For English version click here.

Най-красивите места в Румъния

Букурещ е само на 75 км от Русе и е идеално място за еднодневна екскурзия. За да видим максимално повече неща тръгнахме рано сутринта, като липсата на задръствания в съботния ден ни позволи да си направим приятна разходка с колата, а след това и пеша в румънската столица.

Минахме покрай особено красивата сграда на най-старата болница в Букурещ, датираща от 1704 г. с името Coltea. Първоначалния вид на болницата бил разрушен от земетресение през 1802 г., като в последствие била издигната нова нео-класическа сграда датираща от 1888 г. По покрива имаше множество мраморни статуи на бели гълъби, отпред се развяваха вдигнати две румънските знамена, по нищо не успях да позная, че това не беше административна сграда, а функционираща болница. Точно пред нея се издигаше и църквата Coltea датираща от 1698 г. и уникална по това, че умело преплиташе византийски, ориенталски и бароков стил.

В Букурещ беше пълно с църкви или поне имаше множество такива, по пътя който ние или по-точно GPS навигацията избра. С колата подминахме и много красиви неокласически сгради, докато стигнахме до голямо кръстовище, в чийто център се издигаше паметника на авиаторите загинали през Първата световна война. Паметникът се издигаше на 20 метра височина и представляваше мъж с разперени ръце, като ръцете наподобяваха крила на самолет. Минахме и през прочутата румънска триумфална арка, която се издигаше на 27 метра височина или на половината от парижката, която беше висока 50 метра. През 1878 г. след обявяването на независимостта на Румъния била издигната набързо дървена триумфална арка, под която победилите войски минали гордо. Новата каменна арка с красиви релефни декорации датираше от 1936 г. Не беше лесно да я снимаме и се наложи с колата да направим няколко кръгчета около нея, докато успеем да я заснемем.

Първата ни спирка бе в Етнографския музей, който съвсем заслужено бе много прехвален в интернет и носеше дългото име Museul National Al Satului Dimitrie Gusti. Етнографският музей много ми хареса, със своите зелени китни алеи, сред които бяха накацали красиво  поддържани селски къщи от различни краища на Румъния.

Пред всяка от дървените къщи имаше табелка с областта и приблизителната година, от която тази къща датираше, като всяка къща бе грижливо обзаведена и можеше да се разгледа отвътре и види традиционния селски бит. „Румънският Етър“ ме впечатли – беше спокойно и приятно място за разглеждане, както за деца, така и възрастни. Паркът бе разположен на брега на езерото Херъщрау, като по брега имаше акостирани лодки, вятърни и водни мелници.

Особено интересни бяха полузаровените къщи, които ми напомниха за Мексико, където ни показаха първобитни къщи, които първоначално представлявали дупки с навес, който ги предпазвал от дъжда, после били леко издигнати над повърхността, подобно на тези румънски здания. От надписите пред полузаритите румънски къщи, научихме, че същите имаха неолитен произход, който бил запазен в южната част на областта Oltenia до 19-ти век поради климатичните условия. Интересно как дървените и добре подредени мебели и пъстри черги правеха този къща без прозорци уютен дом.

Повечето къщи в етнографския музей датираха от 19-ти век, но разхождайки се из тях, сякаш бяхме попаднали много по-назад във времето. Задръстванията с коли пред музея ни върнаха обратно в съвремието и ние потърсихме ново място за паркиране, този път доближавайки се до румънския парламент. Дворецът на парламента, както го наричат на румънски (Palatul Parlamentului) се намира в центъра на града и се смята за втората най-голяма административна сграда в света след Пантагона. Оказа се, че има 12 етажа, и още 8 под земята. Построена е по времето на Николае Чаушеско, като може да се разгледа и от вътре с пищните стълбища и полилеи. Ние обаче се задоволихме само със снимки от вън, като продължихме панорамната си разходка с кола из „Малкият Париж“, както наричаха Букурещ, заради артистичния си живот и красива архитектура. Между двете световни войни тук са построени десетки красиви и изискани сгради от френски архитекти в стил “fin du siècle”.

„Френската“ атмосфера можеше да се усети най-добре по улица Рипскани (Strada Lipscani), която се смята за историческия център на Букурещ. Имено тук се намират множество антикаварни пазари, малки бутици и едни от най-примамливите ресторанти и барове на града. През 1400 г. повечето занаятчии от Румъния, Австрия, Гърция и България основали работилниците си именно в тази част на Букурещ. Скоро след това районът станал известен като Липскани, заради многото немски търговци от Лайпциг. След като хапнахме набързо се отправихме и към следващата ни набелязана цел – приказния замък Пелеш, който се намираше на 127 км северно от Букурещ и пътят до там отне около 2 часа.

Замъкът Пелеш (Castelul Peleş) се намира в покрайнините на гр. Синая, и е разположен на средновековния път, който свързвал историческите области Трансилвания и Влахия. Замъкът е построен между 1873 и 1914 г. и е истински шедьовър излязъл сякаш от приказките. Колкото впечатлителен е от вън, толкова е и от вътре, с богати дърворезби и изтънчени мебели. Снимането обаче отвътре бе забранено и ние се опитвахме с широко отворени очи да поглъщаме красотата, мъчейки се да не мигаме и да не пропуснем частица от красотата му.

Замъкът е известен и с една от най-добрите колекции в Източна и Централна Европа, включваща скулптури, живопис, мебели, оръжия, златни и сребърни изделия, изделия от слонова кост, книги, гоблени и др. Колекцията от оръжия и доспехи например наброява повече от 4000 предмета. Останахме впечатлени от интериора и архитектурата на сградата, както и от прекрасния парк с градини и фонтани около нея. Потопихме се в една приказка, която продължи и из китния курорт Синая. Дървените къщички по пътя много наподобяваха на алпийските и за момент забравихме къде се намирахме. Съжалихме, че не бяхме предвидили нощувка тук, и се наложи да се приберем вечерта обратно в Русе.

Румъния обаче успя да ни впечатли с красивите си сгради и замъци. Още по пътя на връщане започнахме да обмисляме нови маршрути из тази съседна на нас страна, успяла да съхрани красиви съкровища от миналото.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА БУКУРЕЩ:

Местоположение: Букурещ е столица и най-големият град в Румъния. Намира се в Долнодунавската равнина, на бреговете на река Дъмбовица и на по-малко от 70 км северно от Дунав.
Площ: 228 кв.км
Население:  1 883 425 човека
Официален език: румънски
Надморска височина: 60-90 м
Климат: умереноконтинентален климат
Часова зона: UTC+2
Валута: румънска лея (RON)
Допълнителна информация: http://romaniatourism.com/bucharest.html     

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА БУКУРЕЩ:

Най-добро време за посещение: през цялата година, но имайте предвид, че зимата тук е доста студена.
Типични храни и напитки: Мамалига (наподобява българския качамак и го сервират като гарнитура на почти всичко, дори и на сърми), Сърмале (като българските сърми, но по-мънички), Мичи (като българските кебапчета, но по-мънички). Тук можете да опитате и „Българска салата“, която представлява мешана салата от домати, краставици, печени чушки, лук, сирене и шунка.  
Места за посещение: Дворецът на парламента намиращ се на площада на Революцията, Триумфалната арка, Старият град на Букурещ с реставрираните сгради по улица Липскани, Етнографския музей, Румънския Атенеум (най-престижната концертна зала в Букурещ, чийто 40-метров купол, оприличава сградата на древен храм); Паркът Херъстръу (това е най-големият парк в Букурещ).