Берлин е вторият най-населен град в Европейския съюз и въпреки това е трудно да намериш някой, който да те упъти за посоките, а напътствия са необходими. Градът се разпростира на 892 кв.км или двойно повече от колкото София. От тук минава реката Шпре, на която са издигнати около 1700 моста, което е повече дори от Венеция. Телевизионната кула в немската столица (Berliner Fernsehturm) е една от най-високите конструкции в Европа. Най-голямата и до днес жп гара в Европа е берлинската. В Берлин има 175 музея, което според статистиката е повече от дъждовните дни тук. При всички тези суперлативи имахме големи очаквания за града, който обаче поради лошото време и обноски на минувачите успя да спечели фотоапаратите ни, но не и сърцата ни.

Хаотичен и недружелюбен това са първите и последните ми впечатления от Берлин. Всичко започна от множеството прекачвания на S-Bahn и U-Bahn (надземни и подземни влакове), които имаха едни и същи спирки, и още по-лошото едни и същи номера. Това, че говорих немски никак не ми помогна. Хората подобно на декемврийското време бяха ужасно студени.

Започнахме разходката си от величествения бароков дворец Шарлотенбург. Особено интересен е 48-метровия купол на двореца увенчан с позлатена статуя на Фортуна – богинята на щастието и късмета. Решихме да опитаме и нашия късмет, влизайки в красивия дворец с пищни кралски апартаменти. При целия този разкош беше трудно да се повярва, че през Втората Световна Война всичко това е било разрушено и че в момента гледахме отлична реставрация.

Дворецът се делеше на няколко части – Стария дворец (Altes Schloss), новото крило (neuer Flugel) и красивите градини.  Започнахме от стария дворец, където се помещават  апартаментите на Фредерик I и кралица София Шарлота. Стаите са в бароков стил с множество дърворезба, орнаменти и фрески. Особено красиви са дъбовата галерия с овални семейни портрети, овалната стая, която гледа към градината, както и порцелановата стая изпълнена с порцеланови изделия внос от Китай (сякаш някои неща остават неизменни във времето, и днес стаите ни бяха пълни с китайски стоки, макар и не толкова фини, колкото този древен порцелан).

Новото крило (neuer Flugel) беше в реставрация, градините отвън премръзнали, затова се отправихме към малкия обособен коледен пазар, точно до входа на Шарлотенбург. От него се разнасяше весела музика, аромат на грейно вино и печени наденички.

Дворецът Шарлотенбург успя да ни впечатли и ние не искахме да се връщаме още в съвремието, затова се отправихме към друг световноизвестен дворец, със сладкото име Sans Souci (в превод от френски Без Грижи). Безгрижният дворец се намираше в Потсдам, малко градче в периферията на Берлин, нещо като българската Банкя. Тук обаче се намират няколко двореца, множество красиви сгради и градът е важен промишлен и фестивален център.

До Потсдам стигнахме с надземния влак S-Bahn, чийто билет важеше и за рейсовете вътре в града, които пък ни стовариха точно пред пищния в стил рококо дворец Сан Суси. Влизането в двореца ставаше само с организирани групи и гид, и ние се присъединихме към една немска група, научавайки интересни неща за тази лятна резиденция на пруския владетел Фридрих II Велики. Той искал да демонстрира силата и могъществото на своята държава и затова издигнал сграда с дължина 213 м, имаща 322 прозореца и 428 статуи. Тук са запазени множество картини и ценни мебели. Истински шедьовър са и прекрасните градини, които обаче изглеждаха доста сиви през декемврийския следобед, а приказните фонтани в тях не работеха.

След първия ден с пищни дворци, вторият ден в Берлин започна с политически паметници. Рано сутринта имахме записан час за посещение на Райхстага. Входът бе свободен, но бе необходима предварителна резервация на www.bundestag.de Усилието си заслужаваше  – сградата беше много красива особено стъкления купол с полегати извити пътеки, от които сякаш разгледахме Берлин от всички страни. Моите най-искрени поздравления на архитектите създали този стъклен панорамен свят.

Следващата ни спирка бе Бранденбургската врата или това е берлинската триумфална арка. Построена е в периода 1789-1791 г. и е показвала края на града и началото на пътя от Берлин до Бранденбург. На времето е носила името Портата на света. Днес се намира в самия център на Берлин и се е превърнала в един от символите на обединена Германия, особено с изящната си статуя на римската богиня на победата Виктория, която стои на върха яхнала колесница с красиви коне.

Минахме покрай няколко красиви сгради, сред които катедралата Sankt Hedwigs с огромен купол и гръцки колони отпред. Същата била построена през 18 век и била първата католическа църква в Прусия след протестансkата реформация. Също толкова впечатляваща бе и сградата на един от най-старите берлински университети Хумболд, на чийто връх имаше красиви гръцки или римски статуи. Такива статуи имаше и по други сгради, мостове и паркове.

Няколко обособени коледни пазара ни отклониха от набелязания път, но не след дълго стигнахме и до прочутата немска катедрала, която всъщност не е катедрала в същинския смисъл на думата. Високият й около 100 метра купол и извоюва мястото на най-голямата протестантска църква на територията на цяла Германия. Зад нея се извиваше и прочутата телевизионна кула, но ние кривнахме на ляво към острова на музеите.

Островът на музеите бе уникално място – насред реката Шпре бяха издигнати 5 световноизвестни музея, сред които и прочутия Пергамон – най-посещаваният музей в цяла Германия. Музеят бил кръстен на един от своите шедьоври – олтарът на Пергамон, който заема цяла отделна стая. Отделните му фрагменти са открити в днешния град Пергама в Анадола и са били нужни цели 20 години, за да бъдат събрани на едно място. Музеят успя да ни впечатли – тук бяха събрани статуи и произведения на изкуството от цял свят, като експонатите ни отвеждаха в различни епохи и места.

В цената на билета влизаше и разглеждане на една панорамна зала, подобно на нашата панорама в Плевен, в която бе представен един античен гръцки град. Фигурите и картините напълно се сливаха и създаваха усещането, че наистина се намираме там.

Поизгладнели се отправихме към нов коледен пазар, каквито тук сякаш имаше във всеки един квартал. Освен места за хранене и магазинчета за подаръци, тук бе оформена и зимна пързалка, на която децата истински се забавляваха. Още по-голяма бе пързалката на площада Potsdam Platz, която не беше за фигурно пързаляне, а за спускане с шейни. Коледният дух бе навсякъде и бързо ни зарази. Дори в студеното време Германия имаше с какво да привлече милиони туристи – коледни пазари през декември и пъстри карнавали през февруари. Нашият дълъг уикенд в немската столица мина добре, като изключим времето, транспорта и хората. Архитектурата обаче беше впечатляваща и 450-те снимки доказваха това. Името Берлин, най-вероятно произлиза от немската дума Bar – мечка, и за мен града си остава чаровно немско мече със студено сърце.

Местоположение: Берлин е разположен в източна Германия, на 70 км западно от границата с Полша, в областта Бранденбург, като през града се вие реката Шпре. 
Площ: 891.85 кв.км, това е най-големият град в Германия.
Население:  3 582 166 човека (данни от 2014 г.)
Официален език: немски
Надморска височина: 34 м
Климат: влажен континентален климат, с топло лято (температури около 22-25 С) и студени зими с минусови температури.