For the English version click here.

Пътуване из Европа

Повечето хора свързват септември с есента, но за мен бе началото на лятната почивка. Още през първите му дни се отправихме към топлата рицарска приказка Малта. От векове хората са водели войни за този важен и стратегически остров, а днес нахлуванията са от туристи, желаещи да разгледат това историческо съкровище. Разстоянието със самолет от София е едва 2 часа, като ми се стори странно, как може на 7772 метра височина, толкова близко до слънцето външната температура да бе едва -44С! Вечерта островът ни посрещна много топъл с влажен въздух, към който обаче бързо се приспособихме. Септември месец е отлично време за почивка и разглеждане на острова, като средната температура е 28 С, а минималната 22 С. В началото на месеца, на 8 септември, малтийците честваха денят на победата (Victory day). Тази дата представлява 4 исторически събития: 1) Голямата обсада – на 8 септември се отбелязва победата над Османската империя от рицарите на Св.Джон през далечната 1565 г. Това е един от най-важните моменти в малтийската история. 2) Освобождаване от французите – след няколко месечно владение, през септември 1800 г. малтийците с помощта на Великобритания блокират френския гарнизон и французите се предават; 3) Втората световна война – на тази дата през 1943 г. италианските военноморски сили предават Малта обратно на англичаните. 4) Maria Bambina – на този ден малтийците честват и Малка Богородица. Та всички тези „съвпадения” превръщат 8 септември в празник, на който всички празнуват, особено жителите на Валета. На този ден тържествено се поставя венец пред крепостта Сейнт Анджело във Виториоза. Паметникът на победата е построен през 1705 г. и представлява Малта, като красива и въоръжена жена. Друг венец се поставя във Валета пред паметника на Голямата обсада, издигнат през 1927 г. На 8 септември се провежда и най-голямото морско събитие в Малта – състезание с фрегати. Точно в 14:00 часа от Голямото пристанище във Валета тръгват пъстроцветните фрегати, които се състезават една миля. Следобеда цяла Валета се превръща в отворен културен център, в който магазините са отворени до късно вечерта, а улиците пълни с музиканти и артисти, които правят представления.

Почивката ни в Малта започна със слънчева неделя – този ден от седмицата още от древни времена е посветен на слънцето (Sunday = sun / слънце + day / ден). Тук обаче в Малта сякаш всеки ден е поздрав към слънцето, тъй като слънчевите дни са над 300 в годината. Интересно как толкова много слънчева светлина може да се побере на толкова малък остров. Малък, защото е едва 316 кв.км. На дължина е 27 км, а на ширина 14 км. Всъщност Република Малта се състои от 3 населени острова Малта, Гозо и Комино, и още няколко ненаселени. Тази островна държава разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море се намира на 90 км южно от италианския остров Сицилия и на 250 км от африканския бряг.

През първия си ден на острова решихме да го обиколим с двуетажните туристически рейсове, с които можехме да слизаме и да се качваме на всяка една от спирките, и само за 15 евро да направим обиколка на всички забележителности. В Малта имат 3 туристически линии – Червените автобуси, които обикалят южната част на остров Малта, Сини автобуси – за северната част на острова и Зелени автобуси, които обикалят остров Гозо.

Започнахме със Синята или Северната линия, тръгвайки от курорта Слиема. Слиема е известен курорт още през далечната 1850 г., като от тогава насам толкова е нараснал, че придобива статута на град. В пътеводителите пише, че крайбрежната алея на Слиема е най-оживеното място на острова, което обаче рано сутринта изобщо не беше така.  

Рейсът закъсня, което потвърди първоначалните ни впечатления за малтийската точност, която просто липсваше. Хората тук не бързаха, дори когато някой клиент ги чака и им виси на главата. Бързаха единствено туристическите автобуси, като разбрахме това веднага щом се качихме и седнаха на открития втори етаж. Рейсът се движеше много бързо и бе доста трудно да се фокусират пейзажите. Дори снимките от самолета сякаш бяха по-ясни и добри!

С автобуса минахме покрай остров Мануел, който е съвсем близо и всъщност е разположен в залива на Слиема и свързан с нея по суша посредством каменен мост. На времето островът е бил добре укрепен от рицарите, а днес се използва като луксозен жилищен комплекс.

От тук турът ни продължи покрай пристанището с красивите яхти. Следваше спирка във Валета, на която решихме да не слизаме, а да оставим обиколката на столичния град за празничния 8 септември и съответно продължихме към следващата спирка – градините на Сан Антонио. Същите съвсем заслужено носят славата си на най-красивите градини в Малта. Тук освен палми, стари дървета и много цветя, впечатление ми направиха птиците и костенурките. Имаше лебеди, патици и току-що излюпени пиленца, красиви фазани и дори папагали в клетки. В няколко фонтана пък плуваха множество костенурки и лебеди – всичко бе много красиво.

След разходката на зелените градини се качихме на следващия двуетажен автобус (като същите минават на всеки 30 минути, които разбира се по малтийско време се отброяват по-бавно). Автобусът ни мина покрай селището за занаятите и авиационния музей, но ние ги прескочихме и слязохме чак в град Моста, точно до красивата църква с големия купол, който бях успяла да снимам още от самолета. В автобуса ни разказаха, че Моста на малтийски означало център и градът наистина е разположен в самия център на острова. Църквата на Св.Богородица притежава третият по-големина купол в Европа (след този в Рим и Лондон). Самата църква е копие на Пантеона в Рим. Строежът й е започнал през 1833 г. върху останките на стара църква, и приключва през 1871 г. По време на Втората световна война, немска бомба паднала върху църквата и разбила стената, но по чудо не се взривила. Тази бомба се пази и до днес, като е изложена в малка стаичка в църквата, като вътре е забранено пушеното и паленето на свещи…

Следващата спирка на автобуса бе старата столица на Малта – Медина, известна още като благородния град. Разходката ни започна от крепостните й стени, стъпвайки по криволичещите кълдеръмени средновековни улички. Всъщност този град е основан още от римляните, които го наричат Мелита, но арабите след това го разделят на две части Мдина (стария град) и Рабат (покрайнините извън цитаделата). Ние разгледахме и двете части, качвайки се на туристическо безрелсово влакче на колеца. Същото направи 8-километрова панорамна разходка за 30 минути. Пътуването струваше само 4 евро, но бе незабравимо преживяване – не поради пейзажите и старинните сгради, които видяхме, а поради друсането и високата скорост, с която минаваше по всички полегнали полицаи. Всъщност обиколката ми хареса, както и коментарите на екскурзовода.

Това, което научихме е, че когато рицарите дошли на острова, предпочели да се укрепят около пристанището, където техните кораби са пуснали котви и преместили столицата в гр. Валета. След победата от Великата обсада през 1571 г., гр. Валета става официална столица, а старата столица получила  новото си има Citta Vecchia (Старият град). Част от жителите на Мдина се преместили в новата столица, но част от аристократите останали със семействата си тук, което спомогнало за запазването на много сгради от 14-15 век.

След Мдина следваше една от най-приятните спирки: Златния залив – това е един от най-хубавите малтийски пясъчни плажове. Всъщност пясъчните плажове на Малта не са много и затова този не беше за изпускане, особено след целодневната топла обиколка на острова. Бяхме се подготвили с бански и макар да нямаше съблекални, успяхме да ги облечем и нетърпеливи се насочихме към морската вода, която се оказа блажено топла. За съжаление имаше множество вълни и не бе лесно да се плува, но освежаването беше невероятно.

Вечерта се разходихме из най-известния курорт на острова Сейнт Джулиънс и посетихме мола Bay Street. Минахме и покрай кулата Portomaso Tower, но не ни позволиха да влезем вътре и да се качим отгоре, за да направим панорамни снимки. Високия небостъргач помещава бизнес офиси, а последния етаж е нощен клуб, който обаче отваря врати след 22:00 часа. Вечеряхме в едно малко ресторантче, като пицата с октопод много ми се услади.

След слънчевата неделя (посветена на слънцето) дойде понеделник – денят посветен на луната (Monday – на англ. идва от думата moon / луна и Lundi – на френски идва от lune / луна). Отново още от зори слънцето ни обсипа с неговите лъчи, придружено и от вятъра, който също беше неразделна част от остров Малта.

Този ден решихме да разгледаме южната част на острова. Отново на двуетажните туристически автобуси, но този път на т.нар. Южен тур или Червената линия.Тук автобусите обаче не бяха на 30 минути, а през 1 час, което по малтийско време отново отнемаше повече време. Тъкмо хванахме повече тен, чакайки по спирките, тъй като  сенките на този остров също са рядко явление.

Чакането започна още от сутринта, като вместо да ни вземат от хотела в 09:00 часа, успяхме да се качим на рейса чак в 10:15 ч. Тукашните шофьори също така не предоставяха допълнителна информация коя спирка, кой номер е и така пропуснахме 6-тата спирка – Upper Barrakka Garden – ботаническата градина, от където се разкрива невероятно красива панорамна гледка към Голямото пристанище и трите града.

Трите града са всъщност 3-те полуострова около голямото пристанище, които са успели да устоят на Великата малтийска обсада, когато турците хиляди пъти наброявали повече от жителите и рицарите на Малта, но през 1565 г.рицарите успели с месеци да удържат на обсадата, докато дошло подкрепление от Сицилия и турците били прогонени (на 8 септември 1565 г.). Та именно тези 3 крепости, които на времето имали статута на градове, придобили общото име Трите велики града или Градове на победата. Техните индивидуални имена са съответно Виториоза, Сенглеа и Коспикца – именно тук се пази още спомена за малтийските рицари.

Червените автобуси минаха покрай всички тях, но тъй като автобусът беше пълен и ние бяхме правостоящи, така и не можехме да слушаме екскурзовода, който говореше през слушалките. Подминахме форт Сейнт Елмо, без да можем да научим повече за него. След това от книжката разбрах, че този форт представлява военно укрепление. Всъщност този полуостров бил укрепен още през пуническата ера (200 г.пр.Хр.), като днес укреплението е само частично отворено за посещение.

Пропуснах и разказа за форт Сейнт Анджело, който от векове защитава пристанището. Видяхме обаче голям круизен кораб, подобен на този, с който пътувахме преди няколко месеца.

Когато стигнахме до Hypogeum побързахме да слезем от автобуса, но се оказа, че тази забележителност не може да се посещава без предварително записване по Интернет, което става с месеци напред. За септември месец например нямат нито едно свободно място, въпреки че месеца съвсем наскоро започна.

Hypogeum всъщност представлява подземен неолитен храмов комплекс, датиращ и използван от 4100-2500 г.пр.хр., в който са запазени самите ниши, оракула и стенописите по стените. Hypogeum се състои от 3 нива, като само първите 2 са отворени за посещение. Този монумент е под защитата на UNESCO, определен за световно историческо наследство. В интернет бях видяла много интересни снимки и наистина ми се искаше да видя този град, но отново го разгледах само от книжката, от където научих още, че структурата на тези подземни помещения е използвана както за погребения (намерени са останки от около 7000 човека), така и за олтар за плодовитост (имало много статуетки на дебели жени). Hypogeum е намерен случайно от работници, които започвали да строят къща, оказало се, че под земята такава вече имало – на 3 етажа, като най-долното ниво е 10.6 м под земната повърхност. Интересно е, че все пак научихме за съществуването на такъв подземен град, състоящ се от стени, стаи и коридори на повече от 500 кв.м.

Разбрахме, че не можем да влезем в Hypogeum, след като бяхме слезли от автобуса, съответно се наложи да изчакаме следващия, който ще дойде чак след 1 час. Затова решихме да разгледаме другите забележителности на градчето Паола, а именно храмовия комплекс Tarxien Temples, които поне се намираха на повърхността. Представляват множество нахвърлени камъни, датиращи от 2200 пр.н.е. По намерените артефакти се смята, че храмът е бил използван за оракул. Впечатление прави една от каменните структури в храма, която е била 2.50 метра висока със статуя на Богинята Майка, сега обаче е счупена на две и горната част липсва. Тук също, подобно на много места в Малта, са открити статуйки на „дебели” жени, за които се вярва, че символизират плодородие. Камъните обаче не ни впечатлиха, особено след като в родна България си имахме Перперикон и други неща, в много по-големи размери и по-добре запазени.

Дори след разходката в храмовете, пак ни остана много време за чакане на рейса, а когато същият най-после пристигна бе пълен и отново трябваше да стоим прави на първия етаж.

Отново минахме покрай трите велики града, имаше спирка в Сенглеа и следваща на яхтеното пристанище във Виториоза, минахме и покрай Bieb-is-Sultan, което представлява великолепна триумфална порта построена от Grand Master Nicholas Cotoner през 1675 г.

Минахме и покрай църквата Zejtun Parish Church, която се намира в средноголемия град в южна Малта, Jejtun. Името идва от сицилианските араби, като означава „маслина”. Това е била една от най-развитите индустрии тук. В центъра на града имало още една църква St.Gregory, която била най-голямата и безспорно една от най-интересните църкви на острова през 16 век.

Слязохме от рейса, чак когато стигнахме в южния град Marsaxlokk, което представлява типично средиземноморско рибарско селище, с пъстроцветни лодки акостирали на брега, пазар за сувенири и множество ресторантчета накацали по брега на пристанището. Разходката по крайбрежието бе много отпускаща и приятна. Хапнахме сладолед и пихме Kinnie, което е традиционна малтийска безалкохолна напитка, направена от портокали и специфични подправки. Питието имаше интересен освежаващ вкус, но определено не бих го повторила.

Рибарското градче ми хареса, но не и отегчителното чакане на автобуса. Най-накрая дойде и дори успяхме да седнем на втория етаж, като едновременно слушахме и снимахме. Минахме покрай St.Lucian Tower, която представлява укрепена наблюдателна кула още от времето на ордена на Сейнт Джон. Всъщност из целия остров са накацали такива наблюдателни кули, по цялото крайбрежие и дори във вътрешността на по-хълмистите места. Така ако отнякъде се приближава кораб, чрез сигнали кулите си предавали съобщения и своевременно предупреждавали хората да се скрият.

Комуникацията наистина им е била добра, за разлика от сега. Малтийският език почти не се разбира, като представлява смесица между арабски и италиански език. Добре, че английският им е втори официален език, та можехме да общуваме. Иначе за добър ден казват Merhaba, а за благодаря Grazzi.

Слязохме от рейса при пещерата Dalam Cave, до която имаше и музей. Това е една от най-старите пещери на острова датираща още преди 500 000 години. В нея са намерени кости от отдавна изчезнали животни. Сравнена обаче с нашите огромни пещери, същата изглеждаше като обикновена дупка в земята. И все пак бе красива, имаше дълбочина от 144 метра, от които само първите 70 м бяха отворени за посетители. Наистина бе интересно да се видят на толкова малка площ сталактити и сталагмити. При нас пещерите са в планината, а тук поради липса на планина, същите са под земята. Останките от животни намерени в пещерата, бяха изложени на витрини в музея. Имало е големи животни като слонове и мамути, които свидетелстват, че пред 200 000 години е имало сухопътна връзка между Малта и Сицилия. Интересното е, че по време на Ледената епоха, снегът не е достъгнал до Малта, въпреки че климатът е оказал значително влияние. Смята се, че покрай пещерата е минавала река, която обаче отдавна е изчезнала. Днес на Малта няма нито реки, нито езера, а се преработва морска вода. Същото най-силно се усеща в хотела като си мия зъбите с доста солена вода и все пак се усеща, че е преработена.

Продължихме с рейса, чиято следваща спирка бе Blue Grotto. Представлява естествено оформена пещера с кристално сини води. За съжаление нямахме време да слезем и да я разгледаме. За целта трябваше да наемем допълнително лодка. Предпочетохме да отделим време на следващата забележителност Hagar Qim & Mnajdra. Това са два праисторически храма, които се намират в непосредствена близост.

Беше невероятно топло и прекалено слънчево за разходка из камъните, но тъй като същите имаха навес се надявахме да издържим и снимаме това свещено място. Смята се, че първият храм Hagar Qim е построен през 2700 пр.н.ер., като през вековете е претърпял някои модификации. Камъните използвани за строежа на храма са сравнително меки и лесни за оформяне. За разлика от храма Mnajdra, разположен само на 500 метра разстояние, където камъните са доста твърди. Смята се, че тук са лекувани хора, като са намерени глинени модели на части от човешко тяло с отбелязани симптоми на различни болести. Разгледахме набързо храмовете, като бързахме да хванем автобуса в 16:10. Такъв обаче така и не дойде. Успяхме поне да хванем последния рейс в 17:10, който ни остави в непосредствена близост до хотела.

Седмицата едва беше започнала, а вече успяхме да разгледаме северната и южната част на остров Малта. На следващия ден станахме без да бързаме за екскурзии. Предстоеше ни почивка на плажа и евентуално следобеда пазар в Слиема. Вторникът е денят на червената планета – Марс (mardi на френски, martes на испански), английския еквивалент е съответно на норвежкото божество Тир, който също е бог на войната и затова се смята, че вторникът е ден без късмет. Гърците например вярват, че именно във вторник е паднал Константинопол, испаноговорящите пък имат поговорката En martes, nit e cases, nit e embarques (във вторник нито се жени, нито на път тръгни).

Днешният слънчев вторник обаче бе далеч от тези суеверия. Сравнително топлите средиземноморски вълни галеха нежно каменистия бряг. Ние отидохме на плаж в залива на Сейнт Джордж. Водата в залива бе много спокойна и за разлика от Златния залив нямаше никакви вълни. Водата бе кристално чиста и спокойно можехме да видим дъното, дори когато бяхме на дълбокото. Иначе морето ставаше постепенно дълбоко, така че бе идеално за плавно потапяне.

Водата не беше толкова топла, за разлика от времето, което ни помагаше след всяко излизане бързо да изсъхвахме, а по кожата вместо капчици вода, оставаха прашинки сол.

От 10:00 до 14:00 часа останахме на плажа. Бяхме си наели чадър за 3 евро, който при всеки по-силен вятър се килваше на една страна. Вместо пясък по брега имаше дребни камъчета с червен отблясък. Чадър не можеше да се забие, затова същите ги даваха с поставка. Имаше и трик да се пълни поставката с камъчета, за да не пада чадъра. Така вместо да си играем с „пясъка” се редувахме да държим чадъра. Стояхме до последно на плажа опитвайки се да изравним тена, който бяхме хванали от разходките с двуетажните автобуси.  

Следобедът се отправихме към центъра на Слиема и се разходихме из търговските улици и магазини. Шопингът ни се отрази добре, като отново хапнахме палачинки, а вечеряхме в кафене 516 в залива Слиема срещу самата църква, като този път си поръчах паеля (ориз с много морски дарове, зеленчуци и пилешко).

Ето че бързо дойде и срядата – късметлийския ден, или поне такъв вярвах, че е за мен. В Римската империя посветили този ден на бог Меркурий, който съответствал  по-късно на гръцкия Хермес и германското божество Уодън / Woden (от където идва английското Wednesday). Този бог имено покровителства пътуващите, писателите и дори куриерите. Той си имал обувки с крилца и бързо стигал от едно място на друго. В Древността хората вярвали, че различните божества оказвали влияние върху техния живот. Днес тези влияния знаем, че идват от планетите и съответно сме превърнали древната религия в астрология. Планетата, която оказва най-голяма влияние върху Близнаците – моята зодия, е именно Меркурий. Така, че този ден (mercredi на френски и miercoles на испански) би трябвало да ми носи късмет и да ми върви по вода, особено след като се намирах на остров, от който от всякъде се виждаше морето.

Ние си направихме морско пътуване, отправяйки се към остров Гозо – малкото братче на Малта, планирайки след това да се изкъпем в Синята лагуна край остров Комино. Като начало станахме рано в 07:00 часа, за да успеем да закусим и вземем рейса от 08:15. Набързо успях да прегледам книжката за Малта, от където научих, че остров Комино е кръстен на името на растение, което расте там. Малта пък дълго време била наричана Мелита, от гръцки меденият остров. Според друга теория името идва от финикийската дума Maleth, която означава „небесен“ и може да бъде обяснено с много заливи на този небесно син и райски остров. Гозо пък идва от латинското gaudium и означава радост и удоволствие.

За разлика от другите два острова Комино не е бил защитен и било опасно да се живее там. Въпреки това винаги е имало по някой, който да се настани тук, главно пирати, но какво от това. В момента на острова живеели 4 човека и дори има изграден 1 ходел! Това, с което е известен острова е безспорно Синята лагуна, намираща се в западната част. Кристално чистата вода блести върху белия пясък, като мястото е отлично за плуване и шнорхелинг.

Всъщност Малта, Гозо и Комино предлагат отлични възможности за гмуркане – нещо, което предстоеше да опитаме в края на седмицата. Сега се отправихме с бясна скорост към остров Гозо, като отново се возихме на двуетажните автобуси. На остров Малта наистина има много малко знаци за намаляване на скоростта (само 1 знак видях с ограничение 30 км/ч), на повечето места има знак и маркировка на пътя с думата SLOW (намали), която явно всеки интерпретира по свой начин.

Макар и много набързо успяхме да разгледаме някои от северните курорти на Малта. Така например профучахме покрай курорта Bugibba и продължението й Qawra, където до скоро освен хълмове над водата, наблюдателна кула и руини от праисторически храм не е имало нищо друго. Сега обаче тези места са оживени курорти, като кулата и гарнизона до нея са превърнати в ресторант с хубава панорама, а руините са запазени и станали част от хотелски комплекс.

​Автобусът ни мина и покрай красивия залив на Сейнт Пол, където са сгушени едни от най-старите курорти на Малта. Още през вековете било модерно богатите хора да имат втори дом на брега, където да прекарат горещите летни месеци. Днес тук преобладават жилищните площи и спокойствието в хотелите бе значително по-добро. Тук преобладават и множество църкви, което всъщност е характерно за целия остров.

​Най-северният курорт, който посетихме бе Mallieha, разположен на едноименния залив Mallieha bay. Най-дългата пясъчна ивица е точно тук и спокойната морска вода го правят идеално място за семейна почивка. Именно тук отседнахме при повторното ни посещение на Малта. All-inclusive хотела db Seabank Resort & Spa бе отличен с множество забавления за децата, включително детски басейни, а в непосредствена близост има и пясъчен плаж. Пред хотела има спирка и на двуетажните туристически автобуси, така че придвижването из острова бе сравнително лесно. Ние се възползвахме и от приложението ecabs, където много лесно си поръчвахме такси и разгледахме и други забележителности, като най-малкия, но любим на нашите деца парк Playmobil.

​Да се върнем обаче на първото ни пътуване, когато автобусът ни остави на пристанището в Cirkewwa, от където взехме ферибота за Гозо. Пътуването отне 30 минути, като на отсрещния бряг ни очакваше нов двуетажен автобус, този път зелен, с който започна обиколката ни на Гозо.

Преди няколко години започнали планове за свързването на островите Малта и Гозо посредством мост, като японските инженери започнали да правят проучвания. Технически заданието било изпълнимо, но разходите били значителни и за момента проектът е спрян. Жителите на Гозо били най-доволни от това, тъй като се опасяват, че ако Гозо стане твърде лесно достъпен, островът ще загуби старовремския си чар, който Малта вече е загубила преди половин век.

Малкото братче на Малта се слави с по-красива панорама, по-плодородни почви и растителност. Макар Малта и Гозо да споделят една и съща история, Гозо е претърпял повече нещастия. Така напр. през 1551 г. османците решават да превземат Малта, но тъй като е прекалено добре укрепена се преместват на съседния остров Гозо, където бомбардират цитаделата в продължение на няколко дни. Губернаторът на рицарите на Гозо решава, че съпротивата е безсмислена и отваря портите на цитаделата. Корсарите и османците плячкосват града и взимат цялото население на Гозо (5000 човека) в плен, който продават след това в Либия. След това островът започнал бавно да се населява от малтийците.

Пристанището Mgarr и столицата Виктория на Гозо, наподобяват Валета и Медина на Малта – столицата е посредата на острова, а голямото пристанище е готово да я защитава. В Гозо обаче най-укрепена си остава цитаделата във Виктория, като през средновековието хората са били задължени със закон да нощуват в цитаделата, за да не бъдат нападнати от корсари през нощта.

Преди самите ние да отидем до Цитаделата, автобусът ни изведе от основното пристанище на Гозо – Mgarr и се отправихме към военноморския музей, притежаващ редки експонати като парче от кораба HMS Victory на Лорд Нелсън или част от Contitution – първият военен кораб на САЩ. Ние обаче не слязохме, а продължихме нататък към известните храмове Ggantija Temples. Смята се, че това е най-старата стояща сама сграда в света, в която най-големият мегалит тежи 50 тона и стените му достигат 7 метра. Запазени са олтари и руини от камъни, върху които се смята, че е греел вечният огън. Всъщност Ggantija е известен повече като Гигантската кула и е една от най-впечатляващите и запазени праисторически храмове. За съжаление поради закъсненията на рейсовете имахме право само на едно слизане от рейса, за да успеем след това да вземем на време корабчето за Комино. Затова бяхме решили да слезем и разгледаме средновековната столица Виктория. Тези руини сравнявани със Stonehenge, трябваше да разгледаме от картинките в книжката за Малта.

Следващата спирка бе пещерата на Calypso Cave, която приютява една от най-популярните легенди на Гозо. Калипса е била дъщеря на Атлас, която забавлявала Одисей 7 години, докато бог Хермес, пратеник на Зевс, не заповядал на Калипсо да освободи гръцкия герой. Тук имахме 5 минути за фото пауза, която разбира се продължи 15 минути. Всъщност тази пещера Ggantija датира от 3600 г.пр.хр. и отговаря точно на Омировото описание, а именно височината на пещерата над морето и красивата панорама на долината Ramla с червените пясъчни дюни.

Плажът, който видяхме от тук Ramla е един от най-хубавите пясъчни плажове не само на Гозо, но и в Малта. От тук рейсът ни отведе в Marsalforn – оживен крайбрежен курорт.

​Най-накрая стигнахме във Виктория, където имахме едва 45 минути да се качим от паркинга в низината до високо разположената цитадела, за я разгледаме и да се върнем. Успяхме да направим това и града ни хареса. Всъщност истинското име на столичния град е Рабат, но през 1887 г. по случай юбилия на английската кралица, градът бил кръстен на нея – Виктория. Местните жители обаче продължават и до днес да наричат града Рабат.

​ Красивата и внушителна цитадела е разположена на самия връх и датира от края на средновековието. Самите крепостни стени са издигнати и укрепвани през 16-18 век. Повечето сгради в цитаделата са в руини, но катедралата напр. е много добре запазена и дори в момента я реставрираха. Повече обаче ме впечатли красивия пейзаж, като от стените може да се види не само целия град, но и целия остров.

Качихме се обратно на автобуса, от който вече нямахме право да слизаме, за не изпуснем корабчето до Комино и от втория открит етаж на рейса се любувахме на забележителностите, попивайки малтийското слънце и вятър.

Следваше спирка Ta’Pinu sanctuary, църква от 16-ти век, която се смята за свещено място и където Lady of Ta’Pinu може да върши чудеса. Легендата разказва, че на 22 юни 1883 г. местна жителка чула гласа на Девата тук, която заръчала няколко неща, които в последствие спомогнали на Гозо да се спаси от чумата през следващата година. Съответно хората започнали да носят цветя в знак на благодарност. Днешната църква обаче, в сегашния й вид, е построена през 1920 г. и завършена през 1931 г. Старият параклис е запазен в задната част на църквата.

От тук продължихме към Ta’obiegi crafts village, което представлява занаятчийско селище, разположено на най-високия хълм на Гозо, където местни занаятчии продават множество ръчно направени стоки, като известната местна дантела, кафяво стъкло, картини, керамични съдове и др. Тук има ресторантчета и кафенета, от където човек може да се наслади на спокойната провинциална атмосфера на Гозо.

Следващата спирка бе една от най-известните природни забележителности на Гозо – залива Dwejra, където се намира Азурният прозорец. Наричат го прозорец, въпреки че повече прилича на врата и представлява скали в морето, в които посредата има голяма дупка. Морето тук е много синьо и е отлично място за шнорхелинг. Тук се е обособил и един малък вътрешен залив, който малтийците наричат вътрешно море, отново преувеличавайки в размерите (напр. за тях Мдина е със статус на град, въпреки че живеят по-малко от 400 човека там). Та това море или езеро е свързано с морето посредством 100 метров тунел сред скалите.

За съжаление нямахме 5 минути фото пауза, за да снимаме този природен феномен. Останаха ни само снимките от движение, като продължихме обратно към Виктория, а от там към курорта Xlendi, чието заливче бе наистина красиво и вече нямахме търпение да поплуваме и ние.

​ Всъщност именно тук през 1961 г. на 35 метра дълбочина са открити два потънали кораба, датиращи от 2 в.пр.Хр. и 5 в.н.ер. Много амфори и други стоки са извадени и изложени днес в Археологическия музей на Гозо.

Продължихме към следващото селище Fontana, където живеят 846 човека (общо жителите на Република Малта са около 400 000). Градът се намира в покрайнините на Виктория и носи местното име Triq tal-Ghajn – пътят към извора, Fontana на италиански също означава извор.

​Рейсът ни отново мина през столицата Рабат, за да стигне до Xewkija, чието име най-вероятно идва от малтийската дума Xewk означаваща магарешки будил. Този град е известен с великолепната си църква The Rotunda, която е посветена на Сейнт Джон Баптист и е издигната върху останки на древна църква. Тази църква е седалище на рицарите от ордена на Сейнт Джон. Построена е от малтийски камък от местни занаятчии и това е най-голямата църква на Гозо.

Автобусът ни остави на пристанището в Mgarr, от където се качихме на моторна лодка, която ни заведе на остров Комино. Безспорно кулминацията на деня бе плуването в Синята лагуна. Водата бе кристално чиста и за разлика от каменният плаж, дъното бе от бял пясък придаващ още по-кристален цвят на водата.

Единственият недостатък бе, че първоначално водата ни се стори доста студена, сравнена със Златния залив на Малта, където бяхме. Но след жаркото слънце, което ни придружи през целия ден, успяхме да се потопим и в тези води. Синята лагуна всъщност е голяма по размери, но сравнителна плитка, като е истинско удоволствие да плуваш сред чистите води край скалите. Имахме 2 часа тук, като успяхме да си вземем шезлонги и чадър по 4 евро на човек, като цената е една не зависимо дали се плаща за цял ден или няколко часа.

​В 16:45, или както е по малтийски, около този час, дойде да ни вземе същата моторна лодка и ни закара този път на пристанището Cirkewwa на Малта. От там вместо да чакаме рейса в 17:45, същият дойде още в 17:30, като бе климатизиран и ни заведе точно до хотела.

Празничният 8 септември дойде, като в българската православна църква това е и денят на рождеството на Пресвета Богородица или Малката богородица. В Малта пък празнуваха денят на победата. Като съчетаем датата с денят от седмицата четвъртък – денят на Юпитер, Зевс или бога на Гръмотевиците означава, че денят ще се празнува гръмко и божествено забавно.

Важните дни трябва да се отбелязват на важни места, ето защо ние се отправихме към столицата на Малта – Валета. С всеки закупен билет от 2-етажните автобуси – по червената / южна или по синята / северна линия ни се полага безплатна разходка с корабче из пристанището на Валета. Ние взехме корабче от пристанището на Слиема и седнахме на кърмата най-отпред, готови за снимки и пейзажи, само дето през целия път ни печеше слънце и чак на връщане имахме сянка. Като цяло обиколката мина добре, като за 1 час и 30 минути обиколихме 3 заливчета. Поради предстоящата фрегата, Голямото пристанище бе затворено, но пък имахме възможност да разгледаме допълнителен трети залив, който не бе включен в програмата.

След като се върнахме на пристанището, взехме рейс на градския транспорт, който ни остави на главните порти на Валета. Билетът в рейса бе 2.20 евро, въпреки че в Интернет бяха посочени цени от 0.50 евро. От тук разгледахме цялата столица пеша и се учудихме колко всъщност е малка тя. От всички страни се виждаше морето, като ние се отправихме към една от най-високите части на града Upper Barracca Gardens, от където се откроява панорамна гледка към Голямото пристанище.

Пристигнахме тъкмо навреме, тъй като в 12:00 часа гърмяха тържествено топовете и от тук можеше всичко да се снима. Решихме отново да се върнем на това място, за да наблюдаваме регатата, като се спуснахме по тесните, но прави средновековни улички на Валета.

Двете основни търговски улици на Валета, отрупани с магазини и представляващи пешеходни улици са Republic Street и Merchants Street. Но поради националния им празник всички магазини бяха затворени, дори известният им мол The Point бе затворил врати. Само няколко сувенирни магазинчета приветстваха туристите с приятните си климатици и джуджурийки.

Според картата на Валета в града има 15 църкви (почти на всяка улица по една), като ние обиколихме голяма част от тях, но не влязохме в нито една, защото хванахме тяхната сиеста. Ние също си направихме почивка в един ресторант-градина, където хапнахме много вкусни палачинки с плодове.

Фрегатата се оказа гребане на лодки, а не пъстроцветни яхти, както се надявахме. Гърменето на топовете обаче си заслужаваше  и принесе празнично настроение. Слънцето и то беше в разгара си насред празника и успя да скрие малкото сенки, които имаше в столицата. Прибрахме се от Валета до Слиема с водно такси, което се оказа по-евтино от градския транспорт.

​ До тук почивката протичаше добре – видяхме много места и почти свикнахме с мудността на местните. Оставаше да свикнем и със слънчевите лъчи преди хубавият ни тен да се обели.

Петъкът е денят на любовта, посветен на богинята Венера и Афродита.  9 септември също така е обявен за Световен ден на красотата. Вместо лъскави тоалети обаче, предпочетохме практичността и тръгнахме по бански готови за плаж. В 09:30 часа имахме записан час за гмуркане в Cresna Diving Center. Там ни посрещаха Чарли (момичето на рецепцията) и инструкторът Стив, бяха много мили и търпеливи с нас, все пак това беше първото ни гмуркане.

Първо разписахме документи, че нямаме никакви заболявания като астма, диабет и др., след това на една слънчева пейка, Стив ни запозна с основното оборудване при гмуркане. Облякохме си подводните костюми / гащеризони, които да ни държат топло под водата, маска с която да гледаме, плавници за плуване и  жилетка, върху която е закрепена тубата с кислород. Целият комплект екипировка, който щяхме да сложим на гърба си тежи 30 кг, което прави повече от половината ми тегло.

От кислородната туба излизаха 4 маркуча, от които ние отговаряхме само за един – този през който щяхме да дишаме. За останалите Стив поемаше отговорността. Един от маркучите показва колко кислород има в бутилката, през другия маркуч се напомпваше или спадаше жилетката, като съответно същата щеше да ни помогне да излезем на повърхността, както и да се потопим по-надолу.

​Когато си облякохме костюма за гмуркане, Стив ни постави и колан, на който бяха завързани 3 камъка. Чувствах се, като затворник, на който слагат гюле на крака и го карат да скочи във водата. Маската, през която щяхме да гледаме имаше голям екран и само един недостатък – притиска ти носа и не можеш да дишаш през него. Интересно е, че дишането под водата става изцяло през устатата. В случай, че в маската попадне вода, то може да се издиша през носа, така същата ще излезе. На теория всичко звучеше добре.

​Екипирани слязохме по стълбите и се озовахме пред малко заливче с ограждения. Беше много дълбоко. Съответно трябваше да скочим във водата, като жилетките ни бяха пълни с въздух и щяхме бързо да излезем на повърхността. Така и стана.

Обща информация за Малта:

Местоположение: Малта е островна държава, разположено в Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Малта се състои от три населени острова (Малта, Гозо и Комино), както и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел).
Столица: Валета.
Площ: 316 кв.км
Население:  445 426 човека (данни от 2014)
Официален език: малтийски и английски.
Климат: средиземноморски климат със средна годишна температура от 23 С.
Часова зона: UTC+1
Валута: евро (EUR)
Допълнителна информация: http://www.visitmalta.com/