„Белият град” Белград се издига при вливането на река Сава и Дунав, и се оказа изненадващо красив. Много пъти бяхме минавали транзитно през него, но спирайки веднъж осъзнахме каква грешка бяхме допуснали. Градът е запазил древната си история, която се премества със средновековни крепостни стени, красиви паркове и модерни сгради.

​Пътят от София до Белград е около 5 часа, стига да не се чака на граничния пункт Калотина, който от отсрещната сръбска страна носи името Градина. 

Първият сръбски град, през който минахме бе Димитровград, кръстен в чест на Георги Димитров, а през годините носещ славното името Цариброд. Така и не намерих от къде идваше това царско име. Научих само, че тук са живели тракийци, а през 1 в.н.ер. през града минавал римският път “Via Millitaris”. Със сигурност по него са бродили римски и други царе, което правеше името Цариброд много подходящо.

Минахме и покрай град Пирот, разположен китно на река Нишава. Като успях да снимам красивия средновековен замък, който се падаше от дясната ни страна. Това бе крепостта „Момчилов град“ и много наподобяваше нашата крепост Баба Вида. За нея се носеха множество легенди свързани с българския войвода Момчил юнак, който бил силен войн с внушителна физика, станал по-късно независим български владетел в Беломорието и Родопите, и загинал геройски на бойното поле срещу турските нашественици.

Името на град Пирот произлизаше от 15-ти век по време на османското владичество, като названието означавало „селище с кула“, Пиргот – кула.

Излизайки от Пирот минахме покрай някакъв знак, на който бе написано „Стара планина“. В последствие научих, че по източните склонове на Стара планина, където Сърбия и България граничеха, сърбите бяха обособили национален природен парк под името Стара планина, в който особено прочуто бе езерото под форма на око оформило се при извора Jelovičko Vrelo. В този парк се съхраняваха над 1190 вида растения, сред които някои от застрашен вид, както и 116 вида пеперуди, 18 вида влечуги, 203 вида птици и 30 бозайника.

Река Нишава ни остана от лявата страна. Минахме и през 13-те тунела в дифилето на река Нишава, за които се водеха слухове, че били издигнати от армията на Хитлер. Ето, че неговите хора не носели само война, а изграждали тунели и мостове, които се ползваха и до днес.

Следваше разклон за града Бела Паланка (име подобно на песента на Хулио Иглесиас – Палома Бланка). Той също е бил част от България, но след Берлинския договор е предаден на Сърбия. ​В Сърбия, подобно на България има кафяви пътни знаци показващи културните паметници. Така напр. минахме покрай знак, на който на кирилица бе написано Манастир Свети Петър. Написано така сякаш приканва българите да го посетят, въпреки че повечето от тях минават през страната само транзит без да научат за културните богатства и традиции там.

След по-малко от 3 часа стигнахме до красивия сръбски град Ниш (разположен на 160 км от София) разположен на река Нишава, който в продължителни периоди през Средновековието е бил в границите на българската държава. На времето тук се е издигала древна величествена резиденция на император Константин. Днес около тези минерални извори се бяха оформили различни СПА центрове.

Тук направихме първата си почивка, наслаждавайки се на забележителностите от различни векове. Особено впечатляваща е запазената крепост от 18-ти век, в която се е сгушил красив парк, който можеше да се разгледа пеша или с туристическо влакче. Ние обаче решихме да се подсилим – кой с чаша кафе, кой с вкусна а сръбска плескавица. В страни от крепостта имаше голям паркинг за коли и автобуси, а от главния вход на крепостта започваше и пешеходната улица на града с множество магазини и красиви сгради.

Подминахме кафявите табелки на Студеница и Жича, които обаче успяха да привлекат вниманието им и в последствие научих, че  Студеница е православен манастир разположен в едноименната местност на река Студеница, основан през 1190 г. Зад укрепените манастирски стени имало две основни черкви – на Богородица и Кралската. През 17-ти век обаче пожар и земетресение повредили част от манастира, който днес бе възстановен архитектурно, но загубил безвъзвратно множество фрески и книги. От 1986 г. манастирът бе включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Жича (Žiča) също бе действащ манастир издигнат през 13-ти век, като бе известен с наситения си пурпурно-червен цвят. В него имало красиви стенописи от 13-14 век. В този манастир са извършени и някои коронации.

Разстоянието от Ниш до Белград бе 240 км, които минаха неусетно по хубавите сръбски пътища.  Докато стигнем сръбската столица научихме, че градът е имал 15 имена. Основан от келтите първото му име било Singidun, след това името било променяно на Alba Graeca, Alba Bulgarica, Fehervar, Nandoralba, Nandorfehervar, Landorfehervar, Weißenburg, Griechisch-Weißenburg, Castelbianco, Veligradion , Dar Al Jihad (Къща на войната), Belgrat, Prinz Eurgen Stadt. Градът обаче си остава в днешни дни, с името му дадано от българския цар Борис I и споменато в едно писмо от папа Йоан VIII в писмо до Борис I от април 878 г. Според някои името на града идва от белите скали в околността. Друга версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света се означавали с цветове. Цветът на Запад е белият цвят и тъй като това била най-западната точка на България, е наречен Белград. След векове на българско, унгарско и византийско управление, за първи път градът влиза в Сърбия през 13 век.

Белият град Белград ни посрещна облачен, но с много красива емблема направена от цветя на самия вход на града. Символът на Белград представляваше замък издигнат над хълм над реката, в която плуваше кораб. За първи път подобна емблема била използвана от Деспот Стефан Лазаревич през 1403 г., когато Белград станал сръбска столица. Днешният си вид емблемата бе придобила през 1931 г., като в нея са използвани само цветове от знамето на Сърбия, реката показваше силата на Белград, римската галера – древността на града, крепостта олицетворяваше населеното място, а отворените врати – свободна комуникация. На мен крепостта много ми заприлича на крепостните стени издигнати на белградския хълм, в чиято низина река Сава се влива в Дунав. Белград бе наистина красив град и съвсем незаслужено пренебрегван от транзитно минаващите туристи.

Започнахме пешеходната си разходка от площада на Републиката. Пешехоната улица Княз Михайло ни изведе до крепостта „Калемегдан”, от където се разкрива прекрасен пейзаж към града в подножието и най-вече на мястото, където се сливат двете пълноводни реки Сава и Дунав. Около крепостта има красив парк и различни кафенета и музеи. Можеше да се сравни с прекрасния ни Царевец, но беше много по-голяма по размери. Според някои легенди през 5-ти век тази крепост била разрушена от хуните и гробът на Атила бил тук, при сливането на Дунав и Сава. Днес на крепостта е издигната 14-метрова статуя наречена Победник, която представлява гол мъж държащ меч и гълъб на мира, които гледат към сливането на река Сава в Дунав.

Вечерта се разходихме по пешеходната улица Скадарлия, която е пълна с ресторанти и кафенета, в част от които свири музика на живо. Наричат улица Скадарлия – „Белградският Монмартър“ и през лятото тук се събират художници и писатели.

​Друга емблиматична улица тук е „Краля Милана“, на която се намира Стария дворец издигнат през 1881 г., както и Новия дворец, построен в началото на 20-ти век, който днес служи за седалище на президента. Срещу Стария дворец се намира и сградата на сръбския парламент.

​На другия ден с колата минахме и покрай впечатляващия катедралния храм Свети Сава, която е най-голямата сръбска православна църква.

​Белград е истинско балканско бижу. Често го наричат и жерав, защото е бил напълно разрушаван над 40 пъти и след това е възкръсвал отново. Днес в него се сливат не само река Сава и Дунав, но и минало и съвремие, придавайки на сръбската столица уникален чар и приветливост към туристите.