For English version click here.

Най-красивите места в Словения

Словения е не само една от най-зелените страни в Европа (с 1/3 от територията й са в гори), но и безспорно една от най-приказно красивите държави на стария континент, запазила своята история и природни богатства. Китната й столица Любляна успя да ни впечатли с нейните дракони и приказни замъци.

Добрите впечатления от Словения се пренесоха и на следващия ден, когато се отправихме към Пещерата Постойна. Призрачна мъгла скриваше пътя ни, придавайки на Словения още по-голяма призрачна мистерия. А приказката в Словения беше без край. Пещерата Постойна безсъмнено бе най-красивата пещера, която съм виждала. Още преди 09:00 часа вече бяхме на входа, готови да се качим на туристическото влакче, което тръгва от там и те отвежда на 2 км навътре през пещерата, минавайки през огромни зали, тунели, изпълнени с интересни и красиви образования. Всичко това бе сътворено от най-добрия архитект на света – Майката Природа.

Пещерата се намира 115 метра под земята и дължината й е 20 км, от които 5.3 км са отворени за туристи. Това я прави пещерата с най-дългия туристически пещерен маршрут в света. Образувана е от минаващата тук река Пивка, която упорито е успяла да си прокара път в скалите, след това се е отклонила и сега тече под самата пещера. Интересно е животното, което я обитава, а именно човешката рибка, която  видяхме в големи аквариуми на излизане от пещерата. Наречена е човешка, защото подобно на човека диша с белите си дробове и живее във водата и на сушата. Кожата й също е човешка, имаше къси краченца и ръчички, по които наподобяваше на гущер. За съжаление обаче това създание нямаше очи, а и не му трябват, тъй като живее в постоянния мрак на пещерата. Живее около 100 години, като можело да издържи 12 години без храна – ето един практичен домашен любимец.

Но не само това беше уникалното в пещерата. След като влакчето ни остави във вътрешността на Постойна яма (яма на словенски означава пещера), там имаше различни седенки, на които бяха изписани различните езици: Словенски, Английски, Френски, Немски и т.н. Всеки турист слизайки от влака избира пред коя седянка да застане. Аз застанах зад английския гид, Томаш, който разказваше много увлекателно как са се образували сталактитите (висящите от тавана образования), сталагмитите (наслоените по пода на пещерите образования) и сталактоните (образования сформирани при сливането на сталактит и сталагмит). Научих как дъждовната капка си проправя път през скалите, как на всеки 100 години тези образования растат с 1 см, така ако се върнем отново в пещерата след 70 години – същата няма да бъда въобще променена, само нашите прически вероятно щяха да бъдат различни.

Първата огромна зала се наричаше Великата планина, имаше красиви образования, едно от което приличаше много на петел, а за останалите Томаш каза да използваме своето въображение, а сред осветените скални образования, моето работеше много бързо, и сякаш видях истински други животни, като камила, мечка и т.н. Слизайки от Великата планина минахме през Руския мост, за който се смята, че е построен от руски затворници, Словенската група мина преди нас, така че вярвахме, че е достатъчно благонадежден.

След това минахме през три красиви зали – Спагетовата, от чийто покрив се спускаха множество тънки каменни ивици, които наподобяваха спагети. Следваше бялата зала, състояща се от красиви бели образования и третата бе червената зала, която всъщност се оказа оранжева на цвят. Томаш ни показа и черната зала, като всъщност спря тока и осветлението в залата, където бяхме. Всички се убедихме колко непрогледна и тъмна е пещерата и как дори за секунди, човек може да обърка своята ориентация.

От най-високата част слязохме в най-ниската част на пещерата, като видяхме реката, която продължаваше като творец да провира пътя си през скалите, образувайки живописни тунели. Тук именно бе аквариума, в който имаше пет човешки рибки. Тук тръгваше и обратния влак, който да ни изведе от пещерата. Интересното е, че още през 1872 г. са прекарали релси вътре в пещерата за туристическо влакче. Същото първоначално се е бутало от гидовете, но след това с електрифицирането на пещерата и влакчето станало електрическо. В последствие научих, че по света има и други пещери с електрическо влакчето вътре, като например пещерата Rouffignac във Франция, размерите на Постойна яма обаче все още си остават ненадминати в света.

На крайната спирка на електрическото влакче, отново ни предлагаха снимки, които ни бяха направили на входа, същите струваха по 6 евро и бе наистина хубав спомен. Извън пещерата имаше много сувенирни магазинчета и красив парк, в който също се разходихме.

Чувствах се сякаш бях посетила храм, след пещерата очите ми сякаш бяха пречистени от цялата красота. Дори не бях усетила студа в пещерата, където целогодишно температурата е постоянна +8 градуса. На излизане слънцето ни посрещна с отворени обятия. Разходихме се малко из околността и красивия зелен парк пред пещерата. Само на 9 км се намираше и вградения в скалите легендарен замък Predjamski grad, вместо обаче да влизаме тук се възползвахме от хубавото време и се отправихме към следващото словенско бижу – езерото Блед, разположено на 6 км от австрийската граница или на 100 км от пещерата. Самото езеро имаше внушителните размери от 2120 м на дължина, 1380 м на широчина и 30.6 м дълбочина, но в подножието на Високите Алпи не изглеждаше толкова голямо. Зелените планини се оглеждаха в него и придаваха на водата зелен оттенък.

Успяхме да паркираме в близост до брега и се отправихме до малък пристан, от който тръгваха лодки-гондоли. Чудех се как един човек може да гребе лодка с 16 човека в нея, но явно след като всички бяхме платили по 10 евро, същият беше добре мотивиран. Пътуването с лодката продължи около 20 минути, като същата ни отведе на острова Блед, на който беше разположена красивата църква Успение Богородично. До нея имаше 99 стъпала, за които се носеше легенда, че ако един съпруг успее да занесе булката си по 99-те стъпала, след това щяло да го чака много щастлив и безпроблемен семеен живот. Още по-хубава беше легендата за вълшебната камбана в църквата, за която се вярва, че сбъдва желания, на всеки който успее да я разклати три пъти. Историята разказва, че след като станала вдовица една богата дама дала всичките си пари за изготвянето на най-красивата и пищна камбана, която искала да подари на църквата, но когато същата била превозвана с лодка до църквата, лодката се преобърнала и камбаната потънала. Жената била отчаяна и постъпила огорчена в манастир. Папата обаче се трогнал от нейната история, и изпратил подарък камбана на църквата, която била благословена от самия него. Хиляди туристи минават ежегодно от тук и за 3-те часа, докато бяхме на Блед, същата не спря да бие. Затова имах вина и аз, защото също се наредих на опашката и с всички сили дръпнах въженцето на камбаната, която разнесе своя звън високо в Алпите, надявам се и отвъд тях, където някой ангел да ги чуе и сбъдне моята съкровена мечта.

​Лодките ни очакваха долу и обратно ни върнаха от другата страна на езерото. Направихме си кратка разходка из крайбрежната алея, от където можехме да снимаме острова, патиците и лебедите, които плуваха наоколо, готическата църква Св. Мартина издигната в подножието на средновековния замък, който се бе надвесил над една скала, оглеждайки се във водите на езерото. Ние също решихме да огледаме околността от там и се качихме в замъка, който подобно на панорамните гледки беше великолепен.

Самият замък беше бял с червени покриви, с красиви кули и зали превърнати в музеи. Сегашният си облик замъкът беше придобил през 17-ти век, като същият е напълно реновиран през 1950 г. Тук отново видях на няколко места, така познатия словенски дракон. Нямахме време да седнем на панорамното кафене, разположено до самите крепостни стени с изглед към езерото, острова и Алпите, затова пък успяхме да обиколим всички зали, балкони и прозорци.

Наснимах толкова много пейзажа, че ми се искаше да го затворя във фотоапарата и да го отнеса със себе си. Блед остави бледи думи в бележника ми, но ярки спомени в сърцето ми.

На следващия ден последва обратния дълъг път към дома, изпълнен отново сред множество зеленина. В края на пътуването нямах спомени от словенската мъгла, а само от красотата на тази малка държава. Впечатли ме спокойствието на градовете и величеството на замъците, които надничаха от всеки хълм. Сред прекрасните и безкрайни зелени планини се подаваха селца, със спретнати къщи и изписани църкви. Нямах очаквания за Словения, а тя определено ме впечатли и щях да се радвам отново да посетя тази приказна страна.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЛОВЕНИЯ:

Местоположение: Словения се намира в Централна Европа, като граничи с Италия на запад, с Адриатическо море на югозапад, с Хърватия на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север.
Площ: 20 273 кв.км (на 150-то място)
Население:  2 064 188 човека (данни от 2016 г.)
Столица: Любляна
Официален език: словенски
Климат: умерено континентален със сухо и топло лято и студена зима.
Часова зона: UTC+1
Валута: евро (EUR)
Допълнителна информация:http://www.slovenia.info/