For English version click here.

Най-хубавите места в Италия

Казват, че човек пътува, не за да стигне до някъде, а за да избяга от нещо. Разбрах това по време на пътуването си до Сицилия, опитвайки се да избягам от самотата, която чувствах в края на прекрасна интимна връзка. Всъщност именно самотата ми помагаше да пиша повече стихове и приказки за деца, но приятелството ми с нея ми навяваше тъга и се опитах да се откъсна макар и за малко от нея, отправяйки се към най-големия средиземноморски остров, заедно с моята най-добра приятелка от гимназията, където 7 дни щяхме да се печем на Сицилианско слънце сред средиземноморски вълни.

С пълен багаж, в който нямаше място за самота, на 8 септември се отправихме с автобус към Сицилия. Сиви облачета ни придружиха по пътя за Гърция, но колкото по на юг отивахме, толкова повече слънчевите лъчи се засилваха. Към 10:00 часа сутринта преминахме българо-гръцката граница, движейки се покрай река Струма (на гръцки – Стримон), която ни бе от лявата страна, а в България тя се движеше от дясно на пътя.

Спряхме да разгледаме Солун, след това подминахме планината Олимп, и вечерта се настанихме в Каламбака, където на следващият ден разгледахме Метеора. Чак вечерта взехме ферибота за Сицилия и се настанихме в каюта 722. Да си призная същата не изглеждаше много чиста, но поне успяхме да се наспим, на двуетажните легла със собствена баня и тоалетна. По време на пътуването не се усещаше полюшването, а само леко трептене на леглото, сякаш същото е електрическо. Минаваше 2 часа през нощта, когато решихме все пак до отидем на палубата и да снимаме остров Корфу, на който ферибота ни имаше спирка, но докато станем, облечем и измием очи, острова го бяхме подминали. Навън поздравихме няколко звезди и обратно се върнахме в каютата да се наспим.

Рано сутринта стигнахме брега на южна Италия. Фериботът ни акостира в Бриндизи, едно не малко градче, с многовековна история и голямо пристанище в Адриатическо море. Екскурзоводката ни разказа, че именно тук робите начело със Спартак се готвели да отплават, но римляните ги спрели и убили.

7 часа ни отне да стигнем с рейса от другата страна на Италия, където отново с ферибот щяхме да достигнем Сицилия. Дългият път не ни отегчи, напротив пейзажът на Бела Италия ни впечатли. Научихме, че Италия е заобиколена от 4 морета – на изток я гали топлото Адриатическо море, на юг от него са Йонийско и Средиземно море, а на запад е Тиренско море, от което по-синьо е само слънчевото небе. 80% от територията на тази страна е планинска част съставена от Алпи и Апенини. В Алпите например има 70 пещери, които са отворени за посетители. Една от най-красивите пещери се намира на остров Капри. Най-дългата река в Италия е По, а след това Тибър и Арно.

Към 10:10 часа видяхме отново морето, което остана от лявата ни страна и ние се движихме по крайбрежната магистрала. След това морето се появи от дясната ни страна и се оказа, че е Тиренско море, а предишното бе Йонийско. Водата им изглеждаше еднакво синя. От едно малко италианско градче взехме ферибота за 15 минути и преминахме през Месинския проток. Слязохме в Месина – зелената врата на Сицилия. Макар Шекспир никога да не е бил тук, той използва като декор града, за своята известна  комедия Много шум за нищо. А покрай този град има какво да се шуми, наред с голямото пристанище и от хора тълпи, се разкрива зеленина и палми.

Разгледахме Месина само от рейса и макар красивата катедрала да ни впечатли, рейсът ни бързаше на юг, където беше разположен нашия хотел. Поне успяхме на научим, че Месина най-често страда от земетресения, а и била най-силно увредена от бомбандировките от Втората световна война. Катедралата обаче била възстановена заедно с 30 метровата камбанария, която имала и астрономически часовник – гордостта на месинските жители. Дълго време Месина била столица на острова и си съперничила с Палермо, който щяхме да посетим след няколко дни.

И така започнахме пътуването си в Сицилия. Островът приличал на триъгълник и за това символът му представлява човек с три крака. Различни митове и легенди се свързват с този остров, като според една от тях три красиви нимфи, които обикаляли света и взимали всички красиви неща, които виждали, се събрали, и започнали да показват, коя какво е събрала. Събирайки всички красиви неща, се появил остров насред морето с богата земя и с всякакви чудеса на света, обединени от трите нимфи на едно място. Така се ражда красивата Сицилия, островът с трите ъгъла. Легендарна е и мафията на този остров, където според екскурзоводката ни 80% от оборота отива като такса към мафията.

Сицилия е най-големият остров в Средиземно море, но също така мие бреговете си с Йонийско и Теренско море. Има население от 5 милиона жители, но за съжаление  неграмотността е доста висока.  Още от 8 век преди Христа, тук са живели различни хора – финикийци, гърци, картагенци, римляни, византийци, вандали, остоготи, мюсюлмани и кой ли още не, е предявявал претенции към тази плодородна земя, наречена житницата на Римската империя.

“Невъзможно е да имате каквато и да е представа за Италия, без да видите Сицилия. Ключът към всичко е в Сицилия.” през 1787 година Гьоте е казал това, след него още много известни автори са останали очаровани от острова (сред които Оскар Уайлд, Мопасан и Александър Дюма).  Особено от Таормина – перлата на Йоннинско море, която е популярна туристическа дестинация още от 19 век. Ние също останахме впечатлени от този град, особено от Гръцкия театър там, който е вторият по големина на острова и като естествени декори използва морето от едната страна, а от другата – вулкана Етна.

С местния екскурзовод посетихме още порта Месина, катедралата и ботаническата градина. Такова хубаво градче, тъкмо взе да ми харесва и то взе, че се изложи – дъжд ни заваля и ни развали разходката. В Сицилия толкова рядко вали, че се почувствахме привилегировани. След това мокри от дъжда в 20:45 часа отново се качихме в рейса и късно вечерта се настанихме в хотела Atlantis Palace ***.

На следващия ден след обилната закуска в хотела се отправихме към Сиракуза, като прогнозата вещаеше 28 градуса с леки облаци за декорация. Движихме се покрай морето и се радвахме на слънчицето. То беше спуснало лъчи сред морските вълни, сякаш иска да се измие преди да са дошли всички туристи.

Подминавахме малки градчета, с не толкова поддържани къщи и сгради, където времето сякаш беше спряло. Не след дълго пристигнахме в легендарната Сиракуза, която на времето Цицерон описва като „най-великият гръцки град и най-красивият от всички.” Екскурзоводката ни Ана-Мария отново на руски език ни разказа за множество легенди и истории случили се тук.

Вярва се, че именно в Сиракуза е роден гениалният математик и изобретател Архимед, който остава голямо наследство в математиката, физиката и техниката. Той намира например числото „пи”, което е равно на 3,14 и също така дава доказателство на неограничеността на естествените числа. Във физиката пък закона на Архимед гласи че „всяко тяло, потопено в течност, олеква толкова, колкото тежи изтласканата от него течност.” Според легендата Архимед открил този закон докато си лежал в топлата вана, изведнъж се зарадвал и се затичал гол по улиците на Сиракуза. Друго известно изказване на Архимед гласи: „дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и земята ще повдигна!” Още много неща могат да се кажат за Архимед, но екскурзоводката ни ги спести, а ни разказа повече за гръцкия театър, който може да побере до 15000 зрители. Интересно е, че публиката на времето толкова се вживявала, колкото днешната публика на футболните мачове.

Извън амфитеатъра имаше много палми и цветя, досущ като ботаническа градина, която ни отведе до една голяма и висока пещера. Известна като Ухото на Дионисии, тази пещера има отлична акустика. Казва се ухото защото наподобява човешко ухо, а тиранинът Дионисий, който е владеел Сиракуза преди години е затварял тук затворниците. Акустиката обаче била толкова добра, че той можел да ги подслушва. Навън има руини и от римски амфитеатър, който всъщност бил покрит. С това приключи разходката ни в Археологическия парк, след което автобусът ни остава в центъра на града.

Разходихме се пеша до известната катедрала на Света Лучия и от там към брега, където се намира фонтана. Оказа се, че това не е морето, а слаководно езеро, обгърнато с прекрасна легенда. Според нея на времето една нимфа и момък се влюбили. Тя била нимфа, а той човек, затова поискали разрешения за брак от Зевс. Той обаче казал твърдо НЕ, което не разубедило влюбените. Нимфата помолила Артемида да я превърне в езеро, а момъкът дал дарове на Посейдон да го превърне в река, която се вляла в езерото и така двете влюбени души били съединени завинаги.

Красива крепостна стена обгръщаше брега, но тъй като от 13:00 до 16:00 часа има задължителна сиеста, не успяхме да  я разгледаме отвътре, а само снимахме затворените врати. Сиракуза наистина ме впечатли с история и културни паметници. Няма да забравя и сладкия сладолед, чийто топки са по-големи от фунийката и си е чист късмет, да го изядеш без да се окапеш. Много ни се услади и Аричиното, което изядохме на крайбрежната улица и представлява запържено оризено топче с пълнеж от кайма и сицилианско сирене.

В 14:30 часа отново с рейса се отправихме към Катаня. Сицилия силно ме впечатли и вдъхнови. Написах няколко тъжни слова, но сякаш с тях сложих край на тъгата, тя полепна по белите листа и ме остави с усмивка на уста. Ето едно от тях:

Как да се боря със сърцето,
което ми дава живот,
как да изтрия от там образа ти,
прерязвайки вените на своята любов.

Как да спра мисълта
от топли чувства родена,
сякаш мога да си задържа дъха
и да продължа да живея.

Катаня е студентското градче, известно със своя слонски фонтан. Според легендите навремето имало много диви животни в Сицилия и чак когато се появил един слон, жителите успели да се избавят от зверовете. От благодарност те издигнали паметник на слона още по времето на римляните. Самият слон е от вулканичен камък, от какъвто се правят и местните сувенири, ние се снимахме с него, както и пред красивата катедрала, за която новата ни местна екскурзоводка Наташа ни разказа още легенди.

Катедралата е посветена на Светицата на града – Санта Агата, която била римска поданичка и била много красива. На 15 години тя решила да стане монахиня, но местният владетел не позволил, тъй като искал да се ожени за нея. Тя отказала неговото предложение и затова той я хвърлил в затвора, където била изтезавана, а след това и изпратена на клада.  Тя била облечена в бяло с преметната червена кърпа, която огъня така и не доближил, и владетеля я освободил, но от своите рани на сутринта починала Санта Агата. Ритуал е и в днешни дни, хората да се забулят с червени шалове и да се молят на светицата за помощ. Вярва се, че светицата ги пази и от вулкана, който от много години не е достигвал до Катаня.

Разгледахме още замъка Castilo Urso и стария римски амфитеатър, като къщата на Белини беше затворена за реставрация. Имахме и свободно време за почерпки и покупки, като в 20:00 часа вечерта отново се качихме в автобуса и се върнахме в хотела.

На сутринта станахме рано, за да поджапаме в морската вода и да си направим сутрешен плаж. Водите на Йонийско море се оказаха достатъчно топли за къпане. Сицилия е прекрасно място за плаж, като можеш всеки ден да се къпеш в различно море.

От плажа си направихме и хубави снимки на фона на вулкана, като в последствие научихме още интересни неща за Етна. Етна или вечно пушещата планина се намира в североизточната част на Сицилия. Това е най-високият вулкан в Европа с височина от 3323 метра. Последното изригване на вулкана е било през октомври 2002 година, когато лавата отнесла километри електропроводи. Смята се, че Етна е ковачницата на бог Хефест, а според някои легенди тук живеел и бог Хадес – владетелят на царството на сенките, брата на Зевс, който се влюбил в красивата Персефона и затова разтворил земята и погълнал хубавата девойка. Нейната майка богиня Деметра обаче се въпротивила и помолила Зевс, който накрая се съгласили две трети Персефона да стои на земята, а една трета в подземието при мъжа си Хадес. Когато Персефона е на земята всичко цъфти и слънцето грее, а когато нея я няма идва зима и природата спи, чакайки Персефона отново да се появи.

Този път пътувахме към вътрешната част на острова, където наместо палми и цветя, имаше много кактуси покрай магистралата. Няколко пресъхнали реки, също привлякоха погледа ни. Преминахме през планината Монте Рей, посредством множество тунели, за обяд спряхме в едно от крайпътните заведения Autogrill. Вътрешността на острова се оказа по-пуста, и все пак ми бе интересно да гледам преминаването през множеството мостове, пред които имаше знаци показващи тяхната дължина, някои от които бяха по няколко километра.

Най-сетне стигнахме Палермо, който ни посрещна с аромат на море, и нов екскурзовод Пиетро, с който се отправихме към Монреале. Градчето е само на няколко километра от Палермо, на върха на една планина, от където се вижда столицата на острова и т.нар. Златна долина.

Монреале се е развил около бенедиктинския манастир, още през 1174 г., когато същият бил богато възнаграден от своя основател, крал Уилям II от Сицилия. Самата катедрала (1174-89) е една от най-богатите и красиви църкви в Италия, съчетаваща нормански, византийски, италиански и сарацински стил. Особено забележителна е вътрешната мозайка, която е една от най-големите запазени до днес. Създадена е за по-малко от 10 години от група майстори, обучени във Византия. Темите на мозайките включват картини от Стария завет, Чудесата на Христос и живота на светиите Петър и Павел.

Освен с бенедиктинското абатство и катедрала, Монреале е известен с портокаловите, маслинените и бадемовите дръвчета. Мен обаче най-много ме впечатли с терасата си с гледка към Палемо.  

След обиколката на катедралата и двора на абатството с рейса се отправихме към курорта Вила Грация ди Карини, в покрайнините на сицилианската столица, където се настанихме в тризвезния хотел Azzolini.

На 13-ти септември отново станахме рано сутринта и след закуска се отправихме към Палермо. Тиренско море привличаше погледите ни от лявата страна на рейса, като същото сякаш привличаше и планините, които бяха спуснали в него своите скали.

Разгледахме красивия Палермо първо от рейса, а след това и пеша. Научихме, че градът е основан през 8 век преди Христа от финикийците, и си остава до днешни дни едно от най-важните пристанища на Сицилия. След 30 минутната панорамна разходка на града, ние слязохме от рейса и отидохме на площад Претория, където се намира разкошния фонтан Стида и църквата Свети Йосиф. Разгледахме и  красивата катедрала, научавайки, че покровителка на този град е Света Розалия. През свободното време посетихме прекрасната ботаническа градина, в която имаше бамбукова гора, и се чувствахме като мравки в трева. Видяхме папируси, многообразие от палми, кактуси, цитрусови плодове и дори видяхме памук как расте. Приказната красота се допълваше от руините на стара църква, езерце с водни лилии, в което щъкаха водни костенурки и крясъците на множество папагали.

Вечерта си направихме нощен плаж сбогувайки се с красивия остров, но се оказа, че Тиренско море бе значително по-студено от Йонийско, и сбогуването бе доста кратко.

На сутринта отново се отправихме към Месина и оттам обратно с ферибота и рейса към София.

Сицилия изобилства от антични паметници и многовековни съкровища, разпростира плажовете си на 3 морета и въпреки това се нарича „бедната Сицилия“. Слънчевите дни са над 320 в годината, и макар ние да не ги бяхме уцелили, бяхме омагьосани от пулса на Етна, аромата на цитрусови плодове и множеството палми навсякъде.  Нищо чудно, че в тази слънчева страна хората търсят сянката, било то и в сивата икономика на мафията. Тук сякаш времето не минава, а с ферибот го заобикаля, оставяйки спокойствие и отмора на всички туристи и местни хора. Добре, че Сицилия се смята за бедна страна, за да се запазят в тайна нейната богата история и съкровища.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СИЦИЛИЯ:

Местоположение: Сицилия е най-големият остров в Средиземно море, разположен на юг от Апенинския полуостров, от който е отделен чрез Месинския проток. Бреговете му се мият от три морета: на север Тиренско, на изток Йонийско и на юг Средиземно море.
Площ: 25 708 кв.км
Население:  5 042 992 човека (данни от 2009 г.)
Официален език: италиански
Климат: субтропичен средиземноморски
Часова зона: UTC+2
Валута: евро (EUR)
Допълнителна информация: www.visitsicily.co  

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА СИЦИЛИЯ:

Най-добро време за посещение: ако искате да разглеждате забележителности по-добре посетете острова между април и юни или септември и октомври, ако пък желаете плаж и топло море, то активния туристически сезон е между юни и септември месец.  
Как да стигнете до тук? Сицилия има две основни летища в Палермо и Катаня, като второто е по-голямо и натоварено, а в Палермо обикновено кацат вътрешните и нискотарифни полети.
Друг уникален начин да стигнете до Сицилия е посредством ферибот, като влаковете от Рим, Неапол и Милано пресичат протока Месина с ферибот и продължават към Палермо и Катания. Това е едно от малкото места в света, където може да видите как влака се качва на ферибот.
Другият не толкова уникален начин да се озовете на острова е посредством ферибот, като Палермо има директни връзки с Чивитавекия (до Рим), Неапол, Генуа, Ливорно и Сардиния. Има и катамарани и фериботи до/от Малта.
Типични храни и напитки:  италианската кухня е известна в цял свят, и Сицилия не е изключение, като тук може да опитате уникално вкусни пици, паста и сладоледи. Докато сте на острова непременно опитайте Аранчини – пържени топки с ориз и сирене.
Места за посещение: освен описаните по-гореградчетатаТеормина, Сиракуза, Катаня и Монреале, так и Ериче, който е най-високият град в Сицилия и е известен със своите древни каменни стени. Заслужава да се видят и Солниците в Трапани (Saline di Trapani), където ще видите как солта се прави по традиционен начин, след прилив и смилане в древни вятърни мелници. Долината на храмовете / Valle dei Templi е важен археологически център, на който се намират руините на Akragas и внушителните останки от дорийски храмове, посветени на елинските богове. Особено внушителен е и средновековният замък Шиака / Sciacca, издигнат през 1382 г.