For English version click here.

Най-хубавите места в Италия

В подножието на планината, на брега на лазурното море, бил издигнат град за чудо и приказ, конкуриращ се по красота със самия Рим. Нищо чудно, че римската аристокрация си построила вили именно тук, избягвайки от интригите и столичната суматоха. Блясъкът на градът обаче изчезнал буквално за един ден, когато през 79 г.  бил потопен от лавата на изригналия вулкан. Изпепелен от земята и в спомените на хората, градът бил преоткрит през 1748 г., когато изпод дебелия пласт прах от изсъхнала лава римският град отново засиял, сякаш бил скрит и  незасегнат от времето. Това е Помпей, преродения римски град, разкриващ историята и ежедневието на хората преди хиляди години.

За да успеем максимално да се пренесем в миналото, решихме да обиколим Помпей и Везувий с еднодневна екскурзия организирана от Viator.com, която се оказа много сполучлива. Днес Помпей е свързан с Неапол посредством голяма магистрала, и пътят ни отне не повече от 20 минути. От дясната страна се виждаше неаполския залив и в далечината Соренто и остров Капри. Научихме, че на времето остров Капри бил свързан със сушата, но след изригването на вулкана същият се отделил като остров само на 5 км от брега.

В 11:11 часа бусчето ни остави на паркинга пред стените на Помпей, където ни очакваше нова екскурзоводка – Сузи, която познаваше отлично този древен град и ни разходи 2 часа в него. За да чуваме по-добре нейната беседа и разяснения за посещаваните обекти, още в началото ни раздаде по едни слушалки. Разказите й в миг ни пренесоха в древността, когато Помпей бил величествен град, известен още през 8 век пр.Хр. със своята търговия между гърците, финикийците и етрусите, а през 6 в.пр.Хр. с множеството храмове, сред които сияния храм на Аполон и този на Херакъл. По-късно градът бил укрепен със здрави стени и бил важна римска колония. През 62 г. силно земетресение разтърсило Помпей и разрушило част от сградите, но то било нищо в сравнение с изригването на вулкана през 79 г., когато целият град бил погълнат от лавата.

Днес Помпей си възвръщаше славата с множеството легенди и отлично запазената си градска римска архитектура. Градът се бе превърнал в истински музей на открито, привличащ милиони туристи целогодишно. Уникалното на града бе усещането за пренасяне в миналото и възможността да се разхождаме по същите улици, по които са стъпвали римляните хиляди години назад. Самите улици бяха разположени успоредно и перпендикулярно една на друга. Едните се простираха от изток на запад, а другите от север на юг. Същите можеха да се ползват за компас. Особено ме впечатлиха пешеходните пътеки, които представляваха големи обли камъни поставени перпендикулярно на улицата. Стигайки до тях каляските и другите транспортни средства е трябвало да намаляват и внимателно да минат покрай камъните. Пешеходците от своя страна са можели спокойно да стъпят по камъните и да пресекат улицата, без да се намокрят, в случай че улицата била замърсена. Това бе най-старата пешеходна пътека, която бях виждала и определено много ме впечатли.

Докато влизахме през един от централните входове на града, екскурзоводката ни Сузи ни разказа, че името Помпей идвало от местен език “pompe” и означавало „пет“ – толкова били районите, от които градът се състоял. В края на разходката щяхме да излезем от изхода Пуерта Марина или Морската порта, което показваше, че на времето това е бил пристанищен град. От тук бе минавала и река, която с времето обаче бе станала подземна.

Една от първите ни спирки, по време на пешеходната разходка из древния град, бе големия театър използван за представяне на драми и комедии. В непосредствена близост имало и по-малък театър – може би за частни сбирания или за музикални представления, тъй като акустиката там била отлична. Докато стигнем до малкия театър минахме през римския „фитнес център“ или мястото, където са тренирали гладиаторите. На времето гладиаторите са били като филмови звезди и са имали много фенове и привърженици.

Докато погледите ни обхождаха парка в търсене на здрави мускулести гладиатори, Сузи ни показа в далечината една бяла къщичка издигната на хълм. Оказа се, че именно до тази височина била стигнала лавата, и това, което виждахме днес бе внимателно разкопано още през 18-ти век.

Сузи плесна с ръце и ехото изкънтя далеч. Акустиката в малкия театър наистина беше отлична и звукът се чуваше силно и ясно без да е необходим микрофон. Екскурзоводката ни разясни, че местата на публиката се деляха на 3 части – долна част, където седели сенаторите и управниците, средна част – за най-влиятелните семейства в града и горна част за жени, роби и бедни хора, които нямали право да гласуват. Научихме още, че само мъжете са участвали в театралните постановки, като си слагали маски и костюми. Жените са можели да изпълняват само мимики и пантоними – роли без текст и без дрехи. Жените изпълнявали мимиките си голи и това можело да се приеме като първите форми на стриптиза.

Излизайки от малкия театър се озовахме на древните римски пътища, по които преди е имало силен трафик от колесници, днес от туристи. Преди изригването на Везувий през 79 г. в Помпей живеели 20 000 човека. По каменните улици още се личаха следите от колелата. На отсрещната страна срещу театъра имаше останки на сгради, които се оказаха магазин и ресторант. Обикновено първият етаж бил използван за магазин, а на втория етаж живеел собственика. Ресторантът беше още по-интересен  – с теракотена маса с отвори, в които се е съхранявала топлата храна. Сузи го кръсти „Римският Мак Доналдс“, като тук са се хранили само бедните хора, тъй като богатите разполагали в къщите си със собствена кухня, готвачи и прислуга. Имаше и място за напитки, като научихме, че на времето виното било много силно и затова задължително го разреждали – през зимата с топла вода, а през лятото – със студена, като и в двата случая слагали мед за по-сладък и пивкав вкус. Ресторантът, който разглеждахме беше срещу театъра, на кюше и явно бизнесът му е процъфтявал благодарение на добрата локация. До него имаше и „римски паркинг“ представляващ изкуствени дупки в камъните по тротоара, в които са се промушвали юздите на конете и същите са стоели на едно място.

Продължихме разходката си по древната улица, като Сузи ни показа още много руини от сгради, които били магазини. Магазините се отличавали от жилищните сгради по плъзгащите се врати, от които бяха останали следи.

В страни от улиците, непосредствено до бордюрите имаше изградена канализация предназначена да събира и отводнява дъждовната вода, предпазвайки по този начин крайпътните сгради. Иначе в целия град имаше и подземна канализация за отходните и други води. На няколко места видяхме древните оловни тръби, които бяха много по-тънки от нашите, но и по-здрави – бяха оцелели хиляди години. Според екскурзоводката ни имено оловото във водата била една от причините за ранната смърт при римляните. Мъжете живеели средно около 40 години, а жените около 25-30 години, като най-често умирали при раждане на деца.

Минахме и покрай древна пекарна, в която била открита голяма фурна. Общо в Помпей имало 44 пекарни, които продавали пухкав топъл хляб столетия преди Христа. Използвали магарета, които задвижвали мелниците и мелели брашното. Според Сузи, която все пак беше италианка, при това неаполитанка, именно тук се правели и първите пици (макар и без доматен сос).

Оказа се, че на времето в Помпей си имали всичко, като в съвременния град днес – магазини, ресторанти, перални и др. Спряхме се пред една улична чешма, която беше много добре запазена. На времето същата била използвана предимно от бедните хора, които нямали течаща вода в домовете си. С тази вода редовно се миели и улиците.

Повечето сгради, покрай които минавахме бяха номерирани, но се оказа, че тези номера били поставени през 18-ти век от археолозите, за да могат да изготвят подробна карта на града. Впечатление правеха и множеството фалоси гравирани на предните стени на къщите и магазините. На времето този символ бил смятан за носещ благоденствие и благополучие. Хората го поставяли и за да се предпазят от лош късмет. Жените дори носели обици във формата на фалоси. Археолозите обаче първоначално не знаели това и заради множеството релефи на фалоси из целия град нарекли Помпей „Град на любовта“.

Разходката из Древния Помпей ни изумяваше на всяка крачка. Макар да бяха минали хиляди години, от както римляните бяха живели тук, имах усещането, че не се различавахме много от тях. Особено след като стигнахме до един от четирите СПА комплекса в Помпей. Този път Сузи ни събра под един сенчест навес и ни разказа, че СПА център бил изграден през 2 век пр. Хр., като централният вход бил само за мъже, а от другата страна имало вход за жени. От към входа за мъже имало фитнес салон, като римляните обичали първо да потренират, а след това да разпускат. В самото начало бяха и съблекалните

След фитнес програмата римляните влизали първо в горещия, а след това и в студения басейн. Но тъй като при тази рязка разлика много от тях умирали, предпочитали да ползват вместо студения басейн – студен фонтан, с който постепенно да сменят температурата на тялото. Студена вана и душ имало само в мъжкото отделение. В женското крило имало само топъл басейн, като се смятало, че жените били с по-деликатно здраве. СПА комплексът беше наистина голям и сякаш разполагаше с всичко, което предлагаха и съвременните СПА центрове. Разликата беше, че днес ползването на СПА-услуга излизаше доста скъпо, а на времето входът бил безплатен – поне за младите мъже, войниците, децата и управниците. Единствено жените трябвало да плащат малка такса. И в женското, и в мъжкото отделение имаше обособени помещения за масажи, както и места за обезкосмяване. Отстраняването на космите от тялото по римско време било важно както за жените, така и за мъжете.

Минахме покрай външния студен басейн, който на времето е имал син цвят и бил оприличаван на морската вода. Вътрешните помещения също бяха изпъстрени, като по таваните бяха останали някои звезди, които пресъздавали нощното небе. Най-интересното тук обаче бяха поставените два стъклени саркофага с вкаменени от лавата хора. Единият от тях беше роб, като същото се познавало по колана, който носел. В другите две отделни помещения видяхме и горещите вани, като Сузи подробно ни обясни как римляните са подгрявали водата и поддържали нейната температура с различно подредени тухли и камъни. Имаше два големи горещи басейна – единият за мъже, другият за жени, като между тях имало поставена печка, която отоплявала и двата басейна. Двойната подова настилка и двойно изолираните стени помагали за задържането на топлината. Стените и в тази зала бяха богато изрисувани с различни декорации. Таванът беше не по-малко интересен, като неговият релеф бил направен така, че изпаряващата се вода, която ставала на капки, била „просмуквана“ и същата не капела и не падала по главите на почиващите си в басейна хора.

След СПА-центъра се отправихме и към другия развлекателен комплекс – публичният дом. В Помпей били открити 25 будоара, като проституцията била легална и съответно се плащали данъци. Ние посетихме един от най-големите публично домове, като къщата беше на два етажа, но днес можеше да се разгледа само първия етаж. Въпреки че според Сузи горният етаж бил с по-големи стаи и легла, и предлагал повече усамотение. Особено интересни бяха пъстрите еротични изображения по стените с различни сексуални пози. Оказа се, че на времето повечето проститутки били робини от различни краища на света и тъй като не говорели местния език – мъжете просто показвали изображението на желаната от тях поза. Част от мозайките на тези пози се пазеха в археологическия музей в Неапол, който бяхме посетили предишния ден, но тук по стените над каменните легла същите оказваха по-силно въздействие. Научихме, че проститутките на времето се обличали в овчи кожи, което карало мъжете в буквалния смисъл да вият като вълци. Когато някоя проститутка била с клиент тя запалвала лампата на своя прозорец и от там дошло името Квартала на фенерите.

За да покажат пътя към Квартала на фенерите, римляните използвали универсалния език на илюстрациите, като по централните улици на земята били издълбани големи фалоси сочещи посоката към квартала на фенерите. Сузи ни препоръча да се снимаме с някой от тези знаци за добър късмет. Тези изображения бяха и по сувенирите, които се продаваха в Помпей.

Неусетно стигнахме и до Древното пристанище на Помпей, от където са влизали посетителите и се смятало за начало на града. От тук тръгваше и една широка централна улица, павирана с късове мрамор – наричани котешки очи, тъй като блестели на лунна светлина. По този начин светели в тъмното и ориентирали хората в посока към града. По градските стени имаше останки и от поставени факли, които също осветявали основното шосе, за разлика от днешни дни, където все още имахме неосветени улици.

Ние се спряхме на форума – големия централен площад, на чийто фон се виждаше Везувий. В миналото това вероятно е било най-оживеното място – сърцето на града. Тук били разположени най-важните административни сгради, храмове и паметници. Основно място, в центъра на площада заемал храмът на Юпитер, от който днес бяха останали само няколко колони. Оказа се, че огромната глава на бог Юпитер, която предишния ден видяхме в музея, бе взета от тук. На някогашния пристанищен бряг бяха останали колони и от величествения храм на Венера, който бил изграден от бял мрамор и като морски фар упътвал корабите към града. Не се знае обаче как точно е изглеждал този храм, тъй като още по време на земетресението бил разрушен. Това, което бе останало свидетелстваше, че по римско време целият площад бил изграден от мрамор и белотата се виждала далеч в морето. Сега морето се виждаше далеч – на повече от 3 км. Това се бе получило след изригването на вулкана.

Везувий бе оставил дълбоки следи в града и се чудех какви ли впечатления щеше да остави у нас, след като ни предстоеше изкачване до самия връх. Преди това обаче Сузи, заедно с първата ни екскурзоводка Мария ни отведоха до една пицария (Pizzeria ristorante Lucullus), където на всички ни предложиха по една пица Маргарита или канелони със спанак и сирене, и безалкохолно, както и възможност да се освежим след горещата слънчева разходка. Пицата много ни се услади, особено след като я изядохме в прохладния климатизиран ресторант.

След като се нахранихме се качихме обратно на автобуса, като пътят до Везувий ни отне около 30 минути, минавайки през градче със звучното име Греко Дел Торре известно с култивирането на цветя. Оказа се, чу там където на времето бе минала лавата, бе оставила много богата почва и сега това беше втората най-плодородна на цветя област в Италия, след тази в Сан Ремо. Тук се отглеждаха и много сладки чери домати, отлични маслини за зехтин и грозде за изтънчени вина.

С автобусчето минахме и през националния парк на Везувий обявен за такъв през 1995 г., с цел запазване на природните красоти на вулкана. Освен дивите цветя, имаше и култивирани такива в китните крайпътни къщи, чийто прозорци и дворове бяха изпъстрени и преливащи от цветя. По пътя имаше и различни статуи направени от вулканични камъни. Тази идея дошла на група творци, които през 2003 г. решили да разкрасят пътят към Везувий, превръщайки го в музей на открито. Всичките статуи бяха твърде модернистични за моя вкус, но ми хареса идеята, че за тяхното създаване бяха използвани само природни материали. Една от статуите носеше името „Окото на вулкана“ и същото се беше вперило в нас, сякаш следеше кой се качва на планината.

А Везувий наистина е носел простото име „Планина“ в Древността. Тази планина била покрита с растителност и лозя. Изригването през 79 г. било изненадващо и лавата погълнала два града – Херкулан и Помпей.

Не след дълго стигнахме до паркинга, който бе на 1000 метра надморска височина. Останалата част от пътя трябваше да извървим пеша, изкачвайки се на 1281 метра височина. Имахме час и половина свободно време или 45 минути за изкачване и още толкова за слизане. Изкачването обаче ставаше бавно и не защото беше стръмно, напротив алеите бяха добре оформени, причината за забавянето бе прекрасната панорама, която се разкриваше към неаполския залив.

Изкачвахме Везувий при температури близки до неговото изригване. Беше много слънчев и топъл ден, като за наше улеснение от време на време се появяваше по някое облаче, което ни правеше сянка в иначе голия каменист път. На времето през 1880 г. е имало лифт или т.нар. фуникуляр, който отвеждал посетителите до самия кратер, но през последното изригване на вулкана през 1944 г, по времето на Втората световна война, фуникулярът бил разрушен и след това не бил възстановен. Въпреки това споменът за него се носел в известната италианска песничка „Фуникули, фуникула“. Екскурзоводката ни бе обяснила още в рейсчето, че името Фуникуляр всъщност било името на майстора създал този лифт.

Докато се изкачвахме спряхме на една панорамна площадка, от която снимахме реката образувана от лава и състояща се днес от малки камъчета и цветенца. Същата се бе образувала при последното изригване през 1944 г. В страни от нас остана по-малкия кратер до Везувий носещ името Монте Сума. Преди да изригне през 79 г. Везувий бил много висока планина с над 3000 метра височина. След изригването обаче планината се снижила и разделила на два върха и кратера. Днес вулканът бе все така активен и смятан за един от най-опасните вулкани в Италия. Ние го посещавахме в периода, в който спеше, но никой не знаеше кога отново ще се събуди и затова бе създадена цяла обсерватория, която денонощно следеше неговата активност. Според Мария следващото изригване щяло да бъде мащабно като това през 79 г.

Ние обаче решихме да не гледаме така песимистично, а да се насладим на прекрасния пейзаж, който се разкриваше от втората панорамна площадка гледаща към Неаполския залив и остров Иския, който беше най-големият остров тук. Алеята, по която вървяхме беше много песъчлива, което правеше придвижването по нея по-трудно. По пътя имаше и жълти цветенца, които се бяха превърнали в символа или по-точно във венеца на вулкана. Леко уморени, но и вдъхновени стигнахме до огромния кратер, в който нямаше бълбукаща лава, а само различни по големина камъни. Диаметърът на вулкана бе 500 м, дълбочината 250 м. Направихме си снимки и точно на време се върнахме обратно в автобуса, който на връщане свиреше силно с клаксона, при всеки тесен завой. Надявах се този звук да не събуди спящия вулкан.

Помпей и Везувий ме впечатлиха – скритият град и заспалият вулкан са прекрасна приказка, като се надявам да продължи в мирно съжителство и с думите „заживели щастливо заедно“.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОМПЕЙ:

Местоположение: Помпей е античен римски град разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий, на устието на река Сарно в Неаполския залив.
Площ: 170 акра (688 кв.м)
Официален език: италиански
Надморска височина: 11 м
Климат: субтропичен климат
Часова зона: UTC+1
Валута: евро (EUR)
Допълнителна информация: http://www.pompeiisites.org/

Най-добро време за посещение: през цялата година, като от април до октомври е с удължено работно време, а първата неделя на всеки месец входът е безплатен