Два часа след като тръгнахме, към 11:00 часа, бяхме на пристанището на остров Сими и аз като дете тичах от палуба на палуба да го снимам от всички страни. Пъстри китни къщи бяха накацали по хълмистия бряг, придавайки на град Сими истинско очарование. Бях възхитена и доволна, че вятърът ни довя до това красиво място.

Остров Сими заедно с Родос принадлежат към група от острови известни като Додеканезките острови (в превод 12-те острова), наричани още Южни Споради. Всъщност островите са повече от 12, но 12-те по-големи сред тях са: Астипалея, Калимнос, Карпатос, Касос, Кос, Лерос, Нисирос, Патмос, Родос, Сими, Тилос и Кастелоризо. Сими беше на 23 морски мили северно от Родос и обхващаше площ от 67 кв. км (доста по-малък от Родос, който беше с площ 1398 кв.км). Островът бе доста хълмист, което се виждаше много преди да стигнем до пристанището, но богата му почва позволяваше отглеждането на круши, маслини и лозя, като имаше и цели гори от борове и кипариси.

Екскурзията ни на острова включваше обиколка с екскурзовод и свободно време в главния град Сими, но ние решихме сами да обиколим града и решението се оказа сполучливо. Не беше никак трудно да се ориентира човек по правите крайбрежни улици, отрупани с рибени ресторанти. След това кривнахме и по вътрешните улички стигайки до красива църква, а после и до панорамна площадка. Островът ни очарова истински, и атмосферата в него бе осезаемо обаятелна или поне приятната ми компания я правеше такава.

От френско говорещата екскурзоводка научихме, че историята на остров Сими бе забулена в митове и легенди, като се смяташе, че първият заселник бил Pontios, който дошъл по погрешка тук. Оракулът в Делхи му казал: „Пантес оикисуси си, ми“, което означавало „Всеки може да насели този остров, освен теб“. Политос обаче чул само първата част от предсказанието, че всеки може да се засели на острова и се отправил натам. Три дни след като пристигнал Политос починал от силно земетресение, което разтърсило острова. Тази история не бе най-приятната, която човек чува, когато за първи път стъпва тук, но след това в един туристически справочник, който си купих, прочетохме и по-интересни и гостоприемни истории. Според легендите името на острова идва от нимфата Сими, чийто син Кинтониос става първия лидер на местното население, което дошло от Тесалия. Според друг мит самият Прометей дошъл на острова и научил местните как да живеят по-дълго. Тук той успял да създаде човек от кал, което разгневило Зевс и го превърнал в маймуна от рода Симея, и от там останало името на острова.

Островът бил споменат и в Омировата Илиада, като собственост на цар Ниреус. Херодит го споменава като част от обединените религиозно и политически острови заедно с Книдос, Родос и Кос. По време на Пелопонеските войни островът бил използван като военноморска база от атеняните. По време на Еленизма островът бил в разцвета си, след което споделил съдбата си с останалите близки острови и бил завзет от римляните, а по-късно и от византийците. По време на Венецианското управление остров Сими запазил свободата си като заплащал за това годишна такса. Този период поставил началото на корабостроителството и търговията, които довели до нов разцвет на острова, както и до изсичането на голяма част от неговата растителност. През 1309 г. островът станал собственост на Рицарите от Родос, като отново запазил  своята автономност, заплащайки по 500 сребърни монети на Великия магистър на хоспиталиерите в Родос. През 1522 г. бил завзет от Османската империя, но отново успял да си издейства множество привилегии, както и автономност, в замяна на което строял кораби за османския флот.

Всички тези истории показваха важността на острова и способността му да съхрани своите богатства. Днес останалите древногръцки храмове бяха превърнати в православни църкви. Така напр. Храма на Афродита в Йоанис, станал църква на Св. Йоанна; Храмът на Аполон в горната част на Сими станал църква на Пророк Илия. Ние обаче предпочетохме крайбрежен вместо църковен туризъм и се отправихме към часовниковата кула, издигната от другата страна на пристанището, точно срещу полицейския участък.

В непосредствена близост си харесахме едно ресторантче „Кабос“, в което си поръчахме печен октопод, пикантни скариди и салата тци-тцики. Беше уникално вкусно. Масата ни бе разположена на самия ръб на брега, от където можехме да се насладим не само на красивата панорама на Сими, но и на безбройните рибки, които идваха и се биеха във водата за късче подхвърлен хляб. Управителят на ресторанта на няколко пъти дойде да нахрани рибите, а те наистина бяха атракция и радваха не само нас, но и останалите посетители. Събираха се по толкова много риби, че ми се струваше, че трябваше само да протегна ръка и щях да ги уловя. Обядът ни обаче вече беше хванат, приготвен вкусно и ние му отдадохме цялото си внимание, обирайки до край чиниите, както рибите обираха и последните трохи.

След прекрасния обяд дойде време за нещо също толкова прекрасно наречено сладолед. Гърция бе известна със своя сладолед и не пропусках всеки ден да го опитвам потвърждавайки отличните му вкусови качества. Този път си избрах две топки шоколадов и бисквитен сладолед, които ядох през целия път докато се изкачвахме по широките каменни 500-стъпала, разкриващи красива панорамни гледки към града и пристанището. Не умората ни попречи да стигнем до върха, а малкото време, което ни оставаше преди фериботът ни да отплава. В 14:15 часа корабът ни се отправи в посока Panormitis, който се намираше точно от другата страна на острова, и обиколката продължи около час, запълнен с нови морски и ветровити снимки.

Преди корабът ни да акостира в залива с манастира, минахме покрай хълм с издигната мелница – типична за гръцките острови. Същата не работеше и сякаш доказваше, че времето бе спряло тук. Ние също спряхме за едночасова разходка. Манастирът Panormitis бе разположен на самия бряг, като камбанарията му се извисяваше високо и наподобяваше на морски фар. Целият манастир бе варосан с бяла боя, която силно контрастираше на зелените дървета, които се подаваха отпред и отзад. Манастирът не си знаеше годините, защото както отбелязахме на идване – времето беше спряло тук. Единствената година, която бе запечатана бе 1783 г., когато църквата била изцяло реновирана, но как е изглеждала преди това и кога е била издигната, никой не знаеше.

Манастирът бе посветен на Архангел Михаил Панормитис, като честваше своя празник на 8 ноември. Местните хора вярваха, че Архангел Михаил направил 9 посвещения и затова на острова имало общо 9 параклиса в негова чест. Прекрачвайки главния вход се озовахме в добре подържан двор, като влязохме в църквата и си запалихме свещи. Заедно със свещите ни дадоха и миро в малко шишенце, което си взехме за спомен. Друг сувенир, който си избрах от белия ангелски манастир бе мидичка с изрисуван в нея Архангел Михаил. Не бях виждала нещо подобно и много ме впечатли.

В манастира имаше два музея: фолклорен и църковен музей, като измежду експонатите имаше останки от кораби и красиви икони. Ние се разходихме на терасата на втория етаж снимайки множеството накичени знаменца в двора, както и часовниковата кула, след което излязохме през задния вход, където имаше много храсти с цветя и особено атрактивни огромни кактуси.

Единият час свободно време бързо отлетя и отново се качихме на кораба отправяйки се обратно към Родос. Вятърът вееше, но корабът ни нямаше платна, които да му помогнат да се движи по-бързо. Равномерно работещите двигатели отново за два часа ни отведоха на Родос. На пристанището ни чакаха множество автобуси, като имаше и няколко момичета – разпределителки, които според името на хотела те упътваха към съответния автобус. Не помня дали вятъра или автобусът ни отвя до хотел D’Andrea Mare.

Денят бе изпълнен с много слънце, море и вятър, а повече от вятъра бяха единствено моите снимки от остров Сими – една малка перла в Егейско море, сияеща като звезда до слънчевия остров Родос.