For English version click here.

Най-красивите места в Нидерландия

Южното гостоприемство е известно в целия свят, но доколко го имаше в най-южният холандски град? Всъщност Маастрихт по нищо не се отстъпваше на другите холандски градове, които бях посетила като Амстердам и Ротердам. Ако в Амстердам преобладаваха влюбените двойки, в Ротердам – костюмираните бизнесмени, то Маастрихт бе изпълнен с млади хора и носеше прозвището на студентски град.

Градът има претенции да е един от най-старите градове в Холандия – възникнал още по римско време като крайпътен град. Първото му име било Trajectum ad Mosam или Mosae Trajectum, което на латински означава „пресичам Маас“ и до днес градът е китно разположен на реката Маас, на пешеходно разстояние от Белгия. Това е идеалното място за разходки сред красиви старинни сгради, пищно кметство и тайнствени пещери.

Нашата разходка започна с чаша топъл шоколад и току-що изпечен кроасан, сядайки в едно кафене на площада на кметството. Историческата сграда бе прекалено красива, за да я подминем с една снимка, затова се заседяхме и наслаждавахме на холандското гостоприемство и отлично обслужване. Докато си седяхме не можехме да не забележим бронзовата статуя на мъж с горящ факел. Оказа се, че това е Jan Pieter Minckeleers, известен холандски учен, който изобретил газовото осветление и как да извличаме газ от въглищата.

След като си допихме напитките се отправихме към речното пристанище, от където започна нашата екскурзоводска програма. От уеб-сайта http://www.maastrichtbookings.nl си бяхме резервирали 4-часова обиколка на града, която включва возене с училищен автобус из забележителностите на града, последвано от разходка с корабче по реката Маас до хълма St. Pietersburg, от където следваше обиколка на пещерите с гид, а в края корабчето щеше да ни върне обратно в центъра на Maastricht. Звучеше много добре и бе осъществено по много професионален начин, само дето в началото вместо на английски, екскурзоводът ни в рейса говореше само на холандски език. За наше улеснение ни раздаде по един лист със забележителностите на английски език, но изпуснахме голяма част от холандските вицове, на които останалите туристи се наслаждаваха.

Училищното автобусче ни отведе от другата страна на реката минавайки през моста Wilhelmina. По-надолу в реката се виждаше моста Servatius, който е най-старият мост в Холандия, издигнат през 1280 г. Подминахме централната гара на Маастрихт отправяйки се към квартала Wyck, известен със своите широки улици наподобяващи тези в Париж и къщи от 19-ти век. Навън започна да вали, но през капките успяхме да видим червена кръгла сграда наричана La Fortezza (укреплението) издигната от швейцарски архитект. Архитекти от цяла Европа са строили и в следващия квартал носещ името Ceramique, където на времето имало фабрика за керамика.

Без да спира никъде автобусът ни мина покрай музея за модерно изкуство Bonnefanten, а след това и покрай паметника „Звездите на надеждата“ символизиращи 25-те страни членки на Европейския съюз. Всъщност страните членки в момента са 28, но току-виж след Великобритания и други страни могат да се оттеглят и бройката от 25 страни отново да стане актуална. Минахме и покрай прочутата правителствена сграда, където през 1992 г. бил разписан Договорът на Маастрихт между 12 европейски страни и водещ до създаването на Европейския съюз.

Дъждовните капки полепваха по стъклата на автобуса и безплатно се возеха с нас из забележителностите на града, из между които бе и Конгресният център MEEC състоящ се от 2 театъра, конферентни зали и 3 аудитории. Тук са изнасяли концерти Тина Търнър, Уитни Хюстън и др.

Отново преминахме реката Маас по един от 6-те моста, с които разполагаше града, като местните плануваха да издигнат още мостове. Самата река Маас бе мътна от дъжда, но изглеждаше чиста със спретнати и красиви брегове. Реката Маас извира от Франция, минава през Белгия и Холандия и се влива в Северно море. Дължината й е 925 км, като е наричана дъждовната река, тъй като нивото й драстично се променя при обилни дъждове, а тук те са нещо обичайно. Днешната прогноза за времето бе „ръмене“, нещо което местните не признаваха за дъжд, но за нас си оставаше мокрещо и сиво.

Ръмежът продължи и докато се прехвърлихме от автобуса на корабчето и продължихме обиколката на града по вода. Вода имаше от всички страни, както и красиви добре поддържани къщи. Колкото и хубаво, толкова и кратко бе плаването ни с корабчето, което много бързо стигна до форта Св. Петър и тайнствените пещери под него. Тук попаднахме на много добра екскурзоводка и Маастрихт искрено ни впечатли.

Пещерите, които посетихме бяха изкуствено направени пещери или по-точно поредица от подземни тунели разпростиращи се под няколко държави. По време на Втората Световна Война много хора са се укривали тук и съответно са обособили различни помещения за хранене, пекарна, бани, параклис и др. Мястото обаче не е пригодено за дълъг престой, тъй като постоянната температура е едва 10С, а влажността 98%.  Хората прокарали електричество, но не и отопление. За стопляне палели огньове, но е трудно да си представим 40 000 човека греещи се на огньове в затворено помещение. Започнали да обмислят създаване на вентилационна система (канали през които да излезе мръсния въздух), но докато прокарат същата войната свършила и хората излезли от скривалищата.

По стените имаше множество картини и стенописи, част от които бяха недовършени, отново поради „преждевременното“ спиране на войната. Особено впечатляваща бе обособената църква в пещерата с огромен кръст. Оказа се, чу тук дори се родило и било покръстено едно бебе по време на войната, което по-късно през 1985 г отпразнувало тук своя рожден ден. За последно църквата била използвана преди 10 години, когато колеги на екскурзоводката се оженили тук. Сватбата била много красива, с множество свещи и разбира се задължителни вълнени чорапи.

Единственото животно, което може да оцелее в тези пещери са прилепите, които идват тук през зимата (когато навън е по-студено) и накацват по таваните.  По едно време екскурзоводката ни реши да направим експеримент, като взе трите газови лампи, които се носеха от хора от групата и ни остави за една минута в пълна тъмнина. Наистина нищо не се виждаше. Пълният мрак бе зловещ. Научихме и злокобни истории на няколко човека загубени в пещерите и това подсили страхопочитанията ни от тази огромна мрежа от тунели.

Най-интересното бе да научим как са създадени пещерите, като се оказа, че от векове хората използвали варовиковия камък за строежи на своите сгради. Те отцепвали цели блокове и така създали мрежа от пещери, която днес наброяваше 8000 коридора с обща дължина от 80 км.  Най-старите надписи съответно бяха най-отгоре, а съвременните най-отдолу. По стените имаше интересни нарисувани реклами от 19 век, когато подземията били посещавани от заможни туристи. В пещерите били открити и фосили на мозазаври (Meuse lizards), роднини на динозаврите. Някога – строителни площадки, по време на войните – скривалища, днес пещерите на хълма Сейнт Питърсбърг бяха уникален подземен музей, който впечатлява всички посетители.

Доволни от разходката, ръмежът отвън вече не ни дразнеше толкова. Отправихме се обратно на корабчето към центъра на града, който този път разгледахме сами пеша. Това, което особено ме впечатли в Маастрихт бе книжарницата Dominicanen, която се помещава в стара доминиканска църква от 13-ти век.  Тук човек наистина може да усети светостта на книгите, които като статуи и икони изпълват целите помещения. Това бе поредното уникално място, което  спечели най-сърдечните ми симпатии към Маастрихт.

Едно от най-оживените места в Маастрихт бе безспорно катедралния площад Vrijthof, на който се намират римската католическа църква Saint Servatius и почти прилепналата за нея готическа църква Saint John. Площадът бе отрупан с въртележки и други детски атракционни, през които едвам си проправихме път към красивите здания. Оказа се, че в римско време, както и през средновековието този площад се е ползвал за гробища и тук са открили стотици гробници. Сега обаче бе огласен с детски глъч и въпреки ръмежа децата щъкаха навсякъде.

Свети Серватиус бе светецът покровител на Маастрихт. Същият бил роден в Армения, но починал в Маастрихт през 384 г., като част от живота си прекарал и в Сердика (днешната София). Според легендите Серватиус бил братовчед на Йоан Кръстител и далечен роднина на Исус, като след смъртта си се случили няколко чудеса и той бил канонизиран за светец. Гробът на светеца се намира в крипта в базиликата Saint Servatius в Маастрихт и през вековете много поклонници са идвали да го почетат, сред които и Карл Велики, Папа Йоан Павел II и много други. Руската православна църква в Маастрихт също носи името Saint Servatius, както и един от мостовете над реката Маас. Според справочниците името Servatius било популярно и днес в града.

Готическата църква на Св. Йоан (St. John на английски и Sint Janskerk на холандски) бе не по-малко впечатляваща. Същата предлагаше освен красив интериор и множество стъпала, отвеждащи до панорамна площадка на 70 метра височина. От тук се разкривала прекрасна гледка към целия приказен Маастрихт с неговите средновековни крепостни стени, пъстри къщи от 17-ти век и чаровни павирани улици. Същата обаче бе отворена за посещение от 11:00 до 16:00 часа и ние трябваше да се задоволим с приземната улична панорама.

Маастрихт освен, че е най-южният град в Холандия, се смята и за най-старият град, с най-старата църква в страната. Ежегодно градът е посещаван от 2.6 милиона туристи привлечени от уникалната атмосфера създадена от китното разположение на града край реката Маас, богатата история и оставените от нея 1500 паметника, както и множеството уютни кафенета, шикозни ресторанти и бутици. Безспорно градът и неговите жители показват прочутото южняшко гостоприемство и за нас бе искрено удоволствие да бъдем гости в красивия Маастрихт.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МААСТРИХТ:

Местоположение: Маастрихт се намира в югоизточна Холандия на двата бряга на река Маас, при вливането на река Жеер в нея.
Площ: 60.03 кв.км
Население:  121 906 човека (данни от 2014 г.), като това е 19-тия по население град  в Холандия
Официален език: холандски
Надморска височина: 49 м
Климат: умерен океански климат, с топли лета и студени зими.
Часова зона: UTC+1
Валута: евро (EUR)
Допълнителна информация: www.maastricht.nl   и     http://www.vvvmaastricht.nl/en/home.html

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА МААСТРИХТ:

Най-добро време за посещение: през цялата година.
Типични храни и напитки: непосредствената близост на Маастрихт до Белгия оказва влияние върху традиционните храни в града, измежду които са пържените картофки и гофрети, които се продават на всеки ъгъл. Заслужава си да опитате и местните плодови пайове, които носят името Limburgse Vlaai. Друг непретенциозен специалитет е Hutspot – представлява пюре от картофи смесено с моркови или броколи и сервирано с наденички.
Места за посещение: Пещерите на Сейнт Питърсбърг, катедралния площад Vrijthof с църквите St. Servaas и Св. Йоан, пазарният площад с красивото кметство (Stadhuis), музеят за модерно изкуство Bonnefantenmuseum, природонаучния музей Natuurhistorisch Museum и много др. Не пропускайте да  се разходите и с корабче по река Маас.
Препоръчана агенция, която можете да ползвате за организирани обиколки на града: http://www.maastrichtbookings.nl