For English version click here.

Най-красивите места в Русия

В слънчевия 14 юни, посетихме прекрасния дворец Петерхоф, разположен на 30 км южно от Санкт Петербург, на южния бряг на Финския залив. Дворецът бе уникално красив с огромни градини и фонтани. Не случайно го сравняват с Версай, макар руснаците с гордост да отбелязват, че дворецът им е много по-изящен и че има нещо, което Версай няма – излаз на море. Да си призная, въпреки че съм франкофонка по сърце, Петерхоф ми хареса повече от Версай и причина за това несъмнено са множеството фонтани с красиви позлатени статуи. Фасадите на всички сгради тук са пищни и богато украсени. Самият дворец е построен в стил барок между 1710 – 1755 г. по нареждане на Петър Велики и същият е служил като извънградска резиденция на царя. Съхранени са доста скици и документи, по които е видно, че общата концепция на дворцовия комплекс, както и голяма част от детайлните разработки в архитектурата и водоскочните съоръжения принадлежат на царя. Самото име на комплекса има нидерландски произход Peterhof, което в превод означава „дворът на Петър”.

Днес целият дворцово-парков ансамбъл е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Трудно е да се опишат всички фонтани, беседки и дворци тук – ще кажа само, че от цялата екскурзия в Русия това беше най-красивото и невероятно място.

Повече от 4 часа обикаляхме красивите паркове и пак времето ми се струваше недостатъчно, за снимане и наслаждаване на красотата. Първоначално се движихме с екскурзовод, който ни даде обща представа за парка и какво може да се види в него, след което ни остави при Драконовия фонтан и ние продължихме сами да се наслаждаваме на обиколката.

Най-големият фонтан, разположен точно пред Големия дворец и спускащ се чак до морския бряг е т.нар. Голямата каскада, като същият включва над 200 бронзови статуи, позлатени релефи и други декорации. По средата на фонтана имаше бляскава фигура на древногръцко божество разчекнало устата на една риба, от която блика силна струя вода. Зад този фонтан има разположена пещера, която преди се е използвала за малки тържества, и в която могат да се видят част от тръбите, които поддържат фонтана. Входът на пещерата се заплащаше отделно, затова се задоволихме само с прекрасната фасада на фонтана, пред която позирахме и направихме десетки снимки. Силно ми се искаше да побера цялата красота на това място във фотоапарата си, но това сякаш беше невъзможно. Нямах търпение да създадат 3D-снимки или дори 4D, така че като ги показвам на останалите, и те да усетят леките капки, отвявани от вятъра и прекрасната обстановка от всички ъгли. По сегашните снимки, трябваше да добавям дълги устни описания.

Възхитени от Голямата каскада се спуснахме към долния парк, като екскурзоводката ни показа малък фонтан с движещи се фигури на диви патици и ловджийско куче, всяко от което плюеше вода, докато се движи и леките шумове на крякане и лаяне всъщност се създават от тръбите и водата, а не от някаква допълнителна звукова система.

Малко по-надолу, имаше алеи водещи в противоположни страни – от едната страна навътре в парка се подаваше фонтана на Адам, а на другата страна фонтана на Ева. Първо се отправихме към Адамовия фонтан, разположен в източната част на парка. Фигурите на Адам и Ева са копия на статуите в палата на Доджите във Венеция и са поставени в парка още през 1717 г., като същите са обляни от 16-струи вода. След фонтана на Адам се отправихме надолу към крайбрежната алея, съзерцавайки красивия Фински залив.

От там продължихме разходката си из огромните и красиви паркове, озеленени в различни стилове и бе трудно да се повярва, че на такава Северна ширина могат да виреят толкова много пъстри и различни цветя. Всеки един от императорите след Петър Велики е допълвал и разраствал дворците и парковете тук, затова днес същите се разпростират на голяма площ, която ни бе трудно да разгледаме за 4 часа.

Имаше и забавни фонтани, като напр. място с оголени камъни, по които ако стъпи човек веднага започва да го пръска вода от земята. В групата ни имаше деца, които веднага се възползваха и останаха изкъпани от камъните. Друг фонтан бе под формата на гъба, по която се спускаше вода, но вътре в гъбата имаше пейка на сушинка. Идеята бе човек да мине покрай капките и да седне на пейката без да се намокри, което обаче бе невъзможно и всички опитали излизаха мокри от там.

Минахме покрай различни беседки и фонтани докато стигнем до следващата впечатляваща каскада, този път т.нар. шахматен фонтан или драконовия фонтан, зад който също имаше пещера и ние с любопитство гледахме как водата се спуска пред входа й. Около фонтана са подредени различни мраморни фигури, а най-отгоре през 1739 г. са поставени три ярки драконови фигури.

Отправихме се към красива дворцова сграда, която в момента помещаваше ресторант. В парка между другото имаше и други такива сгради, но тъй като вече се движихме без екскурзовод бе трудно да преценим коя коя е. На крайбрежната алея разпознахме двореца Мон Плезир, който с червената си фасада се вижда навътре в морето и целял да посреща гостите на замъка. Всъщност целият дворцов комплекс започнал с изграждането на Мон Плезир.

В парка на няколко места видяхме младоженци, които позираха със своите сватбени тоалети на красивия пейзаж, но не бе лесно да се снимат сами сред толкова много туристи. Сравнително по-малко туристи имаше в така наречения парк на Венера, където особено красива се издигаше каскадата Златния хълм, на чийто връх тържествено стоеше Нептун. В непосредствена близост между два канала се издигаше следващия по-малък замък Марли, до който имаше изложени снимки на замъка преди и след войната. По време на Втората световна война същият е бил изцяло в руини, а днес сякаш отново сияе в целия си блясък.

Извън дворцовия комплекс имаше още паркове и фонтани, за които нямаше вход и които разгледахме съвсем на бързо, защото трябваше да се качваме в рейса връщайки се обратно в Санкт Петербург.