For English version click here.

Най-хубавите места в Италия

Vedi Napoli e poi Muori (Виж Неапол и умри)
Смята се, че тази фраза датира от времето на управлението на Бурбоните в Неапол, когато бил златния век на града. По-късно същата била популяризирана от Гьоте, който през 1786-88 г. пребивавал в Италия и написал пътеписа си Italienische Reise.

Според друго тълкование фразата била Videre Neapolim et Mori, като Мори било малко селище в близост до Неапол. Такова селище обаче имало чак през 850 г., и нямало причина фразата да бъде на латински език. Ето защо ми хареса повече първото тълкование на Vedi Napoli e poi muori, което означаваше, че няма нищо по-красиво и ослепително от Неапол, и веднъж щом го видите, можете спокойно да умрете, защото няма да откриете нищо по-хубаво.

Първите ми впечатления от Неапол бяха гъсто разположените сгради и едвам провиращите се улици между тях, на които бяха паркирани множество скутери, а от прозорците висеше пране. Беше слънчев пристанищен град, който през вековете бе привлякъл различни цивилизации, които бяха оставили своите следи тук. Днес градът продължаваше да привлича разнообразни народи и милиони туристи, които обаче му оставяха само своите боклуци. Това бе един от най-замърсените градове, които бях посещавала, като бе по-мръсно дори от България, която в момента водеше в моите класации. Но абстрахирайки се от това, градът бе изпълнен с толкова красиви здания и забележителности, които привличаха погледите и фотоапаратите, че замърсяванията по земята оставаха на заден план.

Пристигнахме до Неапол с полет на България еър до Рим и от там с директния бързоскоростен влак. От гарата в Неапол взехме метрото до хотела, като слязохме на спирка Toledo. Това безспорно е една от най-хубавите метростанции в Европа. Официално открита през септември 2012 г, Toledo Station бе изградена на 50 метра дълбочина и бе една от най-дълбоко разположените метростанции на линия 1. Но не това бе толкова впечатляващо, колкото нейния модернистичен дизайн – смесица между вода и светлина. От тавана се подаваше огромна конусовидна светло синя дупка, която в самия си край стигаше до слънчевата светлина. Други орнаменти наподобяваха вълни и също бяха обкичени с множество лампички и светлини. Излязохме от тази спирка чак след множество снимки и се озовахме на пешеходната търговска улица Via Toledo, където се намираше нашия хотел.

Набързо се освежихме и излязохме навън, нетърпеливи да разгледаме този така прехвален през вековете град. По пътя ни към замъка Nuevo Castel всички сгради ни впечатляваха, особено Галерия Умберто (Galleria Umberto I). Същата много наподобяваше галерията на Виктория Емануеле в Милано. Издигната между 1887-1891 г. галерията била предназначена да обедини бизнеса, магазините, кафенетата и социалния живот като цяло, като на третия етаж имаше и апартаменти. Нас ни впечатлиха множеството прозорци и богати декорации по стените. На пода в центъра на галерията бяха изрисувани и всички зодии. След като напълнихме фотоапарата с множество снимки се отправихме към огромния средновековен замък Castel nuovo или Новият замък.

Колко ли нов можеше да бъде той – издигнат през 1279 година. Точно пред него обаче имаше кранове, които създаваха усещането, че в момента се строи (макар същите да имаха съвсем друго предназначение).  Стигайки до затворената строителна площадка, решихме да не продължим напред, а да снимаме замъка само от вън. Castel nuovo или наричания още Maschito Angioino днес помещаваше градския музей с богата експозиция, както и най-важната картинна галерия фокусирана на италианското изкуство от 19-ти век. Фасадата му също бе като изваяна картина и ние я запечатахме на множество снимки.

След този замък се отправихме към следващия, носещ името Palazzo Reale. Този кралски дворец бил едно от четирите седалища на бурбонските крале, които управлявали Царството на двете Сицилии (или това били обединените кралства на Сицилия и Неапол в периода 1730-1860 г.). Другите техни седалища били двореца в Касерта (който щяхме да посетим на следващия ден), замъка Capodimonte, който се извисяваше на един връх над Неапол, който отрупахме със снимки от подножието, и третото място носеше името Portici и се намираше на склоновете на Везувий. Така ние щяхме само за няколко дни да обиколим всичките им резиденции, разглеждайки едни от най-красивите места, избрани през вековете от самите крале.

По пътя до Palazzo Reale, минахме покрай театъра San Carlo, който се оказа един от най-старите театри в света. Отворил врати на 4 ноември 1737 г. – 40 години преди La Scala в Милано, той бързо придобил известност в цяла Европа с красивата си архитектура и отлични постановки. Дълги години участието в някое представление тук се считало за връх в артистичната кариера. Силен пожар през 1816 г. увредил интериора, но същият бил веднага подновен и модернизиран. През 1812 г. отворило врати балетното училище Сан Карло, което и до днес се бори за титлата заедно с миланската La Scala за най-старото балетно училище в Италия.

Нас обаче ни впечатли повече непосредствено разположеното кръгово движение с красив фонтан посредата обгърнат от всички страни с още по-хубави сгради. Явно в близост се провеждаше някаква сватба, защото на това площадче, бяха паркирани огромна бяла лимузина и още по-интересна огромна бяла старовремска кола. След малко видяхме и младоженците, които се снимаха на съседния площад Piazza del Plebiscito.

Името Plebiscito „Плебисцит“ (референдум) бе дадено на площада на 2 октомври 1863 г., когато Неапол станал част от Италианското кралство. Този огромен площад бе създаден още през 19-ти век, за да служи като трибуна на императора, но след падането на Наполеон и неговото заточаване на остров Св. Елена, Бурбоните си възстановили властта над Неапол и  издигнали на площада 53-метровата църква посветена на Св. Францис, по подобие на Пантеона в Рим. Така огромният площад се разпростираше между Palazzo Reale и църквата San Francesco di Paola.

Само след няколко минути се озовахме на пристанището на Неапол, което ни впечатли не толкова с красивите си яхти, колкото с вулкана Везувий, който се подаваше от отсрещния бряг. За наше успокоение вулканът беше придобил в далечината спокойния син цвят на водата, и не беше червен както си представях вулканите. Пристанището на Неапол беше едно от най-големите пристанища на Средиземноморието, въпреки това ние предпочетохме да се разходим по крайбрежната улица в посока обратна на пристанището и водеща до следващия замък носещ името Яйцето.

Беше слънчев и горещ ден. Докато повечето хора търсеха сянка, ние жадно поглъщахме топлите слънчеви лъчи през първия си ден в Неапол. По крайбрежната улица имаше улични художници и продавачи с някои наистина интересни картини и сувенири.  Ние обаче не им обърнахме внимание, привлечени и впечатлени повече от един фонтан носещ името Fontana delll’Immacolatella (o del Gigante), който беше разположен малко преди Замъкът-яйце. Според справочниците той е особено красив при изгрев слънце, твърдение, което не успяхме да проверим, но решихме да се доверим. Дори през деня тук се получаваха невероятни снимки – на фона на фонтана стоеше неаполския залив и Везувий.

В непосредствена близост бе и Castel dell’Ovo (в превод замъкът яйце),  разположен на предишния остров Megaride, който днес бе станал полуостров. Името на острова идваше от легенда за римския поет Virgil, който в средновековието имал репутацията на голям магьосник. Според легендата Виргил сложил вълшебно яйце в основите на замъка. Ако яйцето се счупело, замъкът щял да падне и голямо нещастие щяло да сполети Неапол. До днес яйцето не е намерено и замъкът, макар и с някои пукнатини и отчупени стени бе в отлично състояние, имайки предвид, че това бе и най-стария замък в Неапол. Именно на този остров се заселили и гърците за първи път през 6-ти век пр.Хр. Какво привличаше хората толкова много тук, разбрахме веднага щом се качихме на асансьора и погледнахме панорамата към Неаполския залив от върха на замъка. Сред малките бели вълни имаше големи бели яхти, а в далечината, на отсрещния бряг Везувий гледаше към нас. На най-горния етаж на замъка имаше големи топове насочени към морето, сякаш и те се наслаждаваха на хубавата гледка. В днешни дни замъкът се използваше за различни изложби и конференции. Докато търсихме най-горната площадка влязохме в няколко семинарно подредени, но празни стаи.

Потопени във вълшебството на замъка, решихме да разгледаме от вътре още един замък – този път добре запазения Палацио Реале. Интериорът на този замък бе наистина впечатляващ. Palazzo Reale Napoli бе впечатляващ отвън, като предната фасада бе обсипана със статуи на неаполитански крале. Прекосявайки парадно главния вход се озовахме в красиво фоайе с мраморни стълби, по които също имаше красиви статуи. Кралските апартаменти бяха много добре декорирани – пищни, но в никакъв случай натруфени. Особено много ми харесаха изрисуваните тавани и стени, както и спускащите се огромни полюлеи. Дворецът разполагаше с красиви тераси гледащи към неаполския залив, както и с градини с екзотични растения.

В последствие научихме, че строителството на Palazzo Reale започнало през 1600 г. по поръчка на вицекраля Fernández Ruiz de Castro, и продължило през вековете, като придобил завършен вид чак през 1843 г. Едно от крилата на двореца Ala delle Feste, което служило за забавления през 19-ти век, сега помещаваше Националната библиотека носеща името на крал Vittorio Emanuele III, който всъщност бе преотстъпил като дарение това крило.

Продължихме разходката си по оживения булевард Виа Толедо и подминавайки нашия хотел продължихме към горната му част, минавайки покрай множество малки тесни улички и сгушени между сградите църкви. Беше станало време за вечеря и се спряхме в едно улично ресторантче, разположило масите си на самия площад, където ни сервираха огромни пици Маргарита. Смяташе се, че първата пица Маргарита в света била създадена от неаполитанския майстор на пици Raffele Esposito. На 11 юни 1889 г. той я създал в чест на кралица Маргарита Савойска, като същата се състояла от домати, моцарела и босилек, съставки, които олицетворявали италианския флаг (зелено, бяло и червено). Всъщност официалното знаме на Италия било прието едва на 1 януари 1948 г., като зеленото олицетворяваше италианските зелени поля, бялото – алпийските върхове и червеното – кръвта отдадена по време на войната за независимост.  Независимо от това, неаполитанците претендираха да са създали пицата (или поне тази с името Маргарита) и днес тук всички пици носеха нова име – пица Маргарита със сирене, пица Маргарита с шунка и т.н.

Пиците, които ни поднесоха бяха огромни и макар да не успяхме да се справим изцяло с тях се насладихме на италианската атмосфера и отличен вкус. След кратка разходка се прибрахме обратно в хотела затваряйки очи след първите и много добри впечатления от Неапол.

На следващия ден продължихме разходката си из Неапол, започвайки от археологическия музей. Там се пазеха всички съкровища намерени в Помпей и околността, както и от цяла Италия, като в този музей се съхраняваха и най-много експонати от римско време. Посещавайки музея рано сутринта, ни спаси от многото народ и тълпи, които иначе образуваха опашки за влизане в този музей. Музеят бе наистина много добре подреден и красивите статуи в него много ни допаднаха. Някои от статуите бяха огромни по над 3 метра. На втория етаж бяха разположени останките от съдове и мозайки от Помпей. Особено впечатляващи бяха мозайките и фигурите в т.нар. еротичен салон. На мен обаче най-много ми харесаха огромните мозайки по коридорите, които ми заприличаха на първите форми на пъзел-играта, която толкова харесвах.

Музеят бе голям, но успяхме за малко повече от час и половина да го обходим целия, след което на отсрещната страна на улицата минахме през красивата Галерия Principe di Napoli. И тук таванът бе изцяло от стъкла, което правеше големите помещения с магазини добре осветени, като красиво изписаните детайли по стените сякаш сияеха. Оказа се, че това бил един от най-старите молове в Неапол, който обаче днес сякаш бе изоставен и всички магазини бяха затворени, а може би причина за това  бе и неделния ден.

От тук се спуснахме по една тясна улица, която ни отведе до църквата Санта Кяра. Санта Кяра (Santa Chiara) включваше църква, манастир, гробища и археологически музей. Наложи се да платим входна такса, която обаче напълно си заслужаваше. Вътрешният двор с теракотените колони и екзотични цветя ни очарова. Мястото силно наподобяваше на храмовете, които бях посещавала в Сицилия. Интериорът отвътре и отвън беше впечатляващ, което си личеше и от множеството снимки направени тук.

След това се върнахме пеша в хотела, където оставихме покупките и сувенирите, и се отправихме към Централна гара, от където взехме влака до Казерта.

Кралският дворец в Казерта се намираше непосредствено до гарата – трябваше само да пресечем една улица и минем покрай високите дървета, които ограждаха замъка. Първите впечатления обаче бяха разочароващи. От външната страна на двореца градините не бяха поддържани. Посрещна ни джунгла от дива трева и ние се движихме само по обособените алеи, представяйки си какво ли би било, ако тук имаше цветя и оформена градина. Въображението ни бързо се прехвърли в реалността. Оказа се, че от другата страна на двореца бяха красиво поддържаните градини, с фонтани и статуи. Паркът беше толкова огромен, че са наложи да наемем рикша, за да разгледаме поне половината от него.

Беше горещ летен ден. Слънцето сякаш бе обърнало топлата си усмивка изцяло към нас и щедро спускаше лъчите си, от които едвам се предпазвахме под чадъра на рикшата. Беше тихо, нямаше много посетители. Чуваха се само колелата на рикшата. Едвам успяхме да я качим на един хълм, от който се разкриваше красива панорама към езерото с рибките и спускащия се в него изкуствено направен 80-метров водопад. Този водопад носеше името Фонтана на Артемида (Диана) и Актеон. На него бе представена легендата за Артемида и Актеон – с множество мраморни статуи на кучета обградили статуя на нещо средно между човек и елен. Чак по-късно научих трагичната легенда за Актеон и се зачудих защо именно тя била вдъхновение на този красив водопад, но може би създателите са искали да направят нещо по-хубаво от всичко досега, дори ако трябвало да платят с живота си, както направил Актеон.

Актеон според гръцката митология бил син на Аристей и Автония, и възпитан от кентавъра Хирон. Един ден тръгнал на лов за елени със своите кучета, но от силното слънце се изморил и отишъл да търси дълбока сянка в близката гора. Там в една река се къпела голата Артемида. Вместо да се отдръпне от тази непредназначена за хорските очи сцена, Актеон останал да се любува на красотата на богинята. Разгневена Артемида го напръскала с вода и го превърнала в елен, който се опитал да избяга, но бил настигнат и разкъсан от собствените си кучета.

Ние не останахме дълго време да се любуваме на фонтаните и красивите гръцки статуи разположени покрай алеята. Паркът, колкото и красив да беше, не можеше истински да се сравни с френския Версай, нито с приказните фонтани в Петерхоф, Санкт Петербург. Същият беше сравнително отдалечен от замъка и не можех да си представя как на времето царските особи, а и сега туристите – разглеждаха този парк пеша. Вероятно известността и прехвалеността идваха от факта, че това бяха първите английски градини в Италия.

Иначе Charles de Borbon (Карлос де Бурбон), чиято картина стоеше  началото а музейната експозиция, знаел точно какво иска, когато издигнал двореца си в Касерта. Неговият замък трябвало да подражава, а дори и надминава френския Версай и кралския дворец в Мадрид с парка Buen Retiro. Ако за парка не бях толкова сигурна, че е успял, то стаите в двореца бяха напълно равностойни и дори засенващи красивите кралски апартаменти, които бяхме посетили предишния ден.

След градините започнахме обиколка на вътрешната част на двореца, чийто интериор ни впечатли с огромните си прозорци и красиво изписани тавани. Оказа се, че само на предната фасада имаше 143 прозореца. Издигнат между 1780-1845 г. дворецът разполагаше с 5 етажа и общо 1200 стаи, част от които с огромни размери и декорирани с елегантни френски мебели. Най-голямото помещение бе тронната зала, където на времето са се провеждали пищни приеми.

Гръцката митология била почитана тук, като нейни мотиви можеха да се видят по изрисуваните стени и тавани, красиви статуи и дори в мебелите. Особено ми хареса кралската спалня, чийто завеси бяха вързани отгоре с  корона. В близост до спалнята имаше баня с вана. Оказа се, че в този дворец бяха снимани няколко филма, сред които известните Междузвездни войни Епизод I: Невидима заплаха (1999 г.), Междузвездни войни Епизод II: Клонираните атакуват, като това е замъкът на кралица Джамила. В Мисия невъзможна III пък имаше каскада, където едно Ламбурджини гръмва вътре в замъка. Ние също запечатахме двореца в множество снимки, след което се отправихме към кратка разходка на градчето Касерта и красивия площад Данте, където въпреки следобедния неделен час, все още имаше работещи магазинчета, които разгледахме.

Върнахме се обратно в Неапол, който истински ни очарова. За следващия ден бяхме предвидили туристическа програма до Помпей и Везувий, вечерта обаче беше посветена на красивия Неапол. Този 8 юни се падаше Петдесетница (8-та неделя след Великден), а след наситения и приятен ден, ни се струваше, че сякаш беше самият Великден. Легнахме си в хотелските легла, но зад клепачите ни се криеше образа на кралските покои в Касерта, които навяваха царски сънища.

Неапол бил любимо място на множество крале, а днес и на туристите. Градът е запазил ослепителното си очарование и спокойствие, на фона на заспалия Везувий.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НЕАПОЛ:

Местоположение: Неапол е третия по големина град в Италия, след Рим и Милано. Разположен е на брега на Неаполитанския залив в едноимената провинция Неапол.
Площ: 117.27 кв.км
Население:  975 260 човека
Официален език: италиански
Надморска височина: 17 м
Климат: субтропичен климат
Часова зона: UTC+1
Валута: евро (EUR)
Допълнителна информация: http://www.inaples.it/eng/home.asp                 http://www.vivere.napoli.it/

Най-добро време за посещение: през цялата година
Типични храни и напитки: Вярва се, че първата пица възниква именно в Неапол и традицията тук е стигнала до съвършенство. Непременно опитайте пица Маргарита, докато сте тук. Също така спагетите и останали макаронени изделия (известни тук като паста) са много вкусни, особено тези с морски дарове, взети от Неаполитанския залив. Италия е известна и със своя сладолед и Неапол не е изключение.
Места за посещение: Двореца в Неапол, църквата Санта Киара, Националния археологическия музей, Замъкът яйце, красивата крайбрежна алея с фонтана  delll’Immacolatella и много други.