ВЕЛИКДЕН В ПОЛША
ГДАНСК (ЧАСТ 2)
автор: Ана Бонева




В навечерието на Великден кацнахме в Гданск. Полетът ни бе облачен и не успяхме да видим добре Полша от птичи поглед, но като цяло ми се стори много кафява страна с множество обработваеми площи. Полша е равнина страна, като 2/3 от площта й са низини, осеяни с многобройни езера свързани помежду си с потоци и реки. Особено красиви били Мазурските езера имащи ледников произход. На юг в територията на страната попадат най-високите части на Карпатите, като най-високия полски връх е Риси (2 499 м) – сравнен с нашия Мусала (2925 м). Най-дългата полска река е Висла, която извира от Западните Карпати и се влива в Гданския залив. Реката минава през красивите градове Варшава и Краков, и съответно щеше да ни съпътства по време на цялото ни пътуване. Според справочниците около 1/3 от страната е заета от гори.
Колкото до красивата река Висла, освен, че е най-дългата река в Полша (1090 км) е и втората по пълноводност (след Нева) река в басейна на Балтийско море. Реката извира на височина от 1106 м над морското равнище в западните Карпати и се влива в Балтийско море.
Кацайки в Гданск усетихме лек ръмеж, въпреки че бе тъмно забелязахме мокрите писти на летището, което е следващото по големина след тези във Варшава и Краков, но на нас ни се стори дори по-голямо от това в Краков. В самолета прочетох, че след края на Първата световна война, това военно летище станало цивилно, като през 1920 г. започват да се провеждат и международни полети.



Летището е само 10 км от центъра на града, като отличните пътища позволяват стигането до летището за 15-20 мин. до центъра. С всяка година се увеличава броят на обслужените пасажери, като през 1991 г. техният брой е бил едва 78 000, а през 2010 г същият е вече 2 232 000. Броят на обслужените самолети също е нараснал значително. През 1994 г. същият е бил 7300, а през 2008 – 31 072 (което прави приблизително по 85 самолета на ден).
Колкото до пътя от летището до града, на нас отново ни се случи да пътуваме възможно най-дълго, тъй като независимо, че кацнахме с 10 минути по-рано и излязохме бързо навън, директният ни автобус 210 щеше да пристигне след повече от час. Съответно имахме вариант или да вземем такси или автобус 110 и след това да се прекачим на трамвай. Избрахме вторият вариант, като на гише информация ни обясниха, че трябва да слезем на някакъв мол, за какъвто се оглеждахме през цялото време. Успешно взехме и трамвая и късно вечерта пристигнахме в хотела Scandic Gdansk. Точно срещу хотела бе Централна гара, на която имаше отворен MacDonalds и KFC. Не успяхме да опитаме полски специалитети, но затова пък се прибрахме бързо в хотела, минавайки между дъждовните капки. През нощта усетих как вали навън и се зарадвах много, че на сутринта този звук бе изчезнал.









Великден най-сетне дойде. Навън не се чуваше да вали и аз с трепетна усмивка дръпнах завесите, за да видя какво време ни очакваше. Очаквах много неща, но не и това. Навън бе наваляло преспи от сняг и сякаш щяхме да празнуваме не Великден, а Коледа. Облякохме се дебело и слязохме на закуска в ресторанта, където наистина цареше празнично настроение. Сред бюфет масите с разнообразни храни имаше подредени боядисани яйца. Особено ми харесаха и шоколадовите бисквитки с форма на великденски яйца, зайчета и агънца, които също бяха навсякъде, а бяха и много вкусни. Докато закусвахме седнали на маса до прозореца, видяхме, че още навяваше сняг, но като всеки Велик ден при излизане навън, времето спря да вали и силен вятър издуха всичките облаци. Слънцето ни поздрави за празника и бе с нас през целия ден, както разбира се и студения вятър, който се провираше и през най-тесните улички на града.
Хотелът се оказа не толкова далеч от центъра и ние много бързо стигнахме до него и живописните му цветни къщички. Минавахме през различни улички и на всяка от тях имаше пъстри къщи, всяка в собствен цвят. Сградите бяха много красиви и сякаш града ми хареса дори повече от Краков. Беше много студено, но въпреки това пъстрата архитектура стопляше сетивата ни. Решихме да се стоплим и в една катедрала, където в момента се провеждаше Великденска литургия, с прекрасни песни и музика от орган.
Излизайки от църквата минахме през улица наречена Пивка, на която на всички приземни етажи на сградите имаше заведения. В края на улицата бе разположена красивата сграда на Оръжейния склад, която е издигната през 1600-1609 г. успоредно на градските стени. Това е впечатляващ пример на ренесансовата архитектура на града. През Втората световна война сградата е силно увредена, но след това издигната наново. Днес същата е затворена за посещение, но отворена и гостоприемна за снимки.



Град Гданск, известен още с немското си име Данциг е безспорно един от най-красивите градове на Балтийско море, разположен точно на устието на река Молтава, при вливането й в Ленивка. Градът е основно пристанище на Полша, като съчетава по невероятен начин модерно пристанище и туристически център със средновековни улици и сгради. Стратегическото му разположение още в миналото му донася слава и богатство, но и множество нашествия и разрушения. След Втората световна война, Гданско е почти сринат до основи, но в последствие издигнат наново в същия си бляскав вид.
Днес Гданск е известен и като кехлибарената столица на света. В неговите покрайнини има големи находища на този полу-скъпоценен камък. Изделия и бижута от кехлибар могат да бъдат открити в множество магазини в града, част от които отворени и на Великден. Освен кехлибарени бижута имаше и много други изделия направени от кехлибар, като камъните, в които имаше насекомо – бяха много по-скъпи!









Разхождайки се из реката, спряхме в едно заведение, за по една топла напитка, като опитахме невероятно вкусен чийз кейк с малини. От тук тръгнахме към известния им Жерав / Zuraw или Дървения кран, който е надвесен над река Молтава и е свидетел на богатата история на града. Построен през 1444 г. това е един от най-старите кранове в света, със запазени масивни въжета и механизми. Кранът бил използван за товарене на карго върху корабите, като олицетворява градът, като важен търговски център през вековете. Кранът можел да качва до 4 тона карго на височина от 11 метра, като постигал същото посредством две огромни дървени колела. Първоначално тези колела се задвижвали с помощта на хора. Кранът се е ползвал до 19-ти век, като през 1945 г. бил разрушен на 80%. След войната бил реконструиран и подарен на полския музей за военноморско изкуство. Днес сградата може да се разгледа и от вътре, като входната такса е 8.5 злоти, а работното време в събота е от 10:30 – 16:30 часа, ние обаче бяхме в града в неделя и не успяхме да влезем в него, само го снимахме отдалеч.
Върнахме се обратно на централния площад, като минахме през няколко известни порти. Първата бе Зелената порта / Brama Zielona, която e разположена в края на пешеходната улица Dlugi Targ (Дългият пазар) и река Мотлава, като в миналото разстоянието между нея и Златната порта било известно, като Царският път. Построена е между 1568-1571 г. като официална резиденция на полските монарси. Архитектът на този шедьовър е Regnier от Амстердам, като се вижда фламандското влияние. В момента в сградата се помещава Националния музей в Гданск, като в една от стаите е и офисът на бившият президент Lech Walesa (първият президент на Полша след реформите, встъпил в длъжност от 22.12.1990-22.12.1995).
Централният площад бе още по-слънчев от сутринта и по-оживен. Тук се намираше красивата и висока сграда на Кметството, в която в момента се посещава историческият музей. Готическо-ренесансовата сграда е разположена на ъгъла на улиците Dluga и Dlugi Targ. През 14-те век сградата е служила за кметство на града, а през 15-ти век става център на целия регион, благодарение на реката Мотлава. Не се знае точната година на построяване на сградата, но най-вероятно е някъде между 1327-1336 г.
Точно де нея се намира и Artus Court, в чиято сграда на времето се е помещавала търговската борса, като през 17 век точно пред нея е издигнат величествения фонтан на Нептун. Името на сградата идва от средновековните легенди за крал Артур – символ на рицарство и галантност, като тук са се срещали буржоата на града. Според брошурите интериорът на сградата представлява голяма готическа зала, която през 1531 г. била напълно предекорирана и изрисувана с митични и исторически герои. За съжаление през 1945 г е сериозно увредена, по време на инвазията на червената армия, след което е възстановена. Сградата е отворена за посещения, като има вход и за историческия музей.



За съжаление Фонтанът на Нептун, който трябваше да е пред нея бе в ремонт. Фасадата на фонтана си стоеше ограден със скеле, но морският бог го нямаше и ние не успяхме да снимаме този символ на града. Бронзовата статуя на римския бог на моретата е издигната за първи път през 1549 г., след което през 1633 г. е превърната във фонтан. По време на Втората Световна Война, статуята е скрита и върната обратно на мястото си чак през 1954.
Ние продължихме разходката си по живописната пешеходна улица Długi Targ, на която множество сувенирни магазинчета и заведения бяха затворени, но затова пък пъстрите къщи отворени за снимки.
Минахме и през Златната порта / Zlota Brama, която също e популярна туристическа атракция. Построена е през 1612-1614 г., като част от градските укрепителни стени. До портата е разположена готическата сграда на братството Сейнт Джордж. От двете страни на портата са издигнати антични фигури символизиращи богатствата на града. От западната страна това са фигурите на Pax (Мира), Libertas (Свободата), Fortuna (Богатството) и Fama (Славата). От източната страна това са Concordia (Съгласието), Iustitia (Справедливостта), Pietas (Милосърдие/набожност) и Prudentia (Благоразумие). На вратата е изписано на латински Concordia res publicæ parvæ crescunt – discordia magnæ concidunt, което в превод означава „В съгласие малките републики растат, а в несъгласие големите (републики) се рушат.” Самата порта е украсена и със златни елементи, от където идва и нейното име.
По пътя минахме и през закрития им базар, който също бе затворен и покрай паметника на Johannes Hevelius – Ян Хевелий (роден на 28.01.1611), който е бил кмет на Данциг, както и известен астроном, основал „лунната топография” и въвел десет нови съзвездия, седем, от които се използват в съвременната астрономия. Паметникът му е издигнат на 28.01.2006 по случай 395 годишнината от неговото рождение.







Попътният вятър по време на цялата ни разходка ни помогна по-бързо да разгледаме града. На летището трябваше да сме чак в 19:30, тъй като полетът ни за Варшава бе в 20:55, но ние взехме рейсът в 16:00 часа, като отново хапнахме в MacDonalds, тъй като това бе единственото отворено заведение в близост до хотела и гарата. При покупката на сандвич получихме картонче, което като изтрих видяхме, че печелим консервичка Кока Кола. Беше слънчево, имах множество снимки, кехлибарен подарък, а сега и награда, беше истински Великден.




ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГДАНСК:
Местоположение: Гданск се намира в Северна Полша, на Гданския залив на Балтийско море, в устието на река Мотлава при вливането й в Ленивка.
Площ: 261.96 кв.км
Население: 460 517 човека
Официален език: полски
Надморска височина: от -1 до 180 м
Климат: умерено-преходен (от мек океански към по-студен континентален)
Часова зона: UTC+1
Валута: полска злота (PLN)
Допълнителна информация: http://www.gdansk.pl/en/
СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА ГДАНСК:
Най-добро време за посещение: през летните месеци, когато времето е по-топло и се провеждат множество фестивали.
Типични храни и напитки: 1) Zurek – супа направена от ферментирала ръж – с бита сметана, парченца салам и твърдо сварено яйце; 2) Barszcz – супа от червено цвекло – много солена; 3) Chlodnik – също е супа от червено цвекло, която се сервира студена и е много свежо ястие през лятото; 4) Pierogi – пържени пирожки най-често пълнени с ruskie (извара и картофи), месо, зеле, гъби, боровинки, ябълки и ягоди. Плодовите пирожки обикновено се сервират със сметана и захар. Типични местни питиета пък са: 1) Tatanka – полско питие направено от ябълков сок и специален вид водка (наречена zubrowka, която е подправена с биволска трева); 2) Wodka miodowa – медена водка, обикновено се сервира в малки чашки и се пие на екс; 3) Sliwowica – сливова ракия; 4) Grzaniec – затоплено вино с карамфил и други подправки. Особено популярно на Коледа, когато се продава на открития пазар.
Места за посещение: Средновековния кран (Żuraw), издигнат през 15-ти век, Дългата улица с красивите здания (Ulica Dluga), на която се намира и прекрасния площад Dlugi Targ, на който пък се издига готическо-ренесансовата сграда на кметството от 14-ти век (Ratusz Głównego Miasta), пред кметството е фонтана на Нептун (Fontanna Neptuna). Сред крепостните стени има няколко порти, които заслужава да се видят и снимат, като Златната порта (Brama Złota) и Зелената врата (Brama Zielona) и много други.