For English version click here.

Най-хубавите места в Италия

Красивата нимфа Амалфи
омаяла Херкулес с песните си
и той се влюбил не на шега
в прелестната русалка.

Ненадейно обаче големите вълни
погубили прекрасната Амалфи,
потресен от болка със сетна сила
Херкулес погребал своята любима.

Пренесъл я на най-красивото място на земята,
където се сливат морето, небето и планината,
името й до днес възпяват морските вълни,
това е красивото крайбрежие на Амалфи.

Амалфи е нереално красив морски град, който като истинска морска сирена успява да привлече и омае милионите туристи. Независимо дали по суша или по вода, пътят към тази италианска перла, е толкова живописен, че човек онемява километри преди да стигне до тук.

Ние взехме автобуса от Соренто за Амалфи, сядайки от дясната страна, по препоръка на няколко пътеводителя, според които „това е най-красивата автобусна разходка в света, която ще ви остави със зейнали усти и отворени фотоапарати.” В средата на юни обаче автобусът бе толкова препълнен и задушен, че човек трудно можеше да се наслади на прекрасните средиземноморски гледки. Въпреки това фотоапаратът ми се впечатли и пътуването, което продължи 2 часа (а не предвидените час и половина) му изтощи почти целите батерии.

С автобуса минахме през прочутото китно градче Позитано, за което още през 1953 г. американският писател John Steinbeck написал, че Позитано е „място-мечта, което не изглежда реално, когато сте в него и става осезаемо реално, след като го напуснете“. Пастелно пъстрите му къщи бяха накацали по стръмния бряг, като същите бяха разположени толкова нагъсто, колкото нагъчкани бяхме и ние в туристическия автобус. Това обаче не го правеше по-малко чаровен и вероятно бе приятно местенце в извън туристическия сезон. Въпреки това, стръмното слизане и качване нагоре-надолу не влизаха в представите ми за идеална морска почивка.

Много по-равнинно и гостоприемно се оказа градчето Амалфи, където имахме 2 нощувки в прекрасния хотел Лидомаре. Стаята ни 31, разполагаше с китен балкон с чудесна гледка към морето и пристанището на Амалфи. Самият хотел се помещаваше в историческа сграда от 1300 г., като съчетаваше античност и модерен комфорт. Хем имахме чудесен изглед към морето, хем слизайки от хотела се озовавахме директно на централния площад Piazza Duomno срещу красивата катедрала, с която Амалфи толкова се гордееше.

Издигната през 9-ти век Duomo di Sant’Andrea бе няколко пъти реконструирана, като сегашния си облик бе получила през 1800-те, но гравираните бронзови врати били донесени от Константинопол още през 1000 г. Храмът бе колкото и катедрала, толкова и музей. Имаше множество експонати и римски статуи. Особено красив бе вътрешния двор със зеленина, палми и колони, а в арките гледащи към двора бяха останали части от рисунки на икони, изписани върху стените като нашите православни храмове. Най-впечатляващата част си остана криптата, където таваните и арките бяха изрисувани по уникален и много въздействащ начин.

Мраморният олтар и изписаните колони в горната част на катедралата също придаваха хармония и спокойствие. Имаше много красиви картини на тавана, гравирани с позлатени рамки. Целият този разкош свидетелстваше за някогашните богатства на град Амалфи. Скътан между планината и морето, градчето се гордееше със славна си история. За първия път градът бил споменат през 6-ти век, като през 11-ти век вече бил силна морска република, която си съперничела с Венеция и Генуа. Търговията била много добре развита тук и традицията се запазила и до днес, като централния площад и страничните улички бяха обсипани с изкушаващи магазини и китни ресторанти.

Беше време за обяд и седнахме на слънчевата тераса на едно заведение точно пред катедралата, която толкова ни впечатли.   Поръчахме си спагети с морски дарове и тартелини, а за десерт традиционния сладкиш на Амалфи представляващ реване с лимонов крем и облято цялото със сметана. Беше много вкусно.

Разходихме се по централната търговска улица на Амалфи, където освен магазини имаше и няколко красиви фонтана. Първият от тях бе Фонтанът на Св. Андрей гледащ към красивата катедрала, издигнат през 1760 г. в бароков стил. На мястото е имало и по-стар фонтан, който при морска буря бил отнесен и унищожен. Настоящият изобразяваше светеца, в чиито крака стояха ангели леещи вода, а под тях жени, от чийто гърди също течеше вода.  

Другият още по-интересен фонтан бе направен от множество малки фигурки, излезли сякаш от някоя приказка. Фонтанът се намираше на Piazza dello Spirito Santo. В последствие научих, че на всяка коледа фигурите се променяли и разказвали по някоя история, като същите били разполагани над и под водата.

По-надолу по улицата в един двор видяхме и множество малки къщички, издигнати на улицата, сякаш същите принадлежаха на фигурките от фонтана. Амалфи наистина беше приказен и беше много приятно да се потопим в тази слънчева приказка.

А като стана въпрос за потапяне, на следващия ден направихме тъкмо това – безгрижно излежаване на плажа на Амалфи, наслаждавайки се на морето и прекрасните пейзажи.

Следобед се отправихме към Равело – друго красиво градчето, намиращо по-навътре и по-нависоко в сушата, но затова пък с още по-хубава панорамна гледка към крайбрежието на Амалфи.  Пътуването отново включваше препълнен автобус, тесни пътища и 180 градусови завои, но  стигайки до града, разбрахме, че преживяването си е струвало. Равело наистина бе прекрасно и уникално място, особено Villa Cimbrone, която успяхме да разгледаме.

По пътя за нея спряхме в един семеен ресторант, където пробвахме много вкусен местен специалитет приличащ на тънка погача с плънка от шунка и кашкавал или от спанак и сирене, като и двата вида много ни се усладиха. С нови сили и бодра крачка стигнахме до Villa Cimbrone, която се намира на 20 минути пеша от града. По пътя се разкриваха великолепни гледки към терасовидната планина и крайбрежието на Амалфи.

Самата вила имаше не по-малко зашеметяваща панорама разкриваща се най-вече от Терасата на Вечността. На нея бяха издигнати мраморни статуи, сякаш самите римски богове бяха решили да се заселят и останат тук.  Villa Cimbrone била издигната през 11-ти век от благородническо семейство, като през 17-ти век станала част от манастир, след което била  занемарена до 1904 г., когато била закупена от английския лорд Ernest William Beckelt, който я реновирал изцяло запазвайки първоначалните планове и допълвайки вилата с 6-хектарови градини. Освен гледките и прекрасните цветя, имаше обособени кътове като този с паметника на замисления бог Меркурий, веселият бог Дионис, пещерата на Венера и др.

Градините бяха много добре оформени и поддържани. Имаше много рози, а на места фонтани и дори слънчев часовник. Днес вилата бе луксозен хотел, но едва ли бе сред най-тихите, след многобройните туристи, които идваха тук. Атмосферата обаче бе някак си приказна и на мен много ми хареса каменната кула обвита в растителност сякаш това бе истинския дом на Рапунцел, а от панорамната площадка очаквах да видя някоя русалка във водата.

Равело имаше още много други интересни вили и забележителности, но очите и фотоапаратите ни вече бяха достатъчно пълни и ние се отправихме обратно към Амалфи, където се оказа че е започнал празник.

Тъкмо се прибрахме в хотелската стая и отвън се чу силна музика. Балконът ни в миг се превърна в централна ВИП ложа, от където гледахме едно уникално шествие. В залива пред нас започнаха да прииждат множество корабчета и лодки, които гърмяха тържествено с топове. На едно от корабчетата имаше статуя на Св. Антон. На брега имаше тълпи от посрещачи. От лодките слязоха няколко облечени като кардинали в червени одежди мъже, които носеха статуята на Св. Антон и пееха. Пред тях свещеници в бели одежди носеха свещи и проправяха път сред огромната тълпа, минавайки точно под нашия балкон и отправяйки се към катедралата. В края на шествието имаше и музиканти, които свиреха. Именно по песните разбрахме, че става въпрос за Св. Антон.

В 22:00 часа започнаха да гърмят и фойерверки, които продължиха около 15 минути. Беше пълнолуние. Луната бе червена, по-късно леко изсветля и доби оранжев цвят. В морето се беше образувала лунна пътека. Музиката продължи до късно и бе идеалния завършек на една идеална ваканция.

На следващата сутрин взехме рейса към слънчево звучащия град Салерно, който бе много по-голям от Амалфи и Позитано взети заедно. Тук имаше голямо пристанище, ж.п. гара, а летището бе само на 10 км.  Салерно имаше древна история,  като бил важен търговски етруски град с името Ирна, който римляните по-късно прекръстили на Salernum, вероятно в чест на бляскавото слънце, което често отсядаше на този бряг. Ние също се надявахме отново да отседнем в южната бела Италия, сбогувайки се с нейната бляскава перла – нереално красивото крайбрежие на Амалфи.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА АМАЛФИ:

Местоположение: Живописният морски град Амалфи се намира в италианската област Кампания, разположен на северния бряг на Салернския залив.
Площ: 6.11 кв.км
Население:  5 353 човека (към 2009 г.)
Официален език: италиански
Надморска височина: 6 м
Климат: горещ субтропичен-средиземноморски климат
Часова зона: UTC+1
Валута: евро (EUR)
Допълнителна информация: http://www.amalfitouristoffice.it/home.asp

Най-добро време за посещение: вероятно най-доброто време за посещение на крайбрежието на Амалфи е през пролетта от април до юни, когато всички цветя цъфтят и топлия средиземноморски въздух приканва към приятни разходки. През пиковия сезон юли и август има тълпи от туристи, които правят придвижването и плажуването по-трудни. Септември е също подходящо време за посещение, туристите са значително по-малко, а времето – отлично. През зимата студеният вятър и вълните се засилват и някак си успяват да скрият чара на прекрасното крайбрежие.
Типични храни и напитки: Италианската кухня е световно известна и Амалфи не е изключение. Като на всяко крайбрежие и тук морската кухня е особено популярна, както и отличния италиански сладолед. Лимоните са със слънчев цвят и са на особена почит тук поднесени под всякаква форма.
Места за посещение: Катедралата на Св. Андрей (Duomno) разположена на площад Piazza Duomo се смята за сърцето на града, от тук почва пешеходна търговска улица. До катедралата се намира и райският манастир със стари мозайки и картини (Chiostro del Paradiso), не далеч и е музея на ръчно направената хартия (Museo della Carta). Вероятно обаче вместо музеи е по-добре да вземете корабчета до Позитано или есмералдовата пещера Emerald Grotto. В Амалфи има отличен плаж, но може да го разнообразите и с градчето Атрани, което е на 1 км източно от Амалфи.