For English version click here.

Най-красивите места в Русия

Слизайки на гара Финландска в Санкт Петербург от влака Allegro 33 идващ от Хелзинги, направихме първите си стъпки в Русия – най-голямата държава по площ в света. На перона ни очакваше млад мъж с табела Верса (името на руската туристическа агенция) и с големи буква Бонева, Ана, който ни закара с голям бял джип до хотел Рус. Хотелът не беше луксозен, затова пък разположение му бе отлично. Намирахме се близо до Лятната градина (Летний сад), който е един от най-красивите паркове, които някога съм посещавала.

Разходката ни обаче започна по каналите на река Нева, като се отправихме към прочутата църква Възкресение Христово или наричана още храм Спаса на Крови. По пътя се снимахме с красивата статуя на Пушкин, издигната пред Руския етнографски музей през 1957 г. по случай 250-годишнината от основанието на Санкт Петербург. Малко градове в света знаят точната дата на своето основание и Санкт Петербург бе сред тях.

Несъмнено градът се нарежда и сред градовете с най-красива архитектура, каквато някога съм виждала и хилядите снимки направени тук ми се виждат все недостатъчни да пресъздадат блясъка на този град. Блясък и приказка – тези думи се отнасят и за красивата църква Спаса на Крови, издигната на мястото, на което император Александър II е бил смъртоносно ранен през 1881 г. От там идва и името на църквата – „Църквата на нашия спасител върху пролятата му кръв“.

Пъстрите куполи на църквата я правят уникално красива, колкото отвън, толкова хубава е и от вътре. Стените са изцяло изрисувани с красиви библейски изображения, икони и мозайки. Всъщност според реставраторите църквата съдържа 7500 кв.м мозайки, които са повече, от колкото в която и да е друга църква по света.

Трудно е да си представим, че цялата тази красота е била силно занемарена и увредена след Руската революция. По-късно руското правителство затваря църквата напълно през 1930 г., но я отваря по време на Втората световна война, като същата служи за морга. След войната това прекрасно здание било превърнато в склад за зеленчуци, носейки насмешното име Картофеният спасител. През 1970 г. същото е отново затворено, този път за реставрация, която приключва 27-години по-късно. Църквата или по-точно мозаечния музей отваря отново врати през август 1997 г. и досега това е една от главните атракции на града и символ на Санкт Петербург.

В близост до църквата тръгват туристическите лодки по Нева и ние се качихме на една от тях, разглеждайки града от вода. Не случайно Санкт Петербург е известен като Северната Венеция. Във Венеция обаче каналите са доста тесни – тези на руската река Нева са като булеварди. Сградите са все така красиви, масивни, пъстри и реставрирани до най-малкия детайл – с големи статуи-колони, релефни фигури и горди гербове.

Обиколката с корабче продължи 1 час, като минахме покрай сградата на цирка, църквата Св.Св. Симеон и Ана (която между другото е една от най-старите църкви в града и отличен пример за ранна барокова архитектура), моста с конете носещ името Аничков (който е първият мост над реката и един от най-известните в града), Университета за пътни съобщения, бароковата църква Св.Николай и още много други здания – бижута на руската класическа архитектура.

След обиколката с корабче се отправихме към огромния парк Марсово поле, заемащ площ от 9 хектара и посветен на римския бог на войната Марс. Първоначално се е наричал Царска ливада и е служил за разходка извън двореца. По-късно обаче там започват да се провеждат военни паради и обучения, като има паметници на руската армия.

В края на парка имаше голяма улица и мост, който водеше до Петропавловската крепост. Отправихме се към крепостта, която освен че е първата сграда в града е и построена само за една година като отбранително съоръжение по време на войните с Швеция. Крепостните стени имаха интересна ъглова форма, като входът в крепостта бе безплатен. Платихме само за вход на катедралата в нея, където са погребани почти всички Романови, включително и Петър Велики. Катедралата бе много красива, както от вътре, така и от вън. От вътре имаше златен иконостас, а от вън златния купол бе издигнал златен ангел на 123.2 метра височина, и кулата бе известна като Иглата.

Точно срещу катедралата се намираше и сградата на монетния двор, снимахме се с красивите столове, като тронове поставени в парка, както и със статуята на Петър Велики. Дълго време крепостта се е ползвала като затвор, като в момента се предлагаха подземен тур, и още по-живописна обиколка по върха на крепостните стени.

Разходката ни продължи през красив парк, в който хапнахме невероятно вкусни блиначки / палачинки, след което се отправихме към Летний сад. От 4-те дена в Санкт Петербург, в 3 от тях минавахме през тази Лятна градина, не само защото беше в близост до хотела ни, но и защото ме очарова със зеленината си, с красивите мраморни статии на гръцки или римски божества и на множеството прекрасни фонтани, които придаваха пълна хармония на парка. Сетих се за 3-те основни елемента в китайския парк – растения, камък и вода. Тук трите бяха в пълен унисон.

Нищо чудно, че паркът е толкова красив, все пак е бил лично аранжиран от Петър Велики през 1704 г. с помощта на холандския градинар и физик Nicolaas Bidloo. Паркът се намира пред летния дворец, като по-късно през 1716 г. френският архитект Jean-Baptiste Le Blond прибавя стила Garden a la francais. По алеите са поставени стотици мраморни скулптури. В края на 20-ти век 90-те оцелели скулптури са поставени на закрито и заменени с техни копия.

Разходката в Летний сад бе отличен завършек на деня. Санкт Петербург спечели сърцето ми от първия ден. На следващия ден предстоеше да се запознаем с екскурзовода и руската ни група, като вече бяхме свикнали с мекия и мелодичен руски език.

На следващия ден сутринта заедно с екскурзовода ни Татяна се отправихме към прочутия музей Ермитаж. По пътя направихме кратка фотопауза пред Исаакиевский собор, която катедрала щяхме да разгледаме и от вътре след два дни. А сега просто позирахме на хубавата архитектура, както и на внушителния паметник на цар Николай 1, възседнал своя кон. Следващата ни спирка бе Ермитажа.

Кой е най-големият музей в света? Според WikiAnswers това е Ермитажа в Санкт Петербург, като се взима предвид съотношението площ и експонати в една единствена сграда. Иначе има и други музеи в по-големи здания, но по брой експонати са доста по-назад. Музеят Smithsonian във Ваншингтон, САЩ  пък се смята за най-големия музеен комплекс в света, състои се от 19 музея и разполага с най-голям брой експонати. Най-посещаван музей в света с над 9 милиона посетители годишно се оказа Лувъра в Париж.

Вече имах удоволствие да разгледам и бях останала възхитена от богатите колекции на Лувъра,  Британския музей в Лондон, музея Прадо в Мадрид, както и в музея Пергамон в Берлин. Сега обаче ми предстоеше да вляза в един от най-старите музеи (открит през 1764 г. от Екатерина Велика) и притежаващ днес над 3 милиона експоната, сред които освен оригинални картини на Рембранд, Да Винчи, Микеланджело, Рубенс и др., така и множество статуи, саркофази и разбира се прекрасните императорски вещи, като гордо се снимах и с червения трон със златните гербове на Русия. Трудно е да се прецени кое бе по-красиво експонатите или стените на сградата, които бяха запазили миналото величие с прекрасни златни релефи, изрисувани тавани, от които се спускаха огромни полюлей, които отново бяха разбира се – позлатени.

Отвън сградата на Ермитажа бе не по-малко красива, с лек синьо-зелен оттенък, с бели колони, златисти декорации и красиви статуи издигнати на неговия покрив. Всъщност Ермитажът бил замислен като място за уединение (точно това означава френската дума „ермитаж”), но през 1764 г. в залите му били изложени 225 платна на западноевропейски художници, с които берлинския търговец Гоцкски погасил дълговете си към Екатерина Втора. Към края на 18 век там вече били събрани най-добрите в Европа художествени ценности. Същите обаче били достъпни само за висши сановници, дипломати и приближени на царското семейство. В началото на 20-ти век музеят вече разполагал с 600 000 произведения на изкуството и старинни културни паметници. Днес това е най-големият музей в Русия и съхранява над 3 милиона творби на изкуството от различни епохи, страни и народи, представляващи световната култура от няколко хилядолетия до наши дни.

Според интересните статистики общата дължина на близо 400-те зали е 22 км. Ако посетителят прекарва по 1 минута на всеки един експонат, ще му бъдат необходими 11 години, за да разгледа всичко – при условие, че прекарва в музея по 8 часа дневно. Нашата разходка продължи само 2 часа и половина, от които първият час с екскурзовод, след което имахме свободно време да разгледаме колекциите, които нас ни интересуват.

След музея решихме да се приберем пеша до хотела, минавайки по най-голямата търговска улица Невски проспект. Снимахме се пред красивата сграда на Казанската катедралата или както звучи на руски Казанский Кафедральный собор. Този катедрален храм е един от най-големите в града, издигнат в периода 1801-1811 г. и е особено красив със своите многобройни арки и фонтана отпред. По пътя се почерпихме в една сладкарница, която носи сладкото име Шоколадница. След това минахме през закрития пазар Большой гостиный двор, който всъщност представлява множество луксозни и маркови магазини, събрани в прекрасна историческа сграда от 18-ти век. Особено ми хареса дългата тераса на втория етаж, по която преминахме през целия магазин, правейки красиви снимки отвън и от вътре.

Направихме си и снимки с паметника на Екатерина Велика, издигнат през 1873 г., като под императрицата имаше релефни фигури на видни политици и творци от нейното време. От там отново преминахме през парка Летний сад, който отново ни посрещна с лек дъждец, и ние го прекръстихме на Дъждовний сад. Дъждът сякаш го правеше по-зелен, от шумоленето на фонтаните ръсенето не се чуваше, а високите дървета ни правеха навес. Трудно е човек да се откъсне от красивите алей, но в 22:00 часа паркът затваряше врати и ни приканваха да си тръгваме.

На следващия ден за първи път пробвахме метрото в Санкт Петербург и останахме очаровани от красивите спирки под земята. На спирка Автово напр. от таваните висяха тежки полюлеи, като таваните бяха с красиви релефи, от които се спускаха до пода мраморни колони. Още по-красива се оказа следващата спирка Кировский завод – с богати орнаменти и колони като арки. Затова изобщо не се притеснявах да слизам на всяка спирка, да снимам бързо и да се качвам обратно във влака. Пътниците ме гледаха с учудване, а аз се учудвах на техните красиви спирки, наподобяващи музеи.

Метрото в Санкт Петербург е пуснато за експлоатация на 15 ноември 1955, макар за неговото строителство да се говори още през 1901 г. Интересното на метрото е, че е вкопано на голяма дълбочина, така че да минава под реката и слизането и качването с ескалаторите отнемаше значително време.

Ние слязохме на спирка Технологический институт и се отправихме към прочутия кораб Аврора. Легендарният крайцер Аврора взима дейно участие в Октомврийската революция от 1917 г. Същият е пуснат тържество на вода на 11 май 1900 г. по личната команда на император Николай II. След това корабът взима участие в Първата световна война, като в края на 1916 г. влиза в пристанището на Санкт Петербург за основен ремонт. На 25 октомври 1917 г. екипажът на кораба отказва да тръгне по море и оръдията му дават сигнал за щурма на Зимния дворец в Санкт Петербург, което запалва началото на Октомврийската революция. През 1948 г. е обявен за паметник на революцията и превърнат в музей, който е активен и днес.

Продължихме пеша през красивия парк Летний сад, стигайки до сградата на цирка. Купихме си билети за уникалното шоу Цирк на вода, като избрахме места на първия ред на балкона, с отлична видимост. Сцената представляваше басейн, в който се гмуркаха и след това подскачаха акробати. Особено забавни бяха и клоуните, като наистина се смях от сърце по време на цялото представление. Особено интересни бяха номерата на няколко дресирани пудела, които се движеха по покритата част от сцената, като се премятаха, прескачаха и караха публиката да ги аплодира. След тях имаше нови акробатничи номера, като част от гимнастиците правеха сложни фигури във водата, разбира се имаше човек, който ходеше по въже, както и друг, който уж го режеха с ножове. След първия час имаше кратък антракт от 20 мин., време през което разгледахме музея на цирка.

Националният цирк в Санкт Петербург, който на руски звучи Большой Государственный цирк Санкт-Петербургский, се намира в прекрасна мраморна сграда и изнася представления още от 26 декември 1877 г. Това определено е един от най-красивите циркове в Европа. След антракта шоуто продължи този път с красив танц на фонтани, наподобяващ този, който бях гледала в Дубай – водата бе осветена с различни цветове и се движеше ритмично под звуците на музиката. После към музиката се присъединиха красиви акробатки, които извиваха ту глави, ту крака над водата, а в центъра на подиума една от тях започна да върти десетки обръчи едновременно. Много красиво бе изпълнението на дресьорката на гълъби, която се появи от една огромна водна лилия, като имаше звероукротител на змии и крокодил. Определено обаче кулминацията бяха двата тюлена, които бяха отлично дресирани и можеха да въртят топки с носовете си, както и обръчи, и като делфини скачаха във водата на голяма височина. Имаха и чувство за хумор, като непрекъснато мокриха своя дресьор с опашка или плавници, след което му обръщаха гръб, сякаш не са били те. Цялото шоу продължи повече от 2 часа и половина. 

Циркът приключи след 22:00 часа, но прекрасните емоции не приключиха с него. Предстоеше ни поредната атракция за деня – автобусната екскурзия Белите нощи. Всъщност понятието Бяла нощ се наблюдава само в полярните области на Земята, когато слънцето не залязва, а само докосва хоризонта в полунощ. В Санкт Петербург, белите нощи настъпват към 25-26 май и завършват на 16-17 юли, като най-въздействащи са от 10 до 22 юни, когато денят е с най-голяма продължителност (18 часа и 35 мин.). Днес бе 15 юни, слънцето бе изгряло в 04:35 часа (поне така пишеше в интернет) и се очакваше да залезе в 23:23 часа. Така че обиколката ни с рейса в 23:00 часа започна по-светло, бледи розови облачета съвсем леко обагряха небето.

Този път екскурзията ни бе с друг рейс и друг екскурзовод – Екатерина Бурдина, като определено мога да кажа, че това бе най-интересния, забавен и професионален гид, с който някога съм пътувала. През цялото време ни разказваше интересни и забавни неща, изобщо не ни се доспа, напротив времето прекалено бързо отлетя. Първо минахме и спряхме за фотопауза през тясна уличка, окичена с различни фенери и паметник на уличен работник. След това продължихме и спряхме пред разкошен дворцов комплекс, като научихме че тук е било първият девически институт възникнал още през 1764 г. Екатерина Велика (1729-1796) била пратила различни поданици в Европа да проучат какво образование се давало на момичетата там, но се оказало, че само във Франция имало малко училище за благородни дами, в Русия отворили институт за девойки, в който момичетата се подготвяли да бъдат добри майки, съпруги и домакини. Дори имали учебен предмет Как да си намерят съпруг, жалко че това вече не се изучава.

С автобуса продължихме към някои по-модерни стъклени сгради, редом до които се бяха съхранили красиви постройки на стари фабрики. От всякъде се подаваха куполи на църкви, а нашата следваща спирка бе Лъвов мост. На този не толкова голям пешеходен мост имаше четири лъва, от чийто усти се спускаха въжетата, които държаха моста. Имало легенда, че трябва да се остави стотинка на левия крак на лъва и желанието ти щеше да се сбъдне. Със сигурност желанията на русначетата, които минаваха след това и събираха стотинките щяха да се сбъднат.

Другото място, на което карат туристите да си хвърлят парите на вятъра, е една малка статуйка разположена на повърхността на водата под един мост, като всеки турист трябвало да си измисли желание и след това да хвърли монетата към малката фигура, ако уцели главата й – желанието му ще се сбъдне, ако не, някой водолаз в Нева ще забогатее.

Пътуването ни продължи покрай заградения прекрасен Летний сад, за който научихме, че в миналото хората са се разхождали тук, за да си търсят невести и мъже, като пияни хора не са били допускани. Сега поне разбрах защо това място толкова ме влечеше и с надежда традицията да се е съхранила, почти всеки ден минавахме през красивата Лятна градина.

В автобуса се движихме покрай различните канали, като бързахме да обиколим основните набелязани места, преди да са започнали да вдигат мостовете – основната атракция на екскурзията. Спряхме пред египетския мост, на който имаше различни сфинксове и египетски котки. 

Слънцето залезе, но дневната светлина, още не се беше разделила с деня. В 01:00 часа бе лек сумрак и луната се опитваше по-силно да заблести на бледото светло небе. Бяхме спрели край красивите червени колони разположени в източната част на Василевия остров, издигнати още през 1733 г., като вечер същите светели и упътвали акостиращите кораби. Към 01:40 започна да се вдига първия мост, до който спряхме и го наблюдавахме с любопитство.

След това автобусът ни заведе до други два моста и всеки един, тесен или широк се разцепваше на две и вдигаше своите половинки на 90 градуса. След това отдолу преминаваха големи и малки корабчета, както товарни, така и туристически и всички снимахме с удоволствие това ежедневно за местните и уникално за нас събитие.

Два часа минаваше, когато рейса ни остави близко до хотела, лекия сумрак бе започнал да се развиделява и след по-малко от час очаквахме изгрева. Посрещнахме го обаче в съня си, който ни бе нужен за следващия ден, когато обиколката из величествено красивия Санкт Петербург щеше да продължи.

Неделният ден започна с традиционната Континентална закуска, която в руския вариант представляваше каша и вкиснала извара, но последващата разходка компенсира лошата храна. С автобуса се отправихме към Московската гара, Московский вокзал, която е издигната в периода 1847-1851 г. и е близнак на гарата Ленинградсково вокзала в Москва. Над главния вход се издига висока кула с часовник.

Следващата ни спирка бе катедралата Св. Николай или както звучи на руски Никольский морской собор, която представлява много красива барокова сграда с небесно син оттенък, от вътре има красиви икони от 18-ти век и прекрасно издялан дървен иконостас. Запалихме си по една свещичка и продължихме към следващата катедрала Исакиевски събор. Преди това обаче спряхме да разгледаме Юсуповския дворец, носещ славата си на „енциклопедия“ на петербургския аристократичен интериор.

Строежът на двореца е започнал още през 1770 г, като много видни архитекти след това са продължили работата по него. Мебелите бяха изящни, както и стените и изписаните тавани. Лукс лъхаше от всеки малък детайл. Разходихме се из императорските помещения, сред красивите бални зали и лъскави спални помещения. Особено красив бе вътрешния театър, до който се слиза по стълбите в приземния етаж. В него имаше красива сцена, зала за публиката и балкон с особено красива ложа. Мен лично ме впечатли и библиотеката, която бе от пода до тавана и имаше подвижна стълба, без която бе невъзможно да се стигнат всички книги. На приземния етаж имаше дори билярдна зала, която разбира се бе сложена доста по-късно.

Дворецът, колкото й бляскав имаше и своята  мрачна потайност. В нощта между 16-17 декември 1916 г. тук е бил убит Григорий Распутин, като смъртта му е по-мистериозна, от самия му живот.

След двореца заедно с екскурзоводката пеша се отправихме към катедралата Исаакиевский собор. Катедралата Св. Исак / Исакиевския собор е най-голямата руска православна църква в града, посветена на Св. Исак Далматский, светецът-патрон на Петър Велики, който е роден на празничния ден на този светец. В сегашния си вид църквата е издигната между 1818 и 1858 г. Особено впечатляващ е купола, който се издига на 101.5 метра и е покрит с чист злато. Куполът е украсен с 12 статуи на ангели. Интериорът е не по-малко впечатляващ, като първо ме грабнаха ярко-оцветените пъстри стени и позлатени колони и арки. Снимките започнаха още на входната врата, която бе от бронз с прекрасни релефни фигури, в последствие научихме че е подобие на вратите на флорентинския баптистерий Сан Джовани. Екскурзоводката в катедралата с гордост ни разказа, че всичкият мрамор и гранит, от който са направени колоните, подът, статуите и цялата църква е от Русия. Тук също имаше интересни мозайки, които всъщност целели да заменят рисуваните икони, чийто цветове са по податливи на времето и студените метрологични условия.

След катедралата организираната ни екскурзия приключи и ние решихме да се разходим и приберем до хотела сами. Продължихме покрай красивите сгради на Президентская библиотека Имени Ен. Емьцина и Конституционный суд Российской федерации и се спряхме пред известната статуя на Петър Велики яхнал своя кон, тъпчейки една змия, която олицетворявала Швеция и неговата победа над тях. Паметникът е издигнат по желание на Екатерина Велика, а по-късно възпят и от Пушкин.

След задължителната фотопауза с паметника, днес един от символите на града, се отправихме към красивата сграда на адмиралтейството, която обаче в момента бе в реставрация и цялата бе покрита. Успяхме да снимаме само нейния връх, на който имаше златна корона и над него златен кораб. Всъщност в голяма част от сградите в Санкт Петербург течеше реставрация, която се очакваше да приключи преди Двадесет и вторите зимни Олимпийски игри, които щяха да са проведат през февруари 2014 в град Сочи, Русия. В центъра на Санкт Петербург забелязахме календар, който отмерваше дните до приближаващата олимпиада.

Разходката ни продължи покрай поредните канали и прекрасни сгради. Снимахме паметник на огромна каменна книга, както и табелка на къща, показваща до къде се е била покачила водата на 23 септември 1924 г. – почти целият първи етаж е бил под вода. Минахме и разгледахме поредната красива православна църква, след което седнахме за обяд.

Продължихме разходката си по една много приятна спокойна търговска улица, на която се снимахме с бронзовия паметник на Василий Корчмин. Според легендата на него е кръстен Василевия остров, на който Петър Велики изградил новия град, като този Корчмин е бил командир и пазел острова край устието на река Нева, докато се изграждала Петропаловската крепост. Той несъмнено е бил един от най-доверените хора на царя, който според легендата непрекъснато заповядвал: „Занесете го при Василий на острова”, като накрая останало само Василевия остров. На паметника издигнат през 2003 г. той е с моряшки дрехи, седнал на един топ с оръдия в краката си и с лула в ръката си.

По-надолу по улицата се снимахме и с паметника на старовремски трамвай, който е бил теглен от коне, предвождани от човек. Вместо на трамвай, ние се качихме в метрото и се отправихме към спирка Московские ворота, над която се издигаше прекрасна триумфална арка. Същата е издигната през 1834-1838 г. по случай победата в руско-турската война от 1828-1829 г.

От там продължихме по ул. Цветочная към Музея Гранд Макет Россия, който открихме по-трудно от очакванията, и входната такса надхвърляше очакванията ни, но все пак влязохме в този уникален проект, представящ в миниатюра цяла Русия. Впечатляващото тук е, че макетът не е статичен, а „жив” в непрекъснато движение, сред макетните сгради минаваха коли и влакове, от фонтаните бликаше вода, беше пресъздаден дори истински пожар, която малка пожарна дойде и загаси. Имаше и малки човечета, които сякаш бяха погълнати в своята работа или почивка. Ние като великани се разхождахме из макетите и опознавахме величието на най-голямата страна в света – Русия. Снимахме се с планински селца, летища и дори с макет на Петропавловската крепост. Направих си снимка и с макет на Кремъла, като само след ден щях да се снимам и с оригинала. Разгледахме Сибир, езерото Байкал, като от време на време светлините в залата угасваха, сякаш ставаше вечер и всички къщи и сгради запалваха светлини, след това постепенно като изгрева дневната светлина се връщаше. Беше наистина интересно и прекрасно място за посещение.

След музея, обратно с метрото се прибрахме в хотела, където спахме за последен път в приказния Санкт Петербург.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА САНКТ ПЕТЕРБУРГ:

Местоположение: Санкт Петербург е разположен в северозападната част на Русия, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море.
Площ: 1439 кв.км. (вторият по големина град в страната след Москва)
Население:  5 131 942 човека (данни от 2014 г.)

СЪВЕТИ ПРИ ПЪТУВАНЕ В САНКТ ПЕТЕРБУРГ

Най-добро време за посещение: вероятно най-доброто време за посещение на Санкт Петербург е по време на белите нощи, които са от края на май до средата на юни. През зимата обаче градът е не по-малко красив, когато повечето реки и канали са замръзнали, а покривите изписани със сняг и лед.