For English version click here.

Най-хубавите места в Италия

Красотата на Венеция е описана още в древността, като нито времето, нито хората са отмили блясъка на този славен град. Венеция безспорно наподобява приказка с прекрасни сгради, стотици канали и мостове. Територията на Венеция прилича на риба на географската карта и затова я наричат „златната рибка на Италия“.

​Стигнахме до Венеция с корабче от Punta Sabbioni, което е продължение на красивия плажен курорт Лидо-ди-Йезоло. Акостирахме сред множество гондоли, които придават уникален чар на града. Преди обаче да направим обиколка с тях, се отправихме на пешеходна разходка на града, минавайки покрай първата забележителност: мостът на въздишките. Всичко във Венеция изглеждаше толкова романтично, оказа се, че единственият „не-романтичен“ мост е този на въздишките. Той свързва Двореца на дожите със затвора и се вярвало, че когато осъдените затворници преминавали по моста, те тежко въздишали, тъй като тук за последен път виждали слънцето и града.

Непосредствено до него е красивия дворец на дожите и прекрасния площад Сан Марко. Тук са разположени едни от най-важните и красиви сгради в града, като Двореца на дожите, катедралата Сан Марко и камбанарията. Всички те обаче остават някак си на заден план, затрупани от стотици гълъби. Трудно е да се прецени в слънчевия пролетен ден, кои бяха повече: гълъбите или туристите. Всички те очевидно се наслаждаваха на красотата на площада.

​Влязохме в Катедралата Сан Марко, която е известна с богатите си колекции и съкровища Преди години всеки кораб, който акостирал в града е бил длъжен да направи подарък на катедралата. И днес всички ценни неща се съхраняват в нейната съкровищница. Тук  например се намира Златният олтар, известен с това, че е украсен с повече от 2000 скъпоценни камъка. Мен ме впечатли и гледката от втория етаж, като пейзажите отвън бяха почти толкова красиви, колкото и шедьоврите от вътре.

Докато чакахме на опашка, за да влезем в катедралата разгледахме двете колони издигнати на площада – едната със статуя на крилатия лъв, който олицентворява Сан Марко, а другата със Св.Тодор – първия патрон на Венеция. За двореца на дожите също имаше дълга опашка, затова след катедралата се отправихме към камбанарията.

99-метровата Камбанария е построена още през 1156-1173 година. През 1902 година обаче камбанарията се срутила и 10 години след това същата била отново издигната. Днес тя разполага и с асансьор, който те отвежда на последния етаж, от където се разкрива приказен пейзаж. Венеция от птичи поглед – истинка красота, нищо чудно, че има толкова много гълъби и чайки в града.

През тесните калдъръмени улички и мостчета над множество канали, от площада Сан Марко се отправихме към моста Риалто. Възвисяващ се над Канале Гранде, това е един от най-старите мостове, при това покрит от всички страни с павилиони и сувенири. Преминахме от другата страна, където следваше улица цялата изпъстрена със сувенирчета. Хапнахме венециански сандвичи с моцарела и шунка, както и свежа плодова салата, а след нея и задължителния, уникално вкусен италиански сладолед.

Последва и прекалено туристическата, но все пак незабравима разходка с гондола из каналите на Венеция. Още в началото се спазарихме за приемлива цена, след което се настанихме удобно на дървената, но обгърната с възглавници гондола. Гондолиерът ни пееше италиански балади, докато се движихме из каналите и мостовете. Беше вълшебно.

​Не по-малко живописна бе и разходката с градския транспорт, който във Венеция представлява дървени лодки с номера две и едно. С тях се спуснахме по Канале гранде и след това, обиколихме много други острова. Самата Венеция е разположена върху 118 острова в плитката лагуна на Адриатическо море, на устията на реките По и Пиаве.

​Венеция е истинска приказка: с над 400 моста, и още повече красиви сгради, където и да се озовете в града, ще ахнете от удивление. Особено приятни са разходките из тесните кълдеръмени улички, които почти никога не знаеш къде ще те отведат. Някои от тях са толкова тесни, като напр. ул. Ramo Varisco, която е широка само 53 см. Повечето мостове са без стълби, тъй като по тях са минавали коне с колесници. Днес за туристите е останало разходките с гондоли, чиято цена далеч надхвърля очакваното, но пък спомените са безценни, както и красотата на Венеция.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВЕНЕЦИЯ:

Местоположение: Венеция се намира в североизточна Италия, на брега на Адриатическо море.
Площ: 414 кв.км (градът е разположен на 118 малки острова)
Население:  263 736 човека (към 2015 г.)
Официален език: италиански
Надморска височина: 1 м
Климат: влажен субтропичен климат с хладни зими и топло лято.
Часова зона: UTC+1
Валута: евро (EUR)
Допълнителна информация: http://venice-tourism.com/en

Най-добро време за посещение: през цялата година, като зимата е доста ветровито и студено, но именно през февруари е карнавалния период и атмосферата в града е уникална и пъстра. През пролетта и лятото градът е пълен с туристи, но пък можете да съчетаете разходката в града с плаж на прекрасното адриатическо крайбрежие.  От септември до ноември вероятно е най-спокойния период, когато туристите са значително по-малко и хотелите предлагат преференциални цени.
Типични храни и напитки: Италианската кухня е световно известна и Венеция не е изключение. Освен пица и паста, като на всяко крайбрежие и тук морската кухня е особено популярна, както и отличния италиански сладолед.