглеждахме часовниците, за да можем да хванем туристическото влакче, което тръгваше на всеки час. Не можеш да посетиш Любляна и да не ти се прииска да се качиш на замъка, който е разположен над града. За да се стигне до него има различни начини, първият, от който – пеша, но за уморените туристи, бяха измислили и други варианти. Такъв например е фуникуляра, който представлява еднокабинков голям лифт, който на всеки 10 минути те откарва директно на върха. Това несъмнено е и най-бързия начин, цената му е 4 евро за двупосочен билет. Само за 2.50 евро обаче можеше да се вземе и туристическото влакче, което тръгваше от центъра, минаваше пред ред забележителности и панорамно те отвежда към централния вход на замъка и след това на всеки час можеш да те върне обратно в центъра. Отнема повече време, но си заслужава, движи се сравнително бавно и могат да се направят много хубави снимки в движение.

Най-хубавите снимки обаче си запазете за крепостта. В нея входът е безплатен, има билет само за кулата. Това обаче ще са най-добре похарчените 4 евро, тъй като само от там може да се види 360 градусова панорама от птичи поглед над Любляна. От тук се вижда Тримостието и всички сгради, покрай които минахме сутринта, но далечината ги правеше да изглеждат малки. Самата Любляна също не беше голяма, само с 270 000 жителя (или това са 13% от общо двумилионното население в Словения), разположени на площ от 163 кв.км (площта на София напр. е 1345 кв.км). Не е важно обаче количеството, а качеството. Словения бе успяла да запази спокойствието, което така много липсваше в България. Стандартът е доста висок тук, но явно хората можеха да си го позволят. Навсякъде бе много чисто, спретнато и красиво.

Обиколих замъка от всички страни, но така и не намерих надписи, от които да науча повече за неговата история. В последствие узнах, че на този хълм от векове е имало крепостни стени. Последните обаче са били доста занемарени, затова когато австро-унгарците дошли тук, ги сринали и построили нова крепост, която днес впечатлява с архитектурата си и своята запазеност. Последната реставрация продължила 35 години и приключила през 1990 г.

Словения е наистина като приказка, а в нейната столица Любляна е тъй лесно да се влюбиш. Самото име на града придава нежност и обич. Нощната Любляна е не по-малко красива, ярко осветена, като разноцветни лампи по различните сгради запазиха това романтично усещане, което ни завладя през деня. Веселата глъчка на млади хора изпълваше Тримостието и централната част. Не беше необходимо да четем приказки за лека нощ – Словения сама по себе си беше една вълшебна приказка.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЛОВЕНИЯ:

Местоположение: Словения се намира в Централна Европа, като граничи с Италия на запад, с Адриатическо море на югозапад, с Хърватия на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север.
Площ: 20 273 кв.км (на 150-то място)
Население:  2 064 188 човека (данни от 2016 г.)
Столица: Любляна
Официален език: словенски
Климат: умерено континентален със сухо и топло лято и студена зима.
Часова зона: UTC+1
Валута: евро (EUR)
Допълнителна информация:http://www.slovenia.info/