For English version click here.

Най-хубавите места в Италия

Соренто е едно от тези късчета от рая, които правят реалността по-красива от мечтите ни. Има много начини да стигнете до този рай – с кола, влак или рейс. Най-живописно и приятно обаче е с ферибота  Alilauro Hydrofoil тръгващ от Неапол за Соренто, който избрахме ние. Морската вода ни пръскаше по пътя, а очите ни поглъщаха жадно всички красиви крайбрежни пейзажи. Пътят отне около 40 минути и 77 снимки на фотоапарата.

В 11:45 часа вече бяхме на пристанището в Соренто, което още от началото ни впечатли с отвесните си скали и разположените на върха хотели и сгради. Оказа се, че целият център, включително и нашият хотел бяха на този връх и това моментално промени плановете ми да се разходим пеша до хотела. Взехме градски автобус и слязохме веднага щом изкачихме стръмнината на площад Piazza Tasso. 

Оставихме си багажа в хотела и с нетърпение започнахме пешеходната си разходка на Соренто, който с всяка крачка все по-приятно ни изненадваше.

Соренто бе известен курортен град още от 1700 г., като тук са отсядали Казанова, Гьоте и други видни лица. Самият град датирал още от Древността, като и до днес бяха запазени някои римски останки. Въпреки че корабчетата на брега бяха повече от пясъка на плажа, тясната плажна ивица на Соренто също беше примамлива, а в средата на юни и оживена.

Минахме през една изба, в която група немски туристи имаха дегустация, и домакините решиха да почерпят и нас. Пихме лимончило, което беше много популярна напитка тук, а смесено с мляко бе приятно дори и за мен. Отново излязохме на Piazza Tasso, който бе най-оживения площад в града. На самия му център имаше статуя на ренесансовия поет от 16-ти век Torquato Tasso, чието име носеше площада. От там се мушнахме в една от тесните улички отрупани със сергии със сувенири.

В 13:45 часа от площад Тасо се качихме на туристическото влакче, с което решихме да обиколим Соренто и  добием обща представа за града, набелязвайки си местата за разходка. Във влакчето имахме слушалки, по които на различни езици ни разказваха за забележителностите в Соренто. Първата такава остана от дясната ни страна – църквата Сант Антонио, кръстена на един монах. Базиликата се намираше на площад, който носеше същото име. Била издигната през 11-ти век на мястото на античен параклис, като днес вътре се съхраняваха ценни картини от Giovanni Bernardo Lama и Giacomo Del Po.

Влакчето ни продължи по улицата и ни отведе до красива панорамна тераса с вдъхновяващ пейзаж. Научихме, че тук са творили множество поети и писатели като Шели, Байрън и др. Влакчето ни направи обратен завой и се отправи към пристанището, като по пътя минахме през Piazza della Vittoria и Villa Comunale. Piazza della Vittoria или в превод Площадът на победата се намираше на мястото, на което някога е бил храма на богинята Венера. Днес бе известен със своите панорамни гледки към неаполския залив и вулкана Везувий. Минахме и покрай множество красиви вили, част от които бяха превърнати в хотели, запазвайки множество статуи и орнаменти от вековете. Такава бе и Villa Communale, която имаше една от най-красивите панорамни тераси с изглед към малкото пристанище  Marina Piccola. От тук се виждал и най-красивия залез, нещо, което в последствие проверихме и можем да потвърдим.

Докато се возехме във влакчето усещахме и аромата на цветя, който се носеше от множеството градини и паркове. Особено много такива имаше около красивия манастир Сан Франциско издигнат през 14-ти век. Продължихме надолу към пристанището, по много, много тесните пътища, по които всеки път учудващо влакчето ни се разминаваше с колите. От лявата страна имаше още красиви панорамни площадки, като научихме, че тук са и едни от най-скъпите и изтънчени хотели в градчето. Тук са идвали на почивка от векове аристокрацията и дори някои царе. Още по римско време тук е отсядал и самият Цезар.

Минахме през Marina Piccola, като от брега се виждаха и големите круизни кораби. След пристанището влакчето ни отново се заискачва по стръмните улични и остри завои връщайки ни обратно на Piazza Tasso. Красивите пейзажи бяха отворили не само фотоапаратите ни, но и апетита ни. Седнахме в едно улично ресторантче с отлична паста и свежи салати. Последва разходка из тесните очарователни улички, които наистина превръщаха Соренто в един от най-красивите градове на неаполския залив.

Особено очарователни бяха множеството сувенирни магазини и керамични съдове, всички те нагиздени богато с лимони, който бе един от символите на Неаполския залив. Постепенно се отправихме отново към Villa Communale, където решихме да изчакаме залеза, сядайки на панорамната тераса на една сладкарница и поръчвайки от любимия ми италиански сладолед. Имахме и музика на живо. Не знам дали бе от сладоледа, но залеза ми се стори един от най-хубавите, които бях виждала.

Соренто умее да очарова и нищо чудно, че толкова известни личности са идвали на почивка тук.  Вероятно и ние щяхме да удължим престоя си в него, ако не следваха още очарователни места като остров Капри и крайбрежната ивица на Амалфи. Соренто обаче е едно от тези места, които през очите направо влиза в сърцата и остава приятни спомени и копнежи за повторно посещение. Така се пее и в известната песен изпята от Павароти, Бочели и други любители на крайбрежното градче:

Torna a Surriento

Vide ‘o mare quant’è bello! 
spira tanta sentimento… 
Comme tu, a chi tiene mente, 
ca, scetato, ‘o faje sunná! 
Guarda guá’ chistu ciardino, 
siente sié’ sti sciure ‘arancio… 
nu prufumo accussí fino, 
dint”o core se ne va… 
E tu dice: “Io parto, addio!” 
T’alluntane da stu core… 
Da la terra de ll’ammore, 
tiene ‘o core ‘e nun turná?! 
Ma nun mme lassá, 
nun darme stu turmiento… 
Torna a Surriento: 
famme campá!… 
Vide ‘o mare de Surriento 
che tesore tene ‘nfunno: 
Chi ha girato tutt”o munno, 
nun ll’ha visto comm’a ccá! 
Guarda, attuorno, sti Ssirene 
ca te guardano ‘ncantate 
e te vònno tantu bene: 
Te vulessero vasá!… 
E tu dice: “Io parto, addio!” 
T’alluntane da stu core… 
Da sta terra de ll’ammore, 
tiene ‘o core ‘e nun turná?! 
Ma nun mme lassá, 
nun darme stu turmiento… 
Torna a Surriento: 
famme campá!…

Върни се в Соренто

Виж колко е красиво морето!
Вдъхва толкова страст,
като теб, който и да те погледне,
караш го буден да бленува.
Изчакай, виж градините
усети, помириши портокаловите клони,
няма по-изтънчен парфюм
който да отива право в сърцето.
И ти казваш „Заминавам, сбогом!“
Тръгваш си от това сърце,
от тази земя на любовта:
Нима имаш сърце да не се върнеш?
Не ме напускай,
не ми причинявай тази мъка,
върни се в Соренто,
накарай ме да живея!
Виж морето на Соренто
скрило в себе си съкровище.
Тези, които са пътували по целия свят
не са виждали нещо подобно.
Огледай наоколо всички тези Сирени,
които те гледат влюбено
и те обичат толкова много
жадувайки да те целунат.
А ти казваш: „Заминавам, сбогом!“
Тръгваш си от това сърце,
от тази земя на любовта:
Нима имаш сърце да не се върнеш?
Не ме напускай,
не ми причинявай тази мъка,
върни се в Соренто,
накарай ме да живея!

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СОРЕНТО:

Местоположение: Соренто е разположен в Южна Италия, провинция Неапол, като се намира на Сорентския полуостров с високи стръмни скали с вулканичен камък и гледа към Неаполския залив.
Произход на името: Древното име на града е Сурентум и идва от думата сирени. Според легендите Одисей минал от тук и бил объркан от песните на сирените.
Площ: 9 кв.км
Население:  16 547 човека (към 2007 г.)
Официален език: италиански
Надморска височина: 50 м
Климат: субтропичен климат
Часова зона: UTC+1
Валута: евро (EUR)
Допълнителна информация: http://www.sorrentotourism.com/en/

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА СОРЕНТО: