For English version click here.

Най-хубавите места в Италия

Там където Средиземно море се среща с южните италиански брегове се е образувала дълбока котловина, някога част от връзката между Европа и Африка. По дъното все още има планини и действащи вулкани. Това е топлото Тиренско море сгушено между островите Корсика, Сардиния, Лигурия и Сицилия. Римляните го наричали Mare inferum – Ниското море, за разликата от Mare superum – високото Адриатическо море. Безспорна перла в неговите води е красивият остров Капри. Някога той е бил свързан със сушата, но след изригването на вулкана Везувий е успял да се отдели и да избяга от лошата участ, която сполетяла Помпей и Херакъл, отдалечавайки се  на 5 км от брега.

Така както острова навремето избягал от сушата, така на него започнали да бягат и почиват богатите аристократи и видни личности. Славата на остров Капри датира още от древността, когато тук са имали резиденции римските императори Октавиан Август и Тиберий. Тиберий дори управлявал Рим от резиденцията си в Капри, чийто руини бяха запазени до днес. Оказа се обаче, че въпреки тази аристократична история, островът не бил посещаван много до 19-ти век, когато поет на име August Köpisch открил Синята пещера и я включил като туристическа дестинация. Така туризмът заедно с хилядите цветя процъфтял на острова, привличайки множество видни личности като Александър Дюма, Оскър Уайлд и много други, а на 11 юни привлече и нас, като обиколката ни започна имено от Синята пещера, колкото и очарователна, и същевременно разочароваща да беше тя.

Щом пристигнахме на остров Капри, още на пристанището се качихме на друго корабче, което ни отведе до входа на пещерата. Там се наложи да почакаме един час, за да се качим на по-малка лодка и с нея да се проврем в малкия процеп на пещерата. Вероятно дългото чакане в лодката, високата цена (17 евро на човек да стигнем до пещерата и още 13 евро да влезем в нея), както и твърде краткия престой вътре развалиха удоволствието от посещението на тази атракция. Пещерата изглеждаше малка, но всъщност беше с дължина от 60 метра и 25 метра широчина, но нашата лодка просто влезе, премести се 2 метра на вътре и веднага ни изведе обратно навън. Иначе влизането в пещерата наистина беше интересно. Накараха ни почти да легнем на пода на малките лодки и така да се проврем през тесния проход, който понякога вълните скриваха напълно от погледа ни. Вътре в пещерата беше тъмно и единствено слънчевата светлина влизаща през два отвора (единият, от който беше входа) се отразяваше във водата и придаваше този наситен син цвят даващ името Синята пещера или Grotta Azzurra. Оказа се, че в тази пещера бяха открити няколко римски статуи и се предполагаше, че самия император Тиберий се е къпел тук.

Над синята пещера имаше малък параклис, а в страни от него стълби водещи до автобусна спирка, от където  взехме градският бус до град Анакапри. Анакапри всъщност беше един от двата „големи“ града на острова – другият разбира се, се казваше Капри. Анакапри се намираше в подножието на планината Monte Solaro, която решихме да изкачим възползвайки се от лифта, за който вече се беше образувала опашка. Цената на билета беше 10 евро, като лифтът щеше да ни отведе на цели 589 метра височина. Гледката от там обаче наистина си заслужаваше и пътуването с лифта ме очарова.

Докато си седях на единичната седалка си мислех, какво ли толкова е харесал император Тиберий на този остров? Дали това са били птичите песни или вятъра наситен с аромат на цветя, който усещах и аз. Все още не разбирах от къде идва прехвалеността на този остров.

Стигайки обаче върха на планината, резервираността ми към острова в миг се изпари. Гледката от там беше наистина впечатляваща и много красива. От едната страна в далечината се виждаше Анакапри и едната част на острова, а от другата страна множество красиви скали, малки яхти и другата част от острова. Земята беше покрита с пъстри цветя, а имаше и римски статуи, които правеха снимките и пейзажите още по-красиви. Ето тази красота бе достойна за императори. Вероятно именно тук са писани или поне вдъхновени и множеството легенди и митове свързани с острова. Според някои от тях именно сред тези скали морските нимфи омайвали и пеели на моряците, след което ги погубвали. Когато корабът на Одисей минавал покрай острова, той накарал моряците да запушат ушите си с восък, а него да завържат за мачтата, за да не се поддаде на песните на красивите създания. Ние обаче вече се бяхме подали на очарованието на този остров. На връщане с лифта слушахме прекрасните птичи песни, а в далечината сред скалите дори видяхме диви кози.

В 12:15 часа слязохме от лифта обратно в Анакапри и се отправихме към известната Villa San Michele, където е живял шведския физик Axel Munthe. Къщата музей беше много интересна, като отново най-впечатляваща бе гледката от красивата тераса. Според справочниците това бе наистина магнетично място и пример на фен-шуи перфекционизъм. За нас това бе мястото, от където бе произлязъл прякора на Капри – „Островът на безгрижието“.

Когато строил villa San Michele, Axel Munthe написал „Моят дом трябва да бъде отворен за слънцето, вятъра и гласовете на морето, подобно на гръцки храм – със светлина, светлина, светлина навсякъде!“ Толкова ни хареса тук, че седнахме и в ресторантчето вътре в къщата. Същото обаче нямаше голям асортимент и затова се задоволихме с по един фреш попивайки светлината, вятъра и гласа на морето.

Успяхме да направим и множество снимки във и извън къщата. В трапезарията например имаше красиви ренесансови мебели от Болоня и шведски съдове за хранене от 18-ти век. На пода точно пред стълбите имаше мозайка-копие от Помпей на скелет носещ в ръцете си съд за вино и чаша вода, като същата олицетворявала, че човек трябвало да се наслаждава на живота докато може, като смъртта винаги дебнела в ъгъла.

От големите информационни табла в къщата научихме, че от както посетил за първи път Капри през 1876 г., Axel Munthe копнеел да има своя къща на острова. През 1895 г. откупил къщата на един дърводелец, заедно с руините на малката църква Сант Микеле, на чието име кръстил цялата вила. Постепенно придобил и земята над къщата, където се издигало военното укрепление на Барбароса. По време на строителството били открити множество статуи и артефакти, които той грижливо запазил и включил в декора на къщата и градината си, и днес всички можеха да се наслаждават на тяхната красота и уникалност.  Оказало се, че вилата се намирала на мястото, където преди се е издигала една от дванайсетте вили на император Тиберий, който през 26 г. управлявал от тук Римската империя.

Една от най-сниманите и обгърната в легенди бе статуята на сфинкс, която датирала от 1200 г.пр.н.ера, от времето на Рамзес II, поставена на слънчевата тераса с поглед към пристанището на Капри. Според сведенията тази статуя била открита в континентална Италия и не е ясно как Munthe се е сдобил с нея, но същата е включена в популярния му бестсейлър: The Story of San Michele (Историята на Св. Майкъл).

Всъщност параклисът бил посветен на Архангел Михаил, като по-късно Munthe го използвал за библиотека, а при специални гости и за концертна зала. В градината имаше и обособена беседка за наблюдение на птици, тъй като Munthe много обичал природата и бил голям природозащитник. Особено много птици, по време на миграционния период, обичали да спират и гнездят при укреплението на Барбароса. Тази военна крепост издигаща се на 412 метра височина над пристанището на Капри датирала още от Византийско време, но била позната повече с името си от 16-ти век на мавританския корсар Kei-ed-din, известен като Барбароса. Именно тук през 1956 г. е създадена обсерваторията за следене на птици на Капри, от последователи на Munthe.

Освен от птици, тази вила била посещавана и от много видни лица сред които Оскар Уайлд, граф Цепелин и др. След смъртта си Axel Munthe оставил къщата си като дарение на Швеция, като още през 1930 г. същата била превърната в музей привличащ хиляди туристи от цял свят.

Връщайки се обратно в Анакапри успяхме да се качим веднага на градския автобус, който ни откара до град Капри, минавайки по ужасно тесни и стръмни улици със 180-градусови завои.

На слизане до автобусната спирка в гр. Капри имаше красива теракотена мозайка на остров Капри поставена на тераса с изглед към морето. Разочарованието ми от острова отдавна бе отминало и вече мечтаех за такива плочки и пейзажи, и в моята баня.

Последва разходка из Капри, по чийто улици имаше само дизайнерски марки като Гучи, Армани, Луи Витон и др. Централният площад носеше галеното име Piazzetta и беше препълнено с хора, кафенета и глъчка. Тук се намираше и красива часовникова кула.

В 16:00 часа взехме фуникуляра (представляващ малко електрическо влакче) от централния площад на Капри и се спуснахме до пристанището, където се разходихме и дори поджапахме в топлото Тиренско море, преди да се качим обратно на ферибота за Соренто.

Капризният остров Капри обича да се кипри, както с ароматни цветя, така и с гледки спиращи дъха. Макар да е твърде комерсиализиран, тънещ в лукс, скъпи бутици и луксозни яхти, изтънченият остров Капри успява да задоволи и най-големите капризи.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КАПРИ:

Местоположение: Капри е италиански остров намиращ се в Тиренско море, на юг от Неаполския залив в областта Кампания.
Произход на името: Произходът на името Капри е неясен, най-вероятно идва от гръцката дума καπρος означаваща глиган, но може да има и латински произход “capreae” означаваща гъски.
Площ: 10.4 кв.км
Население:  12 200 човека (към 2002 г.)
Официален език: италиански
Надморска височина: 589 м е най-високата точка на острова
Климат: горещ субтропичен-средиземноморски климат
Часова зона: UTC+1
Валута: евро (EUR)
Допълнителна информация: http://www.capri.net/

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА КАПРИ: