For English version click here.

Най-хубавите места във Франция

Любовта е трепет, копнеж и страст,
топло чувство водещо до пълен мраз.
Любовта е по-ценна от пари и рестиж.
Любовта е една разходка в Париж…

Не се знае кой и откога е пуснал слуха, че Париж е града на любовта, но славата му и досега, не е засенчена от нито едно друго място по света и Париж е всеизвестния град на любовта. Любовта те кара да правиш щури неща и ние се спуснахме в едно безумно обикаляне на града за по-малко от ден.

Самолетът ни пристигна навреме в Париж в 11:20 часа, като полетът ни към България бе на следващия ден рано сутринта. Само с ръчния си багаж се отправихме в търсене на хотел Ибис, намиращ се на Терминал 3, точно срещу гарата, като обиколката на летището продължи колкото един полет време. Летището Шарл дел Гол бе огромно и въпреки ясните табели, все пак се наложи да чакаме дълго време и да го обиколим почти цялото. Затова пък в хотела ни очакваха и ни дадоха много уютна стая под номер 280. Без обаче изобщо да й обърнем внимание се отправихме навън в опит да разгледаме този огромен и красив град за краткия следобед, който ни оставаше тук.

Взехме си еднодневна карта, за влака и метрото и се отправихме към директния влак, който ни отведе до Гара Норд. Бях забравила колко хубава бе фасадата на тази гара, издигната още в периода 1861-1864 г. Днес това бе най-натоварената гара в Европа по отношение на обслужени пътници, сравнена с гара Clapham Junction в Лондон, която пък бе най-натоварената гара в Европа, по отношение на обслужени влакове.

Любовта е трепет…

Ние леко потреперехме излизайки от Гара Норд. Навън ръсеше дъжд. Сивото небе се сливаше със сивите сгради, но въпреки това фотоапаратите ни успяваха да уловят красиви пейзажи, все пак бяхме в Париж – градът на любовта и светлините.

Вървяхме пеша към хълма Монмартър, където по римско време е имало два храма посветени съответно на Марс и Меркурий. Днес там се издигаше красивата катедрала Sacre-coeur / Сакре кьор (Свято сърце Исусово), построена от бял мрамор в типично римско-византийски стил с кръгли куполи. Катедралата бе завършена през 1889 г., но осветена чак през 1919 г. В камбанарията й, висока 83 метра, биеше една от най-големите камбани в света, тежаща 19 тона. Същата не бе никак лесна за фотографиране. Трябваше да слезем по стотиците стъпала, за да можем да снимаме цялата катедрала. Преди това обаче влязохме в нея, за да се скрием от засилилия се дъжд, а и за да се стоплим от студения вятър. Снимането в катедралата бе забранено, затова попивахме жадно с очи красивите олтари и пищни декорации. Вътре беше пълно с хора, и почти всички напълно мокри от дъжда.

Любовта е копнеж и вдъхновение…

Вероятно едно от най-вдъхновяващите места в Париж е квартала Монмартър, който е известен не само със своята катедрала Сакре Кьор, а и като мястото на художниците, където са работили Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог, Салвадор Дали, Клод Моне и още много други. Тук продължаваха да се събират и творят съвременните художници, които обаче в проливния дъжд не успях да видя. Самото име Монмартър идваше от латинските думи Mons Martyrtum, което означаваше Планината на мъчениците. Името бе дадено в почит на парижкия епископ и настоящ светец покровител на Франция Сен Дьони, който бил обезглавен на това място преди повече от 250 години. Дъждът се беше засилил, но нямахме време да го изчакаме, мъченици или не, се спуснахме от хълма и се разходихме по тесните улички пълни със сувенирни магазини, които ни отведоха до площад Пигал – средище на нощния живот в Париж.

Любовта е топло чувство…

Влязохме в едно кафене, за да се стоплим и подсушим, и излязохме сити и доволни от избора на заведение. Сервираха ни сандвич с шунка и кашкавал във френска багета, плодова тарталета, сок и чай, и всичко това в комбинирано меню за цена от 8 евро. Париж ми се стори по-евтин сравнен с повечето западноевропейски столици, но и много по-мръсен. Дори небесният дъжд не успя да го измие. Накрая явно небето се бе примирило с този неуспех и отново показа красивия си син цвят.

Ние тъкмо стигнахме при Молен руж и се зарадвахме на възможността от хубави снимки. Това прочуто заведение кабере бе отворило врати за първи път на 6 октомври 1889 г., като танцовият му спектакъл бързо станал известен и много посещаван, особено с изпълнението на танца Канкан, който тук бил представен за първи път.

Любовта е пътешествие…

Взехме метрото и се отправихме към кулата Монпернас / Tour Montparnasse, която всъщност представляваше небостъргач издигнат на мястото на стара гара на френските жп линии (SNCF) в периода 1969 – 1974 г. Същата се състоеше от 58 етажа, на покрива на които имаше красива панорамна площадка. Тук се намираше и най-бързият асансьор в Европа, взимащ 195 метра височина за 38 секунди.

Любовта е да гледаш света през розови очила….

Гледката от панорамната площадка беше много красива, като съвсем ясно се виждаше Айфеловата кула, Нотре д’aм, а в последствие различихме и Триумфалната арка и куп други забележителности. Париж бе очарователен. Небето започваше да се развиделява и ни направи прекрасен подарък под формата на дъга, която обгърна френската столица. Париж винаги е бил един от любимите ми градове, а имаше толкова много неща в него, които не бях виждала.

Това бе третото ми посещение на града, а сякаш го виждах за първи път. За първи път влизах в катедралата Сакре кьор, за първи път се качих на панорамната площадка на Монпернас, а сега ми предстоеше за вляза и за първи път в магазина Лафает.

Любовта е съкровище от щастие: колкото повече даваме, толкова повече остава.

Взехме метрото и слязохме на спирката Madeleine, където се намираше църквата Madeleine, наподобяваща повече гръцки храм, отколкото католическа църква. Без да влизаме в нея обаче минахме покрай още по-красивата сграда на операта и от там в магазина Лафает. Този магазин приличаше повече на галерия, отколкото на търговски център и докато разглеждахме различните стоки очите ни бяха отправени повече в красиво изписания таван и декорации. Магазинът беше цяла съкровищница, и колкото повече време прекарахме в него, с толкова повече покупки излязохме от там.

Любовта е лъч светлина и в най-тъмните дни.

Навън вече се беше стъмнило и градът на светлините ни показа своето среднощно сияние. Снимахме отново операта, този път огряна с лампи, като ми се прииска да вляза вътре, където интериора, колкото и трудно за вярване, беше още по-красив от външната фасада.

Съществува само една любов и хиляди имитации.

Нощният Париж бе също толкова красив, като слънчевия. Решихме да се разходим още, като се отправихме към прочутия булевард Шанс Елизе – безспорно един от най-хубавите булеварди в света. Името Champs-Elysees означаваше Елисейските полета и било свързано с царството на мъртвите в древногръцката митология. Днес обаче тук кипеше от живот и коли. Построен още през първите десетилетия на 17-ти век булевардът бил част от парк с езеро, и любимо място за разходка на всички парижани. Днес той бе дълъг 1910 метра и широк 70 метра, като започваше от площад Конкорд и завършваше на площад Шарл дьо Гол.

Любовта е като пясъчен часовник, докато сърцето се пълни, умът се изпразва.

Ние се разходихме само до половината на този прочут булевард, търсейки метростанция, от където взехме метрото и се отправихме към другото съкровище на Париж – Айфеловата кула.  По време на пътуванията с метрото на няколко пъти минахме покрай Айфеловата кула, но чак сега отидохме специално да я видим и снимаме, докато бе осветена с хиляди лампички. Беше сияйна и красива, като отражението й на мокрия асфалт също блестеше.

Айфеловата кула бе издигната през 1889 г., като входна арка на Международното изложение в Париж. На няколко пъти французите са обмисляли да я махнат, но постепенно тя се превърнала в символа на града и вече няколко столетия привличаше милиони туристи. Направена бе от желязо и тежеше 10000 тона. Височината на кулата бе 320 метра, което бе приблизително колкото 81-етажна сграда.  Кулата имаше три нива, достъпни за посетители, като до първия етаж, който се издигаше на 57 метра водеха 360 стъпала, след това още 380 стъпала за втория етаж, който е на 155 метра и около 1062 стъпала за последния етаж, който е на 300 метра височина, до най-високото ниво обаче можеше да се стигне само с асансьор. Асансьор имаше и за останалите нива, като същите си движеха винаги препълнени с туристи.

Любовта е живот и ако пропуснеш любовта, значи пропускаш живота.

Ние обаче не се качихме този път на Айфеловата кула, а се задоволихме с нейното снимане от разстояние. Париж бе столицата на нощния живот, но изморени от дългата разходка и препускане през основните забележителности, решихме да се отправим към хотела. Прибрахме се малко преди полунощ, като оставихме опаковането на ръчния багаж за сутринта.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАРИЖ:

Местоположение: Париж е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в Северна Франция на двата бряга на река Сена.
Площ: 105.40 кв.км
Население:  2 240 621 човека
Официален език: френски
Надморска височина: 28-131 м

СЪВЕТИ ПРИ ПЪТУВАНЕ В ПАРИЖ:

Най-добро време за посещение: през цялата година
Типични храни и напитки: Френската кухня е изтънчена и ресторантите за бързо хранене не са за препоръчване, същите някак си не се вписват във френската култура. Ако все пак трябва да хапнете нещо на бързо нека същото е сандвич с багета (френската франзела) разбира се с прочутото френско сирене, а защо не и Pain au chocolat (шоколадов хляб) или топящите се в устата бонбони макарони. За закуска опитайте леките кроасани и хрупканите гофрети. Престоят ви във Франция няма да е пълен, ако не пробвате и поне една чаша френско вино или шампанско.
Места за посещение: Забележителностите в Париж са много, като сред тях са Айфеловата кула, Триумфалната арка, Лувъра, Катедралата Парижката Света Богородица, църквата Сакре кьор, Градините на Тюйлери и още много други.