Солун безспорно е един от най-красивите гръцки градове, внушителен още от своето възникване. Основан е през 315 г.пр.Хр. от македонския цар Касандър, който го кръщава Тесалоника на своята съпруга и полу-сестра на Александър Велики, и означаващ „победа на тесалийците“. През вековете градът бил завземан от различни страни, като при Османската империя носи името Салоника, запазено днес на турски като Selanik, на румънски е Salonic, на български Солун, а в Гърция и повечето страни от 1912 г. си носи първоначалното име – Тесалоники.

Тръгвайки рано сутринта от облачна София, бяхме приятно изненадани от слънчеви лъчи по пътя, които сякаш предпочитаха повече гръцките земи. И защо не, когато всеки камък и скала, тук носеше някаква легенда. Интересна бе и легендата за създаването на Солун. Според нея бащата на Александър Велики – Филип Македонски имал 7 жени, но само една от тях била законната царица, а именно майката на Александър Велики – хубавата Олимпиада. Нейното истинско име било Митра, но тъй като била красива като олимпийска богиня, Филип я нарекъл Олимпиада и това прозвище й останало до края на живота. От друга жена Филип Македонски имал дъщеря, която кръстил Тесалоники, в чест на победата си над фокийците с помощта на тесалийските конници, т.е. „победа на тесалийците“ (Тесало + Ники). След смъртта на Александър Велики огромната му империя започнала да се разпада, като петте му военачалници се карали помежду си. Един от тях Касандър – убил наследниците на Александър Велики и се оженил за сестра му Тесалоники, обявявайки се за новия владетел и като такъв издигнал нов град на брега на Бяло море, който кръстил на съпругата си.

Красивият град обаче сякаш не е построен от човек, а от гръцките богове, които живеят на Олимп – планина намираща се на 80 км от Солун, но виждаща се изцяло в града, в ясен ден на хоризонта, отвъд морето на залива Термаикос.

Първото, което ни впечатли влизайки в Солун, бяха множеството гръцки знаменца, които навсякъде се развяваха. В последствие научихме, че сините и бели цветове на гръцкия флаг символизират морската вода и пяната на вълните. Все пак Гърция бе обгърната от 3 морета – Средиземно, Егейско и Йонийско море. Знамето има общо 9 бели и сини ленти, като 9 са сричките на фразата Свобода или смърт, а пък кръста в горната лява страна символизира Православната църква.

Разходката ни започна сред високите крепостни стени, разположени над града и предлагащи прекрасна панорама към Солун. Тези 4-километрови защитни стени заобикаляли град Солун през Средновековието, но по османско време част от тях били разрушени и използвани за строителство. Градът бил добре защитен още при създаването си, но настоящите руини датират от 3 век. Навремето същите стигали чак до морето и Бялата кула.

Бялата кула била построена от османските нашественици, които завзели града и я използвали за затвор. Тогава я наричали Кървавата кула, но след освобождението гърците я боядисали бяла и името й се променило. Днес служи за музей, разкриващ богатата история на града от неговото възникване до днешни дни, като от тук се разкрива прекрасна панорамна гледка към града и морето. Тя се е превърнала в символ на града. Работно време и входна такса може да видите на уеб-сайта на музея: www.lpth.gr.

Разходката по крайбрежната улица на Солун започваща от Бялата кула е наистина отморяваща и зареждаща всички сетива – от синевата на морето, до плясъка на вълните, аромат на сол примесени с топло кафе от многобройните заведения и кафенета на крайбрежната, вкуса на сладкия гръцки сладолед и докосване до богатата гръцка история, която за разлика от българската се пази и тачи.

Историята на града най-добре може да се види из запазения в центъра на града римски форум, издигнат още преди 2 век. Запазени са основите на две римски бани и малък театър за гладиаторски игри. През 60-те години на миналия век районът на форума бил планиран за изграждане на Общинския съд, но след като по време на разкопките, руините били открити, е решено сградата на съда да бъде издигната на друго място, а предвиденото име на площада „Съдилището/Площад Дикастирион“ все пак се запазило. В последствие научихме, че официалното име на площада все пак е Древната Агора.

Следващата забележителност, която посетихме бе църквата Свети Димитър, който се оказа и покровител на града, като тук се пазят и неговите мощи. Църквата е издигната на мястото на стари римски бани, които се съхраняват и до днес в подземието.  

В Солун има много други забележителности, които оставихме за следващи посещения, отправяйки се в късния следобед към Каламбака, на 230 км от Солун. По пътя се наслаждавахме на красивата планина Олимп – дом на гръцките божества.

Планината Олимп ни се падаше от дясната страна, от където се открояваше и най-високият й връх Митикас. Имаше слухове, че всеки грък, който изкачвал тази планина, носел със себе си по един камък, който оставял на върха. Тъй като гърците силно мечтали да имат най-високия връх на Балканите. В момента нашата Мусала е по-висока само с 8 метра (Мусала 2925 м и Митикас 2917 м). Затова пък българите, които идвали тук и изкачвали тази планина, винаги отнасяли със себе си по един камък, за да запазят първенството на родната Мусала.

Не след дълго подминахме и красив замък издигнат високо на една скала. Оказа се, че този замък е от 10 век и се намира в известното морско градче Платамонас разположен в гръцка Македония – на по-малко от 40 км от Катерини, където бяхме нощували вече няколко пъти, но този уикенд бяхме решили да обиколим и Метеора, затова пътят ни продължи из красивите гръцки земи.

Пристигнахме към 21:30 часа в Каламбака, където се намираше нашия хотел, в самото подножие на известния манастирски комплекс Метеора. 20 градуса показваше термометъра навън, ние се разходихме малко, но след това бяхме жадни за сън.

Събудихме се в полите на Метеора още в ранни зори, вероятно както са правели много други поклонници преди. Закусихме набързо нямайки търпение да разгледаме този известен манастирски комплекс. Самите скали, на които се издигаха манастирите също бяха интересни. Смята се, че са били потопени в езеро, което след катаклизъм се преместило и днес тези високи скали са всъщност обли речни камъни с всевъзможни размери.

Историята на седемте манастира на Метеора започва още от 11 век, когато гръцките монаси издигат манастири по тези върхове. До тях се стигало само с въжени мостове, подвижни стълби и стъпала вградени в самата скала. Вярва се, че манастирите са били 24-ри, но днес са останали само седем от тях, като единият е затворен за  туристи.

Метеора е един от малкото обекти в Световното наследство на ЮНЕСКО, което е включено в две категории – природа и изкуство. Тук се намира и втората по големина монашеска общност в Гърция, като на първо място е тази в Света гора.

Самото име Метеора идва от съвременния гръцки език и означава „висящ във въздуха“ или „високо в небето“ и това име напълно му подхожда, като неговите вертикални скали се издигат над 400 метра и сякаш наистина са се отправили към рая.

Първо посетихме женския манастир Свети Стефан, след което се качихме на големият метеор или манастира Свето Преображение Господне. Останахме възхитени от отвесните скали и издигнатите на самите им върхове манастири, сякаш стигащи до рая и носещи усещането, че молитвите изречени тук ще бъдат чути и изпълнени.

След двата манастира и фабриката за икони се върнахме в градчето Каламбака, от където се отправихме към следващото градче Йоанина. Китно разположено край езерото Памвотида, градчето привличаше туристи с високите си крепостни стени и две мюсюлмански джамии. Безспорно една от основните атракции на града е посещението на малкия остров в езерото, като малки моторни лодки редовно превозват хората до него, за по-малко от 15 минути в едната посока. Наричат островчето Нисаки (означаващо малкия остров), където може да се посети манастира Мани Пантелимонос, превърнат в музей с богата колекция от Али Паша, който през 18 век управлявал града. Ние обаче успяхме да посетим само руините от стария замък и крепоститете стени, на върха на града, от където се разкрива чудесна гледка към езерото и Йоанина. Другите забележителности на града са минерето в къщите на Али Паша, Историческия музей включващ местни занаятчийски изделия, както и военно оръжие от времето на османското владичество.

Името на град Йоаннина дава визинтийския император Юстиниан І, който създава този град през 6 век. Йоанина означава (Градът на Йоан), тъй като градът бил под покровителството на Св. Йоан през ранно християнския период.

Вечерта стигнахме в Игуменица, от където взехме ферибота за остров Корфу. Гърция, както винаги, успя да ни впечатли с вековната си история и сякаш безкрайни плажни ивици. Гърция наистина има впечатляваща брегова линия от 16 000 км, като нито една част от страната не е на повече от 137 км от морето. Безспорно нейната перла Солун е притегателно място, което те кара всеки път да се отбиваш и да се потопиш в красотата и спокойствието лъхащи там. По-голямо спокойствие и душевен мир има само в Метеора – нереалистично място, което те кара да ахваш и благодариш на Бога за вдъхновението и труда, вложени в издигането и опазването на тези небесни прекрасни манастира. Чувствахме се благословени от факта, че успяхме да посетим тези места и нямахме търпение отново да посетим нашата съседна Гърция.