For English version click here.

Най-красивите места в Румъния

Румъния може да не звучи като екзотична страна, но в името й е залегнало славно минало. Още през средновековието наричали по погрешка  Римската империя – Румъния (Romania – Romanland). Румънците си присвоили това име през 1859 г., когато Влахия и Молдова се обединили. Столетия назад страната била позната като Влахия, като местните говорили език близък до латинския. През 19-ти век учените се чудели как хора говорещи латински език се озовали на север от река Дунав, и стигнали до извода, че римляните дошли и заселили тези места през 2-3 век от новата ера. Тази теория залегнала в националното съзнание на хората, и румънците се възприемат за наследници на Римската империя, която всъщност дошла по тези земи и унищожила местните тракийци носещи името Даки. Историята на Румъния и България се преплита през годините, като най-пресни спомени за това има на територията на Добруджа, която със Санстефанския мирен договор била разделена на две и Северната част била отстъпена на Румъния, въпреки че била населена изключително с българи.  Именно тези загубени за България територии решихме да обиколим тръгвайки от Добрич в една септемврийска съботна сутрин.

Разстоянието между Добрич и Констанца е 100 км, които изминахме за по-малко от час и половина, пресичайки границата при КГПП Кардам. Първото ни впечатление от Констанца бе колко голям е този крайбрежен град, прекосявайки го с колата в търсене на хотела. Констанца е 5-тият по големина град в Румъния и 4-тото по големина пристанище в Европа след Ротердам, Антверпен и Марсилия. Това е и един от най-старите градове в страната, споменат още през 5 в.пр.н.ера като гръцка колония. През 20 г.пр.н.ер. става част от Римската империя, като тогава получава името си Констанца, в чест на римския император Константин Велики. От това време има останали римски стени, колони и статуи в археологическия парк при бул. Republicii. Ние обаче след като си оставихме багажа и колата в хотела, се отправихме пеша към Казиното в Констанца, разположено на самия бряг. Разходката по крайбрежната алея бе много приятна, подминавайки множество китни ресторантчета. Самото Казино също ни впечатли въпреки, че бе затворено и явно нефункциониращо. Построена между 1904 и 1910 г. сградата бе красиво натруфена с множество пищни детайли и орнаменти, като на времето европейският елит е идвал тук, наричайки казиното румънското Монте Карло. Днес отвътре сградата бе занемарена и от 1990 г. затворена за посещения. Дано намерят средства да го възстановят, защото сградата е наистина очарователна, надвесила се над скалите на Черно море – ето това е казино, в което буквално може да ти върви по вода.

Минахме покрай аквариума на Констанца и излязохме пред сградата на стара църква, в чийто двор имаше множество колони и руини от древно гръцко селище. Оказа се, че гръцкият град Томис бил един от най-големите търговски центрова на Черно море. Руините бледо говориха за това славно минало, но затова пък имаше големи табели на румънски и английски език, които разказваха за легендите, а през месец август тези легенди оживяваха, като в Констанца и съседния град Мамая, се провеждаше фестивал на античния Томис.

По пътя към археологическия музей минахме през още няколко църкви, във всяка от които се извършваше сватба. Преброихме поне 10 булки по пътя, като никога не бях виждала толкова много сватби на едно място. Явно месец септември бе популярен месец за венчавки не само в България, вероятно и тук хората бяха суеверни и вярваха, че сватбата през септември носи тих и спокоен семеен живот. Според статистиките обаче месец юни бе най-идеалният месец за брак, като меденият месец за женените през юни продължавал цял живот.

От суеверия минахме към история минавайки покрай Археологическия музей в Констанца, който бе известен с множеството си експонати от гръцко време (когато градът носил името Томис) и римски период (когато получил името Констанца), сред които красиви мозайки и скулптури.

Културната ни програма бе прекъсната от кулинарна, като седнахме в малко ресторантче с традиционни румънски ястия. Опитахме румънските зелеви сърмички сервирани с гарнитура от Мамалига, както и „Българска салата“ състояща се от домати, краставици, печени чушки, лук, шунка и сирене, и наподобяваше нашата Шопска салата, но с шунка.

Констанца имаше много красиви барокови сгради, но и много боклуци по улиците. Това бе най-мръсният град, в който се бях разхождала досега, което бе жалко при всичките тези забележителности. Разходката ни поне приключи добре минавайки покрай паметника на Ромул и Рем, какъвто имаше в Рим, а сега видяхме и в Констанца, явно румънците наистина наблягаха на своите предци римляните.

На следващия ден рано сутринта се отправихме към град Тулча, който се намира на 130 км северно от Констанца. Минахме покрай множество езера и реки, които образуваха мъгли, но въпреки това шофирането по този чисто нов асфалт бе истинско удоволствие.

Малко преди 10:00 часа стигнахме до пристанището Port Aval-Tulcea, където не след дълго дойде нашия гид Лоренцо и ни настани на една моторна лодка. Малките размери на лодката ни позволиха да разгледаме по-уединените и богати на птици места в биорезервата, който се образуваше при делтата на Дунав. Бях виждала Дунав в много европейски градове и винаги ме е впечатлявал – все пак е и част от България, било то гранична част. Дунав е втората по дължина река в Европа (след Волга) и е единствената голяма река в Европа, която тече от запад на изток. Извира от планината Шварцвалд в Германия и минава през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Във всяка държава реката е различна, а тук в Тулча ми се стори огромна и много мътна. Докато се разхождахме с лодката все очаквах а изскочи някой крокодил от блатата, но такива нямаше – само множество птици, дори в края на септември сякаш не бързаха да си тръгнат от красивата местност. Делтата на Дунав представлява биорезерват, който обхваща 4142 кв.км, като това е най-голямата и добре запазена делта в Европа. Тук живеят множество животни, сред които над 300 вида птици и 150 вида риби.

Маршрутът, който Лоренцо ни избра бе много красив като включваше множество естествени потоци и изкуствени канали, не че ги различавахме, но той държеше да ни разкаже, като всички те си имаха номера, написани и поставени на табелки. В началото се движихме по главния канал, по който се движиха всички фериботи към град Саулина и Черно море. След това кривнахме на ляво по канал 36, като тук дълбочината бе 35 метра. От двете страни имаше гъсти дървета, над тях грееше ярко слънце, чийто топли лъчи бяха заглушени от студения вятър, който се образуваше от бързото движение на лодката. Спасителните жилетки не ни топлеха много, но пък снимането във всички посоки приятно ни разсейваше от прохладното време.

Потопени в аромата на Дунава останахме впечатлени от множеството пеликани, които бяха накацали по дърветата и бреговете. Минахме през едно от най-големите езера на дунавската делта, което се казва Фортуна (на румънски буря), като името идва от често образуващите се тук бурни вълни, чиято големина надхвърля 1 метър. След това спряхме при едни жълти водни лилии, като Лоренцо ни обясни, че на Делтата на Дунав се срещат жълти и бели водни линии. Разликата между тях е, че жълтите са опасни, ако човек ги помирише, след това ще има главоболие. Белите лилии пък са защитени от закона и от тях се правят лекарства. Друга разлика между белите и жълтите лилии е, че белите цъфтят само веднъж в годината, а жълтите по няколко пъти. Сред толкова много красиви лилии, най-много се зарадвах на една жаба, която скочи върху тях и явно нямаше главоболие от жълтия им цвят.

На обяд стигнахме до остров Мила 23, където обядвахме в много приятно ресторантче. Цената на обяда ни влизаше в еднодневната екскурзия и учудващо останахме много доволни от храната. Сервираха ни рибена супа, която беше много бистра и вкусна, а след нея ни поднесоха още по-голяма риба сервирана върху печени картофи и залята с доматен сос. Румънската кухня най-сетне ми се услади и доволни прекарахме още 30 минути на острова в разходки, като Лоренцо ни развеждаше наоколо и обясняваше за местния бит. Вървяхме по непавирани пясъчни улици без имена (което вероятно затруднява местните куриери), но пък всички се познаваха. Минахме покрай църква, за която научихме, че отбелязва два пъти в годината Коледа и Велик ден, тъй като ги празнуват и по стар, и по нов стил. Местните хора се занимават най-вече с риболов, но също така и с туризъм през лятото, отглеждат си градини и имат животни. Ловуват диви гъски, не пеликани. Хората говорят местен диалект, който много наподобява руския, тъй като бяхме близо до украинската граница.

През зимата всичко замръзвало на острова, дори и езерата. До острова не можеше да си стигне с кола, но въпреки това на него имаше няколко коли и трактор. На тръгване от острова качихме едно момченце, което утре бе на училище, а нямало транспорт да стигне до Тулча и се зарадва, че го качихме при нас. Вятърът поутихна, а може би ние си бяхме похапнали по-добре и тежахме повече в лодката, която не се движеше толкова бързо и съответно вятърът ни се стори по-слаб, слънцето по-силно и настроението ни по-благо.

Целодневната разходка с корабче много ни хареса – птиците бяха много дружелюбни и ни позираха (все пак в края на сезона вече бяха свикнали с туристите), а младият и чаровен Лоренцо ни разказа интересни неща за делтата и ни показа различни птици. Бях открила тази туристическа агенция по интернет, страницата им www.descoperadeltadunarii.ro бе само на румънски, но много ясна за ползване и определено бих ги препоръчала за обиколки из каналите. По пътя с разминахме с много по-големи и комфортни корабчета, но същите бяха прекалено големи и вероятно не можеха да се „шмугнат“ като нас из каналите, в дебнене и снимане на различните птици.

По бреговете на Дунава имаше много хора, които в неделния ден бяха на къмпинг, кой с палатка, кой само на пикник, като рибарите бяха многобройни, почти колкото и птиците. След като се върнахме обратно в Тулча, се отправихме към хотела, където вече бяха оправили нашата стая. След което последва нова обиколка този път на град Тулча, който бе издигнат на седем хълма като Рим и Пловдив.

В неделя вечерта все още имаше отворени магазини в Тулча, които ни отклониха от културната програма, но след това успяхме да разгледаме центъра с кметството и статуя на конник на площада, след което се качихме на едно от седемте тепета, върху което имаше друг паметник и огромни букви TULCEA. От тук се разкриваше прекрасна панорама към града и дунавското пристанище.

Тулча бе много красива от тук, а може би на нас ни се стори такава, знаейки, че именно този район е родното място на Българската държава, обособена на юг от Дунав от хан Аспарух. По-късно именно тук като аванпост на Малък Преслав е изградена крепостта Тулица, дала името на сегашния град. През 1807 г. българите в Тулча отварят първата частна болница на Балканите, а в българското училище в града са учителствали Сава Доброплодни и други видни наши възрожденци. През 1866 г. в града пребивава Васил Левски и Стефан Караджа. В Тулча има няколко български църкви като Св. Георги и Св. Никола. Нищо чудно, че градът е толкова красив – все пак си е бил български. Българите обаче вече са изселени и освен по книгите тук по нищо не разбрахме за славното му българско минало.

На следващия ден градът стана част и от нашето минало, напускайки го и отправяйки се на юг към Мамая – най-големият курорт на румънското черноморско крайбрежие, известен като единствените фини бели пясъци в Европа, като такива имало само в тропическите места. По това време на годината обаче курортът ни се стори ужасно пуст. Направихме си разходка по плажа, като освен няколко рибари не видяхме други хора, въпреки че бе много слънчево, топло и приятно. В курорта имаше панорамен лифт Телегондола, който се движи на 20 метра височина над хотелите, но в края на септември и той беше спрян.

Отправихме се към православния храм Св. Мина, който се намираше в парк в Констанца на границата й с Мамая. Представлява дървена църква издигната на брега на езерото сред красив парк и в близост до делфинариума. Според справочниците си заслужавало да се изкачат всички стъпала, като отгоре се разкривала невероятна гледка. Преди църквата обаче кривнахме към Мола на Констанца и заменихме културния туризъм с шопинг. Освен множеството магазини и ресторантчета, мола ни впечатли със слънчевата си тераса на последния етаж, която гледаше към храма Св. Мина. След множеството снимки, решихме да заменим изкачването на дървените стъпала на храна с ескалатори и нови покупки от мола.

Отправихме се на юг от Констанца, все така по крайбрежния път. Румънците наистина бяха наследили нещо от римляните, а именно – отлично изградени и поддържани пътища – нещо което все още беше проблем в България. Подминахме отбивката за курорта Вама Веке, за който бях учила в учебниците ми по румънски език, като бохемски курорт. Бяхме си резервирали стая в курорта Мангалия в хотел на самия бряг на морето. Хубавото време и фин пясък ни отведоха на плажа, който тук поне не бе пуст. Имаше около 10-на човека, които се препичаха на слънце и други, които плуваха в морето. Решихме да се присъединим към тях и направим последно къпане за сезона. Докато се излежавахме на плажа, няколко души минаха и изтръгваха от пясъка останалите плажни чадъри, закривайки по този начин летния сезон, с който ние не искахме да се разделяме и в края на септември се изкъпахме в Черно море, което учудващо не бе толкова студено. Бях чела за Мамая, че въпреки хубавите фини бели пясъци, курорта има един минус, а именно, че морската вода винаги била студена, дори юли и август не надвишавала 18 градуса. За щастие в Мангалия не бе така, бих дала поне 22 градуса на водата в края на септември месец.

За разлика от Мамая, която бе черноморски курорт, населявана само през лятото, Мангалия бе пристанищен град с 40 000 жители, които през лятото се удвоявали с посетители и туристи. Въпреки, че в античния свят Мангалия била важна гръцка колония, която през 350 г. пр.н.е сечала собствени монети, днес много малко неща бяха останали от това славно минало. Вероятно в археологическия музей можехме да научим повече за града, но избирайки плажа се насладихме след това на крайбрежна много приятна разходка. За разлика от Мамая, където от брега си събрахме рапанчета и миди, в Мангалия така и не открихме здрави мидички, всички бяха натрошени и превърнати на пясък. Затова пък тук имаше отворени магазини и ресторанти, които предлагаха разнообразни вечери.

Северна Добруджа ни хареса. Нашата българска Добруджа бе пълна с жита, а румънската – с езера. Събирайки тези две области се получаваше един  плодороден район, истински земен рай, който обаче политиката бе разцепила и разделила. Интересно как природата умее да събира, а хората – разединяват. И все пак макар разделена между различни държави, подобно планината Алпи, областта Добруджа си оставаше много красива и заслужаваше да се обиколи отвсякъде. Така бяха направили гърците преди много векове, а след тях и римляните. Влюбени в този плодороден край бяха изградили красиви градове, които ние векове по-късно обикаляхме със същата страст и възхищение.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЕВЕРНА ДОБРУДЖА:

Местоположение: Северна Добруджа е регион в югоизточна Румъния, като обхваща териториите на окръзите Тулча и Констанца (Кюстенджа).
Произход на името: Има различни теории за произхода на името Добруджа, като най-вероятно идва от наименованието „Земя на булжаните“ (както наричали аспаруховите прабългари, когато те заселили тези места. Друга версия е, че произлиа от българския феодален владетел от XIV в. Добротица.
Площ: 15 500 кв.км
Население:  971 643 човека
Официален език: румънски
Надморска височина: средна надморска височина около 230 м
Климат: умереноконтинентален климат
Часова зона: UTC+2
Валута: румънска лея (RON)
Допълнителна информация: http://romaniatourism.com/dobrogea.html

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА СЕВЕРНА ДОБРУДЖА:

Най-добро време за посещение: през лятото, когато черноморските курорти стават за плажуване.
Типични храни и напитки: Освен традиционната Мамалига (наподобява българския качамак и го сервират като гарнитура на почти всичко, дори и на сърми), по крайбрежието предлагат множество рибени специалитети. На Делтата на Дунава правят отлична рибена супа.
Места за посещение: Най-големите градове в областта са Констанца, Тулча, Меджидия и Мангалия, като безспорно най-голямата атракция си остава делтата на Дунав, която през пролетта се напълва с птици, които чак през октомври отлитат от тук.